Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр. Сливен, 03.01.2018 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 585 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 12.10.17г. е постъпила жалба от присъединен взискател против постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433  т. 2 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ЧСИ неправилно е прекратил изцяло изпълнителното дело, макар пълно удовлетворение на претенциите да има само по отношение на основния, първоначален взискател. Счита, че като присъединен такъв има всички права в изпълнителното производство, включително да се ползва от извършените до този момент изпълнителни действия, още повече, че са налице наложени обезпечителни мерки върху имуществото на задълженото лице. Твърди, че дори да може да продължи действията по събиране на вземанията си от този длъжник в изпълнителното производство, по-рано образувано пред друг ЧСИ, това би обезсмислило присъединяването му по това изпълнително дело, особено с оглед вече предприетите по него мерки на принуда, свързани с поредност на вписване на възбрана внесени такси и направени разноски. Поради това моли съда да отмени постановлението за прекратяване по отношение на присъединения взискател и постанови продължаване на изпълнението за събиране на вземането на ДФ “Земеделие“. Претендира разноски.

Насрещната по жалбата страна – наследниците на длъжника М. Д., е подала писмено възражение, с което заявяват, че тяхното задължение е било солидарно с това на останалите двама длъжници, но се изчерпва само с такова към основния длъжник – ВКЧЗС „Агроимпулс“.

Останалите лица, участници в изпълнителното производство и ответници по жалбата, не са подали писмени възражения.

ЧСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си и заявява, че счита жалбата за частично основателна, тъй като действително е удовлетворено вземането на първоначалния взискател, но не и това на  присъединения за частното държавно вземане на ДФ “Земеделие“, но, доколкото длъжник по него е само единия от солидарните спрямо основния взискател ВКЧЗС „Агроимпулс“ длъжник – Х.В.Д., то постановлението за прекратяване  следва да бъде отменено само по отношениена този длъжник за вземането на присъединения взискател – жалбоподател в настоящото производство.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, становището на част от длъжниците и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество е частично основателна:

Изпълнително дело  № 20179150403869 на ЧСИ рег. № 915 и р-н на действие района на СлОС, е образувано на 08.04.2013г. с взискател ВКЧЗС „Агроимпулс“. срещу Х.В.Д., М. С. Д. и В.К.Д., като солидарни длъжници, по изпълнителен лист от 22.03.2013г., издаден по гр.д. № 905/13г. на СлРС. С разпореждане от 13.05.2013г. на ЧСИ, на основание чл. 458 от ГПК НАП е присъединена по право като взискател в изпълнителното производство по отношение на длъжника Х.В.Д. за дължимите от него публични задължения.

Издадено е и постановление от 21.06..2017г. на ЧСИ, на основанеи чл. 456 от ГПК, въз основа на молба от 12.06.17г. от НАП-ЦУ, гр. София и удостоверение по изп.д. № 20168370401002 на ЧСИ Павел Георгиев, с което НАП-ЦУ, гр. София е присъединена като взискател по изп.д. № 20179150403869 по отношение на длъжника Х.В.Д. за вземане на ДФ “Земеделие“.

По делото са осъществявани редица принудителни действия, изразяващи се в налагане на запори по сметки, запор върху движими вещи, възбрана на недвижим имот, описи и т.н. Насрочена била продажба на недвижим имот, обявена за нестанала. От постъпилите суми са събрани дължимите към ЧСИ такси и такси по изпълнителното дело.

В хода на производството било погасено извънсъдебно вземането на взискателя ВКЧЗС „Агроимпулс“, който подал молба до ЧСИ по чл. 433 т. 2 от ГПК но 21.07.2017г., с която поискал прекратяване на изпълнителното дело. Молба постъпила на 24.07.17г. и от длъжника Х.В.Д., който искал прекратяване на делото и вдигане на обезпечителните мерки.

С постановление от 27.09.2017г. ЧСИ е прекратил изцяло изпълнителното производство по изп.д. № 20179150403869 на основание чл. 433 ал. 1  т. 2 от ГПК.

Това постановление е частично незаконосъобразно.

В изпълнителното производство, инициирано от взискателя ВКЧЗС „Агроимпулс“ длъжниците са такива в условията на солидарност. След конституирането на наследниците на починалия в хода на процеса длъжник М. С. Д., те са поели задължението му солидарно по отношение на другите двама длъжници и спрямо кредитора, и разделно помежду си. Тази форма на обремененост на петимата длъжници в изпълнителното дело обаче тежи над тях само за вземането на първоначалния взискател - ВКЧЗС „Агроимпулс“. НАП,  като присъединен взискател, е кредитор само по отношение на своето вземане в обективен план, а в субективен - само по отношение на задълженото по него лице/лица. В случая няма пълно субективно тъждество между длъжниците по двете вземания, тъй като задължено спрямо присъединения взискател лице е само Х.В.Д. - длъжник и спрямо първоначалния взискател. Следователно другите четирима длъжника на последния не отговарят за неговото задължение, тъй като няма законово основание за възникване на солидарност помежду им по отношение на него. Така, щом първоначалният взискател се е удовлетворил посредством извънсъдебно плащане изцяло, той разполага с правото да десезира СИ по реда на чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, но то се разпростира единствено спрямо неговото вземане. Присъединеният, но за друго вземане, взискател, ако не е получил изпълнение, поддържа висящността на изпълнителното производство срещу своя длъжник, независимо, че последният се е освободил от задължението си спрямо основния взискател, и има право да се ползва от всички изпълнителни и обезпечителни действия, предприети до този момент от СИ, до удовлетворяване и на своето вземане.

В случая е безразлично съществуването и на друго изпълнително дело срещу същия длъжник за същото вземане пред друг ЧСИ - изп.д. № 20168370401002, доколкото по него не са събирани суми и няма погасяване на задължението. Ако взискателят счита, че може да се удовлетвори в това изпълнително производство по-успешно, за него съществува правен интерес да стори това, като двамата СИ единствено следва да вземат мерки за избягване на двойно събиране на вземането.

Ето защо като е прекратил изцяло изпълнителното производство по молба на ВКЧЗС „Агроимпулс“ поради извънсъдебно погсяване на вземането му, СИ е държал частично незаконосъобразно постановление. Същото следва да се отмени по отношение на присъединения взискател и длъжника Х.В.Д., и да се върне на ЧСИ с указания за продължаване на изпълнителните действия.

Разноските за това производство следва да се възложат на длъжника Х.В.Д., който следва да заплати на жалбоподателя такива в размер на 75 лв. – 25 лв. за д.ъ.т и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 27 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

           

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  постановление на ЧСИ от 27.09.2017г., за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. изп.д. № 20179150403869 на ЧСИ рег. № 915 и р-н на действие района на СлОС, ПО ОТНОШЕНИЕ на взискателя Национална агенция за приходите и длъжника  Х.В.Д., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОСТАНОВЯВА продължаване на изпълнителното производство по изп. д. изп.д. № 20179150403869 на ЧСИ рег. № 915 и р-н на действие района на СлОС против длъжника Х.В.Д. и присъединение взискател НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.

 

ОСЪЖДА Х.В.д. да заплати на Национална агенция за приходите направените разноски по делото в размер на 75 лв.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: