Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Сливен, 23.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря, като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д.  N 500  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: ********чрез юрисконсулт  И.П. против Решение № 160/13.09.2017 г. по гр.д.№ 454/2017 г. на РС-Нова Загора, с което e признато за установено, че по отношение на дружеството  „Сивон-1“ ООД, ЕИК 203477400, със седалище и адрес на управление: ******** не дължи сумата от  2245,95 лв., представляваща цената на допълнително количество електрическа енергия начислена за периода от 01.06.2016 г. до 03.08.2016 г., за която е издадена  Фактура № 8173653082 от 29.03.2017 г. и въззивното дружество е осъдено да му заплати разноски сторени пред първата инстанция в размер на 493 лв. С въззивната жалба се атакува решението изцяло, претендира се да бъде отменено и съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от „Сивон-1“ ООД, като неоснователен и недоказан и да го осъди да заплати разноските, направени от въззиваемото дружество по делото в двете инстанции.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „Електроразпределение юг” ЕАД твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото.  Оспорва извода на първоинстанционния съд, че преизчислението на сметката на клиента за изминал период е било извършено без годно правно основание- чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката и чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени.

Посочва, че съгласно Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г. първо Т.О. съществува законово основание за преизчисляване на сметки за минал период. Въззиваемата страна имала индивидуален договор за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа от 01.11.2016 г., сключен след промените в закона от 17.07.2012 г., който съставлявал търговски договор при общи условия, но не по чл. 104а ЗЕ. В чл. 74 от този договор бил уреден реда за съставяне на констативния протокол, както и реда за връчването му и уведомяването на клиента. Било установено, че констативния протокол бил връчен на клиента и според съдебно-техническата експертиза била правилно приложена методиката на ПИКЕЕ. Цитира чл. 51, ал. 2, изр. 2 от ПИКЕЕ. Посочва, че с Определение № 410/21.06.2017 г. по т.д. №2576/2016 г. на ВКС, ТК, второ Т.О. се било признавало правото на оператора на разпределителната мрежа да извършва подобно преизчисляване.

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.  Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на насрещната страна при условия на евентуалност ако надвишава минималния размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Сивон-1“ ООД, ЕИК 203477400, със седалище и адрес на управление: ********. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, не  се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума в размер 2245,95 лв., представляваща цената на допълнително количество електрическа енергия начислена за периода от 01.06.2016 г. до 03.08.2016 г., за която е издадена  Фактура № 8173653082 от 29.03.2017 г.  Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае фактите, които обуславят правния му интерес, както и  фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Спорен е въпросът дали, че ищцовото дружество е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.2, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електроразпределение юг” ЕАД. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, спорно е съществуването на вземането на ответнотото дружество по Фактура № 8173653082 от 29.03.2017 г. за сумата в размер на  2245,95 лв., представляваща цената на допълнително количество електрическа енергия начислена за периода от 01.06.2016 г. до 03.08.2016 г., която е  начислена като корекция на сметката за неизмерване на ел. енергия, поради извършена техническа манипулация, установена с констативен протокол №  270689 от  03.08.2016 г. т.е. дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

Ответното дружество черпи правата си от Договор за достъп и пренос на електрическа

енергия през електроразпределителната мрежа от 01.11.2016 г. и Общите условия към него, по силата на който ищцовото дружество придобива качеството мрежови клиент на електроразпределителното дружество. По време на процесния период  от 01.06.2016 г. до 03.08.2016 г., за който е начислена  сумата в размер на  2245,95 лв., представляваща цената на допълнително количество електрическа енергия като корекция на сметката за неизмерване на ел. енергия, поради извършена техническа манипулация ищцовото дружество не е притежавало качеството клиент на електроразпределителното дружество, тъй като облигационната връзка е била създадена между тях с Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 01.11.2016 г. след като този период е изтекъл. В изготвения констативен протокол №  270689 от  03.08.2016 г., като абонат е посочен  „Хранене и хотели- Яница“ АД с кл. № 1001351328 и е подписан от управителя Ж.Х.З.. Ищцовото дружество „Сивон-1“ АД не се посочва изобщо в този протокол. Същото през процесния период е било наемател на обекта, за който е начислено допълнителното количество електрическа енергия и не е притежавало качеството потребител на електрическа енергия. През процесния период потребител на електрическа енергия за процесния обект е било дружеството, което е трето лице за настоящия процес „Хранене и хотели- Яница“ АД и затова по отношение на него е била инициирана процедурата по корекцията на сметката му като абонат на електроразпределителното дружество. Тези обстоятелства се установяват и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Славов. След като към датата на извършената проверка 03.08.2016 г. абонат е бил клиент с кл. № 1001351328, както е и отразено в процесния констативен протокол неправилно е била коригирана сметката за допълнителното начисляване на потребената електрическа енергия за периода от  01.06.2016 г. до 03.08.2016 г. на клиент с кл. № 1010315771, който става абонат на електроразпределителното дружество след този период, а именно на 01.11.2016 г., когато сключва процесния договор с него.

След като ответникът не успя да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца за процесния период, за който е начислена допълнителната електрическа енергия и е издадена съответната фактура безпредметно е да бъдат изследвани въпросите относно доказването на виновно поведение на абоната при установено неточно измерване от електромера и извършено преизчисляване на сметката му и въпроса дали е била спазена предвидената в чл. 48 и сл. на ПИКЕЕ процедура относно уведомяването на абоната за извършената корекция.

Въззивния съд също приема, че ищцовото дружество не дължи на ответното дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск, и той следва да бъде уважен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна не претендира разноски и такива не следва да й бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 160/13.09.2017 г. по гр.д.№ 454/2017 г. на РС-Нова Загора като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с оглед цената на иска до 5 000 лв.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.