РЕШЕНИЕ №

 

 

гр.Сливен, 11.01.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 576 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

 

 

         Образувано е по жалба на Н.С.К. ЕГН **********,*** в качеството му на взискател против отказа на ЧСИ  П.Г. да извърши изпълнително действие по изп.дело № 20178370400492 обективирано в разпореждане от 17.11.2017г. В жалбата си взискателят е посочил, че отказът на ЧСИ да извърши исканото изпълнително действие, а именно да наложи запор на вземанията за 95% по банковите сметки на дружество по ЗЗД с наименование „Спорт Палас“ е незаконосъобразен.  Посочва се, че не е било поискано конституиране като длъжник по делото на гражданско дружество „Спорт Палас“, а е било поискано единствено насочване на изпълнението срещу част от имуществото на длъжника „ММ9“ ЕООД, съставляващо делът от вземанията, които съдружниците в ДЗЗД „Спорт Палас“ имат към банките, в които има разкрити банкови сметки с титуляр ДЗЗД „Спорт Палас“. Жалбоподателят посочва, че дружествата по ЗЗД не са юридически лица, поради което не е налице корпоративно имущество , съответно корпоративна отговорност. Дяловете в собствеността на дружеството съответстват на дяловете на съдружниците, така както са уговорени. Във външните отношения на гражданското дружество парите и вземанията на съдружника в частта, в която същият има дял в дружеството, са негова собственост. В случая 95% от парите на  сдружения  в ДЗЗД „Спорт Палас“ респективно вземанията му за 95% от паричните средства, които се намират по банковите сметки на  ДЗЗД „Спорт Палас“ са собственост на длъжника „ММ9“ ЕООД и срещу тях може да бъде насочено принудително изпълнение.  За да бъдат събрани вземанията на взискателя единственият начин било да бъдат наложени запори по банковите сметки на  ДЗЗД за съответните части от дела на длъжника в случая 95%. Жалбоподателят посочва, че в този смисъл е и съдебната практика на съдилищата и цитира определение на ОС – Хасково, ОС – Бургас и АС – София, в които е прието, че няма пречка съдебния изпълнител да насочи изпълнение срещу пари по сметка в банка с титуляр гражданско дружество, в което длъжникът е съдружник, до размера на дела му в гражданското дружество. Моли се обжалваният отказ да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски по обжалването.

         Длъжникът по изпълнителното дело „ММ9“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, м.“Дюлева река“, хотелски комплекс „Империя“ не е изразил становище по жалбата.

         Практически ЧСИ не е дал становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК . Единствено е посочил, че жалбата е допустима.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 20178370400492  по описа на ЧСИ – П.Г. било образувано на 12.06.2017г. по молба на Н.К. против „ ММ – 9“ ЕООД гр. Сливен. Делото било образувано на основание изпълнителен лист от 26.04.2017 г. за сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва. С молбата за образуване взискателят поискал събирането да се осъществи чрез запор на вземания от Община Сливен, запор на вземания от Сдружение Българска федерация по тенис , вземания от Сдружение български футбулен съюз, вземания от НАП, запор на 95 % от всички вземания настоящи и бъдещи на Дружество по ЗЗД „Спорт палас“ и др. В молбата било посочено, че основание за исканите запори на Дружеството по ЗЗД „Спорт палас“ е участието на длъжника  „ ММ – 9“ ЕООД в него с 95 %.

         На 17.11.2017 г. ЧСИ Г. постановил обжалваното разпореждане № 33749, с което отказал да извърши исканото от взискателя изпълнително действие – да наложи запор на вземанията на Дружество по ЗЗД „Спорт палас“.

         Разпореждането било връчено на жалбоподателя на 17.11.2017 г. и на 24.11.2017 г. в рамките на едноседмичния срок била депозирана настоящата жалба.

         Частната жалба е процесуално допустима . разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на обща цел. Дружеството по ЗЗД не е търговско дружество и няма отделна отговорност от тази на лицата , които го съставят. В разпоредбата на чл. 359 от ЗЗД е посочено, че всичко което е придобито от съдружниците е обща собственост на съдружниците. В разпоредбата на чл. 359 ал. 2 от ЗЗД е предвидено , че ако не е уговорено друго , дяловете на съдружниците са равни. От това следва, че след като в настоящия случай има уговорени дялове между съдружниците – съответно 95 % за „ Спорт палас  и 5 % за „ Общински футбулен клуб Сливен – 2000“, това се отнася и до дяловете от сумите , които постъпват по банковите им сметки. Собствеността в дружествата по ЗЗД е неделима , но дялова като всеки от дяловете съответства на дяловете на всеки съдружник. Съдът не намира пречка принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо вземания на гражданското дружество за задължения на някой от съдружниците до размера на дела му. Противното би означавало да се даде възможност на длъжниците под формата на участие в граждански дружества да укриват доходите си и да препятстват събирането на задълженията им. Разпоредбата на чл. 359 ал. 3 от ЗЗД, която не позволява на съдружника в дружество по ЗЗД да иска дела си освен при излизане от дружеството или при прекратяването му касае единствено вътрешните отношения между съдружниците , но не и отношенията им с трети лица.

За изчерпателност само следва да се отбележи , че за да се наложи запор на вземанията на ДЗЗД  до размера на задълженията на длъжника „ ММ – 9“ ЕООД – 95 %, не е необходимо дружеството по ЗЗД да бъде конституирано като длъжник по изпълнителното дело, а и такова действие не е било искано от кредитора.

Като взе предвид изложеното , съдът намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопраизводствените действия по него.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

               

ОТМЕНЯ разпореждане № 33749 / 17.11.2017г. по изп.дело № 20178370400492 на ЧСИ П.Г., като неправилно и незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА делото на ЧСИ П.Г. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

         Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.