Р Е Ш Е Н И Е  № 21

 

Гр. Сливен  09. 04. 2019 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

        

       СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………четиринадесети март……………………

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Соня Василева…………..……и с участието на прокурора……………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……….….гр.дело № 559 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 55 ал.1пр.първо от ЗЗД.

          Ищецът  „Топлофикация Сливен“ ЕАД твърди в исковата молба и допълнителната такава,  че е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Дружеството имало качеството и на производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като наред с това закупува електрическа енергия за нуждите на дружеството от ответника "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и в последствие от „ГРАНД ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН" ООД, съгласно договори както следва № 58/25.10.2007г. и № 50/16.04.2015г. за имоти собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, находящи се в ******, имот № 67338.822.100.1 от скица № 703/12.07.2006г. както и имот находящ се в гр.Сливен кв.Дружба.

Твърди че заплатил на ответника "Електроразпределение ЮГ" ЕАД сумата в размер на общо 2 036,80лв., представляваща общия размер на платените на ответника суми по издадени фактури за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода 01.05.2016г. до 31.10.2017г. ;  сумата от 61 292,25лв. за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 4005384/"Помпена станция"/, за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2017г., сумата 3 238,66лв. за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТ 4146008 (Припомпваща станция) за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2017г.; сумата в размер на 11 183,86 лв. представлява сума за достъп до  електроразпределителната мрежа за обект ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода 01.05.2016г. до 31.10.2017г.

Твърди че не дължи на този ответник процесните суми, тъй като по отношение на електроснабдяването за обект „Помпена станция", което се осъществява чрез собствения му трафопост с напрежение 20/04кВ, счита, че дружеството следва да заплаща фактурирана сума за пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение, а не следва да му се начислява сумата за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение, като мотивите за това са следните: въздушното захранване от стълб № 5 на електропровод извод "Дъга", до трафопост 20/04кВ, е собственост на ищцовото дружеството. От посочения трафопост, който също е собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, започва подземно положена кабелна мрежа ниско напрежение 04кВ, до помещение „Помпена станция", която също е собственост на дружеството. Тъй като собствеността на кабелната мрежа ниско напрежение и трансформатор „Помпена станция" 20/04кВ са собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, то няма как ответника да генерира разходи и съответно да фактурира суми върху чужда собственост, поради това следва да не  се начислява сума за пренос през електроразпределителна мрежа ниско напрежение, а само за пренос през електроразпределителна мрежа до обект средно напрежение, тъй като не е налице извършена услуга от страна на ответника представляваща трансформиране, разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско напрежение. За периода след обособяване собствеността върху електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия момент всички разходи по текуща поддръжка и аварийни ремонти, след извод от стълб № 5, се извършвали от „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

За обект „Припомпваща станция", присъединяването към системата било осъществено на напрежение 20кВ/средно напрежение/, чрез два броя трансформатори 630КВА , разпределителна уредба 20/04кВ и кабелна мрежа ниско напрежение - трите елемента собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. По този начин трансформирането на ел.енергия от средно на ниско напрежение и подаването и /разпределението/ към консуматори ниско напрежение, еднозначно се осъществявало от съоръжения които не са собственост на ответника.

За периода след обособяване собствеността върху електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия момент всички разходи по текуща поддръжка и аварийни ремонти, на два броя трансформатори и мрежа ниско напрежение на обект „Припомпваща станция", се извършвали от „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

Обект TP 22 се явявал резервно захранване на дружеството. Резервното захранване, се осъществявало чрез трансформатор TP 22 /20/6кВ/, подсъединен с кабелна линия 20кВ, също собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД от закрита разпределителна уредба /ЗРУ 20кВ/, която била неразделна част от преносната мрежа високо напрежение. Закритата разпределителна уредба /ЗРУ 20кВ/ била собственост на„Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Ролята на посочения трансформатор TP 22, била да понижава напрежението от 20кВ на 6кВ и същия захранвал комплексно разпределителна уредба, която също била собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД и чиято роля била да захранва собствените нужди на дружеството със средно напрежение, при неработещи електроенергийни мощности в дружеството. В този смисъл, трансформираното напрежение от високо/110кВ/ до средно напрежение/20кВ/, се извършва от уредба на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД и се подава директно към съоръжение собственост на ищеца, като в случая не се ползват услугите на ответника. На практика дружеството било директно присъединено със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа.

Тъй като обект TP 22 бил директно свързан с уредба собственост на „Електроенергиен системен оператор" и липсвала инфраструктура /електроразпределителните мрежи средно напрежение и ниско напрежение/ собственост на ответника, в резултат на което същия не следва да изисква заплащане на начислените  суми за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа, такива не се дължали, като следвало да се има предвид и факта, че разходите по поддръжка и отстраняване на аварии са за сметка на ищеца.

Съгласно §1 т.20 от ДР на ЗЕ „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформирането на електроенергията от висока на средно напрежение, преразпределение на енергийните потоци или транзитиране на ел. енергията за трета страна. На основание чл. 88 от ЗЕ услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ответника, когато тя е негова собственост, което не е налице в случая. Счита че е пратил посочените суми без правно основание на ответника и моли съда да постанови решение, с което осъди същия да му заплати тези суми, като получени без правно основание.

Моли съда да осъди ответника да му заплати описаните по-горе суми, с които суми  неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава, от предявяването на иска и направените разноски.

С допълнителна молба уточнява, че общия размер на претендираните суми платени недължимо е 77 755,57лв., а размерът на мораторната лихва от датата на плащането по всяка от фактурите до предявяване на иска е общо 7 119,45лв.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор. С него оспорва изцяло предявените искове.

Твърди, че сумите са дължими и основателно събрани от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД.

Оспорват твърдението, че претенцията се основава само на нормативна уредба, без каквато и да е насрещна престация. Претенцията касае договорно задължение по индивидуален договор за достъп до електроразпределителната мрежа на Дружеството и е за заплащане на цена за достъп до, пренос през електроразпределителната мрежа, др. услуги, както и за осигуреност на електроснабдяването за всяко отделно място на присъединяване на обектите на мрежовия клиент към електроразпределителната мрежа.

Относно трите описани от ищеца обекти, твърдят че ИТН 4005298 - обект Трансформатор TP 22: местонахождението на обекта е на територията на производствената база „Топлофикация-Сливен" ЕАД. Касае се за вътрешно заводско съоръжение, присъединено на ниво 20кВ. Съоръжението не е собственост на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, не захранва други клиенти на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Меренето се извършва на ниво СрН.

ТН 4146008 - обект Припомваща станция  е с местонахождение: гр.Сливен, кв."Дружба" до блок № 7. Захранва се от ТП"Припомваща станция" на (кабелна линия) КЛ 20кВ"Орбита"(подстанция "Комуна"). Уредба СрН на трансформаторния пост е собственост на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Уредба Трафо и Уредба НН е собственост на „Топлофикация-Сливен" ЕАД и не захранва други клиенти на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Меренето е на ниво НН.

Относно ИТН 4005384 - Помпена станция е с местонахождение: Западна индустриална зона на гр.Сливен. Захранва се от ТП"Люпилня" на ВЛ 20кВ"Дъга"(п/я"Речица"). Трансформаторния пост не е собственост на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД и не захранва други клиенти на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД . Меренето се извършва на ниво НН.

Твърди, че за съответните периоди, за които претенцията е насочена към ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН"ЕАД дължи заплащане цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е присъединен на ниво средно/ниско напрежение, ползвало е електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Считат, че независимо, че съоръжението, чрез което е присъединен обекта на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН"ЕАД към електроразпределителната мрежа не е собственост на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, цена за пренос и достъп се дължи. Излагат съображения относно нормативната уредба, касаеща уреждането на тези отношения.  Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове, претендират разноски.

          В с.з ищецът поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пратено от ищеца и моли да бъде намалено до минималния размер.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

           Ищецът  „Топлофикация Сливен“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Видно от заключението на изслушаната и неоспорено съдебно-счетоводно експертиза, изготвена от  в.л. Т.Й., ищецът заплатил на ответника "Електроразпределение ЮГ" ЕАД сумата в размер на общо 2 036,80лв., представляваща общия размер на платените на ответника суми по издадени фактури за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода 01.05.2016г. до 31.10.2017г. ; 

сумата от 82 630,46. за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 4005384 /"Помпена станция"/, за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2017г.,

сумата 4 361,38лв. за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТ 4146008 (Припомпваща станция) за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2017г.;

сумата в размер на 11 183,86 лв. представлява сума за достъп до  електроразпределителната мрежа за обект ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода 01.05.2016г. до 31.10.2017г.

Размерът на разликите в сумите за пренос до електроразпределителната мрежа ниско напрежение и електроразпределителната мрежа средно напрежение за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2017г., съгласно решенията на КЕВР за процесния период са както следва:

За обект ИТ № 4005384 /"Помпена станция"/- 61 296,25лв.

За обект ИТ 4146008 (Припомпваща станция) – 3 238,66лв.

Обект „Помпена станция“ (обекта при ответника е отразен като ИТН 4005384) е разположен в Западната индустриална зона на гр. Сливен. Помпената станция представлява двуетажна сграда, монолитна конструкция строена през 1985 г. Към западната част на друг обект находящ се в парцел с УПИ 67 338.601.1 е пристроен Трафопост „Люпилня" за захранване на помпената станция с електрическа енергия. Трафопоста се захранва от въздушен електропровод  „Дъга" Средно напрежение - 20 kV от стълб от подстанция „Речица". От трафопоста до помпената станция е положена подземна кабелна линия ниско напрежение собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

Измерването на доставяната от "Електроразпределение Юг" ЕАД   електрическата енергия се осъществява на ниво ниско напрежение 0.4 kV.

Трафопост - „Помпена станция" и трафопост „Люпилня" са един и същи обект.

Помпената станция и Трафопоста са собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, както и оборудването в него, видно от акт за държавна собственост № 2989 от 21.01.2004 г.

Според заключението на назначената техническа експертиза границата на собственост върху електрическите съоръжения между "Електроразпределение Юг" ЕАД  и „Топлофикация - Сливен" ЕАД е до проходните изолатори средно напрежение към трафопоста, където е свързана ВЛ средно напрежение. Там се осъществява достъпа на клиента до разпределителната мрежата на оператора.

Средствата за търговско измерване не са разположени до или на границата  на имота, съгласно чл. 120 от ЗЕ. Измерването на доставената електрическа енергия се осъществява на ниво ниско напрежение.  

Обект Припомпваща станция бекта при ответника е отразен като ИТН 4005384)  е разположен в  гр. Сливен, ж.к. „Дружба" до бл. 7, кв.611, УПИ 1, пл. № 9045. Припомпващата станция представлява едноетажна сграда, монолитна стоманобетонна конструкция, построена през 1996 г. Захранването на Припомпващата станция се осъществява от ТП „Припомпваща станция" чрез кабелна линия  на 20 kV - извод „Орбита" от подстанция „Комуна". Към трансформаторният пост има уредба средно напрежение, която е собственост на "Електроразпределение Юг" ЕАД . Уредба Трафо и уредбата ниско напрежение са собственост на Топлофикация - Сливен" ЕАД.

Границите на имота като терен, са определени в акт за държавна собственост № 2988 от 21.01.2004 г. Границата на собственост върху електрическите съоръжения между „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и „Топлофикация - Сливен" ЕАД, според заключението на експертизата, за обект „Припомпваща станция" е при линейния разединител към кабелната линия Средно напрежение, захранваща уредба трафо и средно напрежение 20 kV - собственост на ищеца.

Средствата за търговско измерване на консумираната електрическа енергия доставяна от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД не са разположени до или на границата на имота на ищеца, съгласно чл. 120 от ЗЕ.

Обект Трансформатор Т 22 (при ответника обекта е с ИТН 40055298) влиза в състава на основното електрическо оборудване на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Неговата функция е да осигурява резервно захранване в предприятието, когато централата не работи.

Видно от Генералния плана на обект „Топлофикация - Сливен" местоположението на трансформатор Т22 е в границите на имота определени в акт за държавна собственост № 2478 от 09.01.2003 г. На генералния план Т 22 е означен с № 9 (трансформаторна площадка в източната част на площадката).

Трансформатора осигурява връзка между уредбите: Закрита разпределителна уредба 20 kV и Комплексна разпределителна уредба  6 kV.  Захранва се по кабелна линия 20 kV от закрита разпределителна уредба - 20 kV. Закритата разпределителна уредба е собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от м. май 2003 г., видно от представения договор за покупко - продажба, а кабелна линия 20 kV е собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Според заключението на техническата експертиза в този случай доставчик на електрическата енергия се явява директно ЕСО. В тази схема за захранване на Т22 не е видно участието на "Електроразпределение Юг" ЕАД  , като оператор.

Измерването на консумираната от „Топлофикация - Сливен" ЕАД електроенергия се осъществява на ниво средно напрежение - 20 kV.

Обект Т22 няма граници на собственост с "Електроразпределение Юг" ЕАД  . Трансформатор Т 22 участва в главната електрическа схема на „Топлофикация -Сливен" ЕАД, който осигурява резервното захранване в случаите, когато предприятието не отдава електрическа енергия към електроенергийната система на страната. Тази своя функция той осъществява като осигурява захранване на комплексна разпределителна уредба - 6 kV от закрита разпределителна уредба - 20 kV.

До 2003 г. закритата разпределителна уредба е била собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Чрез Договор за покупко-продажба от 2003 г. е продадена на Енергиен системен оператор. Според договора границата на собственост върху електрическите съоръжения към закритата разпределителна уредба са линейните разединители на кабелните изводи от уредбата. Трансформатор Т22 е присъединен към един от тези изводи на закритата разпределителна уредба.

Точката на присъединяване на Т22 е към линеен разединител на извод 20 kV от закрита разпределителна уредба.

Изброените по-горе компоненти са собственост на ищеца, част от електроразпределителната мрежа, участват при разпределението на електрическата енергия на различни нива на напрежението и са по см. на §1 т. 22 от ДР на ЗЕ електроразпределителна мрежа.

Ищецът е отправил искане до ответника още през 2010г. за промяна на мереното от ниво ниско на ниво средно напрежение за обекти ИТН 4005384, но отговорът на ответника е бил отрицателен.

Горните фактически констатации съдът прие за установени въз основа на събраните писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на икономическата експертиза и заключението на техническата експертиза.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл.55 ал.1 пр. първо от ЗЗД. Същите са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.

Отношенията между „Топлофикация Сливен“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са уредени с договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 831/21.11.2013 г. По силата на уговореното между страните този ответник се задължил, в качеството си на оператор на разпределителна мрежа по чл. 88 ал.1 от ЗЕ, да предоставя мрежови услуги, в това число достъп, пренос и други мрежови услуги, срещу задължението на „Топлофикация Сливен“ ЕАД да заплаща възнаграждение в договорените срокове и условия за обектите с ИТН 4005298; ИТН 4005384 и ИТН 4146008. Отношенията между страните по договора, с оглед техния характер и наличието на обществен интерес, са уредени не само от Договора сключен между тях, а и от Закона за енергетиката, както и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Съобразно легалното определение на §1 т.20 от ДР на ЗЕ електропреносна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Съгласно т.22 от §1 на ДР на ЗЕ електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределяне на електрическа енергия.

В чл.88 от ЗЕ е предвидено, че разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.

Видно от събраните по делото доказателства, вкл. и чрез назначената техническа експертиза, за обекти с ИТН 4005384 – „Помпена станция“ и с ИТН 4146008 – „Припомпваща станция“ на ищеца е доставена електроенергия на ниво средно напрежение. Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се извършва от съоръжения собственост на „Топлофикация Сливен“ ЕАД. Видно от заключението на вещото лице присъединяването е осъществено преди собствеността на ищеца. Уредите за търговско измерване на доставената електрическа енергия са неправилно поставени и не са на границата на собственост на съоръженията на ищеца и ответника.

За обект с ИТН 4005298 – ТР 22, са начислени суми за достъп до електроразпределителната мрежа и суми за пренос на електроенергия. От събраните доказателства е видно,че същият е свързан с електропреносна мрежа собственост на „ЕСО“ ЕАД, на ниво високо напрежение. Посоченият трансформатор ТР 22 понижава напрежението от 20 кВ на 6 кВ и захранва разпределителна уредба, която също е собственост на „Топлофикация Сливен“ ЕАД, т.е. ищецът е присъединен директно със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа.

При тези изложените констатации следва да бъде направен извод, че на ищеца не е предоставена от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД услугата по отношение на изброените обекти, достъп до и пренос на електрическа енергия, тъй като тази дейност по преобразуване на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение за двата обекта и от ниво високо напрежение за третия обект е извършена със съоръжения изцяло собственост на ищеца.

Следва да се отбележи също така, че с оглед задължителната съдебна практика формулирана в решение № 227/11.02.2013 г. по Т.Д. № 1054/2011 г. ІІ-ро ТО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в случаите, когато поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия не съответства с техническите изисквания по чл.120 от ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа е дължима. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице е, че средствата за търговско измерване не са поставени на необходимите места, съобразно чл.120 от ЗЕ, т.е. не е доказано по размер задължението на ищеца към ответника по цитирания договор.

Ответникът е направил възражение, че е следвало ищецът да поиска да бъде променено измерването, като същото да става на ниво ниско напрежение. Възражението е неоснователно и в съответствие с нормативните изисквания задължение на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа е да поставя средствата за търговско измерване на съответните места и да отчете доставената електроенергия, съобразно ал.3 на чл.120 от ЗЕ.

Другото възражение на ответниците обуславящо според тях неоснователността на предявения иск е обстоятелството, че собствеността върху процесните уредба и съоръжения е без значение при заплащане на услугата за достъп и трансформация на електрическа енергия.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като в ал.1 на чл. 88 от ЗЕ изрично е предвидено, че разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия и лицензирани за извършване на тази услуга. В конкретния случай ответниците са лицензирани за извършването на тази услуга, но не са собственици на електроразпределителните мрежи трансформиращи напрежението от средно на ниско ниво, а собственик на тази мрежа е ищецът.

Безспорно между страните  и се установи и от назначената икономическа експертиза, че за процесния период ищецът е заплатил такса за достъп до и пренос на електроенергия през съответните мрежи за обектите изброени във фактическите констатации, като същата е заплатена отчасти на "Електроразпределение Юг" ЕАД, съобразно издадените за периода от 01.02.2016г. до 31.10.2017г. фактури. Основанието, на което не се дължат сумите и на двамата ответници, е липсата на уговорена и доставена между тях мрежова услуга – достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа, съобразно изложеното по-горе.

Основателна е претенцията за присъждане на посочените суми, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска – 08.12.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

Между същите страни, по същия спор, за друг период е налице влязло в сила решение по т.д.№ 52/16 по описа на СлОС, с което ответника е осъден да заплати на ищеца недължимо платената цена за фактурираните, но непредоставени услуги.

Ищецът е претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от датата следваща всяко плащане по фактура до датата на предявяване на иска т.е. до 07.12.2017г. общо в размер на 7 119,45лв. Искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.  Касае се за задължение, което е без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпада в забава от датата на поканата. По делото липсват доказателства за отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради което и до тази дата ответника не е изпаднал в забава. Исковата молба играе ролята на покана, поради което върху дължимата се сума следва да бъде присъдена законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска - 08.12.2017 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на производството на ищеца се дължат направените от него разноски за държавна такса в размер на 3 610лв.., както и сумата 500 лв. депозит за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете в размер съответно на 3 781лв.

Ищецът е претендирал присъждането и на сумата 4 500 лв. адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 13.03.19г., от който е видно, че цялата сума е платена в брой на пълномощника на ищеца. Направено е възражение от ответника, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е прекомерно. Възражението е неоснователно. Минималния дължим размер е 3 076 лв. т.е. уговореното възнаграждение е приблизително 1,5 от минималния размер. Съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде осъден ответника да заплати сумата 4 140лв. за адвокатска защита.

При този изход на спора на ответниците се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 56лв..

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от Роналд Брехелмахер, Г.Ч. и К.В. да заплати на основание чл. 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД на „Топлофикация Сливен“ ЕАД с ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от П.К. сумата 61 296,25 лв. /шестдесет и една хиляди двеста деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща недължимо платена сума за пренос по електроразпределителната мрежа за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2017 г. за обект ИТН 4005384, сумата 2 036,80 лв. /две хиляди тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ представляваща недължимо платена сума за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2017 г. за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТН 4005298, сумата 3 238,66 лв. /три хиляди двеста тридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ представляваща недължимо платена сума за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2017 г. за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТН 4146008 и сумата 11 183,86 /единадесет хиляди сто осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ представляваща недължимо платена сума за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2017 г. за достъп до обект ИТН 4005298, с които суми неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава считано от 08.12.2017 г. до окончателното им заплащане, както и сумата 7 921 лв. разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация Сливен“ ЕАД с ЕИК 119004654 срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК 115552190 иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата общо 7 119,45лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от плащане на сумите по фактури до 07.12.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА Топлофикация Сливен“ ЕАД с ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от П.К. да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от Р.Б., Г.Ч. и К.В. направените разноски в размер на 56 лв.

         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: