Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 207

 

гр. Сливен, 14.12.2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 545    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 947/27.10.2017г. по гр.д. № 524/2017г. на РС – Сливен, с което е осъдена Община Сливен да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК 000694286 със седалище гр.София и съдебен адресат адв.М.Д. *** на основание чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.29 и чл.31 от ЗП сумата от 143,80 лева, представляваща стойността на заплатено от застрахователното дружество обезщетение по щета с № 470416161634866 за причинените по лек автомобил марка „Хонда“ с рег.№ СН 3339 АН щети – повредена предна дясна гума, настъпили в резултат на ПТП, възникнало на 21.07.2016г., когато управлявания от водача и негов собственик И.Т.И.в гр.Сливен преминал през отвор на пътното платно на бул.“Стефан Караджа“, Индустриална зона, като сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017г. до окончателното й изплащане, като е осъдена Община Сливен да заплати на дружеството направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ответната община, в която се твърди, че решението е неправилно. Ответникът е поддържал, че между застрахователното дружество и И.Т.И.не е възникнало застрахователно правоотношение. Твърди се, че застрахователната полица не отговаря на изискванията по отношение на формата, съдържанието и влизането в сила. Развиват се съображения в тази насока. Несъответствието между приетото от съда за установено от доказателствата и направените от него правни изводи е довело до постановяването на необосновано съдебно решение. Твърди се, че оспорването на застрахователната полица е направено още в отговора на исковата молба. Навеждат се доводи относно незаплащането на застрахователната премия от застрахования. На следващо място, решението е необосновано и поради това, че изводите на съда не са в съответствие с установените фактически положения, като се навеждат доводи за съпричиняване, свързано с управлението на МПС с несъобразена скорост. Така водачът на МПС е допринесъл изцяло за настъпването на вредите, поради което са налице условията за намаляване отговорността на общината, поради съпричиняване. Моли се да бъде отменено изцяло, като неправилно, решението.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението на РС е правилно и обосновано и се иска да бъде потвърдено.

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   При безспорно установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 21.07.2016г. е  настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил, като автомобилът, управляван от собственика му И.И., е преминал през необезопасена дупка на пътното платно на бул.“Стефан Караджа“ в гр. Сливен. В резултат на това предната дясна гума дефектирала, което наложило подмяната й с нова. Наличието на несигнализирана неравност на платното за движение е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинената щета на автомобила, която е на стойност 146,40лв. Застрахователното дружество е изплатило стойността на щетата и така се е суброгирало в правата на увреденото лице срещу причинителя на щетата на основание чл. 410 ал.1 от КЗ.

Във въззивната жалба се твърди, че няма валидно възникнало застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и собственика на лекия автомобил. Това твърдение обаче е необосновано, тъй като по делото е представена застрахователна полица № 4704161000000065 с валидност от 08.01.2016 г. до 08.01.2017 г. за лекия автомобил  „Хонда“ с рег. № СН 33 39 АН. Безспорно е, че така сключеният застрахователен договор отговаря на  изискванията на чл.343, чл. 344 и чл.345 от КЗ. Възраженията относно това дали собственикът на автомобила е сключил този договор са ирелевантни, тъй като, ако е така, то се прилага хипотезата на чл. 402 ал.2 от КЗ. Безспорно е също, че застрахованият е спазил срока за уведомление по чл. 403 от КЗ, а застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение на 03.08.2016г. видно от преводно нареждане за кредитен превод.  Така е налице валидно застрахователно правоотношение, по което застрахователят е заплатил обезщетение и както беше посочено по-горе на основание на чл. 410 от КЗ се е  суброгирал в правата на увреденото лице срещу причинителя на щетата, в случая ответната община.

 Последното възражение във въззивната жалба е свързано със   съпричиняване от страна на водача в настъпилото ПТП. Тези възражения обаче също се явяват неоснователни.Видно от заключението на вещото лице, лекият автомобил е бил управляван със скорост на движение не по-малка от 45 км/ч. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране при скорост на движение от около 34 км./ч. С оглед характера на пътя, интензитета на движение и скоростта на движение не може да се приеме, че е налице съпричиняване, тъй като водачът е управлявал МПС със съобразена за пътните условия скорост.

Така след като е налице валидно застрахователно правоотношение, по което застрахователят е заплатил обезщетение и се е суброгирал в правата на увреденото лице, предявеният от него иск срещу Община Сливен, която поддържа общинските пътища съобразно транспортното им значение и изискванията на движението, се явява основателен и доказан по размер.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 360 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 947/27.10.2017г. по гр.д. № 524/2017г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК 000694286 със седалище гр.София и съдебен адресат адв.М.Д. сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване .

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: