Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр.Сливен, 24.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова гр.дело № 534 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на  чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК 121830616 чрез главен юрисконсулт Я.П. по изп.д. №20178370400939  на ЧСИ П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС срещу  Постановление за определяне на разноски по изп. д. № 939/2017 г., на ЧСИ П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС с което се постановява длъжникът да заплати на взискателя сумата от 400 лв., съставляваща платения адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от  400 лв., на осн. чл. 10, ал.1 от Наредбата № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Длъжникът твърди, че на 02.10.2017 г. е получил покана за доброволно изпълнение по образуваното срещу него изп.д. №939/2017 г. за изплащане на суми по издаден срещу него изпълнителен лист на 07.06.2017 г. от СРС по гр.д. №5349/2017 г. в полза на К.Ц.М.цедирано впоследствие на „София Клийн“ ООД- главница в размер на 385 лв. ведно с разноските по изпълнителното дело: адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и други разноски по изпълнителното дело. Твърди, че възнаграждението на адвоката на взискателя в размер на 400 лв. било прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Изпълнителното дело било само образувано без да бъдат извършени изпълнителни действия по него. Позовава се на чл. 79, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК. Размерът на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя не бил определен в съответствие с чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения  и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и следвало да бъде намален от 400 лв. на 200 лв. Моли да се отмени атакуваното постановление, в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя над размера от 200 лв. до размера от 400 лв. и при условие на евентуалност претендира ако СлОС приеме, че молбата за образуване на изпълнителното производство съставлява изпълнително действие да бъде намален адвокатския хонорар до предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Претендира разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

В заканоустановения срок взискателя по изпълнителното дело „София клийн“ ООД, ЕИК 203683133, със седалище и адрес на управление: ********, със съдебен адрес:*** чрез адвокат Д.Д. от АК-Благоевград депозира отговор на жалбата. Твърди, че има право на адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 лв, от които 200 лв за образуване на изпълнителното дело и 150 лв за неговото водене. Счита, че разноските за адв. възнаграждение по изпълнителното дело не могат да бъдат в по-нисък размер от сумата 350 лв. Твърди се, че е налице водене на изпълнително дело, тъй като всички изпълнителни действия били извършени по молба на взискателя, а именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, в изпълнение на които запори бил събран дълга. Счита, че налагането на запор несъмнено представлява водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата. Освен това, дори запорът да не е бил наложен, самото искане за налагането му също представлявало водене на изп.дело по смисъла на същата разпоредба. Възнаграждение в размер на 400 лв. съответствало напълно на фактическата и правна сложност на делото, тъй като длъжникът не бил платил доброволно своите задължения. Възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение по минималния размер от 350 лв. до 200 лв. било неоснователно и противоречало на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от ЗА, както и на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да им се присъдят сторените по делото разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал.ЗГПК, ЧСИ П.Г.е изложил подробни мотиви, в които счита жалбата за допустима, но неоснователна.

След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело, съдът прие за установено следното:

Изп.д. №20178370400939  на ЧСИ П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС е образувано на 18.09.2017 г. по молба на взискателя "СОФИЯ КЛИЙН" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен и изпълнителен лист, издаден на 07.06.2017 г. по ч. гр.д. № 5349/2017 г. на СРС за осъждането на  „БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК 121830616 да заплати на К.Ц.М.сумата от 385 лева -разноски по делото.

Към молбата за образуване на изпълнително производство е приложен договор за цесия от 15.09.2017 г, сключен между К.Ц.М.в качеството му на цедент и "София клийн" ООД -Сливен, в качеството на цесионер. По силато на този договор, цедентът прехвърлил на цесионера вземането си гр.дело № 5349/2017 г. на СРС в размер на 385 лева. Длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия.

Към молбата на взискателя е приложен списък с разноските по образуваното изп. дело, от който е видно, че са направени разноски в размер на 466 лв, включващи: 66 лв. - такси по съдебното изпълнение, 200 лв- адв. възнаграждение за образуване на изп.дело и 200 лв- адвокатско възнаграждение за водене на изп.дело.

С постановление от 20.09.2017 г, ЧСИ е приел разноски по делото в размер на 400 лв, представляващ адв. хонорар съгласно чл. 7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения

С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в БНБ и едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, ЧСИ да изпрати запорно съобщение до БНБ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 02.10.2017 г. е била връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника заедно с издадения срещу него изпълнителен лист. Не му е бил наложен запор на банковите сметки и не му е било изпратено запорно съобщение.

На 04.10.2017 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение и поискал да бъде намалено от 400 лв до минималния размер от 200 лв.

В срока за доброволното изпълнение на 11.10.2017 г. длъжникът е извършил частично плащане на дължимата сума /платил е общо сумата от 569,20 лв., а дължи сумата от  969, 20 лв. / без да му е бил наложен запор на банковите сметки чрез който изпълнителен способ да са постъпили по сметката на ЧСИ паричните средства. Макар и поискан изпълнителния способ запор на банкови сметки не е бил осъществен и поради извършеното частично плащане.

С  разпореждане от 11.10.2017 г. ЧСИ е отхвърлил молбата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя  от 400 лв. до размер на 200 лв, на основание чл. 10, ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адв. възнаграждения.

Така установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване действие по  чл. 435, ал.3 от ГПК- длъжникът атакува постановлението за разноските, жалбата е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Същата по същество, е основателна.

Относно дължимите разноски в изпълнителното производство намират приложение правилата на исковото производство.

В настоящия случай е извършено частично плащане в срока за доброволно изпълнение, по волята на длъжника не в резултат на наложен запор върху банковите му сметки. ЧСИ не е извършил действие по принудително изпълнение и удовлетворяване на вземането, тъй като е било извършено частично доброволно плащане.

Съдът приема, че не са били в действителност осъществени действията по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, което е част от водене на изпълнителното дело.

Пристъпването към образуване на изп. дело, както и ангажирането на адв.услуги за водене на изп.производство е извършено от взискателя именно с оглед поведението на длъжника. Удовлетворяването на вземането, обаче е било частично и в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а не с оглед поисканите от взискателя и неизвършени от ЧСИ принудителни действия.

Съгласно чл. 10, т.1 от Наредбата № 1/2004г за минилният размер на адв.възнаграждения, за образуване на изп.дело адв. хонорар е в размер на 200 лв.

Съгласно чл. 10, т.2 на същата наредба, минималното адв. възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал.2, а именно: 1/2 от 300 лв или сумата 150 лв.

Уговореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение от 400 лв. В случая, обаче настоящият съдебен състав приема, че се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.1 от Наредбата № 1/2004г за минилният размер на адв.възнаграждения, за образуване на изп.дело адв. хонорар е в размер на 200 лв., тъй като е била подадена от адвоката на взискателя единствено молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен изпълнителен способ- налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, който не е бил осъществен, тъй като запор не е бил наложен от ЧСИ с поканата за доброволното изпълнение и е било извършено частично плащане от длъжника в срока за доброволното изпълнение. С оглед на изложеното не е налице извършване на изпълнителни действия

Обжалваното постановление на ЧСИ е неправилно и незаконосъобразно, в частта, за присъдените разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение на адвоката на взискателя за разликата над 200 лв. до 400 лв.поради което СлОС следва да го отмени, в частта за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от 400 лв., съставляваща разноски за платен адвокатски хонорар на адвокат на взискател в рамките на изпълнителното производство.

С оглед изхода от спора, взискателят следва да заплати на длъжника направените по настоящото дело разноски в размер на 15 лв, платени за д.т. за образуване на делото. Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Постановление от 20.09.2017 г. за определяне на разноски по изп. д. № 939/2017 г., в частта с която се приемат като сторени разноски по изпълнителното производство съставляващи адвокатски хонорар на адвоката на взискателя „София клийн“ ООД, ЕИК 203683133, със седалище и адрес на управление: ******** за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от 400 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА "„София клийн“ ООД, ЕИК 203683133, със седалище и адрес на управление: ********, със съдебен адрес:*** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК 121830616, сумата от 15 лв., представляваща разноски по настоящото производство

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: