Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 15.11.2017 г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на петнадесети ноември       през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                               Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………..………и с участието на прокурора……...като разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова…… в. гр. дело № 511 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалбата на Община Сливен срещу постановление за прекратяване по изпълнително дело № 508/17 от 13.09.2017г. на ДСИ при СлРС. Жалбоподателят счита, че издаденото постановление за прекратяване на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК е незаконосъобразно, тъй като същото е прекратено без да са събрани разноските от юрисконсултско възнаграждение, макар и дълга да е платен. Моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и да бъде върнато на ДСИ за събиране на всички направени от взискателя разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата не е депозирал отговор в срок.

ЧСИ е депозирал писмено становище по подадената жалба, в което заявява, че е прекратил производството частично и то продължава за събиране на 200лв. юрисконсултско възнаграждение.   

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е основателна.

Жалбата е допустима, тъй като постановлението за прекратяване е действие, което на основание чл. 435 ал.1 от ГПК е действие, което е допустимо да бъде обжалвано от взискателя.

От събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 508/17 по описа на ДСИ при СлРС е образувано по молба на взискателя Община Сливен за събиране на  вземането в размер на 135,14лв. от ЕТ „К. – Анатолий К.“, представляващо неплатен данък върху МПС, установено с АУЗ № 1788/08.11.12г. и АУЗ № 775/09.05.2016г. Било е извършено по молба на взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 19.07.2017г. взискателят Община Сливен е подала молба до ДСИ, с която го е уведомила, че с два броя квитанции №№ 7003157836 и 7003157837 от 18.07.2017г. й е платена сумата 136,98 лв. по изп. дело № 508/17г. на СлРС, с което е платено задължението по АУЗ № 1788/08.11.12г. и АУЗ № 775/09.05.2016г, без изплатено юрисконсултско възнаграждение.

Представено е и платежно нареждане № 71717996/21.07.2017г. за сумата 122,44лв. по сметка на СлРС, от които 82,44лв. за дължимите държавни такси; 30лв. за присъединения взискател НАП и 12 лв. д.т. за дължимите сума на НАП. Не са представени доказателства, че е платена сумата 200лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На 13.09.2017г., ЧСИ е издал постановление, в което е приел че по сметка на СлРС е внесена сумата 124,44лв. от длъжника и с нея са заплатени задължението по изпълнителното дело към взискателя Община Сливен, както и към присъединения взискател НАП и че всички дължими държавни такси са платени на 21.07.2017г., поради което и на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК е прекратил производството, частично, поради неплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното постановление е незаконосъобразно.

Същото е издадено на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК, като не са били налице условията за това, тъй като длъжника не е представил никой от изброените документи в този текст, който да удостоверява плащане преди завеждането на делото и изобщо длъжникът по никакъв начин не е сезирал ДСИ, за да са налице условия за прекратяване по чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК.

ДСИ е бил сезиран от взискателя, с молбата от 19.07.2017г., но в нея не е било направено искане за прекратяване на производството, напротив – било е посочено, че част от разноските не са платени на взискателя. Не са били налице условията и за прекратяване на производството по чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК.

Прекратяването на образуваното изпълнително производство в някоя от хипотезите на чл. 433 ал.1 от ГПК е извънреден способ за приключване на същото, за разлика от регулярното развитие на производството, приключващо с провеждане на изпълнението от СИ ( уредено изрично в новата алинея 2 на чл. 433 от ГПК). Следователно за да се прекрати производството следва да е налице конкретното основание по чл. 433 ал.1 от ГПК, а такова в случая не е налице. Изявлението на взискателя, че е удовлетворен за част от сумата следва да се вземе предвид при събирането на остатъка от дължимата   сума, на след като същия не е поискал изрично прекратяване на производството, то не може да бъде прекратено.

С оглед изложените съображения, следва да бъде отменено обжалваното постановление и делото върнато на ДСИ за продължаване на производството.  

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ постановление за прекратяване от 13.09.2017г. издадено на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК, по изпълнително дело № 508/17 по описа на ДСИ при СлРС, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се изпрати на ДСИ за продължаване на производството.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

        ЧЛЕНОВЕ :