РЕШЕНИЕ№                                  

Гр. Сливен, 15.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 498 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Подадена е жалба против отказ на съдебния изпълнител с разпореждане от 04.10.2017г. да образува изпълнително производство по подадената от жалбоподателя – Община Сливен молба за събиране на вземане в размер на 4 882.22 лв., от които главница – 2 788.43 лв. и лихва - 2 093.79лв., произтичащи от неплатен данък върху превозно средство, въз основа на АУЗ № РА 000155/14.02.2012г., срещу длъжник – „ЕВРОСТИЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат.

Отказът е обжалван като незаконосъобразен и немотивиран. Съдебният изпълнител не е посочил, на кое от основанията по чл. 427, ал. 1 ГПК счита, че не е компетентен, като се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК за образуване пред ДСИ при РС – Сливен.

В обясненията на съдебния изпълнител – дадени съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК се поддържа, че жалбата е недопустима при липса на предвидено в чл. 435, ал. 1 ГПК основание, като според ДСИ преценката му за местна компетентност не подлежи на контрол от съда.

Поддържа, също така, че жалбата е неоснователна, като излага съображения, че представеният акт за установяване на задължения не представлява изпълнително основание, а от друга страна – длъжникът, срещу когото е издаден е със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат и не е налице нито една от хипотезите на чл. 427 ГПК

Въз основа на приложената преписка се установява следното:

Община Сливен е подала до ДСИ при РС – Сливен молба за привеждане в изпълнение на АУЗ № РА 000155/14.02.2012г. за събиране на вземане в размер на 4 882.22 лв., от които главница – 2 788.43 лв. и лихва - 2 093.79лв., произтичащи от неплатен данък върху превозно средство, въз основа на АУЗ № РА 000155/14.02.2012г., срещу длъжник – „ЕВРОСТИЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат. С молбата е поискано да съдебният изпълнител да извърши справки за проучване имущественото състояние на длъжника чрез справки в НАП, КАТ, дирекция/отдел МДТ, АВп – Търговски регисътр и с оглед резултата от проучването да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки – запор върху МПС и ППС, вземания от трети лица, банкови сметки, дялове в търговски дружества, възбрани върху секвестируеми вещи.

Обезпечителните мерки, които се иска да бъдат наложени са изброени бланкетно и обусловени от типа на конкретното имуществено право, което съдебният изпълнител установи.

Въз основа на тези документи съдебният изпълнител – ДСИ при РС – Сливен е приел, че на основание чл. 427 ГПК следва да откаже образуване на изпълнително производство, поради това, че компетентен да разгледа делото („…следва да се образува…“) е ДСИ при РС – Карнобат.

Отказът е съобщен на Община – Сливен на 06.10.2017г., която като в качеството си на взискател обжалва отказът на съдебния изпълнител да образува изпълнително производство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от надлежно активно легитимирана страна – лице, за което съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК е налице правен интерес и е предвидено основание за допустимост на жалбата – отказ на съдебния изпълнител за извършване на изпълнително действие.

Разгледана по съществото си е и основателна, макар и не по посочените в нея съображения и аргументи.

Предмет на настоящото производство е отказът на съдебният изпълнител да образува изпълнително производство за извършване на действия на принудително изпълнение за събиране на вземания, за които с молбата на жалбоподателя е представен Акт за установяване на задължение по ЗМДТ, представляващ изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) принудителното събиране на общинските публични вземания от данъци и такси се извършва от публични изпълнителни по реда на Данъчно-осигурителния кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Отказът да се образува изпълнително производство е в противоречие с императивна норма от публичен ред, каквато е тази на чл. 426, ал. 1 от ГПК, от която за съдебния изпълнител въз основа на подадената редовна молба и представения с нея акт, представляващ надлежно изпълнително основание, възниква безусловно задължение да образува изпълнително производство и да пристъпи към изпълнение, ако е компетентен. Отказът да образува изпълнително производство следователно е отказ за извършване на изпълнителни действия, поради което е налице основанието по чл. 435, ал. 1 от ГПК за допустимост на подадената жалба.

При наличие на редовна молба според изискванията на чл. 426, ал. 2 – 4 ГПК и съобразно произтичащото задължение от императивната норма от публичен ред, каквато е тази на чл. 426, ал. 1 ГПК, единствената преценка, която съдебният изпълнител би могъл да извърши, е тази за наличие на предпоставките по чл. 22 ГПК – за отвод. Извън това отказът да се образува изпълнително производство по съществото си е нищожен, тъй като за съдебният изпълнител не съществува процесуална възможност да извърши преценка за наличие на компетентност според предпоставките за местна подсъдност, посочени в чл. 427, ал. 1, т. 1 – т. 6 ГПК. След като образува изпълнителното производство, в случай, че взискателя е посочил способ за изпълнение, определящ като компетентен съдебен изпълнител в друг район, според различните хипотези на чл. 427, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 427, ал. 4 ГПК per argumentum a contrario, сезираният съдебен изпълнител следва да препрати делото на този, който е компетентен.

Невъзможността за съдебният изпълнител да извърши преценка за компетентност преди образуване на изпълнителното производство, е налице именно поради липсата на процесуална възможност преди това да извършва, каквито и да било справки – било за принадлежност на посоченото имуществено право в патримониума на длъжника или за установяване местонахождението на движимите вещи, за адресната регистрация на страните – взискател или длъжник и пр., било изобщо за издирване и установяване на имущественото състояние на длъжника при направен искане за това и бланкетно изброени способи за принудително изпълнение. (в този смисъл Решение № 338/13.10.2014г., гр.д. № 4254/2014г., ІV ГО на ВКС – „До образуването на изпълнителното дело, съдебния изпълнител не разполага с процесуалноправна възможност да прави справка както относно постоянен адрес на лицето-длъжник, така и относно неговото имущество.“)

При искане за извършване на справки за установяване имуществото на длъжника и бланкетно изброени изпълнителни способи, както е в случая, едва след като образува изпълнителното производство съдебният изпълнител ще може да извърши поисканите справки и след получаването им да извърши преценка, дали е компетентен или не, респективно - да препрати делото на друг съдебен изпълнител извън хипотезата на чл. 427, ал. 4 ГПК.

Предвид гореизложеното, обжалваният отказ на ДСИ пи РС – гр. Сливен да образува изпълнително производство при наличието на редовна молба от Община Сливен като взискател и представения с нея акт за установяване на задължение по ЗМТД, представляващ (противно на становището, изложено в мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК) надлежно изпълнително основание, следва да се отмени. Съдебният изпълнител следва да образува изпълнителното производство и да извърши посочените в молбата на Община Сливен справки и на основание чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК да препрати делото на компетентния ДСИ при РС – гр. Карнобат по седалището на длъжника, освен ако съответният способ на изпълнение не определя ДСИ при РС – гр. Сливен като компетентен съобразно чл. 427, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 63 от 2017 г.)

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ отказа на ДСИ при РС – Сливен да образува изпълнително производство по подадената от Община Сливен молба, вх. № СД-03-03-1022/03.10.2017г. и приложения към нея АУЗ № РА 000155/14.02.202г. срещу „ЕВРОСТИЛ“ ЕООД, ЕИК 119678069 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

ВРЪЩА преписката на ДСИ при РС – Сливен за образуване на изпълнително производство по надлежния ред и извършване на съответните действия съгласно мотивите на настоящото решение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                       

2.