Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 17.01.2018 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на седемнадесети януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 2 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 994/10.11.2017г. по гр.д. № 4068/17г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М.И.К. против Център за подготовка на специалисти, военно формирование 22220-Сливен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението със Заповед № 3ЛС-25/07.07.2017г., поправена със заповед № 3ЛС-26/07.07.2017г. за незаконно и неговата отмяна и иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на М.И.К. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност в Център за подготовка на специалисти, военно формирование 22220-Сливен – „старши счетоводител“ в отделение „Финанси“ и са присъдени разноските по делото на ответника.

Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение, като въззивницата твърди, че то е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противорачие с материалния закон. Заявява, че върху ответника-работодател е лежала тежестта да докаже законността на уволнението и е следвало при условията на пълно и главно доказване да установив случая, че – 1/съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, е реално; 2/компетентният орган е взел по надлежен ред решение за съкращаването на щата така, че моментът на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/да е преодоляна защитата на ищцата по чл. 333 ал. 4 от КТ – преди съкращаването в щата работодателят да поиска и получи писмено съгласие на синдикалните комитети; 4/работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329 ал. 1 от КТ, в случай че се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности.

Въззивницата се оплаква, че съдът не е изложил констатации по т. 1, касаеща въпроса дали е налице действително и реално съкращаване на длъжността, заемана от ищцата и запазена ли е фактически дейността й като старши счетоводител в дейността на длъжността „главен специалист“, а ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Също така твърди, че няма и констатации по т. 2 – представената заповед № ОХ-615/26.07.2011г. е такава за упълномощаване на началника на отбраната да утвърждава и изменя само длъжностните разписания на военните формирования, не и щатните. Поради това счита, че щатното разписание /в частта извън посочените длъжности на длъжностното/, не е одобрено законосъобразно и няма изменение в щата. По отношение на т. 3 – относно защитата на синдикалната организация, от която се ползва ищцата, съдът е изложил правилни констатации, както и във връзка с извършването на подбор по реда на чл. 329 от КТ.

По-нататък въззивницата се оплаква, че поради необсъждане на въведените от нея основания и събраните доказателства, първоинстанционният съд е стигнал до неправилни правни изводи. Счита, че необосновано и повърхностно е приел, че съкратената длъжност, заемана от ищцата е с функции, различни от тези на длъжността „главен специалист“. Също така необосновано РС е счел, че е налице валидно изменение на щатното разписание от компетентен орган, въпреки, че министерската заповед МЗ №ОХ-014/15.03.2017г. относно извършване на организационно-щатни промени, е издадена три месеца преди издаването на длъжностното разписание от 28.06.2017г. По отношение на правните изводи във връзка с подбора, въззивницата счита, че ако съдът правилно бе интерпретирал фактите по т. , относно запазването на дейността й в новата длъжност, като старата и новата са с напълно заменяеми функции, би могло да се отговори мотивирано на въпроса за извършването на подбор и в тази част решението също се явява необосновано и немотивирано. Въззивницата се оплаква, че като цяло съдът е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил становището на ищцата, въведените основания, всички писмени доказателства, не е приложил относимите правни норми и не е съобразил относимата практика на ВКС.

С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи исковете й. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ответникът – въззиваем в това производство, е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага последователни контрадоводи срещу всяко от наведените с жалбата оплаквания, развива подробни съображения относно неправилността им, аргументацията се припокрива със защитната теза, поддържана пред РС. Счита, че безспорно е доказано, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от ищцата, като изменението на длъжностното разписание е направено от компетентен орган и предхожда уволнението, а в случая, поради съкращаване на двете щатни бройки за премахнатата длъжност, работодателят не е имал задължение да извършва подбор,  и всичко това прави исковете й неоснователни, а отхвърлянето им – правилно. Заявява, че решението е постановено при верни фактически констатации и правилно приложение на материалноправните норми, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира разноските за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, оспорва отговора, представя и писмено становище. Претендира разноски за двете инстанции в размер на 1000лв.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този въззивен състав счита, че формираната от първостепенния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният съд споделя и крайните му правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, вр. чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Основанието за уволнение на ищцата /въззивница в това производство/, е било съкращаване на щата – такова има предвидено сред случаите, регламентирани в правната норма на чл. 328 ал. 1 от КТ в т. 2 – настъпило при работодателя с изменението на длъжностното разписание, считано от 01.07.17г. когато са премахнати двете бройки за длъжността, заемана от ищцата – „старши счетоводител“.

Защитата по същество на уволнената служителка се е базирала на твърдението, че действително съкращаване няма, то е било формално, тъй като трудовите функции на тази длъжност са запазени в новоразкрита длъжност, не е извършен реален подбор, а в новото щатно разписание има 4 длъжности, за които има квалификацията да заеме. Освен това се позовава на нарушение по повод предвидена с КТД защита - непоискано съгласие на синдикалната организация.

Най-напред следва да се посочи, че по повод оплакването за непреодоляна закрила по чл. 333 ал. 4 от КТ, то е категорично опровергано в хода на съдебното дирене и този довод е изгубил виталност във въззивната жалба. Установено е, че предвиденото в КТД предварително съгласие на синдикалния орган е било поискано и дадено изрично и индивидуално, поради което въззивницата не поддържа в настоящата фаза това основание за отмяна на уволнението.

За да се направи категоричен извод по същество относно законноста на уволнението на ищцата, съдът следва да съобрази няколко, произтичащи от горните факти, обстоятелства – колко длъжности с такива или подобни трудови функции са съществували, колко са останали занапред,съответно – как са подбрани оставащите на тях служители, или – ако длъжността е била единствена - дали трудовите функции са премахнати, запазени са изцяло, или отчасти, и дали са съвместени с други функции, или само са получили друго наименование.

Установи се безспорно, че действително е било налице съкращаване на щата, извършено от надлежен орган и по надлежен ред, както и че за длъжността, заемана от ищцата – “старши счетоводител”, са били предвидени две бройки, като и двете са премахнати. Доказа се и че съкращаването на тази длъжност е реално, без запазване на трудовите функции изцяло или отчасти, при съвместяване с такива в друга длъжност по новото щатно разписание.

Неоснователни са въведените в жалбата оплаквания относно липсата на надлежно изменение на щатното разписание, поради липса на компетентност на утвърдилия новото длъжностно разписание орган и неиздаване на такова от компетентния за това орган.

Със заповед № ОХ-615/26.07.2011г. министърът на отбраната е упълномощил началника на отбраната да утвърждава и изменя длъжностните разписания на военните формирования, което е екзекватура на нормата на чл. 24 ал. 3 от ЗОВС РБ. С нейната оправомощаваща го власт, командирът на центъра е издал заповед МЗ №ОХ-014/15.03.2017г. относно извършване на организационно-щатни промени и преподчиняване на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на военни формирования от БА през 2017г., с която ответният ЦПС ВФ бил реорганизиран, била изменена числеността по длъжностно разписание, отменено било дотогава действащото и утвърдено от началника на отбраната ново такова, считано от 01.07.2017г. Именно въз основа на него е уволнена ищцата. Несводимо е оплакването, че между двата момента е изтекъл тримесечен период, тъй като от една страна тези промени са били мащабни и повсеместни, продиктувани от приемането на План за развитие на ВС до 2020г., поради което е естествено технологичното време за реалното им провеждане да е относително продължително, а от друга – законовият императив въвежда само забрана уволнението да предхожда щатната промяна, в обратния случай в дискресията на работодателя е да прецени кога и как да осъществи промените.

Що се отнася до довода, че началникът на отбраната имал право да утвърждава и изменя само длъжностните, но не и щатните разписания, което лишава уволнението от годно основание, настоящият въззивен състав го намира за несъстоятелно. Въззивницата повдига дефиниционен спор, който няма материалноправна опора. Понятието „щат“ по смисъла на КТ е общо, не терминологично, тъй като не е легално дефинирано и смисълът му се извлича по тълкувателен път. Очевидно е, че в редакцията на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ то е използвано широко и включва в себе си както длъжностите, така и бройките за тях – нормотворецът е регламентирал съкращаването на всяко едно с обобщеното наименование „съкращаване на щата“, което може да се изразява както в съкращаване на бройки от една единствена длъжност, съществуваща при даден работодател, или в съкращаване на длъжност с единствена бройка измежду много различни длъжности при него, така и в съкращаване едновременно на длъжности и на бройки – изцяло или частично за тези длъжности. Следователно понятието „длъжност“ от гледна точка на числеността на работещите за един работодател лица, представлява „щат“ по смисъла на КТ, който може да се обективира в една или повече бройки, също назовавани „щат“.  Така с утвърждаването на длъжностното разписание СВ-370 в сила от 01.07.2017г., фактически е извършено съкращаване в щата по надлежен ред.

Ключовият правопрепятстващ аргумент на ищцата, че съкращаването на длъжността й не е реално, а фиктивно, се проявява като неоснователен.

Най-напред следва да се посочи, че макар общият сбор на цивилните служители по старото и новото длъжностно разписание да е запазен - 12 бр., се приема, че е налице действително съкращаване на щата когато в рамките на същата численост се съкращават отделни длъжности, като или се създават нови такива, не само по наименование, но и по същност, или се увеличават бройките за съществували до момента стари длъжности.

Непререкаемо е установено, че  длъжността, заемана от ищцата – „Старши счетоводител“, за която са били предвидени 2 бройки, е изцяло премахната, тоест – са съкратени и двете бройки. В новото длъжностно разписание съществува нова длъжност „Главен специалист“, с предвидена една бройка. При съпоставка на длъжностните характеристики на двете, въззивният съд намира, че няма пълно тъждество между основните и определящи ги  функции. Нещо повече – според органограмата на ответника съкратената длъжност е била с изпълнителен характер, а новосъздадената – със спомагателен, двете се различават и по изискванията за заемането им, а специфичните трудови задължения са коренно различни. Задълженията на „старшия счетоводител“, най-общо, са финансово-счетоводни  - осчетоводяване на каса, аванс, заплата, фактури и други финансови документи, изпълняване на бюджета и спазване на финансовата дисциплина. Тези на „главния специалист“ са касиерски – приемане, съхраняване и предаване на парични средства, извършване на касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи, водене на касова книга, проверяване наличността на парични суми по каса, ежедневно приключване на касовата отчетност и др. Несподелимо е виждането на въззивницата, че двете длъжности са „взаимнозаменяеми“, тъй като по отношение на едната има специфицирани със закон изисквания за заемането й. Всичко това неотвратимо налага извода, че не е налице фиктивно съкращаване в щата касателно длъжностите „старши счетоводител“ и „главен специалист“, тъй като при него се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност.

В действителност се наблюдава частично преразпределяне на част от задълженията на закритата длъжност „старши счетоводител“ към съществувалата и преди това /а не новосъздадена/ длъжност „Главен счетоводител“ и съвместяването им с основните функции на последната, но това не може да бъде квалифицирано като заобикаляне на закона, а като оптимизация на работния процес.

Така, след като се е осъществило използваното от работодателя основание за уволнение, следва да бъде разгледан и въпросът за извършването на подбор, който е последица от прилагането на това основание за уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ. 

Въззивният съд, предвид релевираното оплакване и в тази насока, счита, че няма допуснато нарушение от ответника в това отношение.

Посочената норма разписва, че правото на подбор се превръща в задължение за извършването му, когато съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лица и се съкращават не всички щатни бройки. Тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор.

С оглед изложеното, ответникът изобщо няма задължение да извършва подбор при уволнението на ищцата, тъй като такъв се извършва задължително само, ако за една и съща длъжност е имало повече от една бройки, а се съкращават само няколко от тях. В настоящата хипотеза на практика работодателят не е имал между кого да извърши подбора, както защото длъжността като такава се закрива изцяло, така и понеже двете служителки, заемащи предвидените места, са уволнени поради съкращаването и на двете бройки. Въпреки това, преди уволнението, работодателят е извършил, в интерес на работата, беседа с ищцата, като й е предложил писмено на 30.06.2017г. да заеме новооткритата длъжност „главен специалист“, но тя е отказала /което косвено индицира, че се касае за различни трудови функции/.

Невъзможно е било да се извърши подбор между нея и други служители, чиито длъжности не се съкращават, и да се преценява дали тя работи по-добре или е по-квалифицирана, тъй като от редакцията на текста, систематичното място на нормата,  семантичното и логическо тълкуване във връзка с хипотезите, които включва, е видно, че този подход може да се осъществи единствено при съкращаване на множество еднакви или сходни длъжности, каквито не е имало /а тя не се е възползвала по-рано от възможността да подаде заявление и да участва в подбора за заемане на длъжността „Главен счетоводител“/. Другите две новосъздадени длъжности  не са й били предложени за заемане, тъй като тя не отговаря на част от предвидените за тях изисквания – за образование, за допълнителна езикова квалификация и за достъп до класифицирана информация до съответното ниво.

Впрочем, макар ищцата да заявява, че са съществували 4 длъжности, за които е имала квалификаци, не ги е назовала поименно, а простото твърдение, без това да е свързано с излагане на конкретни обстоятелства, въз основа на които страната да извежда този си извод, само по себе си не е достатъчно за да бъде натоварен работодателят със задължението да доказва, че такива няма.

Тук следва да се спомене за правна чистота, че липсва задължение работодателят да извършва подбора с писмен акт – достатъчно е с всички допустими доказателствени средства, когато това действие е било задължително за него,  той да докаже, че интелектуалната му преценка отговаря на материалноправните изисквания за обективност и законосъобразност.

Поради това е доказано изцяло съществуването на посоченото в обжалваната заповед основание за уволнение, което прави атакуваната заповед законосъобразна. Липсват причини за отмяната й, поради което главният иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността  на главния иск обуславя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на акцесорния иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и той също следва да бъде отхвърлен като такъв.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за въззивното производство следва да се възложи на въззивницата и тя следва да понесе своите така, както са направени и заплати тези на възизваемата страна в размер на 100 лв. /по  50 лв. за всеки иск/, определен от съда, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37  ал. 1 от ЗПП и чл. 23 т. 1 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

                        

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 994/10.11.2017г. по гр.д. № 4068/17г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА М.И.К. да заплати на Център за подготовка на специалисти, военно формирование 22220-Сливен направените по делото разноски за въззивното производство в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                          ЧЛЕНОВЕ: