Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.02.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                    

При секретаря Ивайла Куманова като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 575 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М. пълномощник на И.М.И. , ЕГН ********** ***, против  решение  № 924/23.10.2017г. по гр.д. № 3503 по описа за 2016 г. на Сливенския районен съд, в частта , с която въззивникът е бил осъден да заплати на Ю. М.И., ЕГН ********** , с пост.адрес *** сумата от 7950.00 лева представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 17.08.2016 г. до окончателното и изплащане и 1281.88 лева деловодни разноски. Твърди се,че обжалваното решение е незаконосъобразно , постановено при нарушение на съдопроизводствените правила , на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства , както и че е немотивирано.

Страната посочва , че не отговаря на събраните по делото доказателства изводът на съда , че през 2012 г. по искане на жалбоподателя се е било взело решение да се събори старата къща, а също така и че в построяването на новата къща въззиваемата е участвала с лични средства на стойност 7950лв.. Жалбоподателят твърди, че по делото не е доказано , че ищцата е вложила свои средства в строително – монтажни дейности и че е настъпило неоснователно разместване на благата , при което ответникът да се е обогатил за сметка на ищцата. Счита , че предявеният иск за неоснователно обогатяване е недоказан. Разпитаните по делото свидетели били пристрастни. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан. Претендират се разноски.

Страната е направила доказателствени искания – въззиваемата да бъде задължена да представи доказателства за трудовите  и правоотношения и трудовите и възнаграждения от 01.08.2012 г. , респективно от 01.01.2012 г. до настоящия момент, доказателства за момента на закупуване на личния и автомобил. Страната иска да се допусне съдебно – счетоводна експертиза , която да отговори на допълнително поставени въпроси, а също така да се допуснат в режим на довеждане свидетели, които да се установят факти изложени в отговора на исковата молба.

    В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Н., пълномощник на Ю. М.И., ЕГН ********** , с пост.адрес ***, с който същата е била оспорена, като неоснователна. Посочва, че доказателствените искания на въззивника са неоснователни. Представянето на трудови договори е неотносимо към спора( макар това обстоятелство косвено да било доказано ). Важното е било, че е безспорно доказано твърдениет , че въззиваемата е била взела заем от работодателката си към онзи момент  в качеството и на физическо лице . Страната посочво , че пред първа инстанция е представила доказателства за това , кога , с какви средства и на каква цена е закупила личния си автомобил. Искането за съдебно – счетоводна експертиза било също неоснователно , тъй като по делото се било установило , че Терзиева е дала заем на ищцата в качеството си на физическо лице , а не от фирмата. Въззиваемата посочва , че няма значение кой е взел решение да се построи новата къща. Към онзи момент семейството е било задружно и всички са участвали . Въззивникът допринасял с личен труд и по никакъв начин не се противопоставял на строежа. Претенцията за 1000.00 лева била във връзка с кредит , който самата ищца е теглила под формата на кредитна карта от БНП „ Париба Финайнес“ ЕАД. Страната посочва , че твърденията на въззивника , че не се е нуждаел от чужди средства за строежа , тъй като е работил в Германия са обстоятелства, които не са доказани. Моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован се явява лично и с адв. М., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски .

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. . Процесуалният и представител адв.Н. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства .

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.10.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.11.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основание чл.59 ал. 1 от ЗЗД, чиято разпоредба предвижда, когато някой се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да бъде уважена исковата претенция е необходимо ищецът да докаже, че е настъпило разместване на имуществени блага, че това разместване е без основание и че ищецът е обеднял за сметка на ответника , който се е обогатил. Дължи се връщане на блага до размера на обедняването. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от един или от няколко общи факти.

В настоящия случай се установи , че ищцата е обедняла със сумата от 7950 лева, с които ответникът се е обогатил , тъй като средствата са били вложени в строежа на къщата му. Няма значение по чие решение е започнала строителната дейност . Факт е , че ищцата е получила заем от своята работодателка , в качеството и на физическо лице в размер на 6000лева, (който по – късно е погасила чрез удръжки от заплатата си), че е продала златните си накити и за тях е получила 950 лева и е теглила банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 1000 лева и че всички тези средства тя е вложила в строежа на къщата на ответника като ги е предоставила на майка си / св. Салиева/, а тя от своя страна ги е давала за заплащане на труда на майстори и за закупуване на строителни материали /било лично , било като ги е давала на съпруга си св. Салиев, който лично се е разплащал за доставки или ги е давал на сина си той да се разплати/. Няма спор , че ответникът не и е върнал сумата от 7950 лева . По този начин той се е обогатил с нея. За да стигне до тези изводи , съдът взе предвид, както представените писмени доказателства ( договори за кредит), така и устните свидетелски показания. Нормално е за тези чисто семейни отношения да не са съставяни писмени документи, които да обективират извършените действия. Съдът дава вяра на свидетелските показания на св.Салиев и Салиева, тъй като те са били очевидци на случилото се , а обясненията им съответстват на останалите свидетелски показания , а и са житейски обясними. С оглед изложеното, съдът намира , че сумата, с която се е обогатил ответникът без основание е в размер на 7950 леваи предявеният иск е основателен в този размер.

Предвид изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция , но такива въпреки , че са претендирани не са доказани , поради което не следва и да се присъждат.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 454/25.05.2017г. по гр.д. № 523/2017 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.