Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

гр.Сливен, 23.11.2017 г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

Сливенски окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

при секретаря Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 504 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес *** против Решение № 107/07.07.2017 г. по гр.д. № 826/2016 г. на РС-Нова Загора, с което се осъжда В.Д.В., ЕГН: **********,*** да му заплати сумата от 2713,08 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-28.06.2016 г. до окончателното й плащане, като предявения иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 258 ЗЗД е отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер от 12 606, 57 лв. като неоснователен и недоказан. Със същото решение се осъжда Л.С.Д. да заплати на В.Д.В. сумата от 2016,80 лв. ведно със законната лихва считано от датата на подаване на насрещната искова молба-04.10.2016 г., като отхвърля предявения от него насрещен иск над тази сума  до пълния предявен размер от 5500 лв. Страните са осъдени съобразно уважената и отхвърлената част на техните претенции да заплатят разноски сторени от тях пред първата инстанция.

С въззивната жалба се атакува обжалваното решение в отхвърлителната му част по отношение на предявения иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 258 ЗЗД и уважителната му част по отношение на насрещния иск.

 

 

 

 

В жалбата си въззивникът –ищец в първоинстанционното производство твърди, че обжалваното решение, в атакуваните от него части като неправилно, необосновано и постановено при неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал.

Неправилно районният съд бил приел, че бил предал на изпълнителя по процесния договор за ремонт в качеството си на възложител сумата от 17 000 лв. от общо договорената сума от 22 500 лв. Върху самия договор имало отбелязвания с характер на разписки за извършени частични плащания подписани от ответника, от които се било установявало, че бил му предал общо сумата от 24 500 лв. Счита, че РС-Нова Загора е следвало да кредитира изготвената двойна съдебно-техническа експертиза по ч.гр. д. № 6503/2015 г. за обезпечаване на доказателства пред БРС вместо да изчислява средния аритметичен резултат от трите назначавани по делото съдебно-технически експертизи. Неправилно били кредитирани и свидетелските показания на свидетелите ангажирани от ответника по отношение на вида на изпълнените ремонтни дейности. Моли атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните от него части и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена изцяло претенцията му по първоначално предявения иск. Претендира разноски пред двете инстанции.

 

 

 

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от В.Д.В., ЕГН: **********,*** чрез адв. М.М. ***. В същия срок е подадена насрещна въззивна жалба от В.Д.В., ЕГН: **********,*** чрез адв. М.М. ***, с която се атакува решението в уважителната част по отношение на първоначално предявения иск и в отхвърлителната му част по отношение на предявения от него насрещен иск. В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба депозиран от Л.С.Д.. С отговора на въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство твърди, че обжалваното решение е правилно в атакуваната от ищеца по първоначалния иск част и следва да бъде потвърдено като такова, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Оспорва твърденията на въззивника относно размера на предадената му сума по Договор за текущ ремонт от 24.08.2015 г., върху който били направени три отбелязвания с характер на разписки с общ размер на посочените в тях суми от 17 000 лв. РС-Нова Загора бил взел предвид при постановяването на решението си трите изготвени съдебно-технически експертизи и въз основа на тях бил изградил основните си правни изводи, а не на базата на свидетелските показания.

В насрещната си въззивна жалба ищецът по насрещния иск и ответник по първоначално предявения иск обжалва решението в отхвърлителната част на насрещния иск и в уважителната част на първоначално предявения иск. В обжалваните части атакуваното решение било неправилно и незаконосъобразно постановено при неправилна оценка на доказателствения материал. Счита, че общата стойност на извършените СМР /включени и невключени в писмения договор и след приспадане на разходите за отстраняване на некачествено извършените СМР/ била 23 540 лв., като възложителят му бил изплатил само сумата от 17 000 лв. Стойността на извършените от него СМР била 6540 лв.РС- Нова Загора следвало да отхвърли първоначално предявения иск изцяло като неоснователен и да уважи предявения насрещен иск в пълен размер от 5500 лв. Моли въззивният съд да отмени атакуваното решение в обжалваните от него части и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло първоначалния предявения иск и уважи предявения от него насрещен иск изцяло. Моли да му бъдат присъдени разноските в двете инстанции.

В становището си по насрещната въззивна жалба ответникът по насрещния иск и ищец по първоначално предявения иск твърди, че твърденията на ответника изложени в насрещната въззивна жалба били несъстоятелни и неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал. Повтаря своите аргументи изложени във въззивната си жалба. Моли атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните от него части и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена изцяло претенцията му по първоначално предявения иск. Претендира сторени по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззивникът, редовно призован се явява лично. Моли въззивната му жалба да бъде уважена, атакуваното решение отменено като неправилно в обжалваната от него част и насрещната въззивна жалба отхвърлена като неоснователна. Претендира сторените по делото разноски. Представя оригинала на договора за текущ ремонт от 24.08.2015 г., който въззивният съд установи след справка, че е идентичен с копието му представено в производството по обезпечение на доказателствата по чл. 207 ГПК.

В с.з. въззивникът по насрещната въззивна жалба редовно призован не се явява лично и не се представлява.

 

 

 

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, в частта .

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

 

 

 

 

 

 

 

По отношение на правните изводи:

 

 

 

 

 

 

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1  ЗЗД и чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

 

 

 

 

СлОС намира, че дадената правна квалификация на първия предявен главен иск за сумата от 9239 лв., представляваща разликата между заплатената от ищеца по него сума по процесния договор от 24.08.2015 г. за текущ ремонт в размер на 24 500 лв. и сумата от 15 261 лв., представляваща стойността на действително извършените СМР ведно със законната лихва противно на приетото от първоинстанционния съд, не е иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. 258 и сл. ЗЗД, а по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като според изложеното в исковата молба се основава на твърдения за неточно изпълнение от страна на ответника в качествено отношение, изразяващо се в отклонение от поръчаното към процесния договор, по който ищецът е изплатил авансово част от  уговореното възнаграждение, като е формулиран петитум за заплащане на разликата между заплатената от него стойност на СМР авансово и действителната стойност на реално извършените СМР. Съответно правна квалификация на кумулативно съединения с него втори главен иск във връзка със същото неточно изпълнение е по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с който се претендира сумата от 3367,57 лв., съставляваща стойността на СМР необходими за отстраняване на некачествено изпълнените дейности по текущ ремонт ведно със законната лихва, тъй като норма е специална по отношение на общата уредба на неточното изпълнение - чл. 79 ЗЗД, с оглед твърденията за некачествено изпълнение по процесния договор, за който ищецът сочи, че е такъв за изработка и формулираното от него в петитума искане да му бъдат присъдени сторените разходи за отстраняване на недостатъците. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били прецени от първоинстанционния съд /т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес/. Същото се отнася и по отношение на дадената погрешна квалификация от районния съд на насрещния иск по чл. 59 ЗЗД вместо по чл. 79 ЗЗД, което е правилната му правна квалификация.

 

 

 

 

По делото е доказано, че между страните е бил сключен процесния договор от 24.08.2015 г. за текущ ремонт. Въз основа на преценката на доказателствата, съдът приема за установено, че страните са сключили валидно договора и са обвързани от уговорките по него. За ответника е възникнало задължението да извърши изброените в договора СМР. Спорен между страните е въпроса за размера на платената авансово сума от възложителя на изпълнителя- дали е 17 000 или 24 500 лв., като по делото са представени два различни екземпляра на процесния договор, върху които са били нанесени от страните различни отбелязвания с характера на разписки относно заплатените авансово суми. Върху първия екземпляр на процесния договор, представен от ищеца в производството по чл. 207 пред БРС по обезпечение на доказателства са били отбелязани като платени и получени следните суми: на 24.08.2017 г. е била платена сумата от 5000 лв., на 31.08.2015 г. сумата от 10 000 лв., на 10.09.2015 г. сумата от 7500 лв., а на 23.09.2015 г. сумата от 2000 лв. или общо сумата от 24 500 лв. Върху втория представен екземпляр от договора са нанесени единствено като платени сумите: на 24.08.2017 г. е била платена сумата от 5000 лв., на 31.08.2015 г. сумата от 10 000 лв. на 23.09.2015 г. сумата от 2000 лв. или общото сумата от 17 000 лв. Настоящият съдебен състав, счита, че РС-Нова Загора неправилно е кредитирал вторият представен екземпляр от процесния договор, а не първия екземпляр и е приел, че авансово е била изплатена сумата от 17 000 лв., а не сумата от 24 500 лв. В частта относно предадените суми процесния договор има характера на разписка и по см. на чл. 109 ЗЗД задължението се смята за погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника освен ако се докаже, че не му е бил върнат доброволно. Първият екземпляр от договора съответстващ на оригинала, който има характера на разписка относно посочената обща сума от длъжника 24 500 лв. съдържа подписите и на изпълнителя и на възложителя и съставлява частен документ по см. на чл. 109 ЗЗД, който се намира у длъжника и неговата истинност не е оспорена от изпълнителя. Същият не е оборил тази законова презумция съдържаща се в чл. 109 ЗЗД доказвайки, че този документ не е бил върнат доброволно на длъжника и следва да се приеме, че видно от първия екземпляр на процесния договор ищецът е предплатил на ответника сумата от 24 500 лв.  

 

 

 

 

Регламентацията на договора за изработка се съдържа в разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 ЗЗД. С този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Основните задължения на изпълнителя /ответника/ по този договор се свеждат до: 1/ да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от нея и то така, че то да "бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение" и 2/ да предаде изработеното на поръчващия.

 

 

 

 

В случаите на некачествено изпълнение /работа с недостатъци или отклонение от поръчката/, поръчващия разполага, освен с правото да развали договора и с особени правни възможности, по негов избор, установени в чл. 265, ал. 1 ЗЗД, а именно: 1/ да иска поправяне на работата или 2/ сам да поправи работата за сметка на изпълнителя или 3/ намаление на възнаграждението /В този смисъл Решение № 157 от 08.11.2010 г. на ВКС по т.дело № 1135/2009 г., ІІ т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика/.

 

 

 

 

Отговорността на изпълнителя за недостатъци се погасява в кратки давностни срокове - с изтичане на шест месеца, респективно на пет години при строителни работи, считано от деня на предаване на работата - чл. 265, ал. 3 ЗЗД.

 

 

 

 

Във всички случаи, обаче, възможността за поръчващия да реализира правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД е обусловена от приемането на изпълнението на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и заявяване на възражения относно качеството на изпълнението в сроковете по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. В случай, че такива възражения не са направени, се прилага необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. В случая такива възражения са били направени от възложителя при приемането на работата, когато са били изгонени възложителя и наетите от него работници от строителния обект.

 

 

 

 

Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. В този смисъл приемане има само, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено заявление на поръчващия, че счита работата съобразена е договора /т.е., приемането не е само фактическо, но и правно действие/.

На следващо място, съобразявайки вида на твърдяното от ищеца отклонение от поръчаното /недостатък в широк смисъл на думата/ и характера на възложената работа, въззивният съд счита, че същото е било видимо, т.е., можело е да бъде забелязано при обикновен преглед, тъй като се касае за катастрофално лошо изпълнение на СМР според вещите лица. Следователно процесното отклонение е било обективно установимо и за наличието му е можело своевременно да бъдат направени възражения. Следва изрично да се отбележи, че законодателят не е въздигнал субективните възможности и познания на поръчващия в критерий при определяне на видимия или скрит характер на недостатъците/отклонението по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД /т.е. те са ирелевантни/. Поради това и следва да се приеме, че ищецът може да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. /виж Решение № 202 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.дело № 4123/2013 г., ІІ т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика/, тъй като е направил възразил по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД.

 

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД

СлОС намира, че дадената правна квалификация на първия предявен главен иск, противно на приетото от първоинстанционния съд, не е по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, а по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Ищецът сочи, че е заплатил горепосочената сума, чието присъждане претендира, при начална липса на основание, тъй като тя представлява разликата между заплатеното от него възнаграждение по процесния договор и стойността на действително извършените от ответника в изпълнение на същия договор строително-монтажни работи /позовава се на неточно изпълнение в качествено отношение /. По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/1979 г., Пленум на ВС/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Разглежданата хипотеза е налице и при недължимо платено и получено, като например: изпълнение на съществуващо задължение, но с превишаване на действителния му размер, неправилно изпълнение на съществуващи задължения или до изпълнение на несъществуващо задължение, платена цена за услуги, които в действителност не са били осъществени, несъответствие между изискванията на правно-релевантния факт /договора/ относно количеството на предметната престация /с оглед на която е извършено плащането/ и действително полученото количество стока или услуга и пр. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били прецени от първоинстанционния съд /т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес/. В случая е налице хипотеза на недължимо платено, когато се изпълнява съществуващо задължение, но се надвишава действителния му размер.

 

 

 

 

По делото е установено по несъмнен начин, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, което съдържа белезите на договор за изработка.

Относно стойността на действително извършените от ответника СМР СлОС кредитира изготвената по делото двойна съдебно-техническа експертиза, тъй като същата е била изготвена в производството по чл. 207 ГПК по обезпечаването на доказателствата, чиято цел е именно да обезпечи предварителното събиране на доказателства, за които съществува опасност да се изгуби или събирането му да се затрудни. На следващо място вещото лице Иван Христов, назначено по третата изготвена съдебно-техническа експертиза в рамките на исковия процес изрично посочва, че по-конкретни и точни са изготвените в рамките на производството по обезпечение на доказателствата по чл. 207 ГПК две съдебно-технически експертизи, тъй като са били изготвени непосредствено след извършването на СМР и са съобразили цената и на материалите и на вложения труд. Двете вещи лица по двойната-съдебно техническа експертиза са преценили, че е налице лошо изпълнение на възложените строително монтажни работи и са приели, че е налице 30 % отбив от общата стойност на СМР заради недостатъците. Настоящият съдебен състав кредитира именно тази експертиза, като изготвена от две компетентни и незаинтересовани вещи лица в производство по обезпечение на доказателства и приема, че стойността на разходите за отстраняване на некачествено изпълнените СМР  се равнява на 13 305 лв. Следователно доколкото по делото е доказано, че в изпълнение на процесния договор ищецът е заплатил авансово на ответника част от уговореното възнаграждение, в размер на 24 500 лв. настоящият съдебен състав приема, че релевираната главна претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява доказана в пълен размер, тъй като съгласно кредитираната от СлОС двойна съдебно-техническа експертиза  изготвена в производство по обезпечение на доказателства по чл. 207 и сл. ГПК разликата между общата стойност на изпълнените от ответника СМР съгласно договора равняваща се  на 13 305 лв. и заплатената от ищеца за възложената работа сума 24 500 лв. се равнява на 11 195 лв. .

 С оглед на този извод на СлОС следва да бъде уважен предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,  в пълния претендиран размер от 9 239 лв. и първоинстанционното решение отменено в тази му отхвърлителна част.

 

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД

За да възникне притезателното право по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, е необходимо в обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на некачествено изпълнение на поръчката от страна на изпълнителя по договора за изработка; 2) констатиране на недостатъците по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД и 3) остойностяване на разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното. В случая от събраните по делото доказателствата- от трите изготвени съдебно-технически експертизи и от свидетелските показания се установява, че е налице некачествено изпълнение на поръчката от страна на изпълнителя и че възложителят е констатирал тези явни недостатъци при приемането на работата и е направил своите възражения относно тях изгонвайки от обекта изпълнителя и наетите от него работници. Относно стойността на разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното СлОС кредитира изготвената по делото двойна съдебно-техническа експертиза, тъй като същата е била изготвена в производството по чл. 207 ГПК по обезпечаването на доказателствата, чиято цел е именно да обезпечи предварителното събиране на доказателства, за които съществува опасност да се изгуби или събирането му да се затрудни. На следващо място вещото лице Иван Христов, назначено по третата изготвена съдебно-техническа експертиза в рамките на исковия процес изрично посочва, че по-конкретни и точни са изготвените в рамките на производството по обезпечение на доказателствата по чл. 207 ГПК две съдебно-технически експертизи, тъй като са били изготвени непосредствено след извършването на СМР и са съобразили цената и на материалите и на вложения труд. Двете вещи лица по двойната-съдебно техническа експертиза са преценили, че е налице лошо изпълнение на възложените строително монтажни работи и са приели, че е налице 30 % отбив от общата стойност на СМР заради недостатъците. Настоящият съдебен състав кредитира именно тази експертиза, като изготвена от две компетентни и незаинтересовани вещи лица в производство по обезпечение на доказателства и приема, че стойността на разходите за отстраняване на некачествено изпълнените СМР  се равнява на 5702 лв. С оглед на този извод на СлОС следва да бъде уважен предявения иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,  в пълния претендиран размер от 3367,57 лв. и първоинстанционното решение отменено в тази му отхвърлителна част.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД

СлОС намира, че дадената правна квалификация на насрещния иск за сумата от лв., противно на приетото от първоинстанционния съд, не е по чл. 59 ЗЗД, а по чл.  79 ЗЗД, тъй като изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за неизпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по допълнително споразумение, сключено в устна форма към договора за изработка за допълнително извършените от него СМР извън поръчката по договора. От свидетелските показания по делото и от изготвените съдебно-технически експертизи се установява, че в хода на работата възложителят е възлагал на изпълнителя нови СМР, които са били извън поръчката съгласно процесния договор и тяхната стойност, съгласно кредитираната от въззивния съд съгласно изложените съображения двойна строително-техническа експертиза се равнява на 1956 лв. До този размер следва да бъде уважен насрещния иск и отхвърлен в останалата му част като неоснователен. Атакуваното решение следва да се отмени в уважителната му част за разликата над 1956 лв. до присъдения размер от 2016,80 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението на СРС трябва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която се отхвърля изцяло предявения главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като вместо това се същият се уважи в пълен размер като основателен и доказан, в частта, с която се отхвърля предявения иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 2713,08 лв. до пълния претендиран размер, като същият иск бъде уважен в пълен размер като основателен и доказан и в частта, с която се уважава предявения насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за разликата над 1956 лв. до присъдения размер от 2016,80 лв.  

 

 

 

В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.

 

 

 

 

По отношение на разноските:

 

 

 

 

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1426, 85 лв. или допълнително сумата от 1093,01 лв., тъй като са му били присъдени разноски в размер на 333,84 лв., както и направените разноски във въззивното производство в размер на 254,46 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

 

 

 

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 71,51 лв., съобразно с отхвърлената част от исковете и решението бъде отменено в частта за разликата над сумата от 71,51 лв. до присъдения размер от 312 лв. Сторените от въззивника разноски по насрещната въззивна жалба и въззиваем по въззивната жалба не следва да му бъдат присъждани с оглед изхода на производството.

 

 

 

 

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 107/07.07.2017 г. по гр.д. № 826/2016 г. на РС-Нова Загора, в частта му, в която е отхвърлен предявения от Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес *** срещу В.Д.В., ЕГН: **********,***  иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД /при дадена от РС- Нова Загора правна квалификация по чл. 79, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД/  за сумата от 9 239 лв., съставляваща разликата между заплатената от него сума по процесния договор от 24.08.2015 г. за текущ ремонт в размер на 24 500 лв. и сумата от 15 261 лв., представляваща стойността на действително извършените СМР ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, и в частта, с която е отхвърлен предявения от Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес *** срещу В.Д.В., ЕГН: **********,***   иск с правно основание чл. 265, предл. 2 ЗЗД за разликата над сумата от 2713,08 лв. лв. до сумата от 3367,57 лв., в частта, с която Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес *** е осъден да заплати на В.Д.В., ЕГН: **********,*** за разликата над  1956 лв. до присъдения размер от 2016,80 лв. и в частта, с която Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***  е осъден да заплати на В.Д.В., ЕГН: **********,*** разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата от 71,51 лв. до сумата от 312, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:   

 

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН: **********,*** да заплати на Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 9 239 лв., съставляваща разликата между заплатената от него сума по процесния договор от 24.08.2015 г. за текущ ремонт в размер на 24 500 лв. и сумата от 13 305 лв., представляваща стойността на действително извършените СМР ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН: **********,*** да заплати на Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, по иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД допълнително сумата от 654,49 лв., заплатена за отстраняване на некачествено извършените от ответника строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/07.07.2017 г. по гр.д. № 826/2016 г. на РС-Нова Загора, в останалата му обжалвана част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

 

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН: **********,*** да заплати на Л.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, допълнително сумата от 1093,01 лв., съставляваща направените разноски в първоинстанционното производство, както и направените разноски във въззивното производство  в размер на 254,46 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

 

2/