Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №5

 

гр. Сливен, 12.01.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА            

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №572 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №950/30.10.2017г. по гр.д.№2193/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че К.Х.И. не дължи сумата от 2080,97лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия /14390 квтч/ за периода от 01.12.2016г. до 01.03.2017г., за обект в *****по фактура №1171139865 от 03.05.2017г. и на ищцата са присъдени разноски по делото в размер на 453,50лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. И.П. твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото, единствено и само в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства. Намира изводите на районния съд за неоснователно извършване на преизчисляването на сметката на клиента, поради нарушаване процедурата по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ за неправилни. Счита, че с оглед цитирано решение на ВКС, уведомяването на абоната следва да се извърши не по реда на ПИКЕЕ, а по реда на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, който ред бил спазен, тъй като клиента разполагал със справка и е уведомен за нея. Намира за неправилно тълкуването на районния съд на разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ относно броя на полицейските служители, които следва да са подписали протокола. Посочва, че законовото изискване е спазено, а по делото е установено, че на проверката са присъствали двама полицейски служители, но само един е подписал протокола, което обаче не е незаконосъобразно. Счита, че е доказал наличието на предвидените в ПИКЕЕ предпоставки за извършване на едностранната корекция на сметката на абоната, като оспорената сума е основателно начислена. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. дружеството въззивник, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемата К.Х.И., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника й – адв. К., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав  не споделя крайните правни изводи на районния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

Според настоящата инстанция, ответникът е установил  съвкупността от факти, от които произтича претендираното от него вземане.

Между страните не се спори, че ищцата в първоинстанционното производство К.И. има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в *****, ИТН 4078017.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 01.12.2016г. до 01.03.2017г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

В случая спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищцата.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са отчасти приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., частично отменени с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017г. Тъй като самата проверка, при която е констатирано неточното измерване на електромера на въпросния обект с грешка – 93,66%, дължащо се на дадени на късо токови вериги /поставен шунт между входящ и изходящ фазов проводник на кабелен канал, непосредствено преди електромера/ е извършена на 01.03.2017г., т.е след като голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.48-чл.51, то приложими са и правилата, приети от ответното дружество в одобрените от ДКЕВР и съответно надлежно публикувани, Общи условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ и ОУ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г. В тази насока са и изложените по въпроса съображения на районния съд.

До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Това виждане е закрепено в Решение №111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о./ след изменението на ГПК – вече незадължително за съдилищата, но настоящият състав изцяло го споделя /, в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

Добилата траен характер практика на ВКС и съдилищата се опира на цитираното решение, което прогласява, че „С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

Такава регламентация е налице и в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, като правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента. (2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели. (3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

В ОУ на ЕВН ЕР е предвидено право на извършване проверка на СТИ - чл. 35.

Съответно в общите условия на ответното дружество – ОУ на ЕВН ЕС, е предвидена възможността за корекция на сметки, която е обвързана и обусловена от изпълнението на процедурата по извършването на проверка, констатирането на условията за извършване на корекцията и посочване на вече направеното начисляване.

Съгласно разпоредбата на  чл.28, ал.1 на ОУ „ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период“. Втората алинея посочва, че „в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищцата.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че не са точно изпълнени изискванията на чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР от формална страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл.63, ал. 1 - 3 от ОУ на ЕВН ЕР, като констативният протокол следва да е подписан от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели, но в този случаи констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.

В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като двамата свидетели не са достатъчно индивидуализирани - обозначени са с по две имена, нямат отбелязани никакви други идентифициращи ги белези – ЕГН, адрес, които да позволят откриването им и евентуалния им разпит.

По отношение на абоната, от разпитания пред районния съд свидетел се установява, че същият е потърсен на адреса, но не е бил открит. Не били отрити и съседи, които да присъстват на проверката.

Според настоящата инстанция обаче е спазено изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ /неотменена с Решение №1500/06.02.2017г. на ВАС/, като по делото е установено, че след констатираната липса на задължителна пломба на вътрешната врата на таблото, замерването на електромера, констатираната грешка и неоткриването на абоната, са се обадили на полицията и на място са дошли и присъствали на проверката двама служители на полицията – РУ на МВР – Сливен. Тъй като при проверката е констатиран монтиран шунт в кабелния канал, т.е налице е промяна на схемата на свързване, то е задължително при проверката да присъстват органи на полицията, които да подпишат протокола. Видно от самия протокол, ведно с показанията на свид. М.К.един от присъствалите на проверката служители на РУ на МВР – Сливен е подписал протокола след подписите на извършилите проверката служители на ЕВН ЕР. Настоящата инстанция намира, че по този начин е спазено изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, като не споделя тълкуването на разпоредбата, направено от районния съд. Посоченото изискване да присъстват органи на полицията, каквито се установи безспорно, че са присъствали на конкретната проверка на 01.03.2017г., не означава и не следва да се разбира като буквално изискване за поне два положени подписа на протокола от поне двама служители на полицията.

По делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР – да изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка съставения, не в присъствието му, констативен протокол. На ищцата е изпратено само уведомително писмо по чл.54, ал.1 от ОУ за коригиране на сметка. Това уведомяване не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура.

Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение, както се посочи по-горе, той е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен след изпълнение на всички други предвидени в ПИКЕЕ и ОУ процедури.

В случая такова уведомяване е извършено надлежно, но поради невръчването на констативния протокол на клиента, той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищцата материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Този порок е отстраним в съдебната фаза на производството, само ако ответникът докаже настъпването на положителните факти пряко пред съда.

В случая, допуснатата съдебнотехническа експертиза е извършила и оглед на  СТИ, поради което съдът приема за доказани констатациите в протокола, че процесният електромер отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, поради описаните манипулации върху него.

Вещото лице е заключило още, че методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, което прави по принцип основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на сметката. Посочило е и, че не може да се установи началният момент на неточното отчитане /може да се установи само при ежедневна проверка на електромера, което на практика трудно може да се реализира, предвид големия брой абонати/.

Щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите  правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това, щом, макар и невръчен констативния протокол, констатациите в него са потвърдени пред съда чрез СТЕ и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката, ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.

В настоящото производство съдът приема, че начислената сума се дължи, тъй като ответникът, макар изрично да не е посочил в уведомлението до ищцата как е формирал периода на извършената корекция като 90 дни, е сторил това в хода на съдебното производство посредством пряко доказване.

Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай, следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата, които следва да са определени според законоустановените критерии.

Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес.

От начина на формулиране на законовата разпоредба на чл. 48 от ПИКЕЕ е видно, че максималният срок от 90 дни се прилага само когато някой от другите срокове е по-дълъг от него, а не при всички случаи, когато не може да се определи началният момент на неточно отчитане.

Крайният момент е винаги датата на констатиране на неправилното/неточно измерване. Началният следва да бъде или датата на монтажа на СТИ, или датата на предходната извършена проверка на СТИ, според това коя от двете е по-близка, но при всички случаи тя не може да затваря период по-дълъг от 90 дни.

Като изключение от тези постановки съдът може де приеме единствено хипотезата, в която СТИ е от такъв вид, позволяващ да се отчете в реално време момента на нерегламентираното му отваряне /нарушаване на клемния капак/ и той би се счел за начален момент на неточното измерване, независимо че такава хипотеза не е изрично въведена в цитираните разпоредби. Това следва от общите правни принципи, относими към договорните взаимоотношения, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации.

В настоящия случай вещото лице е дало от една страна заключение, че не е възможно да определи началния момент на неточното отчитане, но от друга е посочило, че самото СТИ е произведено, преминало през първоначална проверка и монтирано през 2015г., тоест е налице първата хипотеза, тъй като проверка на СТИ не е извършвана от датата на монтажа му, следващата такава предстои през 2021г. Така, доколкото датата на монтажа на процесното СТИ е преди повече от 90 дни, периодът, за който следва да бъде извършена корекцията, се редуцира до този размер.

Поради това съдът приема, че ответникът, в унисон с разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл.54, ал.1 от ОУ, е извършил основателно и правилно преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок. Следователно, надлежно е доказано наличието на задължението на ищцата за посочения период, тя не е противопоставила и доказала никакви други правопогасяващи, правоизключващи или правопрепятстващи факти, поради което отрицателният й установителен иск следва да се отхвърли.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да се уважи, атакуваното решение следва да бъде отменено, включително по отношение на присъдените разноски, и вместо него бъде постановено ново, с което претенцията бъде отхвърлена.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемата страна, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззивната страна в размер на 350 лв. за първоинстанционното производство /250лв. депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП/ и на 141,75 лв. за въззивното производство / 41,75лв. платена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП/.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                           

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение №950/30.10.2017г., постановено по гр.д. №2193/2017г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Х.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. С.К., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление ******, отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че К.Х.И. не дължи на ответното дружество сумата 2080,97лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период  от 01.12.2016г. до 01.03.2017г. за обект в гр. Сливен, ул. „Волентирска“ №24, ап.3, ИТН 4078017, начислена по фактура №1171139865/03.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

ОСЪЖДА К.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление ****** направените разноски по делото в размер на 350 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 141,75 лв. за въззивното производство.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.