Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №11

 

гр. Сливен, 18.01.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА            

ЧЛЕНОВЕ:       МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №597 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №995/10.11.2017г. по гр.д.№4668/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на А.Н.А. за промяна на фамилното му име от А. на Г..

Въззивната жалба е подадена от молителя в първоинстанционното производство А.Н.А. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът посочва, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място посочва, че в проведеното пред районния съд открито съдебно заседание не е взел участие представител на РП – Сливен и становище по делото нямало представено, докато в решението съдът е посочил, че представителят на РП – Сливен изразявал становище за неоснователност на молбата. Становището на другата заинтересована страна – Община Сливен, било за основателност на молбата. Не споделя извода на районния съд, че исканата промяна била в противоречие с принципа на закона относно начина на формиране на фамилното име – чл.14, ал.1 от ЗГР. Посочва, че съгл. чл.19, ал.1 от ЗГП промяна може да се допусне когато важни обстоятелства налагат това. Такива обстоятелства били тези, които са лично и обществено значими за личността, известността на лицето в обществото, както и субективното желание на лицето да носи това име. Съдът обсъдил само обстоятелството, че фамилното име не било осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Въззивникът счита, че от събраните по делото гласни доказателства – некоментирани от районния съд, се установило по безспорен начин, че е известен в обществото, сред приятели, близки, колеги и роднини с фамилното име Г. и така се обръщат към него. Това било и фамилното име на неговия род и цялата фамилия била известна като Г.и. Това фамилно име носел още дядото на баща му. Освен това посочва, че принадлежи към етническата група на каракачаните и семейните, етническите и религиозните традиции на тази етническа група налагали продължаване на фамилното име на рода. Посочва, че с тази фамилия се представя още от ученик. С оглед изложеното моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно т. и вместо него да постанови ново, с което да допусне промяна на фамилното му име от А. на Г..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни – заинтересованите лица Община Сливен и РП - Сливен.

            В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба. 

По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът се е произнесъл с нарочно определение от 03.01.2018г. по реда на чл.267, ал.1 от ГПК.

В с.з., въззивникът А.Н.А., редовно призован, не се явява и не представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. Т., която посочва, че поддържа подадената въззивна  жалба и моли за уважаването й. Излага съображения относно наличието на важни обстоятелства за допускане на исканата промяна във фамилното име на молителя. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да допусне исканата промяна.

Заинтересованата страна Община Сливен, редовно призована, в с.з. не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск.М., която посочва, че намира молбата за промяна на фамилното име на молителя за неоснователна. Счита, че не са налице важни обстоятелства за допускане на промяната, тъй като такива биха били тези, които са направили лично или обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името. Името на молителя е формирано съгласно императивните изисквания на чл.14, ал.1 от ЗГР и исканата промяна би била в противоречие със закона. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призовани, се представлява от прокурор Р., който намира подадената въззивна жалба за основателна. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице важни обстоятелства, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното т. и да постанови ново, с което да допусне исканата промяна на името на молителя.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Изложените в жалбата оплаквания са неоснователни.

От събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Молителят А.Н.А. е роден на ***г***, като е записан в акта си за раждане с имената А.Н.А.. С тези имена молителят е записан и в издадената му лична карта.

Няма ангажирани доказателства молителят да е записван с различни имена в издавани официални или частни документи.

Бащата на молителя носи имената Н. А.Н.. Майката на молителя носи имената В.Я.Н..

В молбата си молителят посочва, че има сестра, която също носи фамилното име Апостолова.

Дядото на молителя носи имената А.Н.А..

Прадядото на молителя /дядо на баща му/ е носил имената Н. А. Г.. Фамилното име Г. носи първи братовчед на бащата на молителя – свид. В.К.Г..

От показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели В. Г. – първи братовчед на бащата на молителя и Е.А.Г.– леля /сестра на бащата/ на молителя, се установява, че молителят се представя с фамилното име Г., с това име е известен в хора и танцовия ансамбъл на каракачанското дружество. Сред етноса бил известен с тази фамилия. Фамилното име Г.и било името на рода на молителя.

Съдът не кредитира показанията на свид.Г. в частта относно как се „води“ молителя на работното си място в магазин Лидл, тъй като обстоятелството, с кое име е записан в документите по трудовото си правоотношение при работодателя следва да се установи с писмени доказателства, каквито не са ангажирани по делото. Няма данни как молителят е записан и се „води“ при работодателя си.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Приета е за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, които съдът кредитира в частите, в които се допълват и са безпротиворечиви.  

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата за промяна на фамилното име на молителя е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни. Споделя изцяло правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в приложимите материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В настоящия случай, молбата се основава на последната хипотеза на цитираната разпоредба.

От събраните по делото доказателства, според настоящата инстанция не се установява по безспорен начин наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи промяна на фамилното име на молителя.

Значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно и неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.14 от ЗГР и посочените в разпоредбата възможни отклонения относно начина на образуване на фамилното име на физическото лице.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството, към рода. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото, принадлежността към фамилията.

В случая фамилното име на молителя е образувано от бащиното име на баща му – А.. Следователно така определеното име отговаря на законовите изисквания на чл.14, ал.1 от ЗГР. С това фамилно име е записана и сестра му. Това е фамилното име на дядо му. Фамилното име на родителите на молителя е Н.. Името обаче, което молителят иска да получи не е фамилното име на семейството му /родители/, нито това на дядо му /той носи именно него/, а на доста далечни роднини /прадядо и първи братовчед на баща му/. Твърдението, че Г.и е името на рода на молителя, според настоящия състав не се установи по безспорен начин. Видно от писмените доказателства, при три последователни поколения /дядото, бащата и самия молител/ тази, т.нар. традиция за носене на името на рода не е била спазвана. Семейството на молителя в тесен и по-широк смисъл /дядо, леля – свид.Е.А.също не носи тази фамилия/ не носи фамилното име Г.и.

От доказателствата по делото е установено само, че молителят се представя с фамилното име Г. при изявите си в Културно-просветното дружество на каракачаните - гр.Сливен. Не се установи ясно сред кои представители на общността на каракачаните е известен с това име – дали само сред тези, участващи в КПДК или и извън него. Свидетелите са роднини на молителя и показанията им се отнасят до „рода“ на молителя. Няма ангажирани годни доказателства относно твърдението как е известен молителя сред обществото /в по-широк смисъл, а не само в танцовия състав към КПДК/, приятелския си кръг, сред колегите си и на работното си място. Поради това съдът намира, че не са налице обективни предпоставки, обуславящи наличието на важни обстоятелства за допускане на исканата промяна. Не се установи наличието на обстоятелства – лични и обществени, които да правят носенето на фамилното име А. лично или обществено неудобно или неподходящо.

Следва да се отбележи, че не е установено, визираното в разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР, противоречие на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Предвид изложеното, искането се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р       Е      Ш      И   :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №995/10.11.2017г., постановено по гр.д.№4668/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                

                                                                                   2.