Р Е Ш Е Н И Е № 80

Гр.Сливен, 04.01.2018г

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание на двадесет и втори декември, двехиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА                                                                  

       При секретаря  Пенка Спасова, с участието на прокурора Руси Русев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова  гр.дело № 487 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявеният иск е за  поставяне под  пълно запрещение и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 5 ал.1 ЗЛС.

        В исковата молба  ищцата твърди, че ответницата е нейна дъщеря, която още от рождението страда от слабоумие-олигофренопсихопатия. Била освидетелствана с решение на ТЕЛК, с трайно намалена работоспособност 60%. Имала завършен 8 клас в помощно училище със среден успех, който постигнала с помощта и настояването на майката, но интелектът й бил съпоставим с дете на 7г . Тя не можела да се грижи сама за себе си и за своите интереси и била изключително зависима от чужда помощ и грижи. Можела да обслужва единствено най-елементарните си физиологични нужди, но не можела дори да приготви храна.

         Твърди, че ответницата има затруднения, свързани с извършване на дребни сделки, дейности от административен характер и  била само фактически дееспособна,  не и юридически. Налагало се да извършва вместо нея  работи, без да има законово право за това, което било свързано с изключително много трудности.

        Моли за поставянето й под пълно запрещение.

        Ответницата  не е  подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

        В с.з. ищцата М. Ст.К.  лично и с пълномощник поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

        В с.з. ответницата Д.П. се явява лично.  Заявява, че не знае за какво е делото и какво означава запрещение.

        В с.з. представителят на ОП-Сливен счита, че са налице  законовите изисквания за поставяне на ответницата  под запрещение, а дали то следва да е пълно или ограничено, предоставя на преценката на съда.

        В съответствие с разпоредбата на чл.337 от ГПК, съдът придоби лични впечатления от състоянието на ответницата. От отговорите на поставените й въпроси се установи, че тя е задоволително ориентирана и даде  адекватни отговори на повечето от поставените й въпроси.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Ищцата е  майка на ответницата  Д.К.П., родена на *** ***.

        Дъщеря й Д.П. е на 45години и от ранна детска възраст изоставала в умственото си развитие.

         С ЕР на ТЕЛК № 21/02.02.2017г й е дадена оценка  50 % трайно намалена работоспособност,  дата на инвалидност -***г и срок на инвалидност три години- до 01.02.2020г, с водеща диагноза: лека умствена изостаналост.

        В ЕР на ТЕЛК е отразено, че е изоставала в нервно-психическото си  развитие още от ранна детска възраст. Тръгнала на училище, но тъй като не можела да се справя с учебния процес, била записана в помощно училище и там завършила осми клас с добър успех. Можела да  пише под диктовка. Можела да извършва елементарни домакински дейности под ръководството на майка си. Оцветявала картинки и гледала сериали. Била контактна, задоволително ориентирана, емоционално лабилна, с много бедни и ограничени общи познания, несамостоятелна, а поведението на майката- контролиращо и свръх обгрижващо.

         Според показанията на разпитаните по делото свидетели, ответницата страда от психично заболяване, в резултат на което не може да се грижи сама за себе си и своите интереси. Не можела да пише,  да пазарува, да се ориентира сама в града, поради което не излизала никъде сама. Била лесно манипулируема и наивна, като всеки можел да злоупотреби с нея. Не можела да се справи сама дори с най-елементарни домакински задачи. Не можела да ходи на работа. Не познавала парите.

         Съгласно заключението на изслушаната съдебно-прихиатрична експертиза, ответницата страда от лека умствена изостаналост, като заболяването й отговаря на медицинския критерий „слабоумие“ и ограничава способността й да се грижи за себе си и за своите работи.

         Вещото лице дефинира леката умствена изостаналост като състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения. Приблизителните нива на IQ са в границите между 50 и 69, като при възрастните лица това отговоря на умствена възраст от 9 до 12 години. При ответницата  IQ е изчислен на 69, което е границата между леката изостаналост и т.нар. граничен интелект.

        Според в.л. Д-р К., лицата с лека степен на умствена изостаналост можели да посещават училище и да се научат да четат. Те постигали известна самостоятелност в самообслужването и можели да извършват нискоквалифициран труд, макар и под контрол.  Тя счита, че ответницата може да се справя с непосредственото битово ежедневие, но майка й има много високи очаквания към качеството на извършваните дейности и тъй като дъщеря й не можела да ги покрива, я приемала като неспособна да се справя самостоятелно. Вещото лице приема поведението на майката за доминиращо, контролиращо и свръх обгрижващо, което допълнително водело до ограничаване самостоятелността на дъщерята. Майката не й  позволявала да извършва много дейности, за които тя реално имала капацитет, независимо от това, че нямало да покрият нейните очаквания и изисквания. Тези заключения се потвърждавали и от клиничното наблюдение на ответницата в отделението по психиатрия при МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-гр.Сливен,  през м. януари 2017г.

         Съгласно експертното заключение, ответницата изостава в разбирането на езика като средство за комуникация. Оценките и съжденията й са на елементарно битово ниво и не може да разбира по-сложни връзки  и отношения, изискващи абстрактно-логическо мислене. Нарушени са  екзекутивните й функции- способността да планира и организира психичната си дейност и да предвижда последиците от поведението си. Тя не е способна да извършва целенасочен, макар и нискоквалифициран труд поради забавеност на реакциите, несигурност, пасивност и изчакване постоянно на инструкции. Продължителното време, през което не е била на работа и ранното  й инвалидизиране допълнително влошавали прогнозата за самостоятелно функциониране в повече сфери на социалния живот.

        Вещото лице приема, че тъй като ответницата има най-леката степен на умствена изостаналост /дори гранична/,  може да се очаква да се грижи задоволително за най-елементарните дейности от непосредствения бит и ежедневието, като за някои от тях й трябва помощ и контрол.

        Тя обаче не е в състояние да разбира по-сложни връзки и взаимоотношения извън  всекидневното битово ниво, да прави обобщения, да планира и решава проблеми, да стига до логични изводи,  предвижда последиците от поведението си и защитава своите интереси.

        Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими и допустими , а гласните –като преки и непосредствени.

        Приема заключението на приетата по делото  съдебно-прихиатрична експертиза като обосновано,  ясно и неоспорено от страните.

        Така приетото за установено от фактическа страна,  води следните правни изводи:

        За да бъде поставено едно лице под пълно запрещение е необходимо кумулативното наличие на два критерия -медицински и юридически / чл.5 ал.1 от Закона за лицата и семейството / ЗЛС/.

        Медицинският критерий е свързан с наличие на слабоумие или душевна болест, а юридическият-  с невъзможност  на лицето да се грижи само за себе си и за своите интереси.

        Разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗЛС гласи, че ако състоянието на лицето не е така тежко, то се поставя под ограничено запрещение.    

        Предмет на доказване по настоящото дело е до каква степен ответницата разбира свойството и значението на извършеното,  може да ръководи постъпките си и се грижи сама за себе си и за своите интереси, въпреки леката си умствена изостаналост, което заболяването отговаря на медицинския критерий за„слабоумие“. При  тази  преценка, определящ е единствено и само интереса на ответницата,  не  и  други интереси.  

        От събраните по делото доказателства и възприетите от съда лични впечатления от ответницата, следва извода, че са налице основанията за поставянето й под ограничено запрещение. Макар да са налице едновременно медицинския и юридическия критерий, определящо за вида запрещение е конкретното състояние на ответницата и дали то е толкова тежко, че да налага пълното й запрещение.

        Ответницата е адекватна, задоволително ориентирана за време и място, познава своите близки и контактува с тях, може да се справя сама с най-елементарните дейности от ежедневието. Тя обаче не може да се справя сама с по-сложни житейски ситуации, да взема адекватни решения и да отговаря за последиците, което крие сериозен риск от увреждане на нейните интереси, в т.ч. имуществени и  се налага са има попечител.

        Съдът намира, че е в нейн интерес е да бъде частично ограничена нейната дееспособност чрез поставянето й под  ограничено запрещение, тъй като за вземане на важни решения се нуждае от помощ, каквата би получила от попечителя си. Така в максимална степен ще бъдат охранени интересите й.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

        ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.К. ***, ЕГН-  **********.

 

        ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при ОБЩИНА –СЛИВЕН , за определяне на  попечител на Д.К.П..

 

        Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: