Р Е Ш Е Н И Е № 25

Гр.Сливен, 26.04.2018г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март,  двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

           При секретаря Елена Христова, с участието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдия Ангелова гр.дело № 573 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

           Предявени са  обективно и субективно съединени искове срещу   прекия причинител на вредите и възложителя на работа, за солидарното им осъждане да заплатят на ищците обезщетение за  неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от настъпилата на 22.03.2013г. смърт на тяхната майка К.М.С., с правна квалификация на първия иск - чл. 45 ЗЗД и цена 180 000лв за всеки ищец, и  на втория иск - чл. 49  ЗЗД и същата цена.

В исковата молба ищците твърдят, че са деца и законни наследници на К.М.С., починала на 22.03.2013г. С присъда №21/25.10.2017г. по НОХД № 526/2017г. на СлОС, ответникът В.А.П. е признат за виновен, за това, че на 21.03.2013г., в СБХАЛ „Амброаз Паре", като лекар /хирург-оператор/, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност- упражняване на лекарска професия , представляваща източник на повишена опасност, е нарушил правилата по Раздел X, т.2,т.2.1 и т.2.2 на медицинския стандарт, утвърден с Наредба № 20/23.06.2010г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от Министъра на здравеопазването /обв. ДВ бр.53/13.07.2010г., отм.. ДВ бр.11/10.02.12015г./ като не оказал своевременно качествена медицинска дейност и осъществил действия, довели до увреда здравето и живота на К.М.С. - не е извадил незабавно медицинско изделие троакар, за да провери за непълноценното му действие, а е продължил натиска, с което е наранил лявата обща хълбочна артерия, не е направил всичко необходимо за оперативното възстановяване на целостта на стената на артерията и е допуснал продължаване кръвозагубата от наранения съд, в резултат на което е причинил смъртта на К.М.С., поради което на основание чл.123, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК отлага за изпитателен срок от 3години.

         Твърдят, че от 2004г. до м. февруари на 2011г.  майка им пребивала в Гърция , където работела. По време на престоя си в Гърция се оплаквала от болки в корема. През февруари на 2011г. се прибрала в България за извършването на пълни изследвания и започване на лечение.

         На 26.10.2012г. посетила кабинета на д-р В.П. *** с оплакване от болки, тежест и подуване по целия корем, гадене, разстройство. Диагнозата, поставена от д-р П.  била „Холецистит" или „Жлъчнокаменна болест, „Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит". Д-р П. й предложил оперативно лечение по спешност. Разяснил й два метода за операция -класически и ендоскопския, като тя избрала ендоскопския. Майка им  постъпила в Хирургическото отделение на СХБАЛ "Амброаз Паре"ООД-Сливен на 21.03.2013г. в добро общо състояние. В 13.00ч на 21.03.2013г. започнала операцията. Д-р П.  предприел вкарването на троакара, въпреки че не чул обичайното изщракване от пружинната система при затварянето на режещият инструмент и задействане на предпазителя на ножа. Той не извадил незабавно троакара, за да провери каква е причината за непълноценното му действие, а продължил натиска, докато проникне в коремната кухина, което било нарушение на приетия медицински стандарт, утвърден с Наредба №20/23.06.2010г., да не уврежда болния, той наранил като пробил лявата хълбочна артерия на майка им, което предизвикало излив на кръв. Но въпреки това, Д-р П. продължил операцията, като извадил първия троакар и вкарал камерата, като не извършил щателен оглед с оптиката за евентуално нараняване на коремните органи. Под наблюдението на монитора Д-р П. вкарал и втория троакар в епигастралната част. След 30 минути анестезиолозите установили спадане на кръвното налягане на пациента и съобщили на Д-р П., който тогава видял , че има кръв в тазовото пространство. Веднага била отворена коремната кухина, при което се установило значително количество кръв там. След аспирация се установило, че има наранен кръвоносен съд- лявата общо хълбочна артерия, под пространството на първия троакар. Д-р П. клампирал и частично зашил стената на наранения съд. С тези си действия не оказал своевременно качествена медицинска дейност, като не направил всичко необходимо за оперативното възстановяване на целостта на стената на артерията и в нарушение на изискването по Раздел 10,т.2.1 от Медицинския стандарт, утвърден с наредба №20/2010г.. Поради това, кървенето от наранения съд продължило и след извършените действия за обшИ.е на съдовете. В резултат на масивното и бързо кръвотечение и недоброто зашИ.е на кръвоносния съд, състоянието на пациентката се влошавало, съпроводено с масивна кръвозагуба, довела до ДИК-синдром, като в 16.00ч. тя изпаднала в хемарагичен шок. Едва в 18:00ч тя била транспортирана с линейка в ОАИЛ в крайно тежко общо състояние и в кома. Въпреки предприетите действия, в ОАИЛ, в  02:25ч. е била обявена смъртта й.Троакарите от операцията били изхвърлени. На  ищцата А.И.,  Д-р П.  отговорил, че състоянието на майка й се влошило поради усложнение на операцията, получено при спукване на аневризма на кръвоносен съд.

          Твърдят, че на 22.03.2013г. й била направена аутопсия, която е констатирала „лезии на лявата обща хълбочна артерия по време на оперативната интервенция, остра следкръвна анемия, хеморагаичен шок, оток на белите дробове, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, анемия на кожата и вътрешните органи, а именно, че по лявата хълбочна артерия има множество лезии и частично зашИ.е на стената на съда и смъртта е настъпила вследствие остър хеморагичен шок, като не са се установили данни за аневризма на аортата или на който и да е друг кръвоносен съд. От аутопсията било установено още, че същата не е имала камъни в бъбреците и жлъчният мехур дори не е отстранен.

        Твърдят, че причината за смъртта на майка им е немарливото изпълнение на първия ответник като хирург -оператор на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност , като не оказал своевременно качествена медицинска дейност и извършил действия, довели да увреда здравето и живота й.

        Твърдят, че първия ответник е в трудово правоотношение с втория ответник СХБАЛ" Амброаз Паре"-Сливен  въз основа на сключен трудов договор №38/10.02.2010г., действащ към момента на събитието.

        Твърдят, че  втория ответник СХБАЛ"Амброаз Паре"ООД възложил  на първият ответник да изпълнява длъжността лекар-хирург, а той приел да я изпълнява срещу месечно възнаграждение. Макар й смъртта на майка им да е настъпила в друго лечебно заведение, вредата била причинена в сградата на СХБАЛ"Амброаз паре“- работодател и възложител на работата, смъртта била причинена от служител на същата болница във връзка с изпълнение на възложената му работа.

        Двете ищци били единствени наследници на починалата, като до смъртта на майката си, трите  живеели заедно. От 2004г. майка им се принудила да замине за работа в Гърция, за да ги подпомага. Сама отглеждала децата  си, т.к. била разведена. Между тях и майка им  имало силна връзка. Смъртта й много тежко била изживяна от тях. Майка им  била всеотдайна и всичките и действия били да бъде в полза на дъщерите. Била кротка и добра жена. И двете дъщери били изключително привързани към нея освен като майка, която е правила всичко за тях и като единствен жив роднина. След инцидента били съкрушени, спрели да празнуват и празниците и много тежко понасяли загубата. Затворили се в себе си, дори няколко седмици не излизали от дома си и не контактували с никого, като се затворили в мъката си. Трагичната и внезапна загуба на майка им в разцвета на живота си, едва на 46 години , им причинила болка и страдание.

         Претендират за солидарното осъждане на ответниците да им бъде заплатена сумата от 180 000лв на всяка от тях, представляваща  обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от настъпилата на 22.03.2013г смърт на тяхната майка, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.03.2013г до окончателното изплащане.

         Ответниците са подали отговор на  исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, общ за двамата, с който оспорва исковете само по размер. 

         Считат, че доколкото има влязла в сила присъда по НОХД № 526/ 2017 на СлОС, на основание чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а също и за пряка причинна връзка между действията на първия ответник и настъпилия вредоносен резултат.

         Не оспорват, че смъртта на родител е събитие, водещо до мъка, страдание, усещане за празнота в живота на всеки човек. Осребряването на тези нематериални отрицателни емоционални състояния, под формата на неимуществени вреди, имало своите общоприети от съдебната практика параметри и според тях претенциите на двете ищци са прекомерно завишени по размер. На доводите на двете ищци за силната привързаност и взаимопомощта между тях и тяхната майка, можели да противопоставят възрастта на ищците и тяхната способност да се справят с житейските ситуации много по-добре в сравнение с по-малки деца или по-възрастни хора. Те били пълнолетни, работоспособни, със свои семейства и деца, които несъмнено отнемали много по-значителен обем от внимание, чувства и привързаност от страна на ищците, в сравнение с този към майка им. Считат, че факта, че тя им е помагала в грижите по отглеждане на децата им, не е основание за завишаване размера на обезщетението, тъй като не може да се приеме, че единствено смъртта й е попречила помощта да продължава и в бъдеще. Дали е щяла да продължи да им помага е несигурна възможност от бъдещето, която винаги може да бъде прекъсната - било по обективни или субективни причини, още повече че липсва каквото и да било задължение в тази насока. Затова считат, че на обезщетение подлежат единствено емоционалните негативни състояния, предизвикани у ищците от загубата на майка им, но не и страничните възможности, които нейното присъствие е давало и които се оценяват положително, но не са неизбежни.

        Молят за уважаване на  исковете в значително по-нисък размер, представляващ справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но не и да се превръщат в допълнителна наказателна санкция спрямо първия ответник, каквато той вече е  понесъл с присъдата.

         С определение от 01.03.2018г  по чл.140 ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е конституирал ЗАД„Алианц България“АД  като трето лице - помагач на страната на първия ответник.  

        Третото лице помагач- ЗАД“Алианц България“АД, чрез пълномощник е депозирало писмено становище. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани по съображенията, изложени в писмения отговор на ответниците и моли да бъдат  отхвърлени изцяло.

Не  оспорва, че е сключен между ЗАД „Алианц България" АД и РК на БЛС-Сливен, застрахователен договор за доброволна застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия", обективиран в застрахователна полица № 13130132270000001, с период на действие  01.01.2013 г.- 31.12.2013 г., с ретроактивна дата на покритие,  от 01.01.2010г., с която доброволно е застрахована професионалната отговорност на Д-р П., като лице упражняващо медицинска професия, редовен член на РЛК на БЛС-гр. Сливен. В конкретния случай приоритет имала задължителната застраховка „Професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал", която задължително следвало да е била сключена между СХБАЛ „Амброаз Паре" ООД и застрахователна компания, упражняваща застрахователна дейност на територията на Република България, съгласно изричната разпоредба на чл. 189 от Закона за Здравето.

Съгласно Раздел II, т. 4, от застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия", обективиран в застрахователна полица № 13130132270000001, с период на действие от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., с ретроактивна дата на покритие, считано от 01.01.2010, с която доброволно  е застрахована професионалната отговорност на Д-р В.П., като лице упражняващо медицинска професия, редовен член на РЛК на БЛС – гр. Сливен, покритието по застраховката е приложимо след изчерпване на застрахователните суми и/или лимити по всички валидни или изтекли застраховки, които могат да обезщетят претенция по застраховката.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и по повод полученото съобщение по настоящото  дело, при ЗАД „Алианц България" АД, била образувана преписка по щета № 131318001000001.

Оспорва наличието на основание за плащане от страна на ЗАД „Алианц България"АД, във връзка с посочения по-горе застрахователен договор. Отговорността на ЗАД „Алианц България" АД не следвало да бъде ангажирана, доколкото не е налице покрит застрахователен риск по сключената застрахователна полица, съгласно приложените като писмено доказателство Общи условия, приложими към застрахователния договор.

Оспорва настъпването на неимуществените вреди в патримониума на ищците да е в пряка причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение на Д-р П., както и оспорва наличието на факти, водещи до ангажиране отговорността на възложителя на работата, респ. на неговия застраховател по доброволна застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия".

        Оспорва исковете и по размер, т.к. претендирания размер бил несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика.

        В с.з. ищците се явяват лично и представлявана от процесуален представител. Поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени в пълен размер. Претендират  разноски  съгласно представен списък.

        В с.з. първият ответник Д-р В.П.,  не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа  отговора на исковата молба. Счита исковете прекомерно завишени по размер и че справедливият размер на обезщетението е между 50 000лв и 80 000лв. Претендира  разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

         В с.з. вторият ответник МБАЛ“Д-р И. Селимински“АД-Сливен, се представлява от същия пълномощник, който настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани по съображенията, изложени в отговора, алтернативно- като силно завишени по размер. Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

        В с.з. третото лице  –помагач на страната на първия ответник - ЗАД“Алианц България“АД, се представлява от упълномощен представител, който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни по съображенията, изложени в  писменото становище по делото.

        Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Ищците са дъщери и законни наследници на К.М.С., починала на 22.03.2013г, в гр.Сливен, на 46 години.

       Тя живяла в с.Сотиря, общ.Сливен заедно с двете си дъщери и  майка. 

        Била разведена и сама отглеждала и издържала децата си, като разчитала единствено на помощта на своята майка.

        В периода  2004г - 2008г, К.С. работела в Гърция, за да може да издържа децата си.

        През 2008г починала нейната  майка  и се наложило да се върне в България за постоянно. Продължила да ходи в Гърция, но само за по  3-4 месеца в годината, на сезонна работа и се връщала при  децата си.

       От 2011г получила здравословни  проблеми и започнала да се лекува в гр.Сливен. Оплакванията й от болки в корема не отшумявали, което наложило да й бъде извършена оперативна  интервенция  по ендоскопски метод. Операцията била извършена от ответника Д-р В.П. в СХБАЛ “Амброаз Паре“ООД-Сливен, на 21.03.2013г.

       По време на самата интервенция Д-р П. използвал медицинско изделие, наречено „троакар“. Той не извадил незабавно троакара за да провери причината  за непълноценното му действие, а продължил да натиска, с което наранил лявата обща хълбочна артерия и не направил всичко необходимо за оперативното възстановяване на целостта на стената на артерията и допуснал продължаване на кръвозагубата от наранения съд, в резултат на което последвала масивна кръвозагуба, довела до развитие на ДИК-Синдром, с което причинил смъртта на К.С..

        Въпреки проведените реанимационни мероприятия в ОАИЛ на МБЛА“Д-р И. Селимински“, тя починала  на 22.03.2013г, в 2.25 часа.   

        По случая било образувано досъдебно производство, приключило с внасяне на обвинетелен акт в съда срещу  ответника В.А.П. за извършено престъпление по чл. 123 ал.1 т.1 НК.

        С присъда №21/25.10.2017г., постановена по НОХД № 526/2017г. на СлОС, ответникът В.А.П. е признат за виновен, за това, че на 21.03.2013г. в гр.Сливен , в СБХАЛ „Амброаз Паре" -Сливен, като лекар /хирург-оператор/, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност- упражняване на лекарска професия , представляваща източник на повишена опасност, е нарушил правилата по Раздел X, т.2,т.2.1 и т.2.2 на медицинския стандарт, утвърден с Наредба № 20/23.06.2010г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от Министъра на здравеопазването /обв. ДВ бр.53/13.07.2010г., отм.. ДВ бр.11/10.02.12015г./ като не оказал своевременно качествена медицинска дейност и осъществил действия, довели до увреда здравето и живота на К.М.С. - не е извадил незабавно медицинско изделие троакар, за да провери за непълноценното му действие, а е продължил натиска, с което е наранил лявата обща хълбочна артерия, не е направил всичко необходимо за оперативното възстановяване на целостта на стената на артерията и е допуснал продължаване кръвозагубата от наранения съд, в резултат на което е причинил смъртта на К.М.С., поради което на основание чл.123, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 години.

       Присъдата е влязла в законна сила на 10.11.2017г.    

       Трагичната и внезапна загуба на  К.С., в млада възраст- само на 46 години, засегнала с голям интензитет емоционалната сфера на ищците като нейни дъщери.

       Към момента на нейната смърт, първата ищца  А.И. била на 25г, а втората ищца Г.И.-на 23г. И двете тогава не са работили. След смъртта на майка им, А. заживяла на семейни начала със св. И. И.ов, с когото през 2015г сключили брак, а Г. била във фактическа раздяла с мъжа си и сама отглеждала своето дете.

       Двете сестри много тежко изживявали загубата на майка си, постоянно плачели, затворили се в себе си, пиели успокоителни.  Няколко седмици не излизали от дома си и не контактували с никого. Отказвали да празнуват семейни празници. А. и И. планували през 2013г да сключат брак, но отложили сватбата с две години.   

        Загубата на майка е непрежалима за нейните деца, дори да са навършили пълнолетие и напълно самостоятелни. Между ищците и тяхната майка имало силна емоционална връзка и привързаност, а приживе те се радвали на безрезервната й обич и подкрепа, особено като се има предвид, че тя сама ги отгледала, възпитала и  издържала.

        Ищците изпитвали силни душевни болки и страдания от загубата на  своята майка, като нищо не можело да ги утеши, нито запълни празнотата в живота им. Тя била най-близкият им роднини, изцяло отдадена на  децата си, всеотдайна в грижите и обичта си към тях.  

        Ответникът Й.Й.работи по трудово правоотошение в СХБАЛ “Амброаз Паре“ООД- Сливен, на длъжност „лекар -хирург“ съгласно трудов договор № 38/10.02.2010г.  

       През м.март 2013г  работел като хирург в същата болница.

       Между  ЗАД „Алианц България" АД и Районна Колегия на БЛС-Сливен е сключен застрахователен договор за доброволна застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия", обективиран в застрахователна полица № 13130132270000001, с период на действие от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., с ретроактивна дата на покритие, считано от 01.01.2010г.,с която доброволно е застрахована професионалната отговорност на Д-р В.П., като лице упражняващо медицинска професия, редовен член на РЛК на БЛС-гр. Сливен.

       Предмет на обезщетение по застрахователния договор са всички суми, ненадхвърлящи договорените лимити на обезщетение, които застрахованият бъде законово задължен да плати като обезщетение при смърт или телесно увреждане, причинени на пациенти при упражняване на медицинска професия.

       Тази фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени. Съобрази еднопосочните показания на разпитаните по делото двама свидетели, които цени като допустими, релевантни,преки и непосредствени.  

       Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

        Предявени са обективно и субективно съединени искове срещу   прекия причинител на вредите и  неговия работодател и възложител на работа, за солидарното им осъждане да заплатят на ищците обезщетение за  неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от настъпилата на 22.03.2013г. смърт на тяхната майка К.М.С., с правна квалификация на първия иск – чл. 45 ЗЗД и цена 180 000лв за всеки ищец, и на втория иск - чл. 49  ЗЗД и същата цена.

         По отношение отговорността на първия ответник Д-р П.:

         Срещу него са  предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.

         Исковете са допустими, а преценени по същество- основатетелни.

         Фактическият състав на деликната отговорност по чл. 45 ЗЗД включва следните юридически факти: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина, която съгл. чл. 45 ал.2 ЗЗД, се предполага до доказване напротивното.

        В казуса са уставени всички елементи от фактическия състав на деликта.  С влязла в сила присъда №21/25.10.2017г.по НОХД № 526/2017г. на СлОС, ответникът В.П. е признат за виновен и  осъден  за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

        Съгласно чл. 300 ГПК, гражданият съд е обвързан от постановената присъда относно деянието, авторството, противоправността  и вината на дееца. Затова, в настоящото производство ищците следва да докажат единствено вида и степента на претърпените вреди и че са настъпили в причинна връзка от деликта. 

        Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени  по  делото от събраните гласни доказателства, както и че са настъпили  в причинна връзка от деликта.  

        По отношение  отговорността на втория ответник СХБАЛ „Амброаз Паре“ООД:

        Срещу него са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. 

        Исковете са допустими, а преценени по същество- основатетелни.

        Отговорността по чл. 49ЗЗД е субсидиарна. Тя възниква когато виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена определена работа.

        В чл. 49 ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причиненни от изпълнителя при или по повод на възложената работа.

       Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Както е посочено в ППВС №7/1958г на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение  поведението на прекия причинител - виновно и противоправно поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и вредата.

        За да възникне отговорността на възложителя за чужди противоправни действия, е необходимо наличието следните предпоставки: наличие на вреди, причинени  на пострадалия ищец, от  лице, на което  отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил  работата;  вредите да са причинени  при или по повод изпълнението на възложената работа; и работникът или служителят да има вина за причинените вреди.

       Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД са доказани по делото.

       Не се спори, че на ищците са причинени неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка от деликта.

       Установи се също, че към датата на деликта, вторият ответник   е бил  работодател  и възложител на работа  на първия ответник- Д-р  П..

       Съгласно трайната практика на ВКС,  при непозволено увреждане, пасивно солидарни за причинените на пострадалия вреди са: прекия извършител на деликта и възложителя на работата.         

       По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:

       Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно същестуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр. 

       Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо да компенсира  мъката на пострадалите. Като съобрази родствената връзка между ищците и починалата им майка,  отношенията на обич и привързаност между тях , начина, по който смъртта й се отразила на ищците,  младата  възраст на починалата– 46г, интензитета и продължителността на преживяните душевни  болки и страдания от внезапната загуба на родител и техния необратим характер, съдът намира за справедиво обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки  и страдания,  сумата от 100 000лв за всеки ищец.

       Съдът намира, че този размер на обезщетението е определен по  справедливост и съобразен с практиката на съдилищата за  присъждане на обезщетение при смърт на родител, настъпила в периода  2013г.

       Разликата до пълния размер на иска -180 000 лв, съдът отхвърля като неоснователен и недоказан. Независимо от установените топли отношения между майката и нейните дъщери, и тежките последици за тях, претендираното обезщетение за разликата над 100 000 лв. до 180 000 лв. е завишено. Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите.

        Обезщетението за неимуществени вреди от деликт  се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането/ арг. чл. 84 ал.3 ЗЗД/.

        Тъй като се претендира и законната лихва, съдът я присъжда върху всяко обезщетение, считано от  22.03.2013г до окончателното изплащане.          

         По отношение отговорността на третото лице- помагач:

         Целта на привличащия е свързана с евентуален неблагопроятен за  него изход на делото, да подчини привлеченото лице на силата на мотивите на постановеното решение.

         Между първия ответник- В.П. и неговия застраховател- третото лице- помагач ЗАД„Алианц България“АД, е налице обвързващата сила на мотивите само по въпроса за отговорността на застрахования да обезщети пострадалите.

        Установи се по делото, че ответникът Д-р В.  П. е  сключил с  третото лице-помагач  ЗАД “Алианц България“ застрахователен договор №13130162270000001/29.12.2015г, с ретроактивна дата 01.01.2011г, с предмет професионалната отговорност на лица, упражняващи медицинска професия, редовни членове РЛК на БЛС-Сливен.

        Що се отнася до възражението на третото лице-помагач, че приоритет има задължителната застраховка““Професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал“,  която всяко лечебно заведение било задължено да сключи на основание чл.189 от Закона за здравето, следва да се спомене, че техните застрахователни отношения  са ирелевантни за спорното право

        На основание чл. 78 ал.1ГПК, всеки  

 

 

 

ищец има право на разноски за съразмерно на  уважената част от иска, в размер на 2777.78лв от общо 5000 лв., платени в брой за адв.защита, които се възлагат в тежест на ответниците

 

        На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците дължат на ответниците разноските съразмерно на отхвърлената част от иска. Т.к. сумата 2630лв, посочена в договора за правна защита и съдействие е платена за адв.защита по сметка, като не са представени доказателства за превода й, тази сума е извадена от общия размер на разноските 5130лв, а съдът  изчисли размера на дължимите от ищците разноски в размер на   1111.11лв от общо 2500лв.

        Върху уважената част от предявените искове, ответниците дължат солидарно държавна такса в размер на 4%, а именно: сумата   8 000 лв.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОСЪЖДА В.А.П. ***, ЕГН- ********** и СПЕЦИАЛИЗИРАНА ХИРУРГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “АМБРОАЗ ПАРЕ“ ООД, със седалище и адрес на управление *******, ЕИК- 119544675, представлявано от управителя В.П.В., да заплатят солидарно на А.П. ***, с ЕГН -********** и Г.П. ***23,ЕГН-**********, двете със съдебен адрес: ***15, офис 11, чрез адв.М.К., по 100 000 лева /сто хиляди лева/ на всяка от тях, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинена на 22.03.2013г, в резултат на деликт, смърт на тяхната майка К.М.С., ведно със законната лихва, считано от  датата на увреждането -  22.03.2013г до окончателното изплащане, както и  сумата  2 777.78 лв. на всяка от тях,  представляваща  разноски по делото.

 

           ОТХВЪРЛЯ  искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД,  предявени от А.П.И. и Г.П.И. срещу В.А.П. и СХБАЛ “АМБРОАЗ ПАРЕ“ ООД за солидарното им осъждане да  заплатят обезщетение за неимуществни вреди –болки и страдания от настъпилата на 22.03.2013г смърт на тяхната майка  К.М.С., ДО ПЪЛНИТЕ ИМ РАЗМЕРИ от 180 000лв,  като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и  НЕДОКАЗАНИ.

        

          ОСЪЖДА А.П. ***, с ЕГН -********** и Г.П. ***23, ЕГН-**********,  да заплатят на  В.А.П. ***, ЕГН- ********** и СПЕЦИАЛИЗИРАНА ХИРУРГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “АМБРОАЗ ПАРЕ“ ООД, със седалище и адрес на управление *******, ЕИК- 119544675, представлявано от управителя В.П.В., общо сумата 1111.11 лв -  разноски по делото.

            

          ОСЪЖДА  В.А.П. ***, ЕГН- ********** и СПЕЦИАЛИЗИРАНА ХИРУРГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕВИЕ “АМБРОАЗ ПАРЕ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“Х.Димитър“№68, ЕИК- 119544675, представлявано от управителя В.П.В. , да заплатят солидарно по сметка на СлОС държавна такса в размер на  8000 лв.  

 

           Решението е постановено при участието ЗАД„Алианц България“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Княз Александър Дондуков“№ 59, ЕИК- 040638060, в качеството му на трето лице –помагач на страната на първия ответник  В.А.П..

 

          Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: