Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 21.12.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                      

                                    

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 547 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение №№849/29.09.2017г. по гр.д. № 1641/2017 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че А.Х.Б. не дължи сумата от 400.57 лв., представляваща начислена електроенергия и на ищеца са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивника – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира , че неправилно съдът е приел, че извършеното преизчисление на дължимата сума за електроенергия е неправилно , тъй като не е доказано виновно поведение от страна на потребителя . Посочва , че съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, съдът приема , че съществува законово основание за преизчисление на на сметки за минал период от време при наличието на две комулативно дадени предпоставки. На първо място следва да е доказано точното количество електроенергия изчислено по реда предвиден в ПИКЕЕ, а от друга страна клиентът да е бил уведомен за извършената корекция по реда предвиден по общите условия ( Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. 1650/2014 г. на ВКС).

Страната посочва, че неправилно съдът е приел, че въззивникът не е доказал неправомерно поведение от страна на потребителя съобразно общите условия. Съгласно последната практика на ВКС ( решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. 1156/2016 г. на ВКС) разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД е неприложима и крайният снабдител нито следва да доказва виновно поведение от страна на клиента , нито кой е извършил манипулацията.

Посочва се , че по делото безспорно е доказано , че върху СТИ е била осъществена манипулация , която водела до намалено отчитане на консумираната електроенергия и че извършената корекция на сметка е съобразена с правилата на ПИКЕЕ.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на възззивната жалба.

         В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява.

         В с.з. въззиваемият Б. редовно призован се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител адв.К., заявява, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.10.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 17.10.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищецът е  бил потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД и че процесната сума, оспорена от него с исковата молба, е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 16.01.2017г. проверка на меренето на електрическата енергия на обекта.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че е налице практика по реда на чл. 290 на ВКС, съгласно която такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.2012 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Това виждане е закрепено и в Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

С чл. 47 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на неточното отчитане: „При извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.

(2) Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител.

(3) При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

(4) В случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.

(6) В случаите по ал. 5 операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване. Когато при проверка се установи промяна на схемата на свързване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване.

С нормата на  чл. 48 се регламентира, начинът на изчисляване на корекцията на сметката: „ При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:

1. за битови клиенти:

а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;

б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване;

2. за небитови клиенти:

а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;

б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване - по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване.

(2) Когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.“

Що се отнася до Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

(2) (отстр. с влязло в сила решение № 1259 от 01.07.2014г., постановено по гр. дело № 3628/2013г. на Пловдивски окръжен съд)

(3) Извън случаите по ал. 2 електроразпределителното предприятие изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 30 дни. В този случай коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен период от предходната година

(4) При повреда на работата на тарифния превключвател ЕВН ЕР коригира отчетените показания за съответния период на констатирането на грешката в измерването или неизмерването съгласно тарифите, избрани от Клиента, като сметките се коригират по следния начин:

1. при измерване на 2 тарифни зони - в съотношение 60 на сто за дневна зона и 40 на сто за нощна;

2. при измерване на 3 тарифни зони - в съотношение 20 на сто за върхова зона, 55 на сто за дневна зона и 25 на сто за нощна зона.

(5) При повреда, поради която използваната електрическа енергия не се отчита по всички тарифи, избрани от Клиента, отчетената електрическа енергия се разпределя от момента на последното отчитане по всички тарифи до момента на отстраняването на повредата между всички тарифи на базата на отношението между отчетите по тарифни зони за предхождащ повредата пълен отчетен период, съответстващ на предходна година, а ако липсва база за сравнение – по реда на предходната алинея.

(6) В случаите по ал.(3) и ал.(4), ЕВН ЕР уведомява в срок от 7 (седем) ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените (преразпределените между тарифни зони) количества електрическа енергия. Тези количества ще им послужат за преизчисляване на дължимите суми за потребена електрическа енергия, които Клиентът дължи или ще му бъдат възстановени.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента.

(2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели.

(3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че не са точно изпълнени изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ от формална страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В определени случаи - когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая -  е необходимо да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях.

В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като двамата свидетели, макар обозначени с по три имена, нямат отбелязани никакви други идентифициращи ги белези – ЕГН, адрес, които да позволят откриването им и евентуалния им разпит. Освен това, макар СТИ да е било надлежно демонтирано и изпратено на БИМ за проверка, доколкото е установена промяна на схемата на свързване /съгл. чл. 48 ал. 2 вр. чл. 47 от ПИКЕЕ/, в протокола не е отразено при съставянето му да са присъствали представители на полицията и те да са го подписали.

Съдът счита също, че е налице съществено процедурно нарушение – не е спазено изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, на ищеца е изпратено само уведомително писмо по чл.54 ал. 1 от ОУ за коригиране на сметка. Това изпращане е предвидено не само за сведение на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, да оспори констатациите и да докаже различни от закрепените в протокола факти, които да неутрализират корекцията на сметката. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена нарушава ОУ на дружеството, които то само е приело – чл. 63 от тях, и ограничава правото на защита на потребителя, като го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат.

Цитираното уведомяване в 7 дневен срок  на клиента по чл. 54 ал. 1 от ОУ за преизчислените количества не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура.

Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение, както се посочи по-горе, той е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен след изпълнение на всички други предвидени в ПИНЕЕ и ОУ процедури.

В случая такова уведомяване е извършено надлежно, но поради невръчването на констативния протокол на клиента, той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Този порок е отстраним в съдебната фаза на производството, само ако ответникът докаже настъпването на положителните факти пряко пред съда.

В случая допуснатата съдебнотехническа експертиза е извършила и оглед на  СТИ, поради което съдът приема за доказани констатациите в протокола, че процесният електромер отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, поради описаните манипулации върху него.

Вещото лице е заключило още, че методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, което прави по принцип основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на сметката.

Щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите  правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това, щом, макар и невръчен констативния протокол, констатациите в него са потвърдени пред съда чрез СТЕ и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката, но само ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.

В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ответникът не е обосновал как е формирал периода на извършената корекция като 76 дена. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Тъй като в случая , ответникът не е мотивирал по никакъв начин защо приема , че се дължи начисляване на електроенергия точно за 76 дни , съдът счита, че така определената сума е произволна и в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54 ал. 1 от ОУ.

Непосочването на основанието за приемане на началната дата на периода може да се приравни на непосочване въобще на период, поради което едностранното преизчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът произволно да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Съдът счита, че при всички случаи доставчикът следва да посочи как е приел продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации. Следва да посочи дали е приел и защо за начална дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия: датата на монтажа на СТИ, датата на предходната проверка, датата, от която е извършена нерегламентираната намеса, или друга дата, в рамките на максималния 90 дневен срок.

За пълнота следва да се посочи, че съдът споделя мотивите изложени в решение 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС относно липсата на необходимост крайният потребител да доказва наличието на вина на абоната при доказано неточно отчитане на измервателните уреди.

Ето защо в случая не е доказано надлежно наличието на задължението на ищеца за посочения период, поради което отрицателният му установителен иск следва да се уважи.

Тъй като крайните изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да се разпределят и разноските по него. За въззивна инстанция в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на  300.00 ( триста)лв. адвокатски хонорар.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №849/29.09.2017г. по гр.д. № 1641/2017г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ********да заплати на А.Х.Б., ЕГН ********** *** , сумата от 300.00(триста) лв. представляваща деловодни разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.