Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

Гр.Сливен, 07.12.2017г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  седми декември, през двехиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА                                                              

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова ч.гр.дело №  519 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

     Образувано е по жалба на длъжника по изп.д. №2017837040942 на ЧСИ  П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС срещу  разпореждане от 26.10.2017г, с което е  отказал да намали размера на платеното от взискателя  адвокатско възнаграждение.

      В жалбата твърди, че не е доволен от отказа на ДСИ да редуцира адвокатския хонорар, заплатен от взискателя по изп. дело. Заявява, че още с получаване на поканата за доброволно изпълнение е изплатил изцяло паричното задължение и  направил възражение за прекомерност на възнаграждението.Твърди, че не са извършвани никакви процесуални действия от пълномощника на страната, а изпълнителното дело не съставлява правна или фактическа сложност,  поради което адв.възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78 ал.5 ГПК и чл. 10 от Наредба №1/2004, от  400 лв на 200 лв.

     Иска   отмяна на  разпореждането на ЧСИ от 26.10.2017г ,а на основание чл. 78 ал.5 ГПК и намаляне размера на платеното от  взискателя адв.възнаграждение от 400лв на 200лв. Претендира за направените в настоящото производство разноски. 

   Взискателят “Дия-газ“ООД е депозирал писмено възражение в законния срок. Счита жалбата за неоснователна. Позовава се на практика на СлОС, според която действията на длъжника се преценяват на осн. чл. 78 ал.2 ГПК и дори да не са извършвани изпълнителни действия, щом длъжникът с поведението си е дал повод за образуване на изп.дело, той дължи и възнаграждение за воденето му. И тъй като  не платил доброволно и се стигнало до образуване на изп.дело, с поведението си  дал повод за образуване на изп.производство.Освен това, действително извършил плащане в срока за доброволно изпълнение, но само за част от дълга, не и на цялото задължение. Допълва, че с молбата за образуване на изп.дело, кредиторът е поискал  извършването на запор на банковите сметки на длъжника , който не бил наложен по преценка на ЧСИ. Затова счита, че на взискателя се дължи и възнаграждение за водене на изп.дело.      

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3ГПК, ЧСИ е изложил мотиви. Намира жалбата за допустима, но неоснователна. Счита, че не са налице основания за редуциране на разноските за адв. възнаграждение, платени от взискателя. Преценката за признаване на разноски за адв. възнаграждение зависела главно от обема на процесуалните действия, а не от тяхната сложност. Счита, че дори да няма извършени изпълнителни действия и длъжникът да е платил доброволно сумата по изп.дело, пак следва да се признаят разноски за адв. възнаграждение както по чл. 10.т.1, така и по чл. 10 т.2 от Наредба №1/2004г, т.е. както за образуване, така и за водене на изпълнението. Достатъчно  било взискателят само да посочи способ за извършване на действия по водене на изп.дело, а възнаграждението на неговия адвокат нямало да зависи от това дали тези действия ще бъдат извършени и кога. Счита, че плащането в срока за доброволно изпълнение не е доброволно, каквото е само това,  извършено преди образуване на изп.дело.  

    След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело,  съдът прие за установено следното:

     Изп.дело  №2017837040942 на ЧСИ  П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС  е образувано  на 20.09.2017г по молба на взискателя „Дия-газ“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен и изпълнителен лист, издаден на 13.09.2017г по  адм.д. № 10/2016г на АС-Сливен и адм.дело № 8821/2016г на ВАС, за осъждането на „Емитех“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, да заплати на  „Дия-газ“ООД, разноски по делото в размер на 450лв.

    Към молбата е приложено адв.пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, от които е видно, че взискателят е платил в брой на адвокат за образуване и водене на изп.дело сумата 400лв.

   С постановление от 20.09.2017г, ЧСИ постановява да се образува изп.дело, приема за разноски адв. възнаграждение в размер на 400лв, както и авансови такси по ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ в размер на 48лв.    

   На 25.09.2016г ЧСИ изпраща но ТД на НАП-Бургас, офис Сливен уведомление по чл. 458 ГПК и по чл. 191 ДОПК.   

   На 06.10.2017г на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен  да заплати в 2 –седмичен срок  сумата 1024лв, от която  450лв- по изп. лист, 400лв- присъдени разноски, 72 лв- разноски по изп.дело, както и такса в полза на ЧСИ в размер на 102лв.      

   На 20.10.2017г, в срока за доброволно изпълнение длъжникът превежда по изпълнителното дело сумата 848 лв.   

   На същата дата подава молба до ЧСИ, с която го уведомява, че в законоустановения срок е платил доброволно задължението си, като моли платения от взискателя  адв. хонорар  да бъде намален от 400 лв на 200лв, какъвто е минималния по Наредбата за адв.възнаграждения.

   С разпореждане от 26.10.2017г, ЧСИ отказва да намали признатите разноски за адв.възнаграждение.  

   Мотивите за този отказ са, че  при образувано изп.дело не може да има доброволно плащане, щом кредиторът е бил принуден да събира вземането си принудително, което е свързано с разноски.  Тъй като разноските били направени от взискателя,  се дължали от длъжника без значение дали е платил в срока за доброволно изпълнение или не. Освен това, взискателят претендирал разноски за адв. възнаграждение за водене и образуване на изп.дело, в общ размер на 400лв, които били  в минималния размер по чл. 10 ал.1 и ал.2 вр. с чл. 7 ал.2 от Наредба №1/2004г.

   Така установеното от фактическа страна,  води до  направи следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435  ал.2 т.7 от ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

    Прецена по същество,  е основателна и следва да се уважи.  

    Съдебната практика приема, че в случай на извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, липсва основание за плащането на възнаграждение за водене на изпълнителното производство и е обосновано намаляването на възнаграждението само до дължимото за образуване на изпълнително дело. 

    В настоящия случай е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение и без да са предприемани никакви действия по принудително изпълнение  от страна на ЧСИ, като налагане на запори, възбрани и пр.

  Процесуално представителство на взискателя във връзка с поддържане висящността на  изп.процес  не са осъществявани.

  Делото е с незначителен имуществен интерес- 450лв  и минимална фактическа и правна сложност.

  Реални изпълнителни действия не са били  предприемани от ЧСИ, тъй като още с получаване на ПДИ, длъжникът е погасил  чрез плащане дълга по изп. лист, а дали това е  целия дълг или не,  е от значение за  прекратяване на изп.производство, а не за определяне на дължимите разноски за адв.възнаграждение, респ. тяхното редуциране.

    

   По изложените по-горе съображения, съдът намира, че на взискателя следва да бъде платено адв. възнаграждение само за образуване на изп.дело в минималния по  Наредба №1/2004г  размер от 200лв, но не и за водене на изп.дело, а ЧСИ неправилно е отказал да го  редуцира от 400 лв на 200лв.

  Съгласно  чл. 10 т.1 от Наредба №1/2004г  за минималните размери на адв.възнаграждения,  за образуване на изп.дело адв. хонорар е 200лв.

   Ето защо, обжалваното разпореждане следва да се отмени като направилно и незаконосъобразно, а на основание чл. 78 ал.5 ГПК, съдът намали платененото от взискателя адв. възнаграждение от 400лв на 200лв.   

   С оглед изхода от спора, взискателят следва да плати  на длъжника направените по настоящото дело разноски в размер на 25лв, платени за д.т. И тъй като са претендирани, следва да му се присъдят.

   Водим от гореизложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш  И  :

 

    ОТМЕНЯ  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 26.10.2017г по изп.дело №2017837040942 на ЧСИ  П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС, с което е отказал да намали размера на платеното от взискателя  адвокатско възнаграждение.

 

    НАМАЛЯ  на  основание чл. 78 ал.5 ГПК размера на платеното от взискателя „ДИЯ ГАЗ“ ООД, със седалище и адрес на управление *********, ЕИК-119629563, по изп.дело №2017837040942 на ЧСИ П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС, адвокатско възнаграждение от 400 лв на 200 лв.

 

    ОСЪЖДА „ДИЯ ГАЗ“ ООД, със седалище и адрес на управление *********, ЕИК-119629563 , представлявано от управителя Я.П.Х. да заплати на „ЕМИТЕХ“ЕООД, със седалище и адрес на управление *********,  с ЕИК-201500284, представлявано от  К.Ф.Ф. сумата 25лв-  разноски по настоящото производство.

    Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: