Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 22.12.2017г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори декември   през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                               

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  567 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1043/23.11.2017 г. по гр.д.№ 5692/2017 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана молбата на Х.И.Д. ЕГН ********** *** да й бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, с която на ответника Т.А.Т. ЕГН ********** *** да бъде забранено да я приближава на разстояние по-малко от 50 м. , както и да бъде задължен от извършване на домашно насилие спрямо Х.И.Д. и е осъдена молителката да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от процесуалният представител на молителката, в която се сочи, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се отмени изцяло. Разпоредбата на ч. 9 ал.3 от ЗЗДН сочи, че пострадалият следва да приложи към молбата си и декларация за упражнено спрямо него насилие, а по смисъла на чл. 13 ал.2 т.3 от закона декларацията се приема за доказателствено средство. В ЗЗДН не е посочено изрично как трябва да бъде процедира съда, ако молбата, респ. декларацията по чл. 9 ал.3 , не отговаря на изискванията  предвидени в закона, но тъй като в случая за неуредените въпроси се прилагат правилата на ГПК, съдът е бил длъжен при констатиране на нередовност на молбата или на декларацията, да даде указания на страната те да бъдат приведени в съответствие с изискванията на закона. Така след като съдът е приел, че декларацията не може да се ползва като самостоятелно основание за издаване на заповед за защита, поради нейната нередовност, той е нарушил съществено процесуалните правила, а от друга страна е допуснал и нарушение на закона. На второ място са развити аргументи, че обстоятелствата по молбата са доказани.  Прави се разбор на събраните по делото гласни доказателства и се сочи, че при прецизния им анализ се установява основателността на твърдяното от молителката. В тази насока е приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение, което трябва да се цени заедно с другите събрани доказателства. На последно място се сочи, че съдът е приел, че в подадената първоначална молба се съдържат данни за осъществено спрямо молителката физическо насилие и поради това е издал и заповед за незабавна защита от 02.11.2017г. Така отразените в молбата факти са установени по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и от тях е възможен един единствен извод, че ответникът е осъществил спрямо молителката физическо и психическо насилие, изразяващи се в описаните проявни форми и е следвало да бъде издадена исканата заповед за защита. Като е приел противното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата и наложени предвидените в чл. 5 ал.1 т. 1 и 3 ЗЗДН мерки за срок и при условия определени от съда.

Постъпил е писмен отговор на подадената въззивна жалба, в който се развиват съображения, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. В случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия които биха могли да се квалифицират като домашно насилие. От събраните по делото доказателства се установява, че не е осъществено физическо насилие от страна на ответника. Твърдените в молбата актове на домашно насилие не се потвърждават от представената от молителката декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН и съдът правилно е приел, че тази декларация е непълна и тази нередовност не е преодоляна чрез представеното медицинско удостоверение и разпитаните свидетелки, поискани от молителката. От друга страна ответникът е опровергал доказателствената стойност на декларацията. От събраните по делото доказателства се налага единствено извода за наличие на конфликт между страните, но не и конкретно твърдяна проява на домашно насилие. Съдът правилно е преценил, че спрямо молителката не са били извършени действия, които могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Молителката в декларацията не е посочила точно и изчерпателно акта на насилие, поради което следва да се приравни на обяснения на страните по смисъла на чл.175 и сл. от ГПК и не е годно доказателство за твърдения акт, тъй като съгласно правната теория изгодните за страната нейни обяснения не са доказателствено средство, а самите те подлежат на доказване. Съгласно съдебната практика, за да изпълни функцията си, декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на акта на насилие, а в конкретния случай представената декларация не съдържа никакви данни. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че поисканата закрила от домашно насилие цели да принуди ответника да напусне жилището на молителката и да ограничи достъпа му до там, тъй като между тях вече имало отчуждение. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява, не се явява и представителят по пълномощие. Постъпила е писмено становище от представителя по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

 

В с.з. за въззиваемият не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

От събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява следното от фактическа страна:

На 28.10.2017 г. молителката Х.И.Д., която живеела на съпружески начала от 6 години с Т.А.Т., била на вечеря с приятелката си М. Х. И. заедно с дъщерята на И.. Трите били заедно до около 23.00 ч., след което Х.Д. се прибрала във вилата, в която живеели с Т.А.Т.  в м. ***. Същата вечер Т.Т. била на гости на родителите си заедно с тригодишния им син А. Т. и се прибрал към 20.00 ч. Когато Х.Д. влязла в жилището Т. започнал да й крещи, че закъсняла, да я пита къде е била досега, обиждал я като я нарекъл „курва“, „боклук“ и й нанесъл удари в лицето, както и в областта на мишниците. Х.Д. се обадила на големия си син – свид. И.Д.Д. и на свид. М. И., като и двамата свидетели са отишли в жилището, където заварили Х.Д. разстроена. В същото време за инцидента бил подаден сигнал в РУ – Сливен и на мястото били изпратени полицейските служители Х.Г.С. и Ц.К.К.. Конфликтът между съпрузите на словесно ниво продължили продължил и пред полицейските служители, които на място в 0,10 ч. на 29.10.2017 г. и в 0,15 ч. на 29.10.2017 г. съставили протоколи за предупреждение на Х.И.Д. и на Т.А.Т.. След като молителката се успокоила свид. М. Х. И. я завела в спешното отделение на болницата, където била прегледана от лекар, който в анамнезата констатирал, че има наличие на синини по ръцете, болка в областта на дясната челюст. На 30.10.2017 г. е била прегледана и от специалист  по съдебна медицина и обща и клинична патология, който издал Съдебно-медицинско удостоверение № 568/2017 г. в заключението на което е описал констатациите си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги съпостави едни с други и с останалия, събран по делото доказателствен материал и намира същите за взаимно допълващи се.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

От събраните по делото доказателства е безспорно, че на 30.10.2017 г. в 9:09 ч. молителката е била прегледана и освидетелствана от специалист по съдебна медицина и обща и клинична патология и при прегледа освидетелстването и проучването на представените медицински документи се установил болезнен травматичен оток на тъканите в областта на дясната половина на лицето, непосредствено в областта на ъгъла на долната челюст, като болките се засилват при опипване с ръка и при стискане на челюстите една към друга, и кръвонасядания в областта на двете мишници с болки около тях, като тези в областта на дясната мишница са по-добре изразени. По този повод по спешност е била прегледана в спешното отделение, като за този преглед е представен и медицински документ. От друга страна по делото са разпитани свидетелите И.Д.Д. и М. Х. И., които не са били очевидци на скандала между живеещите на съпружески начала, но непосредствено след това са разговаряли с молителката. Свид. Д. заявява, че майка му – молителката, е имала зачервявания по челюстта и по ръцете под мишниците, а на другия ден е имала отоци на двете места.  Свид. И. сочи, че молителката е била зачервена и имала белези по ръцете й отпред, както и се е държала за дясната челюст, защото я боляла. Свидетелите К. и С., които са полицейски служители и са били извикани на адреса, където са живеели молителката и ответника, свидетелстват, че тя е била афектирана, но не сочат да са забелязали някакви наранявания по нея.

 

За да отхвърли молбата, районният съд е приел, че показанията на свидетелите взаимно се изключват, а показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна, не могат да бъдат предпочетени, тъй като двама от свидетелите, осигурени от ответника са служители на полицията. Съдът обаче, игнорирал писмените доказателства по делото, като е приел че наличието на травми по тялото на жената не може да докаже, че те са били нанесени от ответника. Този извод обаче е необоснован, тъй като показанията на свидетелите, непосредствено видели молителката след инцидента, не могат да бъдат игнорирани само на основание, че са в близки отношения  с нея, тъй като техните показания се подкрепят от медицинската документация по делото, която е  безспорна.  От показанията на свид. И. е видно, че още същата вечер тя е завела молителката  на лекар в спешното отделение.

Съобразяването на тези доказателства с декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН сочи, че на 28.10.2017г. Т.А.Т. е осъществил акт на домашно насилие спрямо Х.И.Д. и подадената от нея молба се явява основателна.

 

Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на защита за нея, намира за подходящи следните мерки, посочени и от самата молителка - задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, изразяващи се в забрана ответника да приближава молителката, местоработата й и местата й за социални контакти на разстояние от 50 метра. По отношение на срока, за който посочените мерки следва да се наложат, съдът мира за подходящ срока от шест месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт следва да наложи на ответника глоба, която определя в минималния размер от 200 лева. 

 

Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново в посочения по-горе смисъл.

По правилата на чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бьде осъден да заплати държавна такса в общ размер на 37,50 лева за двете инстанции.

Молителката е претендирала присъждане на разноски, поради което такива следва да й се заплатят в пълния доказан размер от общо 200 лв. за двете инстанции.

С оглед основателността на въззивната жалба и изхода от спора, на въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство не се следват разноски за никоя от двете инстанции.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение № 1043/23.11.2017 г. по гр.д.№ 5692/2017 г.  на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.Т. ЕГН ********** ***  е осъществил на 28.10.2017г. домашно насилие спрямо Х.И.Д. ЕГН ********** *** , изразяващо се в нанесен побой, отправяне на обиди и закани.

 

НАЛАГА на Т.А.Т. ЕГН **********  следните мерки за защита срещу домашно насилие:

 

ЗАДЪЛЖАВА Т.А.Т. ЕГН **********  да се въздьржа от извършване на домашно насилие спрямо Х.И.Д. ЕГН **********.

 

ЗАБРАНЯВА на Т.А.Т. ЕГН **********  да доближава на разстояние от 50 метра Х.И.Д. ЕГН ********** за срок от шест месеца.

 

ЗАБРАНЯВА на Т.А.Т. ЕГН ********** да доближава на разстояние от 50 метра, както следва: местоработата на Х.И.Д. ЕГН **********, местата й за социални контакти и жилището й  в гр.С., кв. *** бл.** вх.* ап.* и вилата в  м. *** за срок от шест месеца.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.

 

            ПРЕДУПРЕЖДАВА Т.А.Т. ЕГН **********,  че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи, съгласно чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

 

НАЛАГА на Т.А.Т. ЕГН ********** ***  на основание на чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.

 

ОСЪЖДА Т.А.Т. ЕГН ********** ***   да заплати в полза на съдебната власт държавна такса общо за двете инстанции в размер на 37,50  лева.

 

ОСЪЖДА Т.А.Т. ЕГН ********** ***  да заплати на Х.И.Д. ЕГН ********** ***  сумата 200 /двеста/ лева, представляваща направени пред двете инстанции разноски.

 

 

Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ на ОДМВР - Сливен за сведение и изпълнение.

 

Решението е окончателно.

 

                          

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

                                                           ЧЛЕНОВЕ: