Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 03.01.2018 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов  гр. д.  N 588 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното: 

          Производството е по реда на  чл.435 от ГПК.

Производството е образувано по жалба на „Сливен Комерс“ ООД Булстат 200276004, с адрес ******, чрез  управителя В. В.У. против постановление от 16.11.2017 г.  на ЧСИ М.М., с което е прекратено изпълнителното производство по изп.д.№ 20087680400311 на ЧСИ на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В жалбата се твърди, че от приложените по делото книжа взискателят, чрез своя представител, ежегодно е подавал молби за извършване на справки относно имотното състояние на длъжника и със същото е искал налагане на запори. Запори и възбрани не са налагани и вписвани, тъй като длъжникет не е притежавал движимо и недвижимо имущество и не се е намирал в трудови правоотношения. Твърди се , че длъжникът се укривал и не е получавал изпращаните му покани. Така взискателят не е загубил п равен интерес от събиране на вземането и не е бездействал. Твърди се, че едва през м. Септември 2016 г. е установено наличие на собственост върху недвижими имоти и срещу същите са предприети изпълнителни действия. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство.

Постъпило е писмено становище от ЧСИ, в което не се взема по същество отношение по подадената жалба.

Не е подадено писмено становище от длъжника.

Изпълнителното дело е образувано на 01.12.2008 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3646/2008 г. на СлРС, който пък изпълнителен лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.10.2008г.

С определение от 12.12.2008г. по ч.гр.д. № 3646/2008 г. на СлРС е спряно принудителното изпълнение по изпълнителното дело въз основа на чл.420 от ГПК. По повод на издадената заповед за незабавно изпълнение заявителят – настоящият жалбоподател е подал искова молба в СлРС, по която е било образувано гр.д. № 4677/2008 г. и е постановено решение № 324/28.04.2009г., с което е признато за установено частично вземане по сумата по записа на заповед от 5500лв. Решението на РС е било обжалвано и е било потвърдено с решение № 324/2009 г. на СлОС. Решението на СлОС е било обжалвано и с определение № 459/07.06.2010 г. не е било допуснато обжалване на въззивното решение. По делото последните внесени суми от длъжника по повод на подписано споразумение са от 12.02.2010 г.  След тази дата не са били предприемани  действия от съдебния изпълнител спрямо имуществото на длъжника. През този период са били извършвани справки за имотното състояние на длъжника и е установено, че същият притежава недвижими имоти по наследство, върху които е вписана възбрана и е бил насрочен опис за 22.11.2017г.

С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. - т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години  изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). Според мотивите на  тълкувателното решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

Така в случая е безспорно, че от 12.02.2010 г. до м.октомври 2017г. не са били предприемани действия насочени към събиране на вземането. В конкретния случай определението за спиране не е било представено от длъжника на ЧСИ, но следва да се приеме, че от момента на постановяването му – 12.12.2008г., до постановяване на определението на ВКС - 07.06.2010 г. производството по делото е било спряно и от този момент е започнал да тече срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, който е изтекъл на 07.06.2012г. Така в случая подадената срещу постановлението за прекратяване жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Сливен Комерс“ ООД Булстат 200276004, с адрес ******, чрез  управителя В. В.У. против постановление от 16.11.2017 г.  на ЧСИ М.М., с което е прекратено  производството по изп.д.№ 20087680400311 на ЧСИ на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: