Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 1

 

гр. Сливен, 03.01.2018 г.

 

                      В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 571 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 894/12.10.2017г. по гр.д. № 2847/2017г. на СлРС, с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното наказание на Р.Д.С., наложено със заповед № 424/11.05.2017г. на основание чл. 195 ал. 1 от КТ, вр. чл. 188 т. 2 от КТ, вр. чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ и чл. 186 от КТ, издадена от директора на ОУ „Димитър П.“***, осъдено е ОУ „Димитър П.“*** на основание чл. 245 ал. 1 от КТ, вр. чл. 14.1.4 от вътрешните правила за работна заплата в училището да заплати на Р.Д.С. сумата 400 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за деня на славянската писменост 24.05.2017г., осъдено е ОУ „Димитър П.“***  да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лв. и са присъдени на Р.Д.С. разноските по делото в размер на 400 лв.

Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство, който счита, че то е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Твърди, че неправилно съдът е счел, че не е установено какво нарушение е извършила въззиваемата, макар в атакуваната заповед изрично да е посочено, че то е умишлено възпрепятстване изпълнението на заповед № 242/04.05.17г. на директора на училището. Въззивникът заявява още, че необосновано и излизайки извън лимитативните хипотези на чл. 164 от ГПК, първостепенният съд е приел, че доказването на проблемите с дисциплината на класа, на който ръководител е ищцата, не може да се доказват със свидетелски показания на родителите. Освен това за същите обстоятелства има представени и писмени доказателства, неоснователно пренебрегнати от съда. Също така въззивникът сочи, че в решението не са обсъдени всички събрани доказателствени средства, игнорирани са всички гласни доказателства, събрани от свидетелите на ответника, а са преекспонирани показанията на свидетелката К., които не се подкрепят от останалите събрани в процеса показания, а и съдът не му е дал възможност да ангажира доказателства за опровергаването им.

С оглед всичко изложено, въззивникът моли съда, след като се убеди в основателността на изложените оплаквания, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли предявените искове и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и постанови ново, с което отхвърли изцяло предявените искове. Няма доказателствени или други процесуални искания. Претендира разноските за двете инстанции.

В с.з., въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, заявява, че атакуваното решение е правилно и иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подаденa в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна и вярна, поради което, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд в тази им част.

Сливенският районен съд е бил сезиран при условията на обективно кумулативно съединяване с иск по чл. 357 ал. 1 вр. чл. 188 ал. 1 т. 2 от КТ – за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна, както и  с иск по чл. 245 ал. 1 от КТ вр. чл. 14.1.4 от вътрешните правила за работна заплата на работодателя за осъждането му за заплащане на сумата 400 лв. представляваща допълнително трудово възнаграждение за деня на славянската писменост 24.05.2017г.

По първия иск:

Работодателят-ответник е посочил като причина за налагане на наказанието неизпълнение на негова заповед  № 410 от 04.05.2017г. – представляващо основанието по чл. 187 т. 7 от КТ „неизпълнение на законно нареждане на работодателя“. Посочени са конкретно две отделни нарушения от един и същи вид.

При прилагане на механизма за съдебен контрол за законосъобразност, проверката на обжалвания акт следва да започне най-напред от формалните изисквания към работодателя относно реда за осъществяване на дисциплинарната отговорност и вида и съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание. Спазването на дисциплинарната процедура и приключването й с надлежен акт на субекта на дисциплинарна власт, е предпоставка за извършване и на проверка по същество, относно твърдените дисциплинарни нарушения.

 Законодателят е предвидил изрично с императивни правни норми начина на започване, провеждане и приключване на процедурата за налагане на всяко от дисциплинарните наказания. По отношение на формата на заповедта за налагане на наказанието, като сублимат на дисциплинарната процедура, законодателят също е изчерпателен и категоричен, и волята му не подлежи нито на разширително тълкуване, нито на прилагане на аналогия. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено то, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

По настоящото дело компетентността на органа, издал обжалваната заповед, е безспорна, с оглед представените писмени доказателства за страните по трудовото правоотношение. Няма разногласие и по въпроса за спазване на предвидения в чл. 194 КТ преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание.

В атакуваната заповед подробно са описани действията на ищцата – по време, място и обстоятелства – които ответникът счита за нарушения на трудовата дисциплина и индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци, обосноваващи налагането на наказание. Номинирани са и конкретните правни норми, които осигуряват на работодателя законова възможност за това. Неоснователно е оплакването на ищцата, че „от обжалваната заповед не може да се разбере кой  и в качеството си на какъв я издава, не е описано нарушението“, че заповедта е немотивирана и „не става ясно в какво се състои нарушението, както и защо, ако има нарушение, то се счита за тежко“. Освен, че в мотивите на заповедта съществува достатъчна яснота относно автора й като субект на дисциплинарната власт, както и относно нарушението, има подробно описание на действията, с които според работодателя ищцата е нарушила трудовата дисциплина, обективиращи се под формата на неизпълнение на заповед на директора, такова описание се съдържа и в отправената до нея писмена покана да даде обяснения по нарушенията и съдът счита, че всичко това е достатъчно да се приеме, че правото на защита на служителката не е било по никакъв начин отнето или ограничено.  В устойчивата и препотвърдена практика на ВКС и съдилищата е възприето, че няма пречка мотивите да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се инкорпорира в заповедта, като е необходимо и достатъчно този документ да е станал достояние на работника или служителя преди налагане на наказанието и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения.

Задължителен елемент от дисциплинарното производство, е поискването на обяснения от работника или служителя за нарушенията, за които ще му бъде наложено дисциплинарното наказание, в момент, предхождащ издаването на заповедта, като недаването на такива, поради личен избор на работника/служителя, не рефлектира върху законността на последната. Обясненията следва да се изискат от и дадат пред органа на дисциплинарна власт, като събрани от друг субект нямат стойността, придадена им от правната норма и не могат да ползват работодателя.

При съпоставка с настоящия случай, е видно съвпадението между очакваното от правната новела и действителното положение

Хронограмата на събитията е непререкаемо доказана. Ответникът-работодател, чрез директора на училището, който е и дисциплинарно-наказващият орган по отношение на ищцата, в писмена форма – „Искане“ изх.№ 697/04.05.17г., връчено при условията на отказ в 12.35ч. на 05.05.17г. - е уведомил ищцата, че във връзка с извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповед № 410/04.05.2017г. на директора на ОУ „Димитър П.“*** за осъществяване на екипна обща подкрепа на учениците от паралелката, констатирано с протокол № 32/04.05.17г., е инициирал дисциплинарна процедура на основание чл. 193 ал. 1 от КТ, релевирал е обстоятелствата посредством препращане към посочения протокол, който също й е бил връчен при условията на отказ в 12.35ч. на 05.05.17г., и е поискал от нея да даде обяснения по повод извършеното в срок до 10.05.17г.

С писмено Искане изх.№ 698/05.05.17г., директорът, отново по повод дисциплинарната процедура, е поискал от ищцата да даде писмени обяснения до 10.05.17г. във връзка с извършване на дисциплинарно нарушение, обективирано отново в неизпълнение на същата заповед № 410/04.05.2017г., изразяващо се във възпрепятстване на г-жа С.Й.да изпълни заповедта, което нарушение е установено чрез подадено уведомително писмо № 853/04.05.17г. от С. Й.. Искането е връчено на ищцата при условията на отказ в 12.35ч. на 05.05.17г., заедно с описаните два предходни документа.

Такива обяснения, нито в устна форма, нито в писмен вид, ищцата не е дала. Атакуваната заповед № 424 на директора на ответното училище, с която е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушенията, за които са поискани обясненията, е издадена на 11.05.2017г.

Така няма съмнение относно поредността на действията на всяка от страните, както и относно това, че до служителката е достигнало знание за какви нарушения е открита дисциплинарната процедура и тя е могла да се защити по тях.

На спорното поле фактически е поставен само комплексът от действия на ищцата, свързан с една заповед на директора на училището - № 410 от 04.05.2017г. относно подобряване дисциплината в класа.

Заповедта е връчена на ищцата при условията на отказ в 12.20ч. на 04.05.2017г., но съдът приема признанието на ищцата, направено с исковата молба относно факта на узнаването на съдържанието й в по-ранен момент – между 2 и 3 учебен час – 9.50ч. – 10.15ч., съгласно представеното от нея и прието от съда, „седмично разписание“.

С тази заповед директорът е разпоредил, въз основа на правомощията си по чл. 259 ал. 1 от ЗПУО във връзка с чл. 15 т. 1 и т. 8 от Наредбата за приобщаващо образование, за периода от 04.05.2017г.-18.05.2017г. /две учебни седмици/, в учебните часове да присъстват и двете учителки на класа – г-жа  Р.С. /ищцата/ и г-жа С. Й., с цел „взаимно подпомагане процеса на образование, възпитание и социализация на учениците чрез овладяване на дисциплината в учебните часове.“ През същия период бил разрешен и препоръчителен достъпът на родителите на учениците от паралелката.

Визираното в дисциплинарната заповед нарушение на трудовата дисциплина чрез неизпълнение на законно нареждане на работодателя е описано чрез две деяния – действие – възпрепятстване на втория учител – г-жа Й., да присъства  на 04.05.17г. в часове, провеждани от ищцата и бездействие – неприсъствие на ищцата в следобедния час, провеждан от втория учител. Първото е установено посредством уведомително писмо до директора с вх.№ 853/04.05.2017г. от С. Й., второто – посредством протокол № 32 от 04.05.2017г. за извършена административна проверка от страна на директора на училището. И двата документа са посочени в исканията за даване на обяснения по дисциплинарното производство и на ищцата е била предоставена възможност да се запознае с тях.

За тези конкретни действия работодателят е счел, че обективират нарушение на трудовата дисциплина „неизпълнение на законно нареждане на работодателя“ и с оглед тежестта им представляват основание за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по чл. 188 т.2 от КТ, вр. чл. 187 т. 7 от КТ.

В светлината на изложеното до тук, въззивната инстанция счита, че няма нарушения на дисциплинарната процедура и на предхождащите налагането на наказанието изисквания към работодателя, поради което атакуваната заповед е формално законосъобразна. Това обуславя разглеждането на нейната законосъобразност по същество, което налага проверка на наличието  на твърдените от ответника нарушения на трудовата дисциплина, преценка на тежестта им и съпоставка с наложеното наказание.

Най-напред следва изрично да се подчертае, че настоящият въззивен състав счита за непререкаемо установено, че заповедта на директора на училището-въззивник, за чието неизпълнение е наложено дисциплинарното наказание, представлява „законно нареждане“ на работодателя.

На първо място, съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на ОУ „ДимитърПетров“, Сливен за 2016/17г., който кореспондира и с длъжностната характеристика за длъжността, директорът „изисква спазването на ПВТР“, „проучва и контролира нивото и качеството на знанията и уменията на учениците, слабостите и успехите на педагогическите кадри, интересите на учениците и желанията на родителите“, „планира дейности за подобряване на вътрешния ред и режима в училището“.

Тези му задължения нито съществуват, нито могат да се разглеждат изолирано – те представляват динамичен комплекс от наблюдения, преценки, формиране на решения и създаване на условия за осъществяването им. В изпълнение на гореописаните функции и при прецизно спазване на разпоредбите на Наредбата за приобщаващото образование, съгласно която е задължително осигуряването на обща подкрепа за личностно развитие в основните училища, директорът е издал заповед № 410/04.05.2017г.

Нормите на чл. 15, т.1 и т. 8 от НПО, на които се основава тази заповед, прогласяват, че „Общата подкрепа за личностно развитие в училището, която е насочена към всички деца в подготвителна група за задължително предучилищно образование и към всички ученици в класа, гарантира участието и изявата им в образователния процес и в дейността на училището и включва: 1. екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти………….8. дейности за превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение.“

Преценявайки, че е налице нужда от предприемане на действия за обща подкрепа на личностното развитие, което е изцяло в негова дискресия, директорът на училището е издал заповедта си с ясно и конкретно съдържание.

Тук следва да се посочи, че по принцип за настоящия спор не са от решаващо значение причините да бъде издадена тази заповед и тяхната основателност не влиза в обсега на доказване, тъй като независимо от тях самото съществуване на акта на работодателя, съдържащ в себе си законно разпореждане към служителя, свързано с осъществяване на трудовите му функции, създава par excellence за последния задължение да я изпълнява. Целесъобразността й не попада в обхвата на съдебния контрол.

Въпреки това може да се посочи, че установеният генезис на издаването на заповед № 410/04.05.2017г. я обосновава като закономерен резултат от поредица факти, които са безспорно доказани.

Работодателят е извършил вътрешна проверка в присъствието на ЗДУД, главния учител, председателя на етичната комисия и ищцата, по повод постъпил устен сигнал от родител, касаещ дисциплината в часовете, водени от последната, която проверка се изразявала в излагане на становището на родители, взимане на становището на ищцата и предлагане на действия за решаване на конфликтната ситуация. Проверката е закрепена в протокол от 28.04.17г., неподписан единствено от ищцата, поради несъгласие със съображенията на родителите, което мотивирало директора да насрочи родителска среща на 2а клас за 03.05.17г.

За провеждането й, на което присъствали 15 от общо 20 родители, директорът, заместник директорът и двете учителки, бил изготвен протокол от 03.05.17г. Целта била формулирана като изясняване на обстоятелствата, довели до устно изразено недоволство на част от родителите спрямо отношението и подходите на г-жа Р.С. /ищцата/ към тях и децата им, както и неуместното й справяне с дисциплината по време на учебните часове. В протокола е посочено, че няма проблеми в същия клас по време на часовете, провеждани от други трима учители, отразено е мнението на родителите за работата на ищцата като класен ръководител, касаещо липсата на дисциплина в час, което пречи на протичането на нормален учебен процес, липсата на адекватна информация към родителите от страна на ищцата и липсата на нормална комуникация между двете учителки и работа в екип. Отразено е и несъгласието на ищцата с изложеното от родителите. На последно място е посочено, че е взето решение двете учителки за известен период да работят заедно във всички часове – всяка от тях да присъства в часовете на другата, като така взаимно ще си помагат за овладяването на дисциплината, както и че са поканени родителите като гости в учебните часове.

Дректорът, считайки тези решения за важни по отношение на учебната дейност и приобщаващото образование на децата, които представляват фундаментален приоритет във всяко учебно заведение,  незабавно предприел действия за осъществяването им, като още на следващия ден издал описаната по-горе заповед № 410/04.05.2017г.

Тази поредица от събития е еднозначно доказана чрез събраните писмени и гласни доказателствени средства, ангажирани от ответната страна. Единствените свидетелски показания, които влизат в конфронтация с всички останали еднопосочни, припокриващи се и взаимноподкрепящи се доказателства, са тези на К.К.. Освен, че са изолирани, в по-голямата си част ирелевантни, тенденциозни и носят белези на пристрастност, те са и ненадлежно събрани, което налага тяхното пълно дискредитиране.

Първоинстанционният съд е ценил недопустими гласни доказателствени средства, тъй като в исковата молба такова искане не е правено, съответно – не е уважавано до първото съдебно заседание. Едва след разпита на четиримата свидетели, ангажирани от ответната страна, ищцата отправя искане за събиране на гласни доказателствени средства. То е несвоевременно – още с отговора на исковата молба ответната страна е посочила точните имена на свидетелите си и конкретните обстоятелства, за чието установяване иска разпита им. Запознавайки се с представените от ответника доказателства, ищцата е подала молба за изменение на размера на втората си осъдителна претенция, но не е направила искане за допускане на свидетели. Направеното такова в с.з., освен несвоевременно, е и ненадлежно – формулировката му „да доведем двама родители, доволни от моята доверителка“ - сериозно се разминава с изискванията на чл. 156 от ГПК. С оглед тези обстоятелства, показанията на свидетелката К. са изцяло недопустими, тъй като късното им събиране след разпита на останалите свидетели отнема в голяма степен достоверността им и им придава преднамереност, поради което те не следва да се взимат предвид. Още повече, че, както вече бе отбелязано, свидетелката борави с предположения и обобщения, възпроизвежда опосредена информация от неконкретизирани източници, предлага своето мнение, /без да има вменени от закона експертни качества/, относно правомощията на директора, оспорва неговата оперативна самостоятелност и ревизира действията му, ръководейки се от своето виждане по тези въпроси.

 Така, в обобщение - заповед № 410/04.05.2017г. е издадена от компетентен орган, в рамките на служебните му правомощия, свързана е с основните трудови функции на адресатите и има характер на законно нареждане на работодател, поради което за служителя a priori възниква задължение да я изпълнява.

В този смисъл отново следва да се подчертае, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание не е за допускане на лоша дисциплина в учебните часове /което обстоятелство тя се е стремила да опровергае в хода на процеса, въпреки, че то е странично на правоотношението и верността му е несводима към решаването на спора/, а за неизпълнение на заповедта на директора като такава, съдържаща конкретни законни нареждания.

По повод изразеното в мотивите на обжалваното решение становище относно възможността на директора „да увеличава хорариума с часове на учителите до достигане на 40 часа седмично и повече, чрез присъствие в часовете на другия учител“, следва да се посочи, че от една страна в трудовия договор на ищцата е определено работно време 8 часа дневно. От друга седмичното разписание е изцяло съобразено с нормалната продължителност на това работно време, тъй като часовете за целия ден /на двамата учители/ започват от 8,30ч. и приключват в 17.00ч. с обедна почивка, а с оглед спецификата на тази трудова дейност е погрешно схващането, че времето след ефективните учебни часове представлява неработно време за учителя. Колкото до присъствието в часовете на другия преподавател – това в никакъв случай не може да се счете за несвойствено задължение, най-малкото предвид изброените в длъжностната характеристика на длъжността „учител“ трудови функции, които налагат гъвкав, активен, неформален и рационален подход, с прилагане на разнообразни методи на преподаване, за да отговарят на изискванията към професията, поставени със ЗНО, ЗПУО, НПО и редица други подзаконови нормативни актове.

Между страните по принцип няма спор относно настъпването на събитията, описани в мотивировъчната част на обжалваната заповед. Ищцата не е отричала самите факти, но им придава различно значение и собствена интерпретация, която ги изважда от дефиниционното поле на понятието „нарушение на трудовата дисциплина“ – заявява, че заповед № 410/04.05.2017г. уронва достойнството и авторитета й на учител пред децата и колегите, поради което неизпълнявайки я, не е нарушила трудовата дисциплина.

От своя страна въззивникът-ответник застъпва обратната теза – че заповедта цели преодоляване на важни проблеми и неизпълнението й препятства цялостната дейност на учебното заведение.

Така точката на противопоставяне между тях е не осъществяването на изложените в заповедта факти, а в годността им да предизвикат дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

На първо място този въззивен състав не намира съдържанието на заповед № 410/04.05.2017г. за уронващо престижа на ищцата, тъй като тя не е единственият й адресат и в нея не се съдържат негативни констатации относно личните й и професионални качества. Точно обратното – заповедта е съставена в конструктивен дух, издържана изцяло в делова стилистика и е формулирана балансирано и равнопоставено спрямо двете преподавателки – ищцата Р. С. и втория учител Ст. Й.. Недискутируемо ясна е целта на издаденото разпореждане, като определената двуседмична продължителност е разумен срок предвид формулираната цел. Както бе споменато, съдържанието на заповедта е съобразено както с длъжностната характеристика на всеки от адресатите й, така и с нормативната уредба и не накърнява трудовите права на учителите.

Ето защо неизпълнението й може да се третира недвусмислено като нарушение на трудовата дисциплина, което пък, с оглед повтарящия му се характер, може да бъде окачествено и като тежко.

Описаните действие и бездействие на ищцата са извършени при осъществяване на преките й трудови задължения.

Въззивният съд счита, че всяко от тях представлява отделно нарушение, тоест – самостоятелно неизпълнение на едно и също нареждане на работодателя, предвид разполагането на последното в продължителен, предварително определен отрязък от време, с конкретно посочени начало и край.

Първото от тях е възпрепятстване на втория учител – С. Й., да присъства на 04.05.17г. в час, провеждан от ищцата – този от 10.15ч. до 10.50ч. Нарушението е посочено в заповедта, препращаща към уведомително писмо № 853/04.05.17г. и за него са поискани обяснения. Признание на факта се съдържа в исковата молба, в която ищцата сама потвърждава, че към този момент вече се е била запознала със съдържанието на заповед № 410/04.05.2017г. на директора на училището, но съзнателно я е пренебрегнала и е отстранила Ст. Й.от часа си.

 Второто нарушение, описано в обжалваната дисциплинарна заповед е неприсъствието на ищцата в следобедния час на 04.05.2017г., провеждан от втория учител – от 14.45ч. – 15.20ч., констатирано е с протокол за административна проверка № 32 от същата дата, посочено е в заповедта и в искането за обяснения по него.

Ищцата не е обосновала неизпълнението си с доводи, освобождаващи я от отговорност /обективни причини, независещи от нея или субективна невъзможност/. Предложената аргументация по-горе бе обсъдена и приета за несъстоятелна.

Действително са представени доказателства и за по-нататъшно поведение, обективиращо отказ за изпълнение нареждането на работодателя, но доколкото тези отделни действия не са включени в рамките на дисциплинарното производство, няма да бъдат разглеждани и коментирани в това производство.

Поради това настоящият въззивен състав счита, че доказаните нарушения на трудовата дисциплина представляват такива по чл. 187 ал. 1 т. 7, като съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, работодателят може да наложи за тях дисциплинарно наказание по чл. 188 т. 2 от КТ - „предупреждение за уволнение“.

Съдът намира, че в конкретния случай работодателят правилно е съобразил, съгласно чл. 189 от КТ, вида на нарушенията, тяхната тежест, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителката, която е заявила, че отказва да изпълнява заповедта на работодателя, не е дала обяснения, тъй като счита, че не е извършила никакви нарушения, и е наложил съответстващо дисциплинарно наказание. Изборът му е адекватен и законосъобразен, тъй като с нарушенията се засягат най-съществените елементи на учителстването – организирането и провеждането на ефективна образователна и възпитателна работа с учениците.

За да е съставомерно, неизпълнението на нареждането на работодателя само по себе си не е необходимо да е непременно резултатно действие/бездействие. Поведението на ищцата се разминава с естеството на дължимото от нея, като едновременно създава препятствия и за друг служител, като го поставя в положение на неизпълнение спрямо работодателя. Това също е фактор, въздействащ върху преценката на последния при налагане на дисциплинарното наказание и този съдебен състав счита, че в целостта си то е законосъобразно извършено.

Поради това искът се явява  неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Въззивният съд счита, че няма причини за отмяна на атакуваното дисциплинарно наказание като незаконно.

По втория иск:

Осъдителната претенция на ищцата за присъждане на сумата 400 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за официален празник – деня на българската просвета, е обусловена от изхода на спора по главния конститутивен иск за отмяна на дисциплинарното наказание, тъй като съгласно чл. 14.1.11 от Вътрешните правила за работна заплата в ОУ „Димитър П.“***, определянето и изплащането на такова е поставено изрично в зависимост от това дали на лицето е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188 от КТ.

Така, след като се установи, че наложеното такова на ищцата -  „предупреждение за уволнение“ е законосъобразно и няма да бъде отменено, на ищцата не следва да се присъжда това допълнително възнаграждение поради наличието на посочената пречка.

И този иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде изцяло отменено /включително по отношение на разноските/ и вместо това бъде постановено ново, с което и двата иска бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи на въззиваемата-ищца и тя следва да понесе своите така, както са направени и заплати на въззивника-ответник такива в размер на 460 лв. за първоинстанционното и 50 лв. за въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И  :

                              

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 894/12.10.2017г. по гр.д. № 2847/2017г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.С. ЕГН ********** *** против ОУ „ДИМИТЪР П.“*** иск по чл. 357 вр. чл. 195 ал. 1 от КТ за отмяна на заповед № 242/11.05.2017г. на директора на ОУ „Димитър П.“***, с която на основание чл. 195 ал. 1 от КТ, вр. чл. 188 т. 2 от КТ, вр. чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ и чл. 186 от КТ, й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за увлнение“ като незаконосъобразна, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.С. ЕГН ********** *** против ОУ „ДИМИТЪР П.“*** иск чл. 245 ал. 1 от КТ, вр. чл. 14.1.4 от вътрешните правила за работна заплата в ОУ „Димитър П.“*** за заплащане на сумата 400 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за деня на славянската писменост 24.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Р.Д.С. да заплати на ОУ „Димитър П.“*** сумата 460 лв., представляваща разноските по делото за първоинстанционното производство и сумата 50 лв., представляваща направените по делоторазноски за въззивното производство.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                          

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                 2.