Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Сливен, 01.11.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова въззивно гражданско дело №497 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Община Сливен срещу разпореждане от 04.10.2017г. на ДСИ при СлРС, с което е отказано образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-1020/03.10.2017г.  

В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане за отказ от образуване на изпълнително дело е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Съдебният изпълнител не бил посочил на основание точно коя разпоредба на чл.427 от ГПК се е позовал, за да откаже да образува изп. дело. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнително дело са съобразени законовите изисквания и е посочено, че се касае за задължения на длъжника за данък недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, което обуславяло приложението на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК. С молбата е поискано насочване на изпълнението спрямо недвижими имоти, собственост на длъжника и налагане на възбрани. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане за отказ да се образува изпълнително дело и да върне делото на ДСИ с указания да образува изпълнително производство.

            Съдебният изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е недопустима. Счита, че съгласно чл.435 от ГПК за взискателя не съществува правна възможност за обжалване на отказа. Решаването на въпроса за местната компетентност по чл.427 от ГПК е в правомощията на съдебния изпълнител и не подлежи на съдебен контрол. От друга страна е посочил, че е отказал образуване на изп. дело, тъй като длъжникът „Оскарс Катфууд“ ЕООД е с адрес на управление в гр.Елхово и компетентен бил ДСИ при РС – Елхово. Той не бил компетентен, тъй като седалището на длъжника не е района на СлРС и изпълнението не е насочено срещу конкретно имущество, намиращо се на територията на района действие на ДСИ при СлРС.

След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпратената от съдебния изпълнител преписка по молба вх.№СД-03-03-1020/03.10.2017г. по входящия регистър на СИС при СлРС, съдът констатира следното:

На 03.10.2017г. в СИС при СлРС е подадена молба от Община Сливен с която на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ се моли ДСИ да образува изпълнително дело срещу „Оскарс Катфууд“ ЕООД, с адрес на управление гр.Елхово за събиране на нейни вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по АУЗ №№РА000983/14.06.2012г. и АУ000050/07.06.2017г. С молбата е направено искане за извършване на необходимите справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, поискано е налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника и запори на движими вещи, МПС, ППС, вземания на длъжника, дялове в търговски дружество. Като изпълнителни способи са посочени: изпълнение чрез опис, оценка и продажба на недвижимите имоти и движимите вещи на длъжника. С молбата е поискано изискване от СлВп на документ за собственост на недвижимите имоти на длъжника.

Към молбата са представени актовете за установяване на задължения и актуална справка за размера им, както и описание на недвижимото имущество на длъжника – удостоверение, според което „Оскарс Катфууд“ ЕООД е собственик на недвижим имот в ****, кад.№90 от 198, кв.11, парцел 8, включващ жилищна сграда и второстепенна постройка.

С разпореждане от 04.10.2017г. ДСИ е отказал образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС на основание чл.427 от ГПК, като е посочил, че делото следва да се образува в СИС при РС Елхово пред ДСИ С.С..

Препис от разпореждането е връчено на взискателя на 06.10.2017г.

Жалбата против него е подадена на 12.10.2017г.

            С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Подадената частната е допустима, като подадена в срок, от субект имащ правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Предмет на настоящото производство е разпореждане на съдебния изпълнител за отказ за образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-1020/03.10.2017г. 

            На първо място следва да се посочи, че с молбата е поискано изпълнение на акт, който по силата на закона подлежи на такова – чл.4, ал.2 от ЗМДТ, приложен към молбата. Самата молба отговоря на изискванията на чл.426, ал.2 от ГПК.

По отношение на местната компетентност, която ДСИ счита, че няма в случая, съдът намира, че същата е налице и обуславя задължението на съдебния изпълнител до образува и проведе изпълнително производство за събиране на подлежащите на изпълнение вземания по представените от общината актове за установяване на задължения по ЗМДТ. Изрично с молбата взискателят е поискал насочване на изпълнението върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр.Сливен /за който са и дължимите данъци и такси/, за който е представено с молбата и нарочно удостоверение. Следователно е налице местна компетентност на ДСИ при СлРС по правилото на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК в редакцията ДВ бр.86/27.10.2017г. С оглед тази, посочена и от самия взискател хипотеза, ДСИ не следва да прилага общата такава по чл.427, ал.1, т.5 от ГПК /седалище на длъжника/, приложима в случай, че не е налице някоя от предходните специални разпоредби относно определяне местната компетентност на съдебния изпълнител, пред който следва да се подаде молбата за образуване на изпълнително производство.

Друг е въпросът, че ако впоследствие, вследствие нарочно поисканото от взискателя проучване имуществото на длъжника, се установят имущества в района на друг съдебен изпълнител, следва да се приложи разпоредбата на чл.427, ал.2 от ГПК, а ако се установят парични вземания – чл.427, ал.3 от ГПК, според която изп. дело не се препраща.

            С оглед изложеното, съдът намира атакуваното разпореждане за отказ на образуване на изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност за незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. ДСИ следва да образува изпълнително производство и да предприеме извършване на съответните надлежно поискани му действия от страна на взискателя.  

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е    Ш    И :

           

ОТМЕНЯ отказа на ДСИ при СлРС да образува изпълнително дело по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-1020/03.10.2017г., съдържащ се в  разпореждане от 04.10.2017г. на, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

ВРЪЩА преписката на ДСИ при СлРС за образуване на изпълнително производство по надлежния ред и предприемане на съответните изпълнителни действия по него.

 

 

            Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.