Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 16.02.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

                 

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 7 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П. пълномощник на „Имоти комфорт – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление ********с управител Е.Я.К.против Решение № 1033/21.11.2017 г. по гр.д. № 554/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Т.С.К., ЕГН ********** ********, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2232.00 лв., представляваща неустойка ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Решението е обжалвано изцяло, включително в частите, с които са присъдени/отхвърлени претенциите за разноски. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при неспазване на материалноправните норми и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Страната счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че между ищеца и ответницата К. не е бил сключен договор за посредничество. Разпитаните по делото свидетели Маврева и Стоянова са посочили, че не знаят дали има сключен договор между страните или дали такъв се намира в ищеца, но това не доказвало, че между ищеца и ответника не е бил сключен договор за посредничество, тъй като по съществото си той представлява ненаименован договор, неформален е и за неговата валидност не е необходима писмена или по-тежка форма, а е било необходимо единствено да се стигне до съвпадането на двете насрещни волеизявления относно съществените му условия. Неправилен бил изводът на съда, че действията по сключване на договор за посредничество не са били извършени от управителката на дружеството, а от служителите му. Изводите на съда противоречали на фактическата обстановка, в която безспорно установява, че ищцовата агенция, чрез свой служител се е свързала с ответницата на 29.09.2016 г. и на същата дата бил извършен оглед на апартамент *********** във връзка, с което е била изготвена декларация, в която е бил отбелязан извършеният оглед. В разпоредбата на чл. 301 от ТЗ било посочено, че когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая ищецът е търговец, негов служител бил постигнал съгласие за сключване на договор за посредничество и на тези действия търговецът не се е бил противопоставил. Напротив, очевидно че ги е приел, след като е депозирал настоящата искова молба. Страната посочва, че тъй като в случая сделката по отношение на процесния имот е била сключена от родителите на ответницата, които са нейни възходящи, безспорно следвало да се приеме, че тази сделка се явявала скрита сделка. По отношение представената декларация по делото, въззивникът посочва, че тя е документ, който по своята същност е част от свидетелстващ документ, представена е от ищеца, но изхожда от страна на ответницата и не е оспорена по делото. Във връзка с това страната застъпва становището, че тъй като тази декларация е частен документ, изхождащ от ответницата, материалната му доказателствена сила не е обвързваща съда, а той следва да я преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение. В този смисъл въззивникът счита, че се установило по делото, че ответницата е била извършила оглед на апартамент № 6, а не на апартамент № 8, като впоследствие по отношение на него била сключена сделка от родителите на ответницата, което водило до основателност на претенцията за заплащане на неустойка. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Посочва се, че от 25.09.2017 г. е променена правно-организационната форма на въззивника, като от ООД същият е преобразуван в ЕООД. 

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Й. пълномощник на Т. С. К., ЕГН **********,***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна посочва, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че договора за посредничество между него и ответницата е бил сключен по телефона на 29.09.2016 г. в 12.02 часа, лично от управителя на дружеството Е.К.. От събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че между страните не е бил сключен договор, в който да е предвидена отговорност на въззиваемата К. за заплащане на неустойка. Страната счита, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като в допълнителната си искова молба ищецът посочва, че договора е сключен лично от управителката К. и съответно не е ясно за кои действия на служителите си търговецът е следвало да узнае и съответно да приеме. По отношение представената декларация по делото, страната заявява, че тя е подписана от ответницата, което обстоятелство те не оспорват, но е била съставена от служител на ищцовото дружество. Страната заявява, че родителите на въззиваемата са придобили апартамента лично за себе си, а не за нея и  в този смисъл не е била налице така наречената „скрита сделка“. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Не са претендирани деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован се представлява от управителя си Е.К. и от адв.П., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с адв.Й., който оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 27.11.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.12.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

По делото е предявен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2232.00 лв. – договорна неустойка на основание сключен между страните договор за търговско посредничество.

Договорът за търговско посредничество няма специална уредба в ТЗ, но за него важат общите правила за сключването на договорите по чл. 8 и сл. ЗЗД. По силата на този договор търговският посредник се задължава срещу възнаграждение да извърши необходимото за сключването на търговската сделка. Предмет на договора е преследването на определен резултат-свързването на страните и подпомагането им да сключат сделката. Подготовката на сключване на договора не предполага непременно непосредственото участие на посредника при преговорите. Достатъчно е сключването на договора да е в резултат на свързването на страните по него от страна на посредника. В тази сделка посредникът не участва като представител на някоя от страните. Той не действа при сключването на сделката, нито от свое, нито от чуждо име. Той не е упълномощен да приема или прави плащания или изпълнява други задължения на търговеца. Посредническия договор може да бъде сключен преди, по време на или дори и след изпълнение на сделката. Търговския посредник има двойна функция. Макар и в договорни отношения с една от страните по проектирания договор, той работи и за двете страни, когато посредничи за сключването на договора. Търговският посредник съдейства за сключването на сделките, издирва страните, установява връзки между тях, създава условия за сключването на сделката без да бъде упълномощен да сключва сделката, т.е. извършва една фактическа дейност. За сключването на договора за търговско посредничество не се изисква определена форма. За да бъде сключен договора е необходимо да е налице постигнато съгласие между възложителя и търговския посредник. Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване на сключването на сделката, за което е длъжен да положи грижата на добрия търговец, но ако не успее да осъществи резултатно посредничество, това не е неизпълнение на неговото задължение. Единствено дължи осъществяването на фактически действия по посредничеството. Търговския посредник по правило не участва в самото сключване на договора. Правото на възнаграждение на търговския посредник, обаче се поражда единствено при сключване на сделката за която е посредничил. По правило задължението за заплащане на възнаграждението тежи върху двете страни. Съгласно постигната от тях договорка възнаграждението на търговския посредник може да се дължи от една от страните.

Договорът за посредничество е неформален и консенсуален договор, за който не е необходима писмена форма наличието на договорна връзка може да се установява с всички допустими доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор , с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В настоящия случай ищцовата страна е представила т.н.„Декларация“ на ответницата К. . По същество обаче, този документ не съдържа единствено декларативното изявление , че ответницата е запозната с условията на работа на агенцията.  От съдържанието му се установява, че ответницата се е била съгласила при закупуване на някой от огледаните имоти посочени и от служител на посредническата агенция да заплати комисионна в размер на 2 % от договорната продажна цена , но не по – малко от 500.00 лева , както и в случай на сключване на т.н. „ Скрита сделка“ ( при която купувач на имота са нейни низходящи , възходящи , братя , сестри и членове на семействата им ) да заплати в троен размер дължимата комисионна. Тълкувайки тези изявления, съдът намира , че е доказано , че между страните е бил сключен договор за посредничество при закупуване на недвижим имот. Декларацията по същество представлява частен свидетелстващ документ издаден от ответницата по иска, с който се установяват неизгодни за ответницата факти , а именно задължението и да заплати комисионна при сключване на договор за закупуване на недвижим имот , който е бил представен за оглед от агенцията. В този смисъл , съдът счита че ищцовото дружество е доказало наличието на облигационно правоотношение между него и ответницата, като е представило декларацията от 29.09.2016 г. подписана от ответницата. Задължението предвидено в т. 3 от същата декларация представлява уговорена клауза за компенсаторна неустойка при неизпълнение на задължението на ответницата да не сключва сделки с имота , на който е бил извършен оглед.

От  сключения процесен договор са възникнали насрещни права и задължения и за двете страни. Изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на насрещните задължения на другата страна. В настоящия случай се претендира заплащане на договорна компенсаторна неустойка за извършени услуги по сключения между страните договор, като тежест на ищеца е да установи изпълнението на своите договорни задължения – фактически действия, в които се е изразило неговото посредничество и сключването на сделката между страните въз основа на неговото посредничество.

Установява се от събраните по делото доказателства и от свидетелските показания ( св. И., М. и С.) дадени пред СлРС, че двата имота предмет на сделката за замяна, са били обявени от ищцовото дружество за продажба на интернет акаунта му. Ответницата се е свързала по телефона с представител на дружеството и е заявила желание да огледа един от имотите обект на сделката за замяна, находящ се в *******. Оглед и на двата имота предмет на сделката за замяна е бил осъществен със съдействието на представител на агенцията на 29.09.2016 г. С тези фактически действия агенцията е изпълнила задължението си по договора за посредничество с ответницата да съдейства за сключването на сделките, издирва страните, установява връзки между тях, създава условия за сключването на сделката без да бъде упълномощен да сключва сделката. Ответницата не успя да докаже, че е изпълнила своето задължение произтичащо от сключения с ищцовото дружество договор за търговско посредничество да не сключва сделката, за която й е било съдействано от търговския посредник без да го уведоми за това и да му заплати дължимото за неговото сътрудничество изразило се в свързването на двете страни по процесната сделка за замяна на недвижими имоти възнаграждение в уговорения размер.

Уговорена е компенсаторна неустойка, която се дължи при пълно неизпълнение на поетото от страната задължение с представената декларация да не извършва сделки с недвижими имоти посочени й от ищеца без посредничеството му. Правото на неустойка предвидено в самия договор за посредничество е възниквало като санкция за неизпълнение на това задължение.

Функцията на неустойката е обезпечителна – тя обезпечава изпълнението на задълженията по договора . Обезщетителната и функция служи като обезщетение за вредите без да е нужно те да се доказват. Достатъчно е да се установи неизпълнение на поетото задължение, което е обезпечено с неустойката, за да възникне правото на изправната страна да иска заплащане на неустойката.

В случая, обаче на неустойката й е придадена и наказателна функция, в случай, че са настъпили и други имуществени  вреди за кредитора, изразяващи се в направени от него разходи свързани с изпълнението на задълженията му по договора.

Съгласно договореното между страните , при неизпълнение на задълженията от страна на ответницата , същата се е задължила да заплати в троен размер 2 % от договорената продажна цена - дължимата комисионна при сключен договор за продажба на огледания имот . В случая собствеността на процесния имот е била прехвърлена по сключен договор за замяна. Видно от Нотариален акт № 93/20.12.2016 г. , продажната цена на имота е била 37 200.00 лева. От това следва, че договорената комисионна би била в размер на 744.00 лева , а тройният размер е 2232.00 лева , така както е претендирано в исковата молба. По този начин претенцията следва да се уважи изцяло.

С оглед уважаването на главния иск , следва да се уважи и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата от 2232.00 лева от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени и предявените искове да бъдат уважени.

Съгласно правилата на процеса , въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна деловодни разноски за първа инстанция в размер на 480.00 лева ( 90.00 лева държавна такса и 390.00 лева адвокатско възнаграждение), както и 435.00 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение ( 45.00 лева държавна такса и 390.00 лева адвокатско възнаграждение).

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1033/21.11.2017 г. по гр.д. № 554/2017 г. на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Вместо това постанови :

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** ******** да заплати на „Имоти комфорт – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление ********с управител Е.Я.К.сумата от 2232.00 (две хиляди двеста тридесет и два ) лева, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 03.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** ******** да заплати на „Имоти комфорт – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление ********с управител Е.Я.К.сумата от 480.00 ( четиристотин и осемдесет) лева деловодни разноски за първа инстанция.

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** ******** да заплати на „Имоти комфорт – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление ********с управител Е.Я.К.сумата от 435.00 лева ( четиристотин и тридесет и пет) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.