Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №19

 

гр. Сливен, 02.02.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА       

ЧЛЕНОВЕ:       МАРТИН САНДУЛОВ

  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №9 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №166/27.09.2017г. по гр.д.№554/2016г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, че ЗП К.Г.Г.от гр.Нова Загора дължи на „Карад“ ООД, гр.Стара Загора, както следва: сумата от 489,48лв., произхождаща от задължение по фактура №0001000997/18.05.2015г., ведно със законната лихва за забава по тази фактура, считано от 19.05.2015г. до 21.04.2016г. на стойност 46,18лв.; сумата от 1023,97лв., произхождаща от задължение по фактура №0001001055/19.06.2015г., ведно със законната лихва за забава по тази фактура, считано от 20.06.2015г. до 21.04.2016г. на стойност 87,49лв. и сумата от 1649,22лв., произхождаща от задължение по фактура №0001001130/24.07.2015г., ведно със законната лихва за забава по тази фактура, считано от 25.07.2015г. до 21.04.2016г. в размер на 124,86лв., ведно със законната лихва върху сумата от 3162,67лв., представляваща общия размер на главниците по фактурите, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 303лв. разноски в заповедното производство, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №240/10.05.2016г. по ч.гр.д.№370/2016г. по описа на РС – Нова Загора. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 470,94лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗП К.Г.Г.чрез пълномощник адв. И.п. *** и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и  незаконосъобразно. Посочва, че по делото се установило, че той е закупил от ищеца трактор марка „Ню Холанд“ през 2012г. – от разпитаните по делото свидетели и от СТЕ. Изводите на районния съд в тази насока били необосновани. От заключението на вещото лице се установило, че закупената вещ била обременена с недостатъци, но за съжаление не е надлежно оформена т.нар. сервизна книжка на трактора, което било задължение на доставчика – ищеца и доказвало неговата некоректност. Въпреки направения ремонт, дефекта не бил отстранен и машината продължавала да дава дефекти, което я правило неизползваема и към момента. Установено било, че поради неотстранения дефект, гаранцията била продължена с още една година от доставчика – ищеца. Именно поради неотстранените дефекти, ответникът бил направил възражение за неизпълнен договор и не е изплатил сумите по фактурите, предмет на исковата претенция, поради което упражнил т.нар. право на задържане по реда на чл.90 от ЗЗД до изпълнение на задължението на ищеца по отстраняване на дефектите. Поради това намира предявеният иск за неоснователен и моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения против него иск. Евентуално, ако съдът приеме иска за основателен, сумите, предмет на исковата претенция да бъдат заплатени след отстраняване на т.нар. дефекти. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство „Карад“ ООД, гр.Стара Загора чрез пълномощник адв. Р.М. ***. С отговора се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба и направените в нея оплаквания като неоснователни. Въззиваемият намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, излага съображения в тази насока и моли въззивния съд да го потвърди. По отношение на твърдението, че ответникът е упражнил право на задържане до изпълнение на задължението на ищеца по отстраняване на дефектите по смисъла на чл.90 от ЗЗД, посочва, че същото е неоснователно. На първо място посочва, че такова възражение ответникът не е направил в първоинстанционното производство и сега пред въззивната инстанция, .същото било преклудирано. Не е налице изключението – вземането на ответника да е станало ликвидно, установено с влязло в сила решение, заповед за изпълнение или предявен насрещен иск за него, даващо възможност същото да се предяви за първи път пред въззивния съд. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът К.Г.Г., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.П. ***, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Посочва, че доверителят й не е извършил плащането по действително осчетоводените фактури, тъй като дружеството е поело ангажимент да отстрани дефектите, които са съществували в машината, но не са отстранени. От експертизата се установило, че трактора е със сериозни дефекти и е неизползваем. Въпреки ремонтите, дефектите не са отстранени. Рекламации били правени, но тъй като доставчикът на машината не е поддържал сервизна книжка, нямало как да се установи този факт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Карад“ ООД, гр.Стара Загора, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Р.М. ***, която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото пред въззвната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция на пълномощника на въззивника, както и такова, че изцяло липсват доказателства за договарянето и изплащането му.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по три фактури за извършен ремонт, техническо обслужване и смяна на консумативи и части на трактор, собственост на ответния земеделски производител К.Г.Г.и обезщетение за забава върху тях, считано от падежа до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок, намиращи правното си основание в чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.286 и сл. от ТЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.294 от ТЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между страните неформален търговски договор за извършване на ремонтни услуги и техническо обслужване на трактор, собственост на ответника в първоинстанционното производство – земеделски производител К.Г.Г..

От писмените доказателства е безспорно установено осъществяването на въпросните ремонтни услуги по трактор Ню Холанд Т5060, собственост на ответника Г. от ищцовото дружество, включващи техническо обслужване, смяна на филтри и масла, както и ремонт чрез смяна на части. За извършените услуги са издадени три фактури – процесните, които не са оспорени.

Така установените договорни отношения се отнасят до наличие на сключени ненаименовани, двустранни, неформални, консенсуални и възмездни договори, които са търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. По принцип търговските сделки са неформални, с изключение на изрично предвидените такива в закон /напр. банкови сделки/. В случая сключените между страните сделки, в т.ч. и процесната, са неформални. Като такива те могат да се установяват с всички предвидени и допустими доказателствени средства.

Трите процесни фактури, не са оспорени по делото. От назначената пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че същите са осчетоводени в счетоводството на ответния земеделски производител по сметка 401 Доставчици, включени са в дневниците му за покупки за месеците май, юни и юли 2015г. и по тях ответника е ползвал следуемия се данъчен кредит.

Следователно, съдът намира, че е установено изпълнението от страна на ищцовото дружество „Карад“ ООД, гр.Стара Загора на възложената му работа – извършени ремонтни услуги и техническо обслужване на трактор, собственост на ответния земеделски производител. За тази работа дружество е издало съответни три фактури, които са приети от възложителя Г. лично и са надлежно осчетоводена в счетоводството му, включени са в дневника за покупките за м.май, юни и юли 2015г. и е ползван по тях данъчен кредит. С приемането на посочените фактури е налице на практика приемане на извършената работа и признаване на съответното насрещно задължение по сключения неформален търговски договор. С изпълнение на задълженията на едната страна по установения двустранен търговски договор, а именно извършените ремонтни услуги и техническо обслужване, е възникнало насрещното задължение на възложителя – ответника Г. да заплати възнаграждение за извършените услуги. С приемането на фактурите без възражения, възложителят е приел извършената услуга, както и се е съгласил с посоченото във фактурите възнаграждение за извършването й. По този начин съдът приема, че е установено както наличието на договорното отношение, така и възнаграждението за съответната услуга и изпълнението й от страна на изпълнителя.

   По делото е установено, че задълженията по трите процесни фактури не са заплатени от ответника. Той и не оспорва този факт.

В случая, ответникът е въвел с отговора на исковата молба възражение за недължимост на вземането по тези фактури, произтичащо от поето от ищцовото дружество – доставчик на процесния трактор, задължение да отстрани за своя сметка дефекти и неизправности в трактора. Посочва, че били правени опити за ремонти на трактора от страна на дружеството, но същите не били извършени качествено, машината била неизползваема и ищецът следва да отстрани неизправностите.

Във връзка с тези твърдения на ответника, районният съд е дал надлежни указания и е разпределил правилно доказателствената тежест, като по отношение на тези обстоятелства, я е възложил на ответника в първоинстанционното производство.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че ответникът не е доказал по пътя на пълното и пряко доказване твърдения от него факт /непризнат от насрещната страна/, че е закупил от ищцовото дружество именно трактора, който е обслужен през м.май - м.юли 2015г. и за който са издадени процесните три фактури. Въпреки дадената от първоинстанционния съд възможност, доказателства в тази насока не са ангажирани. Ищецът признава и представя фактура за закупуване на трактор /но не процесния/ от страна на ответника от него, но от доказателствата не може да се установи идентичност на закупения по представената фактура от 27.07.2012г. и процесния, ремонтиран през лятото на 2015г., трактор, извън модела му. Няма документи, представени от ответника нито за закупуването му, нито за регистрацията му по ЗРКЗГТ, при която регистрация следва да се извърши и технически преглед на машината /с оглед възраженията за дефекти още към момента на закупуване на трактора, които биха били установени при този задължителен технически преглед/.

Недоказано е както твърдението, че точно този трактор е закупен от ищцовото дружество, така и твърдението, че същият е бил с дефекти още тогава при закупуването, които следва да се отстранят от доставчика по силата на поета гаранция. Няма ангажирани доказателства и относно гаранцията на трактора – има ли поета такава, за какъв срок и условията на същата. Доказателствената тежест и за тези обстоятелства се носи от ответника. Няма ангажирани доказателства относно уведомяване на доставчика за констатираните неизправности на трактора след установяването им и в преклузивния 6-месечен срок по чл.197 от ЗЗД. Следва да се посочи, че не е налице и уведомяване на ищцовото дружество за некачествения ремонт, извършен през м.юни 2015г. /съгл. ф-ра №0001001055/19.06.2015г./ и възражения относно извършената работа и неприемането й. Напротив, с приемането и осчетоводяването на фактурата и липсата на възражения до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от насрещната страна, се приема, че работата и по тази фактура е приета от ответника и дължи заплащане на възнаграждение за нея.

По отношение на фактурите от м.май и м.юли 2015г., по делото е установено /в т.ч. и от заключението на назначената СТЕ/, че извършените по тях работи представляват техническо обслужване на трактора и подмяна на филтри и масла, свързани с ползването му, поради което те по принцип не са част от гаранционно обслужване и евентуално рекламационно производство, каквито в случая не се и установиха /по изложените по-горе мотиви/ и са за сметка на собственика, респ. ползвателя на трактора - ответника.  

С въззивната жалба е направено възражение за упражнено право на задържане по чл.90 от ЗЗД, т.е. ответникът – въззивник отказва да изпълни своите задължения по процесните фактури до  изпълнение на задълженията на ищцовото дружество да отстрани дефектите по трактора.

На първо място, следва да се отбележи, че това възражение е направено за първи път с въззивната жалба /не е направено с отговора на исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство/ и с оглед характера на заявеното от ответника вземане /отстраняване на дефекти в трактора/ - спорно, то е преклудирано и въззивният съд не следва да го разглежда и да се произнася по него. Въпреки това, с оглед изложените по-горе мотиви относно неизпълнение на основното процесуално задължение от страна на ответника да установи по пътя на пълното и пряко доказване твърдените обстоятелства във връзка със закупуване на трактора, поета гаранция, констатирани неизправности и своевременно уведомяване на ищцовото дружество за тях, реализиране на съответно рекламационно производство, възражението се явява и неоснователно и недоказано.

Поради това, съдът приема, че е доказана дължимостта на главниците по трите фактури за осъществени ремонтни услуги и техническо обслужване на трактор.

По делото, от събраните доказателства, в т.ч. назначената пред районния съд ССчЕ се установява основателността и на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на падежа /посочен в съответната фактура/ до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задълженията на ответника – въззивник ЗП К.Г.Г.по издадената против него заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.  Поради това предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.

Върху главницата следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на ищеца разноски, направени в заповедното и в исковото производство, възложени върху ответника, с оглед основателността на исковата претенция.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 200лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №166 от 27.09.2017г., постановено по гр.д. №554/2016г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА ЗП К.Г.Г.с ЕИК ********** *** да заплати на „КАРАД“ ООД, ЕИК 200671656, със седалище и адрес на управление: ********* сумата от 200лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.