Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.01.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                      

                           

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 601 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. А. пълномощник на М.Б.З. ЕГН **********,*** против Решение № 1041/23.11.2017 г. по гр.д. № 4527/2017 г. на РС – Сливен, с което са били отхвърлени исковите претенции на въззивницата против РИМ – Сливен, *********, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 01-РД-12-54/26.07.2017г. на Директора на РИМ – Сливен за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в РИМ – Сливен. Решението е обжалвано изцяло ,включително и в частта на разноските. Въззивницата твърди, че то е изцяло материално и процесуално незаконосъобразно, тъй като по делото не било изяснено дали изменението на щатното разписание от 01.04.2016г. е било законосъобразно, съответно дали е било налице реално съкращаване на  щата. Страната посочва, че въпреки посоченото изменение на щатното разписание въззивницата е била възстановена на работа и дори е била сключила с въззиваемата страна Допълнително споразумение № 19/12.06.2017г. за длъжността „главен счетоводител“, а също така на нея й е било заплащано възнаграждение за главен счетоводител. На следващо място жалбоподателката посочва, че в становището на ТЕЛК относно наличието на пречки за уволняване не се съдържало изложение за всеки отделен случай, а се съдържало произнасяне по един от случаите на закрила на ищцата по чл.333 т.2 от КТ. Съответно като е поискал на основание на това становище на ТЕЛК разрешение от Инспекцията по труда да даде разрешение за уволнение по чл.333 т.2 и т.3 от КТ и като е получил такова разрешение работодателят пак не е изпълнил законовата процедура, тъй като тя е била изпълнена само по отношение хипотезата на трудоустрояване на ищцата, но не и останалите случаи на закрила – болест, определена от министъра, защото ТЛЕК изобщо не се е бил произнесъл по тях. Посочва се, че за всеки отделен случай се изисква становище от Инспекцията по труда и за всеки отделен случай се произнасят и те. В този смисъл била константната съдебна практика. Моли се предвид изложеното обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Н., пълномощник на РИМ – Сливен, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че в решението си по принцип не е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните, а само тези относими към правния спор. В случая правилно съдът не бил обсъдил подробно доводите на ищцата, че при съкращаването на щата не е спазен Закона за счетоводството и Класификатора на основните музейни длъжности, тъй като ЗСч не съдържа норми досежно щатното разписание, а Класификаторът не е относим към длъжността „главен счетоводител“, тъй като той третира длъжностите на специалистите по музейно дело. Страната посочва, че въззивницата е била възстановена на работа на длъжността, заемана от нея преди уволнение и с нея е било подписано Допълнително споразумение № 19/12.06.2017г. към трудовия й договор уреждащо заплащането на дължимото й се по закона увеличение за прослужено време, както и изплащането на заплата. Това е било задължително за работодателя съобразно разпоредбата на чл.345 от КТ. С това действие на работодателя обаче длъжността „главен счетоводител“ не е възстановена в щата на РИМ – Сливен. В този смисъл работодателят не е и бил длъжен да извърши такава промяна, съобразно трайната практика на ВКС. Въззиваемата страна счита, че в Експертно решение № 3345/11.07.2017г. е посочено, че „лицето попада в категорията на защитените лица по Наредба № 5 чл.333 т.2 от КТ и подлежи на социална защита“. От това следва, че З. подлежи на социална защита на две основания – Наредба № 5/1987г. и чл.333 ал.1 т.2 от КТ. В ТЕЛК решение била допусната техническа грешка, като между фразите „Наредба № 5“ и “чл.333 ал.1 т.2 от КТ“ липсва поставена запетайка, но това не означавало, че ТЕЛК не се е произнесъл по въпроса дали З. се ползва от закрила по смисъла на Наредбата. Във връзка с това правилно работодателят е бил поискал и бил получил разрешение за уволнение от Инспекцията по труда и по двете хипотези, по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. Страната посочва, че след постановяване на обжалваното решение е било издадено ново ТЕЛК решение № 5429/01.12.2017г., от което е видно, че въззивницата З. не подлежи на защита по чл.333 от КТ. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

         В с.з. въззивницата редовно призована се явява лично , както и с адв.А., която заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да се уважи.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призована се представлява от адв.Н., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представеното решение на ТЕЛК № 5429/01.12.2017г. е видно, че въззивницата З. е с възстановена работоспособност и не подлежи на защита по смисъла на чл.333 от КТ.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.11.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 01.12.2017 г., е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Трудовото правоотношение между въззивницата З. и въззиваемата страна РИМ – Сливен е било прекратено със Заповед № 01-РД-12-54/26.07.2017г. на Директора на РИМ – Сливен на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ, поради съкращаване на щата. За да се изследва законосъобразността на уволнението на ищцата следва да се разгледат два въпроса – на първо място дали е било налице реално съкращаване в щата и на второ място дали тя се е ползвала от някаква закрила, съответно дали закрилата, с която тя се е ползвала е била преодоляна по законов ред.

Съкращаване в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Наличието за основание за съкращаване на щата се преценява от работодателя и е въпрос на преценка за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на работодателя. Самото решение, с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на контрол за законосъобразност, а на такъв подлежи само уволнението, което е извършено въз основа на съкращението в щата. За да е налице действително съкращаване на щата е необходимо съответната трудова функция действително да се премахне, а не само да се промени нейното наименование. В настоящия случай съдът намира, че съкращаването на щата е  реално и законосъобразно. То е извършено много преди възстановяване на работа на въззивницата от компетентния за това орган. На 29.03.2016г. Директорът на РИМ /който е компетентен да извърши това/ е взел решение да се извърши съкращаване на щата на длъжността „главен счетоводител“, както и да се трансформира една щатна бройка „екскурзовод в музей/ в „уредник в музей/ и да се променят минималните изисквания за заемане на длъжностите „уредник в музей“ и „консерватор, реставратор“. Съответно на 30.03.2016г. е било утвърдено новото щатно разписание на РИМ – Сливен, в което липсва длъжност „главен счетоводител“. Длъжността „главен счетоводител“ липсва и в щатното разписание от 01.06.2017г. Освен, че длъжността „главен счетоводител“ липсва в щатното разписание на РИМ на практика липсва лице от числения състав на РИМ, което да осъществява тази дейност. Счетоводното обслужване на РИМ – Сливен е осъществявано от външна фирма „Акаунт – М – С.“ ЕООД, за което има сключен договор за счетоводно обслужване. Съдът намира, че при приемане на новото щатно разписание Директорът на РИМ не е допуснал нарушение на ЗСч или на Класификатора на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане, а и такива конкретни твърдения не са посочени от въззивната страна. В писмо до Директора на РИМ от 27.04.2016г. Зам.министърът на културата е посочил, че в правомощията на Директора е той да оптимизира щатния състав на музея, което още веднъж потвърждава правомощията му да осъществи изменение в щатното разписание на РИМ.

Що се отнася до възстановяването на въззивницата на длъжността „главен счетоводител“ и подписването на Допълнителни споразумения към трудовия й договор, съдът счита, че по този начин работодателят е изпълнил своето законово задължение по влязло в сила съдебно решение да възстанови служителката на заеманата преди уволнението длъжност с произтичащите от това задължения за заплащане на трудово възнаграждение/ за актуализирането му .

Съдът намира, че в настоящия случай е спазена процедурата по чл.333 от КТ за преодоляване на съществуващата закрила при уволнение по отношение на въззивницата З.. Тъй като тя е представила редица документи , касаещи здравословното й състояние правилно работодателят й поискал от ТЕЛК да предостави мнение дали тя се ползва със закрила при уволнение, поради наличието на болест по чл.333 ал.1 т.3 от КТ или дали е трудоустроена по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 от КТ. Във връзка с това е било издадено Експертно решение № 3345/11.07.2017г., в което е посочено, че лицето попада в категорията на защитените лица по Наредба № 5, както и по чл.333 т.2 от КТ. При изписването на този извод на ТЕЛК е била допусната пунктуална грешка, като двете хипотези на закрила по Наредба № 5, включваща се в текста на чл.333 ал.1 т.3 от КТ и по чл.332 т.2 от КТ не са били пунктуално разграничени. Това е създало несигурност у работодателя по въпроса дали се касае за защита по чл.333 ал.1 т.2 от КТ, дали се касае за защита по чл.333 ал.1 т.3 от КТ или и за двете хипотези едновременно и той е поискал съгласие от Инспекция по труда – Сливен, като е приложил всички относими писмени документи, включително и решението на ТЕЛК. Като е съобразила изложеното от ТЕЛК Инспекцията по труда – Сливен е дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата и в двете хипотези – на чл.333 ал.1 т.2 от КТ и по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. По този начин законовата защита на въззивницата от уволнение е била преодоляна и работодателят й е имал законова възможност да прекрати трудовото й правоотношение, поради наличието на съкращаване на щата, което той е и направил. Уволнението е законосъобразно, осъществено е от работодателя при спазване на всички законови изисквания. Предвид на това предявените искове за отмяна на уволнението, като незаконосъобразно и възстановяване на работа се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като такива.

Следва само да се отбележи, че представеното пред настоящата инстанция решение на ТЕЛК № 5429/01.12.2017г. по никакъв начин не променя фактическите констатации на съда или правните му изводи, тъй като е издадено след като уволнението е било осъществено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 920.00 лв. адвокатство възнаграждение.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041/23.11.2017г. по гр.д. № 4527/2017 г. на Сливенския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА М.Б.З. ЕГН **********,*** да заплати на Регионален исторически музей – Сливен, ********* деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 920.00 /деветстотин и двадесет / лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.