Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 09.01.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет идевети декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА                                                 

 

                                    

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 587 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 30 ал.3 от Закона за закрила на детето.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Н. пълномощник на Д. С. К., ЕГН **********,*** против решение № 956/30.10.2017г. по гр.д. № 2804/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката с правно основание чл. 30 ал. 1 от ЗЗД за прекратявана на настаняването на децата Е.Д.К. , ЕГН **********, С.Д.К. , ЕГН ********** и В.Д.К., ЕГН ********** в приемни семейства. В жалбата е посочено , че съдът е постановил решението си единствено на писмените доказателства представени от ДСП – Сливен и не е взела предвид останалите събрани в хода на делото доказателства , а именно , че тя живее в общинско жилище, чийто наем е платен , не е лишена от подкрепата на близките си, живее на семейни начала с мъж , който я подкрепя и от когото очаква дете. Страната счита , че не са останали доказани твърденията на ДСП – Сливен, че поради нарушение на трудовата дисциплина молителката е била уволнена от работа , както и че е имала съмнително „морално поведение“ и е лишена от подкрепата на близките си. Твърди се , че бременността, здравословните проблеми на молителката и тормозът от страна на социалните служби са станали причина тя да остане без работа. Мъжът , с когото съжителствала молителката – А.С. възнамерявал да припознае децата и и заедно да ги отглеждат. Моли се настаняването на децата в приемни семейства да бъде прекратено. Направено е искане да се представят нови доказателства – актове за раждане на децата след осъществено припознаване, както и доказателства относно здравословното състояние на въззивницата.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от юрисконсулт Н. , пълномощник на Дирекция „Социално подпомагане „ – Сливен, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се моли да се потвърди обжалваното решение. Посочва се, че решението на РС - Сливен е правилно и законосъобразно. Твърди се, че след проведено социално проучване е установено, че майката Д.К. е без постоянни доходи, без необходимия ресурс и родителски капацитет за отглеждане на децата си. Новият съжителстващ с К. мъж – Станчев има собствени две деца , които не отглежда сам , а са настанени в дома на свои баба и дядо в с. Злати войвода. Поради изтичане срока за настаняване на децата е било изготвено ново , актуално социално проучване, при което не е била установена алтернатива за промяна или прекратяване на мерките за закрила, поради което със заповеди от 09.11.2017 г. и 15.11.2017 г. по административен ред е било продължено настаняването на децата в професионални приемни семейства. В отговора се посочва, че между майката и децата е налице емоционална връзка , която обаче не е достатъчна за реинтеграция на децата в семейна среда.

В с.з. въззивницата К., редовно призована се явява лично и с адв.Н., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Сочи че, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение, както и че от събраните в хода на съдебното дирене редица писмени и гласни доказателства, се е установило, че фактическата обстановка се е променила значително в периода, в който децата са настанени в приемни семейства. Именно това е целта на една от тези крайни мерки, именно да се промени обстановката в семейството, за да могат след време те да бъдат върнати, съответно мерките да бъдат прекратени. Към настоящия момент не са налице предпоставките от ЗЗДетето, които да  налагат някое от децата да бъде настанено в приемно семейство. Претендира разноски при условията на чл.38 ал. 2 от ЗА.

         Дирекция „ Социално подпомагане - Сливен“, в с.з. се представлява от юрисконсулт Н. , който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От тях се установи, че след постановяване на първоинстанционното решение със заповед № ЗД/Д-СН-188/15.11.2017г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен е наредил временното настаняване на детето В.Д.К.в професионално приемно семейство, като мотивът за издадената заповед е поради изтичане на срока на настаняването и че е извършено актуално социално проучване, при което не е установена алтернатива за промяна или прекратяване на мярката за закрила предприета с прямо детето. Такова актуално социално проучване, обаче, не е представено със заповедта.

Със заповед № ЗТ/Д-СН-182/09.11.2017г. директорът на Социално подпомагане“ Сливен е наредил временното настаняване на детето Е.Д.К.  в професионално приемно семейство, като мотивът за издадената заповед е поради изтичане на срока на настаняването и че е извършено актуално социално проучване, при което не е установена алтернатива за промяна или прекратяване на мярката за закрила предприета спрямо детето. Такова актуално социално проучване, обаче, не е представено със заповедта.

Със заповед № № ЗТ/Д-СН-181/09.11.2017г. директорът на Социално подпомагане“ Сливен е наредил временното настаняване на детето С.Д.К. в професионално приемно семейство, като мотивът за издадената заповед е поради изтичане на срока на настаняването и че е извършено актуално социално проучване, при което не е установена алтернатива за промяна или прекратяване на мярката за закрила предприета спрямо детето. Такова актуално социално проучване, обаче, не е представено със заповедта.

Междувременно след постановяване на първоинстанционното решение са представени удостоверения за раждане на трите деца, от които е видно, че като баща на децата е записан А.Б.С.и съответно са променени бащиното и фамилните имена на децата. В с.з.  пред настоящата инстанция е разпитат свид.П. К.Н.– председател на неправителствена организация, която е осъществявала подкрепа на въззивницата.  Свидетелят неколкократно е посещавал гр.Сливен и жилището, в което живее въззивницата, заедно с А.Б.С.. Сочи, че жилището е достатъчно голямо и обширно. В него са налице условията за отглеждане на децата. Сочи че при няколко от посещенията се е виждал с въззивницата и с децата и констатирал, че те са били привързани към майка си и винаги са били радостни и щастливи когато са й гостували по повод на празници и са плачели когато е трябвало да се разделят както от нея, така и помежду си, тъй като е налице стабилна емоционална връзка между майката и децата.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 06.11.2017 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 20.11.2017 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

За да отхвърли молбата районният съд е приел, че не са отпаднали предпоставките довели до настаняването в професионално приемно семейство. Приел е, че от събраните по делото доказателства не е установено, че е в интерес на децата те да бъдат отглеждани от родителя, тъй като от изготвената оценка на риска и оценка на родителския капацитет е установено, че Д.К. не притежава необходимия родителски капацитет, не е създала необходимите условия за отглеждане на децата, не е обезопасила жилището в достатъчна степен. Няма стабилен финансов доход, както подкрепяща среда, което ограничава възможностите й да се грижи адекватно за децата.

Съгласно чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 9 ЗЗДт, настаняването може да бъде прекратено при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Тоест, за основателност на молбата за прекратяване на настаняването в производството по чл. 30 ЗЗДт следва да се установи, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е настанено детето.

         Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл. 3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи с оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.

 Съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.

Настоящият състав намира, че всяко дете има право да бъде отглеждано на първо място в семейство.

В конкретния случай е безспорно, че родители на трите деца са въззивницата и неучастващия в настоящото производство А.С., който е припознал децата. Очевидно е желанието на майката и на мъжът, с който съжителства, да създадат трайна семейна връзка и обстановка, в която да отглеждат децата. Това свое желание въззивницата е изразила още в началото на 2017г., по-точно през м. февруари. Съдът постановил мярката за закрила е определил тя да действа за срок от една година, който срок е изтекъл  към настоящия момент, поради което настаняването е било продължено по административен ред. Междувременно на въззивницата е било предоставено жилище, в което са налице битови условия за отглеждането на трите деца. Съществува  емоционална връзка между децата и тяхната майка, която в нито един момент не се е дезинтересирала от тях, при възможни поводи е желаела и е вземала децата при себе си през различните празнични дни.  Правото на децата на грижа от страна на родителите е обусловено от „волята на родителя“. Децата нямат нито власт нито възможност да избират кой ще се грижи за тях. Те зависят от семейството, от общността и държавата, които трябва да направят тоя избор за тях. Безспорно е, че държавата следва да полага грижи, отнасящи се до алтернативите на семейството и че някои деца ще трябва да бъдат временно или постоянно лишени от семейна среда, ако това е в техен интерес. Това задължение на държавата, обаче, не следва да се прилага дискриминационно. Липсата на дом и бедност на родите не са сами по себе си причини за отнемане на децата, както и пропускът на родителя да изпрати детето си на училище. Във всички случаи, когато тези обстоятелства, водят до нарушаване на развитието на детето, държавата трябва да отдели ресурси и да помогне на семейството, за да може детето да остане в него. Безспорно е в случая, че общността  е отделила такива ресурси в помощ на майката. Общината е спомогнала за осигуряването на жилище, в което са налице условия за отглеждане на децата. Тази промяна е станала през последните 6-7 месеца. Тя обаче не е отчетена от първоинстанционния съд, който се е задоволил да изложи кратки мотиви, позовавайки се на представените пред него доклади, които обаче са с давност повече от 6 месеца.

Настоящият състав, съобразявайки се със събраните в хода на първоинстанционното, а и във въззивното производство, доказателства, намира, че вече не са налице основанията по чл.25 от Закона за закрила на детето, поради което настаняването на трите деца следва да бъде прекратено.

         Тъй като настоящите изводи  не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се отмени.

         С оглед изхода на делото въззиваемата страна  Дирекция „Социално подпомагане – Сливен“ следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата К. за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 ( триста) лева, което е определено съобразно разпоредбите на чл. 38 ал. 2 във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 т. 4 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На същото основание следва да бъдат присъдени 300.00 ( триста) лева адвокатско възнаграждение за първа инстанция в полза на Д.К..

 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 956/30.10.2017 г. по гр. д. 2804/2017 г. на Сливенския районен съд изцяло, като вместо това

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ПРЕКРАТЯВА по молба на Д. С. К. ЕГН ********** *** на основание на чл. 29 т.6 от Закона за закрила на детето, поради отпадане на основанията по чл. 25 ал.1 от ЗЗДт настаняването на децата В.Д.К.ЕГН **********, Е.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.К. ЕГН ********** в професионални приемни семейства.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен да заплати на Д. С. К., ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 (триста) лева адвокатско възнаграждение, както и 300.00 ( триста) лв. деловодни разноски за първа инстанция за платено адвокатско възнаграждение .

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.