Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21.12.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                  

 

                                    

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 540 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.И.А., ЕГН **********,*** против решение № 906/18.10.2017г. по гр.д. № 2097/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете С.Г.Г., ЕГН ********** на бащата Г.П.Г., ЕГН ********** ***, определено е местоживеене на детето в дома на бащата Г.Г. , определен е режим на лични контакти между майката А.А. и детето С., въззивницата е осъдена да заплаща месечна издръжка, както и държавна такса. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, без да е съобразено със събраните по делото доказателства, както и с трайната практика на ВКС по отношение предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца. Неправилно първоинстанционният съд бил постановил съдебния си акт без дори да изслуша двамата родители, съгласно изискванията на чл.59 ал.6 от СК. Постановеното решение било и в противоречие с постановление № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на ВС, определящо правилата за предоставяне на родителските права. Необосновано съдът бил приел, че в интерес на детето е било да бъде предоставено за отглеждане на бащата, тъй като майката живеела на квартира. Посочва се, че на квартира живеят много семейства, а не само самотни родители, а и причината да живеят на квартира била в несъгласието на бащата майката да ползва съвместно закупеното жилище в гр.Твърдица. Въззивницата счита, че с оглед възрастта на детето е по-важен въпроса дали то ще бъде гледано то родителите си лични, а не дали ще бъде подпомагано от баби и дядовци, като в настоящия случай, предвид обстоятелството ,че бащата е започнал работа в гр.Казанлък, за него щяло да бъде изключително трудно да гледа лично детето и грижата за него би била поета от бабата по бащина линия. В същото време майката можела да работи и само дневна смяна, което би й позволило пълноценно да се грижи за детето. Страната посочва, че до момента на раздялата с бащата основно тя се е грижила за детето и че е безспорно, че предвид ниската възраст на детето майчината грижа би била най-добра за него. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като се предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. на майката А.А. и съответно бъде определен режим на лични контакти с бащата, месечна издръжка, местоживеене на детето. Не се претендират деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Н., пълномощник на Г.П.Г., ЕГН ********** ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че родителите на детето са били изслушани от СлРС, както и са били изслушани техни близки, като свидетели, а РС е съобразил своя акт със задължителната съдебна практика, а именно с постановление № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на ВС. Правилно детето било оставено за отглеждане при бащата, тъй като той бил родителят, който полагал и продължавал да полага основни грижи за него. Между детето С. и бащата имало изградена силна емоционална връзка. До този момент от раждането си детето било живяло само и единствено в дома на бащата. Бащата бил осигурил спокойна семейна среда, изпълнена с любов и уважение и сигурност, а жилището било с много добри хигиенни и битови условия. Страната твърди, че социалното обкръжение на майката не съответствало с нравствените добродетели и адекватен морален образ, които следва да притежава родителя. За нея не било налице помощ от страна на трети лица /нейни родители/, поради което тя следвало сама да отглежда децата си, като често ги оставяла без надзор, а малолетната С. често е била предоставяна на грижите на по-големия й брат, който също бил малолетен. Страната счита, че в най-добър интерес на детето е то да бъде отглеждано от своя баща. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В с.з. въззивницата А., редовно призована се явява лично и с адв.М., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемият Г., редовно призован в с.з. се явява лично и с адв.Н. , която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От тях се установи, че между страните има образувано дело за делба на недвижим имот, както и че въззивницата има възможност да упражнява труд само в редовна смяна.

         При изслушването на двамата родители се установи, че и двамата разполагат с добър родителски капацитет да отглеждат детето, че са привързани към него и са загрижени за бъдещето му.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 23.10.2017 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 31.10.2017 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 127 ал. 2, вр.ал.1 от СК, като е било поискано от съда да се произнесе относно местоживеенето на малолетното дете С., упражняването на родителските права по отношение на нея, личните отношения с детето и издръжката му.

По отношение на предоставянето на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод съществува задължителна съдебна практика, която макар и да е от 1974г., не е загубила своето значение и съдът следва да съобразява своите актове с нея. Разбира се всеки отделен случай се преценява поотделно съобразно интересите на заинтересованите лица, но принципите, които са залегнали в Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС задължително се разглеждат и обсъждат от съда при вземане на решение от него. По принцип решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основе на интересите на детето, преценено съобразно следните критерии: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, морален лик на родителите, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, пол и възраст на детето, както и възможността за получаване на помощ от трети лица, на личното социално обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия за живот.

От представените по делото доказателства е видно, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет да отглеждат детето . Те желаят да правят това , ангажирани са с него и му създават възможно най – добри условия за отглеждане , имат възможност да са подпомагани от своите родители при отглеждането му, привързани са към него и детето е са привързано към тях, родителите притежават добър морален облик и заобикалящата социална среда е безопасна и благоприятна за детето.

Все пак, съдът счита, че майката е по пригодния родител да упражнява родителските права поради следните съображения:

В конкретния случай един от водещите критерии за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете С. е нейната крехка възраст. Към настоящия момент, когато се постановява това съдебно решение, детето е на 3г. и 10 м. Съгласно цитираното по-горе Постановление, децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като в такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждане и възпитание на детето. Съдът намира, че в този случай този критерий е абсолютно приложим. Детето е на твърде малка възраст за да може самостоятелно да формират свое желание и предпочитание за това кой от родителите да го отглежда. В тази възраст майката, ако няма изключителни пречки за отглеждане на децата е тази, която би полагала по-добри грижи за тях. От друга страна детето е момиче. Децата формират модела си на поведение от най-ранна детска възраст, като подражават на възрастните, които се грижат за тях. В случая също е по-подходящо майката да показва на момиченцето поведението си на жена. В този смисъл в Постановлението е посочено, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол.

За да формира преценката си , съдът взе под внимание и изготвения социален доклад от дирекция „ Социално подпомагане „ – Сливен , в който е отразено , че майката е родителят, който полага грижи за детето в случай на заболяване .

С оглед на изложеното, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. следва да бъде предоставено на майката А.А., съответно местоживеенето му следва да е при майката.

         Съдът намира, че следва да определи един разумен режим на лични отношения, при който в максимална степен да се даде възможност на детето да общува и празнува традиционните празници, както със семейството на майката , така и със семейството на бащата. С оглед на това определя следния режим на лични отношения : всяка първа и трета седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на Коледните празници по време на текуща четна година и по време на Новогодишните и Великденски празници по време на текуща нечетна година.

         Бащата Г.Г. следва да заплаща месечна издръжка на детето С. в размер на 115.00 лева., считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

         Тъй като настоящите изводи  не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се отмени.

         С оглед изхода на делото въззиваемият Г. следва да бъде осъден да заплати на въззивницата А. деловодни разноски . Такива за въззивна инстанция са доказани в размер на 25.00 лв. заплатена държавна такса 150.00 ( сто и петдесет ) лева за адвокатско възнаграждение, както и 300.00 ( триста) лв. деловодни разноски за първа инстанция за платено адвокатско възнаграждение. Претенциите за по – големи разноски от въззивницата за въззивна инстанция до 250.00 лв. и за първа инстанция до 600.00 лв ( адв. Данчева ) / 325.00 лв. ( адв. М. ) не се доказаха. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати и определената държавна такса върху дължимите суми за издръжка, която е 165.60 ( сто шестдесет и пет лв. и -.60 ст.)лв. по сметка на РС– Сливен, както и 82.80 (осемдесет и два лева и 80 ст.)лв. по сметка на ОС – Сливен.

 

         Предвид гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 906/18.10.2017г. по гр.д. № 2097/2017 г. по описа на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.Г.Г., ЕГН ********** на майката А.И.А., ЕГН **********,***.

 

ОПРЕДЕЛЯ малолетното дете С.Г.Г., ЕГН ********** да живее при майката А.И.А., ЕГН **********,***.

 

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.П.Г., ЕГН ********** *** с детето С.Г.Г., ЕГН ********** както следва :

 

 

всяка първа и трета седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на Коледните празници по време на текуща четна година и по време на Новогодишните и Великденски празници по време на текуща нечетна година .

 

 

ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на детето С.Г.Г., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка А.И.А., ЕГН **********, , ежемесечна издръжка в размер на 115.00( сто и петнадесет ) лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 

 

ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН ********** *** да заплати на А.И.А., ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 25.00 ( двадесет и пет) лева заплатена държавна такса и 150.00 (стои петдесет) лева адвокатско възнаграждение, както и 300.00 ( триста) лв. деловодни разноски за първа инстанция за платено адвокатско възнаграждение .

 

ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН ********** *** да заплати по бюджета на съдебната власт  сумата от 82.80 (осемдесет и два лева и 80 ст.) лева. определена държавна такса върху дължимите суми за издръжка.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.