Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 24.01.2018 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                                 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 598 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 985/06.11.2017г. по гр.д. № 2300/2017г. на СлРС, с което  са отхвърлени като неоснователни предявните от Ю.А. Х. против Р.М.И. искове по чл. 59 ал. 9 вр. чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал. 2 от СК искове за промяна на определени мерки относно упражняване на родителските права спрямо малолетното дете Е.Р.М., р. 15.05.2007г. и предоставяне упражняването им на нея, както и за присъждане на месечна издръжка, платима от бащата в размер на 130 лв. и определяне на режим на лични контакти на бащата с детето, и са присъдени на ответника разноските по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба въззивницата твърди, че решението на СлРС е  незаконосъобразно и неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните доказателства. Счита, че е немотивиран решаващият извод на съда, че не са налице изменени обстоятелства, които да налагат промяна в режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете. Съдът не е взел предвид, че родителят, комуто са предоставени родителските права не е полагал лични грижи за детето, че това са извършвали първоначално неговите родители, а понастоящем – сестра му. Не е съобразил и настъпилите промени в положението на ищцата – която е придобила собствено жилище и е започнала работа. Освен това въззивницата счита за неоснователни доводите на първоинстанционният съд, че бащата е предприел адекватни за развитието на детето мерки, записвайки го за ученик в учебно заведение в гр. Сливен и устройвайки го да живее в града, при семейството на сестра му, обратното – тя не намира нищо похвално в това да се прехвърлят грижите на друго лице, още повече, че самата ищца е в състояние лично и непосредствено да провежда отглеждането и възпитанието на детето. Развива подробна аргументация в тази насока, като подчертава, че от най-голямо значение за детето е родителят да влага лични усилия и сам да гради авторитета си. Ответникът от своя страна винаги се е ползвал от благоразположението на близките си, което не го прави отговорен баща. Пасивното му поведение не е обсъдено от съда и не е отчетено като фактор. Въззивницата твърди още, че в момента не се полагат адекватни грижи за детето и обучението му, има доста пропуски в знанията и понижен успех. Счита още, че съдът не е осъществил правилно преценката за най-добрия интерес на детето и не е приложил приетите от практиката критерии по важност. Ответникът не е положил и процесуални усилия да докаже по-голямата си пригодност и способността си сам да полага необходимите грижи за малолетното дете. Въззивницата заявява, че към момента нейните възможности са по-добри и разполага с необходимите качества на отговорен родител.

Поради всичко това моли да се отмени атакуваният акт и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да се уважи искането й за промяна на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното дете, като ги предостави на нея, да определи местоживеенето на детето при нея, на бащата да определи режим на лични контакти и да го осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. от влизане на решението в сила. Претендира разноските за двете инстанции.

Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания – представени са писмени доказателства за новонастъпили факти – служебна бележка от ОУ „Елисавета Багряна“, Сливен, Удостоверение за преместване и Удостоверение от АИППИМП „Д-Росица Иванова“ ЕООД.

Също така въззивницата иска да бъде изслушано детето и от въззивния съд с оглед разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДт и чл. 138 от СК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор чрез процесуалния си представител по пълномощие, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Развива контрааргументи, с които оборва всички наведени с жалбата оплаквания. Заявява, че съдът е формирал вярна фактическа обстановка, която правилно е привел към съответстващите й правни норми. Излага подробни съображения за неоснователността на претенциите, като преповтаря доводите, които е поддържал в първоинстанционното производство относно липсата на промяна в обстоятелствата, налагаща промяна на определените мерки. Намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. на 04.01.2018г. съдът е допуснал и приел представените с въззивната жалба писмени доказателствени средства.

В с.з., за въззивницата, редовно призована,  се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното решение и вместо това постанои ново, с което уважи изцяло всички претенции, като предостави на нея упражняването на родителските права спрямо малотетното дете, определи местоживеенето му при нея, а на бащата – режим на лични контакти с него и го осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. от влизане в сила на решението. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован,  се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

В настоящия случай е налице прекратен през 2012г. брак между родителите на малолетното дете и има влязло в сила съдебно решение, с което, по реда на чл. 49 ал. 5 от СК, е утвърдено споразумение; в същото, по общо съгласие на съпрузите, са  разрешени въпросите по чл. 59 ал. 1 от СК, като упражняването на родителските права е предоставено на бащата, при него е определено и местоживеенето на детето, а на майката е възложено задължение за плащане на издръжка и е определен режим на лични контакти.

Това правно положение е претърпяло фактически изменения, изразяващи се в това, че до настоящата учебна година детето е живяло в с. Новачево, при баба си и дядо си по бащина линия, където е ходело и на училище, а бащата до 2016г. е живял и работил в чужбина. Всички непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на Е.са полагани от неговите родители. След завръщането на ответника в РБ, той се установил да живее /под наем/ и работи в гр. Сливен, записал детето в 4-ти клас в училище в града и го настанил да живее в дома и със семейството на своята сестра, която има дъщеря на близка възраст. Посещава ги вечер, почти ежедневно, говори с детето, интересува се от заниманията и уроците му, вечеря и си тръгва.

Майката също е работила до началото на 2017г. в чужбина, след завръщането си се установила да живее в собственото си жилище – апартамент, в гр. Сливен, започнала и работа по трудов договор. Взима детето при всяка възможност, осигурява му почивка и забавление, между двете има близост и привързаност, то е в добри отношения и с нейния приятел.  

След преместването в новото училище успехът на Е.рязко се понижил, характеристиката, дадена от класния ръководител показва, че детето има доста пропуски в знанията, работи бавно, пише небрежно, използва неясни изречения, има лош правопис, затруднения с основни предмети, често забравя задължения от програмата, ходи без домашна, не е активна в час. Вкъщи предпочита да играе и се забавлява с братовчедка си, грижите за външния вид и храната се полагат основно от леля й, получава спорадична помощ във връзка с учението от баба си или баща си.

Този съдебен състав формира непосредствени впечатления за всеки родител чрез изслушването му в о.с.з. и счита, че бащата по никакъв начин не изрази наличие на близка връзка с детето, не демонстрира личното си отношение, намерения, виждане за формата и начина по който си представя полагането на грижи за него. С изявленията си отправя основно укор и критика към поведението на другия родител, усеща се опит за дискредитирането му в очите на съда. Счита за естествено положението, при което физическото пребиваване на дъщеря му в дома и семейството на сестра му е трайно установено статукво. Липсва критична преценка на ситуацията, реалните нужди и потребности на детето.

Майката проявява дълбоко чувство на обич и желание да участва активно в ежедневието на детето, заявява готовност да му помогне да се справи с проблемите в училище, счита, че връзката с роднините е положителен фактор и няма намерение да я препятства. Осъзнава отговорността, свързана с личната грижа за дъщеря си и показва сериозно желание да я поеме.

В с.з. в първоинстанционното производство Е.е заявила, че при майка си се чувства по-добре. В рационален и емоционален план у нея няма същинско раздвоение, не дава превес на обичта си към единия родител, но е наясно, че отношенията помежду им са обтегнати. Разбира се, само по себе си желанието на детето не може да предопредели крайното съдебно решение, тъй като последното е обвързано от наличието и на други, заложени в правната норма предпоставки. 

Въззивният съд изрично е преценил, че макар разпоредбите на чл. 138, чл. 59 от СК и чл. 15 от ЗЗД да предвиждат непълнолетното дете да бъде изслушвано във всяко производство, като се осигури и присъствие на социален работник, с оглед единството и непрекъснатостта на процеса по настоящия спор, изслушването му и във въззивната инстанция няма да бъде в негов интерес. Счел е, че във всеки конкретен случай задължително се вземат под внимание висшите интереси на детето в пределите на предоставената на държавата свобода на преценката по съответния въпрос. В този смисъл Европейското законодателство, което има пряко приложение и превес пред националната норма, е категорично, че в споровете, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение, което налага засилен и по-критичен анализ на всеки един фактор, на който нормотворецът придава правно значение. Тъй като за висшия интерес на децата съдът служебно следи, в настоящия случай въззивната инстанция е намерила, че той не би бил максимално защитен, ако след толкова кратък времеви период детето се подложи повторно на стрес, свързан с явяване и изслушване в съда, особено в учебно време, след скорошна промяна на учебната среда и незавършен процес на адаптация. Доколкото са налице и други доказателства, касаещи тези обстоятелства, които съдът е задължен да вземе предвид, изслушването на детето има спомагателна, а не решаваща функция, поради което е счел за достатъчно изявлението, дадено обстойно пред първостепенния съд.

Взел е предвид и съпътстващото становище на агенцията за социално пдпомагане.

За да се допусне промяна на така установеното правно положение, е необходимо да е налице предпоставката, заложена в разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК – “изменение на обстоятелствата”. Само при това условие новото фактическо положение следва да бъде превърнато в ново правно такова. Визираните от новелата на ал. 9 обстоятелства, са същите, които следва да се преценят при първоначалното разрешаване на тези въпроси и законодателят ги е изброил в правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК.

Този текст дава примерните критерии, които следва да се приложат при решаване на спора при кого от двамата родители да живее детето и на кого да се предостави упражняването на родителските права, и които, съответно – да се приложат и при преценка наличието или липсата на изменение на обстоятелствата. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

Доколкото в случая родителите са постигнали през 2011г. споразумение по повод местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, издръжката и контактите с другия родител, и не се е налагало съдът да решава тези въпроси, то в настоящото производство следва да се докаже или наличие на изменение на положението по отношение на някой от горните критерии спрямо съществувалото положение при сключването на споразумението, или, евентуално – настъпване на ново, приоритетно обстоятелство, което самостоятелно да създава дисбаланс в отношенията родител-дете.

В светлината на горното, при анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка, е необходимо конкретно да се вземе предвид дали има настъпил нов факт и довел ли е той до изменение в някой от значимите фактори  субективните - от една страна: възрастта на детето, обичайният му начин на живот, средата, в която то се е адаптирало, отношението му към всеки от родителите, изразеното мнение пред социалния работник и пред съда; от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите да му осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и обективните фактори – перспективите на детето за добро образование и възможности за развитие, за контролирани социални контакти и приспособяване в позната среда, за  изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния му комфорт, зависещ и от фиксиране на представите му за семейство.

Най-напред изрично и категорично следва да се подчертае, че във всеки конкретен случай задължително се вземат под внимание висшите интереси на детето в пределите на предоставената на държавата свобода на преценката по съответния въпрос. Легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, е дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт, според която той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето. Налице е широк и единодушен консенсус, че във всички съдебни решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение, което налага засилен и по-критичен анализ на всеки един фактор, на който нормотворецът придава правно значение, тъй като то е относително и зависи от взаимодействието на всички отделни обстоятелства.

Така в случая, съдът следва да държи сметка главно за тези, реално осъществени факти, довели до трайно изменение на обстановката, но не и за тези, които са очаквана, предполагаема, хипотетична последица от тях.

Основните аргументи и едновременно новонастъпили факти, инвокирани от ищцата, поддържани и във въззивната жалба, са свързани с установяването й да живее и работи в гр. Сливен, наличието на подходящи условия и възможността й да се справя с отглеждането и възпитанието на детето лично, като едновременно противопоставя довод, че бащата не върши сам това и е допуснал детето да изостане в образованието и в социализацията си.

Настоящият състав счита, че тези обстоятелства действително налагат промяна в мярката, касаеща упражняването на родителските права спрямо детето.

По отношение на личните качества, възможностите и материалната осигуреност, условията за живот и помощ от близки на бащата - като родителя, комуто са предоставени родителските права - са събрани достатъчно доказателства, от които може да се заключи, че  той не е напълно пригоден да ги упражнява адекватно, като това положение датира далеч преди предявяването на иска.

Безспорно той е привързан към детето си и проявява естествена обич към него, каквато безрезервно получава и от него. Но в изброените по-горе аспекти се наблюдава негативна промяна, която в дългосрочен план застрашава висшия интерес на малолетното дете, предвид пола, възрастта и обстоятелствата, които са от непосредствена важност за правилното му интелектуално и емоционално развитие.

От своя страна за майката се наблюдава положителна промяна в някои отношения, а в други – според горните критерии, обстоятелствата са равностойни с тези, налични при бащата.

И двамата родители работят и получават съизмерими доходи, но майката разполага със собствено жилище, в което са осигурени добри условия за живеене на малолетното дете, а бащата живее сам на квартира. И двамата имат родители /баба и дядо за детето/, но те живеят извън града – в различни села, тоест – помощта от тях не може да се счита за константен фактор, респективно - преимущество.

Фактът, който първостепенният съд е използвал, за да обоснове отхвърлянето на иска обаче, настоящият въззивен състав намира за такъв, категорично отричащ предимството на бащата и обуславящ пререшаването на въпроса относно родителските права.

 Възлагането на упражняването на родителските права не е само правно положение, целта е то да има фактическо и физическо проявление, изразяващо се в присъствието на реална родителска фигура в ежедневието на детето. Родителят, натоварен с тези права, носи отговорността за отглеждането и възпитанието на детето лично и непосредствено и само по изключение може да бъде подпомаган или временно заместван от роднини и близки. При положение, че бащата живее в гр. Сливен, където е записал детето на училище, обстоятелството, че го е настанил в дома на сестра си може да обоснове два извода – че обективно условията за живот, които той лично може да предостави на детето, са неприемливи и че субективно той не може и не желае да се ангажира с непосредствените грижи за него. Освен това от събраните доказателства е непререкаемо установено, че ответникът няма реален собствен праксис като родител. Доводът, че грижата му се изразява в това, че е проявил изобретателност и практичност, като е „делегирал“ на своята сестра ангажиментите по отглеждането и възпитанието на дъщеря му, а той се явява като гостуващ фактор, е несподелим от този съдебен състав. Елементарната житейска логика сочи, че щом грижата на бащата ще се изразява в посещения на мястото, където детето живее с друго лице, е закономерно това лице да е другият родител, а не роднина. В случая се наблюдава фигурата на „заместващо семейство“, а въззивният съд счита, че с оглед ниската възраст на детето, е в ущръб на интереса му то да бъде лишено от естествената ежедневна връзка с майка му в замяна на илюзорна представа за семейство, което, макар и състоящо се от близки негови роднини, не може да замени липсващите родители. Поради това висшият интерес на детето предполага то да живее при този родител, който е в състояние да създаде в максимална степен за него дом, в който да се счита важно, обичано, значимо, сигурно и защитено.

Така, след като бащата сам не е в състояние активно и ефективно да се ангажира с грижи относно външния вид, режима на хранене, ежедневните навици за хигиена, учене, разпределяне на времето и заниманията на детето, относно посещението на учебните и извънкласните занятия, в съответствие с неговото желание, а майката изразява желание и намерение в тази насока, съдът няма причини да й откаже това. По никакъв начин не са дискредитирани качествата и способностите на ищцата като родител и възпитател, още повече, че до сега такава съдебна преценка не е правена, с оглед уреждането на отношенията след прекратяването на брака посредством споразумение. Към момента въззивният съд счита, че ищцата, като майка на малолетното дете Есвет, е в състояние да изпълнява качествено родителските си задължения във всички аспекти, че може да го отглежда и възпитава, да му създаде подходящи навици, да го подпомага за справянето с учебния процес и адаптирането в новата среда и да го обгражда с любов и грижи. Детето познава нейния приятел и демонстрира симпатия и одобрение към него, които са взаимни. Заявеното от ищцата желание е подкрепено с доказателства, макар  майката едва отскоро да се е установила за постоянно в гр. Сливен.

Детето се чувства комфортно с леля си и с братовчедка си, но няма причина това обстоятелство да се промени при промяна на родителските права и местоживеенето, с оглед близкото местонахождение на двете жилища. Освен това, с оглед обезпокоителното положение в училище, следва да се установи по-голяма дисциплина, да се изградят по-устойчиви учебни навици и да се въведе по-добра организация на свободното време на детето, а най-силен мотив за това има майката,  не лелята. Несъмнено е, че дете на толкова ниска възраст не може да има достатъчно критично мислене и да подрежда по приоритет действията си, в него няма формирано чувство за отговорност, трудова и учебна дисциплина, и съдът счита, че изразеното пред социалния служител първоначално желание да остане „при баща си“, тоест – в дома на леля си, е породено от по-свободния режим на ежедневието му там.

В светлината на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че изложените обстоятелства се вписват в понятието “изменение на обстоятелствата” по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, и могат да доведат до търсената промяна на установените мерки относно родителските права, местоживеенето, издръжката и личните контакти на малолетното дете с другия родител.

Поради това съдът счита, че интересът на детето Есвет, за който следи служебно, би бил най-добре защитен към момента, ако родителските права се възложат за упражняване на неговата майка. Това обуславя и определяне на местоживеенето на детето при майката. Тъй като не се касае за драстична промяна нито в географски, нито в социален аспект, съдът счита, че стресът, който детето ще изживее, би бил минимален, краткотраен и лесно преодолим. Не се налага промяна на учебното заведение, прекратяване на създадени контакти и отношения както със съученици, така и с роднините му по бащина линия.

Недискутируемо е, че ако  настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на пълнолетието му.

При така постановеното по въпросите за родителските права и местоживеенето на детето, се налага да се разрешат и обусловените от тях въпроси, касаещи личните отношения на детето с другия родител и издръжката, която той следва да заплаща.

Въззивната инстанция счита, че на бащата следва да се осигури широк режим на контакти с детето, съобразен и с по-голямата му възраст  – да го взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден с преспиване, да го взима един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да го взима всяка четна година по време на целия период на официалните празници, обявени за страната, както и на рождения ден на детето, да го взима всяка нечетна година по време на училищните му ваканции, без лятната такава, както и да го взима на собствения си рожден ден всяка година.

Що се отнася до претендираната издръжка, съдът има задължение и без направено изрично искане служебно да се произнесе по този въпрос, с оглед охраняване висшия и най-добрър интерес на детето.

При определянето на размера й най-общо следва да се прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – нуждите на искащия издръжка и от друга – възможността на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът следва да констатира и прецени само правопораждащите факти във връзка с обективните нужди на едно почти 11 годишно дете. Последните, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, книжки, учебници, помагала, пособия и играчки, евентуално – разходи за културни развлечения и лични интереси. Следва също да се вземат предвид и потребностите, произтичащи от все още ниската възраст на детето, свързани с бързото израстване, посещението на училище и следващите от това странични разходи. Макар да няма данни за отклонения в  общото му здравословно състояние, то трябва да се контролира по-внимателно, предвид посочената възраст.

Следва да се съобрази и факта, че родителят, при когото детето ще живее – неговата майка, освен в пари, ще участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание.

За двамата родители се установява, че имат месечни доходи в размер на минималната работна заплата и нямат задължения към други низходящи или лица с право на издръжка. Не е доказано наличие на други, утежняващи материалното им състояние факти - като заболяване, неработоспособност или намалена такава.

При това положение с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на 11годишното дете /които в някои отношения надвишават тези на възрастен индивид/ и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и възрастта му, е общо 240 лв., от които следва да се възложат 130 лв. на бащата, който не полага лични грижи и няма други безусловни задължения, а остатъкат от 110 лв.  – на майката, която ще полага ежедневните физически грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

Така искът е изцяло основателен в заявения размер. Издръжката следва да се присъди както е поискана – от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщегетие за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В обобщение – всички предявени претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивнвата жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него бъде постановено ново, с което се допусне изменение на мерките, касаещи упражняването на родителските права спрямо детето, местоживеенето, издръжката му и режима на лични контакти с другия родител, които действат между страните понастоящем въз основа на постигнатото между тях споразумение, утвърдено със съдебното решение по гр.д. № 8116/2011г. на СлРС, с което е прекратен бракът между родителите, и бъдат постановени нови, както е посочено по-горе.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи на ответника-въззиваем и той следва да понесе своите и заплати тези на ищцата-въззивница в размер на 200 лв. за първоинстанционното и на  25 лв. за въззивното производство и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 187, 20 лв. по сметка на СлОС.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 116/27.07.2017г. по гр.д. № 330/17г. на НзРС, като НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ИЗМЕНЯ мерките, относно упражняването на родителските права спрямо детето ЕСВЕТ, родено на 15.05.20017г., местоживеенето на детето, издръжката му и режима на лични контакти с другия родител, по споразумение, утвърдено с решение № 333/18.06.2012г. по гр.д. № 8116/2011г. на СлРС, като:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете ЕСВЕТ, родено на 15.05.20017г., ЕГН **********, на майката Ю.А.И.  ЕГН ********** *** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката.

 

ОПРЕДЕЛЯ задължителен режим на контакти на бащата Р.  М.  И. ЕГН **********,*** с малолетното дете Е.както следва: - да го взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден с преспиване, да го взима един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да го взима всяка четна година по време на целия период на официалните празници, обявени за страната, както и на рождения ден на детето, да го взима всяка нечетна година по време на училищните му ваканции, без лятната такава, както и да го взима на собствения си рожден ден всяка година.

 

ОСЪЖДА Р.  М.  И. да заплаща на малолетното  дете ЕСВЕТ, родено на 15.05.20017г., чрез неговата майка и законен представител Ю.А.И., месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от влизане на решението в сила до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й изплащане.

 

Допуска предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

 

 

ОСЪЖДА Р.М.И. да заплати на Ю.А.И. направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. и за въззивното производство в размер на 25 лв.

ОСЪЖДА Р.М.И. да заплати по сметка на СлОС д.т. върхуприсъдената издръжка в размер на  187, 20 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

ЧЛЕНОВЕ: