Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 3

 

гр. Сливен, 11.01.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети януари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  570   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 185/25.10.2017 г. по гр.д. № 501/2017 г. на Районен съд – Нова Загора, с което  е признато за установено по отношение на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П. С. и Р.Д., че Х.П.Г. с ЕГН **********,***, потребител на ел.енергия с клиентски № 1001345713, ИТН 2237920, не дължи сумата от 1097,41 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия в следствие на установено неизмерване непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, за електромер с фабричен № 62099226 за периода от 10.09.2015 г.  до 04.12.2015 г., з която сума е издадена фактура № 1171171709 от 04.05.2017 г.  и е осъдено дружеството да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Съставът на районния съд е възприел, че въпреки задължителната съдебна практика, както и законовите изменения в ЗЕ след 17.07.2012 г. и приетите на 12.11.2013 г. ПИКЕЕ е категорично съществуването на правно основание за преизчисление на сметки на клиенти за минал период. По отношение на аргумента, че корекционната процедура предвидена в ЗЕ и ПИКЕЕ противоречи на чл. 82 от ЗЗД, е налице практика на ВКС, която е в противоположния смисъл и се излагат аргументи в подкрепа на тази теза. Сочи се, че констативния протокол съставен по време на проверката е бил съставен в отсъствие на ищеца, който не е бил в имота си и затова при проверката са присъствали свидетели. Констативният протокол е връчен на ищеца по реда предвиден в чл. 28 вр. чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС, което е безспорно и не е оспорено. Така са спазени предпоставките за уведомяване както е спазена и разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ действаща към този момент. На последно място се сочи, че е безспорно, че върху СТИ е извършена нерегламентирана външна намеса, в следствие на която електромерът отчита по-малко от реално консумираната ел.енергия. Така може да се направи извод, че претендираната от дружеството сума е реално дължима от страна на клиента. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното и вместо това да се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна и постановеното решение е в унисон с трайно установената съдебна практика. Излагат се аргументи в подкрепа на това. Освен това ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в ОУ на договорите с крайния потребител ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ и в настоящия случай следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98 ал. 2 т. 6 от ЗЕ.  Трайната съдебна практика сочи, че за да има ответното дружеството законово основание да извърши корекция на сметка на потребител за стар период, следва да ангажира доказателства за неправомерно виновно поведение на потребителя, какъв е периодът на грешното измерване и каква е реално консумираната електроенергия за периода. Така при недоказване от страна на ответника на посочените факти, електроснабдителното дружество няма право да извърши корекция. Клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време, без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната ел.енергия е неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията произтичащи от договора. Тази клауза противоречи и на залегналите в директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност принципи, а именно, че фактурирането на консумираната ел.енергия да се базира само на действително потребление, без значение дали става дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия. В конкретния случай началния момент на извършване на твърдяната манипулация не може да бъде установен. Съгласно заключението манипулацията е извършена непосредствено преди демонтирането на процесния електромер и е абсолютно недопустимо дружеството да начислява допълнителна ел.енергия за срок от 90 дни преди манипулацията, тъй като очевидно такава енергия не е достигнала до абоната. На последно място протоколът за извършената проверка не съставен съобразно изискванията на чл. 47 ал.1 от ПИКЕЕ действащ към онзи момент, като съдът подробно е обсъдил защо приема за опорочено съставянето на протокола. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява представител.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното уважаване на иска.

В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ответникът не е обосновал как е формирал периода на извършената корекция като 85 дена. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Вещото лице е дало заключение, че макар технически да няма фиксиран от уреда точен начален момент на неточното отчитане, той е възможно да бъде установен и според него манипулацията е извършена не 85 дена преди проверката, а непосредствено преди нейното извършване и демонтажа на СТИ на 04.12.15г. Той също не дава конкретна дата, а изводите си гради на направен сравнителен анализ на отчетените и хипотетичните данни /ако се приеме грешно отчитане от 09.09.15г./, като счита, че след тази дата няма рязко намаляване, съответно – след смяната на СТИ – няма рязко увеличаване на консумацията. Тези изводи, макар и логични, не могат да се счетат обаче за неоспоримо доказателство и не дават конкретен отговор на въпроса за точната начална дата на погрешно отчитане.

Поради това съдът счита, че ответникът произволно и в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54 ал. 1 от ОУ, е извършил преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок.

Непосочването на основанието за приемане на началната дата на периода може да се приравни на непосочване въобще на период, поради което едностранното преизчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът произволно да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Съдът счита, че при всички случаи доставчикът следва да посочи как е приел продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации. Следва да посочи дали е приел и защо за начална дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия: датата на монтажа на СТИ, датата на предходната проверка, датата, от която е извършена нерегламентираната намеса, или друга дата, в рамките на максималния 90 дневен срок.

Ето защо в случая не е доказано надлежно наличието на задължението на ищеца за посочения период, поради което отрицателният му установителен иск следва да се уважи.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. Няма основание за намаляване  на размера, тъй като той е съобразен с минималния, съгласно наредба №1/2004г., последно изменение, както и с вида и сложността на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №185/25.10.2017 г. по гр.д. № 501/2017 г. на Районен съд – Нова Загора.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П. С. и Р.Д. да заплати на Х.П.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лв. заплатен адвокатски хонорар за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: