Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 18.01.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                   

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 566 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.П., пълномощник на Б.Д. *** против решение № 915/18.10.2017 г. по гр.д. № 4569/2015 г. на Сливенския районен съд, с което не е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 491/07.06.2017 г. по отношение на квотите, при които е допусната делба на дворно място в с. Скала.

Посочено е, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение. Съдът при разпределяне на доказателствената тежест не бил указал на жалбоподателя, че липсват доказателства , че е собственик на 2/3 ид.ч. от имота. След постановяване на решение № 401/07.06.2017 г. въззивникът бил поискал поправка на ЯФГ и представил като доказателство НА 112, том VII, с който доказвал претенцията си за по – голям дял, но въпреки това искането му било отхвърлено. Неправилен бил изводът на съда , че липсва ОФГ, тъй като посоченият по – горе нотариален акт не бил представен с исковата молба или с отговора по нея. Страната твърди, че поради естеството на делото – делба, не били предвидени законови ограничения за представяне на доказателства, поради което представянето на НА112 било своевременно.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго , с което да се признае, че е налице ЯФГ и да се постанови , че ищцата притежава 1/3 ид.ч. от имота , а въззивникът 2/3 ид.ч. Страната няма направени процесуални или доказателствени искания.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от адв.П., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата К. редовно призована  не се явява . Представлява се от адв.Дякова, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.10.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 26.10.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от М.Д.К. против Б.Д.Д., Д. Банков Д. и Р.Б.Д., с която са предявени искове по чл.30 от ЗН за намаляне на дарствено разпореждане и възстановяване на запазена част от наследство по отношение на недвижим имот в гр.Сливен и иск за допускане и извършване на съдебна делба по отношение на 3 броя недвижими имоти, находящи се в с.Скала, общ.Карнобат. Производството по делото е било прекратено в влязло в сила определение №1018/16.05.2016г. по отношение на ответниците Д.Д. и Р.Д..

С отговора на исковата молба, ответникът Б.Д. по отношение на иска за делба е посочил, че моли делбата по отношение на недвижимия имот в с.Скала да се извърши при квоти 2/3 ид.ч. за него и 1/3 ид.ч. за ищцата , а по отношение на земеделските земи в с.Скала – при равни квоти. В отговора не са изложени съображения как ответникът е определил квотите от правото на собственост върху имота в с.Скала. Към отговора са приложени като писмени доказателства и описани в него само фактури и стокови разписки относно закупени материали за ремонт на къщата в гр.Сливен.

С Решение №491/07.06.2017г. по гр.д.№4569/2015г. Сливенски районен съд: 1. е намалил на основание чл.30, ал.1, вр. с чл.29, ал.1 от ЗН със сумата 7445,50лв. дарственото разпореждане, извършено от Р.П.Д., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №149, т.ІІІ, н.д.№1168/1993г. на нотариус Е. Ш. при СлРС и възстановява запазената част от наследството на М.Д.К. с посочената сума; 2. Допуснал е съдебна делба между М.Д.К. и Б.Д.Д. на 3 бр. недвижими имоти: дворно място с площ от 1553 кв.м., УПИ Х-18 по ЗРП на с.Скала, ведно с построените в него сгради; нива с площ 13,002 дка, VІ кат., м.“Кайряка“, ПИ №100028 по плана на землището на с.Скала и нива с площ 42,583 дка, девета категория, м.“Балбузанските ниви“, ПИ №147005 по плана на землището на с.Скала, при квоти: ½ ид.ч. за М.Д.К. и ½ ид.ч. за Б.Д.Д..

В мотивите на решението по отношение на иска за съдебна делба ясно и недвусмислено районният съд е посочил, че делбата на трите броя недвижими имоти, находящи се в с.Скала, обл.Бургас следва да се извърши между ищцата и ответника при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки, като е посочено как и на какво законово основание съдът ги е определил.

На 08.06.2017г. по делото е постъпила молба от Б.Д.Д. чрез пълномощника адв.П., в която се посочва, че с отговора на исковата молба по отношение на недвижимия имот – дворно място със сгради в с.Скала е поискано извършването на делба при квоти 2/3 ид.ч. за ответника и 1/3 ид.ч. за ищцата. Посочено е че съгласно нот. акт №112, том VІІ, рег.№5077, дело №901/2008г. Р.П.Д. е продала на сина си Б.Д. нейната 1/3 ид.ч. от този имот. По този начин ответникът станал собственик не само на своята 1/3 ид.ч. от имота по наследство от баща си, но и на 1/3 ид.ч. на майка си и има 2/3 ид.ч. от имота. Поради това моли районният съд да допусне поправка на ЯФГ по отношение на този имот и делбата да бъде допусната при квоти 2/3 ид.. за ответника и 1/3 ид.ч. за ищцата. Към молбата е приложен въпросният нотариален акт.

С определение1363 от 23.06.2017 г. по гр.д. №4569/2015г. по описа на СлРС е оставена без уважение молбата на Б.Д. за допускане на поправка очевидна фактическа грешка в Решение №491/07.06.2017г. по отношение на квотите на допуснат до делба недвижим имот. В мотивите си районният съд е посочил, че представеният с молбата по чл.247, ал.3 от ГПК нотариален акт изобщо не е бил предмет на разглеждане и обсъждане от съда, тъй като не е бил представен нито с исковата молба, нито с отговора на същата. Това определение е било обжалвано пред СлОС и е било отменено, като делото е било върнато на СлРС за произнасяне по молбата на въззивника с правилен по вид съдебен акт – решение. При повторното разглеждане на молбата за поправка на ОФГ, СлРС е постановил обжалваното решение № 915/18.10.2017 г. по гр.д. № 4569/2015 г., като отказал да допусне поправка на ОФГ.

Като взе предвид установената фактическа обстановна , съдът направи следните правни изводи:

Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представляват ЯФГ и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 от ГПК грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда. Пропускът да се вземе предвид определен факт или доказателство или погрешната тяхна преценка не са ЯФГ. Тези грешки могат да се отстранят само по пътя на обжалването, защото изискват да се замести неправилно формираната воля на съда с ново решение.

Настоящия случай е точно такъв. С молбата за поправка на ЯФГ всъщност страната цели да се измени вече ясно формираната и изразена в решението вола на първоинстанцонния съд по отношение на квотите на страните от правото на собственост по отношение на един от допуснатите с решението до делба недвижим имот. Районният съд ясно и недвусмислено, с изрично посочване на начина и съответната нормативна разпоредба в ЗН е посочил как е определил квотите на страните от правото на собственост върху трите, допуснати до делба недвижими имота, като ясно и безпротиворечиво е посочил, че те следва да бъдат равни  - по ½ ид.ч. за всяка страна. По този начин е отразена и формираната в мотивите воля на съда в диспозитива на съдебното решение. Следователно не е налице явна фактическа грешка по отношение на посочените в диспозитива квоти на страните от правото на собственост, при които е допусната съдебната делба. Налице е ясно формирана воля и нейното точно външно отразяване в диспозитива на решението.

Представеният с молбата за поправка на ЯФГ нотариален акт и документ, който не е бил представян по делото през целия продължителен ход на производството – нито с отговора на исковата молба /нито в мотивировъчната част е споменат, нито в приложенията, нито  представен/, нито в последващите съдебни заседания /друг е въпросът за настъпилата преклузия за представянето му/. Този нотариален акт, на който жалбоподателят се позовава в молбата си по чл.247 от ГПК и в жалбата си до СлОС, е представен за първи път една с тази молба след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство и дори след постановяване на крайния съдебен акт в първата фаза на делбеното производство. По този начин страната се опитва да коригира единствено и само свой пропуск при процесуалната си защита и активност за сочене на доказателства и изясняване на фактическата страна на спора. Не е налице процесуален пропуск на районния съд за приемане на своевременно представено доказателство. Целта на жалбоподателят е изменение на вече формираната от съда воля чрез навеждане на нов, невъведен и неустановен по делото в първа инстанция факт чрез представяне на ново доказателство, която обаче е недопустима по реда на чл.247 от ГПК. За поправянето на този вид грешка има друг ред – този на въззивното обжалване на решението, от който обаче жалбоподателят не се е възползвал /друг е въпросът дали доказателственото му искане за приемане на въпросния нотариален акт би било допустимо/.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че въззивната жалба се явява неоснователна. Постановения акт, с който е отхвърлено искането за допускане на поправка на ЯФГ е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

Въззивната страна е претендирала разноски , но с оглед изхода на делото такива не и се дължат.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 915/18.10.2017 г. по гр.д. №4569/2015г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.