Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 24.01.2018 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                       МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 5 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 946/27.10.2017г. по гр.д. № 4793/14г. на СлРС, с което са поставени на основание чл. 353 от ГПК в дялове на седемте съделители – Б.Й.П., Й.Б.П., Р.А.П., С.Д.С., М.Д.И., В.Х.Х. и С.Х.В., недвижимите имоти, допуснати до делба с решение № 589/20.07.2016г. по гр.д. № 4793/14г. на СлРС, подробно описани по вид, площ, местонахождение, граници и обозначение по план, с посочени пазарни стойности, и са присъдени суми за уравнение на дяловете съразмерно квотите от правото на собственост на съделителите, както и дължимите такси по делото.

Въззивната жалба е подадена от съделителя С.Д.С. и с нея се атакува изцяло цитираното решение, като въззивникът твърди, че то е материално незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон.

Заявява, че не оспорва фактическата обстановка, приета от съда, но счита, че той неправилно е приложил разпоредбата на чл. 353 от ГПК като е извършил делбата чрез разпределение на наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий, вместо да състави разделителен протокол при условията на чл. 347 от ГПК и след влизане в сила на решението по разделителния протокол, да извърши делбата чрез теглене на жребий. На следващо място счита, че съдът е следвало евентуално да извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК, но не индивидуално за всеки съделител, а по колена, в какъвто смисъл е била заявената вола на страните по делото. Въззивникът твърди още, че съдът е мотивирал отказа да извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК само чрез съображения за неравенство в дяловете и липса на скици-проекти, но те не са единствените, които следва да бъдат взети предвид. Целта на делбата е да се прекрати състоянието на съсобственост и всеки съсобственик да получи реален дял от имотите и за постигането й следва да се избере този способ, който най-много съответства на смисъла на делбата и изискването за справедливост. В конкретния случай счита, че съделителите не получават равностойни като стойност и предназначение имоти. Съдът не е дал отговор в решението си защо на въззивника и на В.Х. са разпределени имоти с два пъти по-ниска стойност от тези на другите съделители с еднаква с тяхната част от правото на собственост, което нарушава принципите на справедливост и равенство. Въззивникът твърди, че когато част от съделителите са поискали от съда да им разпредели имоти в общ дял, волята им следва да бъде зачетена. В случая в процеса чрез позициите си страните са се групирали по колена и са изразили такова желание и съдът е следвало да разпредели имотите като образува толкова дялове, колкото е броят на групите съделители по колена.

С оглед изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което да извърши делбата по колена, като състави три равностойни дяла, като съобрази предназначението на имотите и тяхната стойност и извърши делбата по чл. 353 от ГПК по колена; да извърши делбата по колена, като състави разделителен протокол, като оформи три относително равностойни дяла, еднакви по стойност и предназначение, съдържащи едновременно и имоти в регулация и земеделски земи, които да се възложат чрез жребий; да извърши делбата при комбиниране на способите – делбата да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК за съделителите с по ½ ид.ч. от правото на собственост, а по отношение на останалите – чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 от ГПК. Няма претенция за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от съделителите В.Х. и С.В., с който оспорват въззивната жалба като напълно неоснователна и заявяват, че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което молят то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат последователни контрадоводи срещу наведените с жалбата оплаквания, развиват подробни съображения относно правилността на приложения от съда способ.  Заявяват, че решението е постановено при верни фактически констатации и правилно приложение на материалноправните норми, поради което искат то да бъде потвърдено. Нямат претенции за разноски. Нямат нови доказателствени искания.

Останалите съделители - ответници по въззивната жалба не са подали в законовия срок писмен отговор.

В същия срок няма подадени насрещни въззивни жалби.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и иска тя да бъде уважена, оспорва отговора. Претендира разноски.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 2-7, редовно призовани, не се явяват, за пор. №№ 2, 3 и 4 е подадено писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, иска атакуваното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

Водещият аргумент на въззивника, с който той обосновава оплакването си, се състои в това, че разпределените дялове не са напълно равностойни както по предназначение и вид на имотите, така и по стойност и някои от тях са несъразмерни спрямо тези на съделителите с еднакви квоти от правото на собственост.

Въззивният съд счита, че в конкретния случай разпределението е подходящо извършено и максимално кореспондира с фактическото положение. Конкретните обстоятелства, които са категорично изяснени в хода на производството, както по допускане, така и по извършване на делбата, сочат, че тегленето на жребий е неудобно и приложение може да намери разпоредбата на чл. 353 от ГПК, като съдът сам разпредели имотите.

От една страна, с оглед броя на съделителите – 7, разликата, макар и несъществена, в размера на квотите им от правото на собственост – по 1/12 ид.ч. за първите двама и по 1/6 ид.ч. – за останалите петима, броя на имотите – 13 и различията във вида им – едната част от тях са в регулация, другата – земеделски земи, по начало прави невъзможно разпределянето им чрез разделителен протокол и теглене на жребий.

От друга страна, тъй като вещото лице е дало заключение за тяхната реална поделяемост и страните са изразили съгласие да се разпределят три дяла по колена, съдът е дал указания за осъществяване на административната процедура за разделяне и обособяване на новообразувани имоти, представяне на скици-проекти и т.н., осигурил е многократно такава възможност на участниците в делбата, но те не са сторили това. Тъй като без приключване на тази подготвителна процедура е невъзможно извършване на делбата по желания от страните начин, а само от тяхната активност зависи дали тя ще се осъществи, то фактически за съда не съществува възможност служебно да извърши вместо тях необходимите действия.

Поради това при никой от вариантите, дадени в двете експертизи – с по 7 дяла и с по 3 дяла, не е възможно да се приложи редът на чл. 347 от ГПК и да се извърши делба по чл. 352 от ГПК – чрез теглене на жребий, независимо дали това ще стане индивидуално или по колена.

Ето защо, както правилно е преценил решаващият съд, единствената възможност при това положение, е да се приложи разпоредбата на чл. 353 от ГПК и съдът извърши делбата без да се тегли жребий, като сам разпредели имотите между съделителите. Това той е сторил, като е ползвал първия вариант на първото заключение на СТЕ, с който максимално се постига целта на делбата – пълно прекратяване на съсобствеността и получаване на реален дял от нея от всеки съсобственик.

Действително няма пълно съответствие между квотите на съделителите и стойностите на дяловете им и в някои дялове има от двата вида имоти, в други – само от единия вид. Както се посочи вече обаче, броят и видът на допуснатите до делбата имоти не съответства на броя на съделителите и това разпределение е закономерен резултат при това фактическо положение. С оглед представеното заключение – това е и единственият възможен вариант за извършване на делбата без да се налага разделяне на имот и обособяване на нови имоти – а щом такова не е извършено поради бездействие на участниците в делбата, то този вариант се явява ултимативен.

Може да се отбележи, че в действителност различията не са толкова съществени, че да правят разпределението очевидно несправедливо, а сумите за уравнение на дяловете едновременно уравновесяват несъразмерността за ощетените и не са непосилно големи за облагодетелстваните в натурално изражение съделители. По този начин се изпълва целта на закона и това разпределение е най-рационално с оглед съдържанието на делбената маса.

Първостепенният съд правилно е съобразил всички конкретни обстоятелства, имащи отношение към евентуалния способ за извършване на делбата и правилно е преценил, че следва да приложи нормата на чл. 353 от ГПК. Избраният вариант за разпределение не противоречи на принципите на съдебната делба и отменителните доводи, релевирани с въззивната жалба, настоящият състав намира за неубедителни.

Поради това въззивният съд счита, че жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваното решение – да се потвърди.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени, за тази инстанция въззиваемите не са претендирали и доказали направени разноски и такива не следва да им се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                               

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 946/27.10.2017г. по гр.д. № 4793/14г. на СлРС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: