Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 16.01.2018г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари, двехиляди и  осемнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело №  11 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на Н.Г.С.- взискател  по изп.дело № 2017837040608 по описа на ЧСИ П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС, против постановление от 27.09.2017г, с което е отказано извършване на поискано изпълнително действие- налагане на запор върху командировъчни, предоставени на длъжника от неговия работодател за осъществяване на трудовата му дейност.

     В жалбата се изразява несъгласие с изложените от съдебния изпълнител мотиви за отказа му да наложи запор върху командировъчните, получавани от длъжника за гориво, храна, нощувка и пр. Твърди се, че той работел като международен шофьор на минимална работна заплата, но било ноторно известно, че шофьорите на тирове получавали заплата, трикратно надхвърляща минималната работна заплата за страната. Законодателството ни претъпяло промени във връзка с командироването на работници и служители зад граница, като считано от 06.01.2017г  била променена Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на ЕС. Въведена била и промяна в режима на заплащане на командировъчните, като в КТ изрично било уредено, че при командироване по см. на чл. 121а ал.1 т.1 и изпращане по смисъла на чл. 121а ал.2 т.1 КТ, на лицата се дължат само пътни пари, уредени в наредбата на министерския съвет. Твърди се, че ЧСИ не разбрал какъв е размера на основното и допълнителното трудово възнаграждение, имащи постоянен характер и други финансови условия, свързани с пътуване, настаняване на длъжника и  дали то е съобразено с изискванията на приемащата държава, дали сумите в банковата му сметка са служебни или лични.

    Моли за отмяна на обжалваното постановление от  27.09.2017г.

    Длъжникът не  е  изразил  становище по жалбата в срока по чл. 436 ал.2 ГПК. 

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. Счита, че командировъчните не са възнаграждение за труд, а в чл. 446 ал.1 ГПК е регламентирано, че може да се удължат суми от трудовото възнаграждение на длъжника или върху друго, каквото й да било възнаграждение за труд, чийто размер е над  минималната работна заплата за страната, т.е. посочен е характера на сумата- само за положен труд, което означавало, че други суми, получени от работодателя, които не са възнаграждение за труд, са несеквестеируеми.

    Позовава се на Наредбата за командировките в страната, където било уредено, че командировъчните разноски, получавани от работника, не са възнаграждение за труд, а суми, предназначени да послужат на работника да извършва търговска дейност на работодателя.Такива суми били разноски за гориво, храна, хотел и др. Това били суми за текущи разходи, които работодателя осигурява на работника, за да създаде нужните условия на труд. Тези разноски често надхвърляли трудовото възнаграждение на работника.Ако тези суми били секвестируеми, при евентуален запор, длъжникът нямало да може да осъществява трудовата си дейност, а ЧСИ щял да се намеси в чужда правна сфера- тази на работодателя. Освен това, командировъчните суми били собственост на работодателя, а не на работника,  който не е длъжник по делото. Същото се отнасяло и за оборотни суми за закупуване на стоки, материали, оборудване, които работодателя предоставял на работника. Тези суми също не били част от трудовото възнаграждение и служели за осъществяване на търговската дейност на работника.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и изпълнителното дело, прие за установено  следното:

     Изп.дело № 2017837040608  по описа на ЧСИ П.Г.с рег. № 837 и район на действие СлОС е образувано  на 14.07.2017г по   молба на Н.Г.С. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2603/2017г на СлРС  за осъждането на Г.Д.Г.    да й заплати сумата 5 007.10лв-главница,  ведно със законна лихва, считано от 30.05.2017г до окончателното изплащане, както и 100.14лв- разноски по делото.

         Като изпълнителен способ взискателят е посочил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Кекел България“ЕАД и запор върху банковите му сметки.

      На ПДИ 28.07.2017г е връчена на длъжника, но същия не е пристъпил към доброволно изпълнение.

     Последвало е принудително изпълнение, изразяващо се в наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Кекел България“ЕАД, ****.

     Наложени са и запори върху банковите сметки на длъжника, открити в две банки: „Уникредитбулбанк“ЕАД и „Райфайзенбанк“ЕАД, като в първата банка не са открити налични авоари, които са се запорират, а от сметка, открита във втората банка  с преводно нареждане от 27.07.2017г,  е преведена по настоящото дело сумата 2005.74лв., 

    С молба от  14.08.2017г взискателят посочва банкова сметка, ***.

    На 16.08.2017г длъжникът  подава молба до ЧСИ, с която моли да бъде вдигнат наложения запор в „Райфайзенбанк“ЕАД, тъй като там получавал освен  заплата,  и командировъчни.

    Видно от извлечението от сметката на длъжника, открита в „Райфайзенбанк“ЕАД,  по същата сметка  работодателят му  превеждал не само заплатата, но й  командировъчни за м. май 2017г и м.юни 2017г., както и аванс към командировъчни - пътни такси и командировъчни.

   От същото извлечение  е видно, че на  26.07.2017г на длъжника е била преведена сумата 1030.39лв – командировъчни за м.юни 2017г, а на 27.07.2017г от същата сметка е преведена по сметката на ЧСИ, по настоящото изп.дело сумата 1 029.11лв.  

     На 24.08.2017г взискателят подава молба до ЧСИ, с която моли  да бъде наложен запор върху сумите за командировка по извършваната от длъжника основна трудова дейност в „Кекел България“ЕАД-София.

     На същата дата ЧСИ изпраща запорното съобщение до работодателя на длъжника- „Кекел България“ЕАД, получено на 31.08.2017г, с което го уведомява, че  налага запор върху сумите за командировка по основната трудова дейност на длъжника.

     С писмо от 05.09.2017г работодателя уведомява ЧСИ, че нетното трудово възнаграждение на длъжника е 389.97лв., но изразява готовност да превежда сумите за командировка по извършваната основна  трудова дейност на длъжника.

     Последва вдигане на запора, наложен върху командировъчните на длъжника, но по делото няма данни на коя дата е бил  вдигнат .

     С молба от 25.08.2017г взискателката отново иска налагане за запор върху получаваните от длъжника командировъчни, тъй като сумите му били изплащани във връзка с основата трудова  дейност на шофьор на товарен автомобил, а не за квартирни, пътни, и  като били  негови лични средства    секвестируеми.

      С постановление от 27.09.2017г ЧСИ отказва да  наложи запор върху командировъчните суми, получени от длъжника от неговия работодател във връзка с осъществяване на трудовата му дейност.

      За да постанови този отказ, ЧСИ е  изложил същите мотиви, които е представил към жалбата на основание чл. 436 ал.3 ГПК.

     Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима–подадена  в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител. 

     Преценена по същество, е неоснователна и следва да се остави без уважение, по следните съображения:

     Съгласно чл.  446 ал.1 ГПК, принудителното изпълнение може да бъде насочено само върху трудовото възнаграждение или върху друго, каквото й да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата за страната, като след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски /чл. 446, ал. 2 ГПК/, работодателят  превежда по сметка на съдебния изпълнител определената секвестируема част от начисленото за съответния месец възнаграждение. Изчисленията на тази секвестируема част от възнаграждението  са  в зависимост от това дали длъжника има деца, които издържа и колко.

     Разпоредбата на чл. 512 ал.2 ГПК урежда, че запорът върху трудовото възнаграждение се отнася не само до възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и до всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател.

      Съдът намира, че командировъчните не са част от трудовото възнаграждение и не са друго възнаграждение  на длъжника, получено присъщия работодател по смисъла на чл. 512 ал.1 ГПК.        

      Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ, командировъчните са вид обезщетение, а не трудово възнаграждение, докато разпоредбите на чл. 446 ал.1 и чл. 512 ал.1 от ГПК боравят с термина“ възнаграждение“.

      Освен това, командировъчните не се изплащат срещу положен от работника труд, а са допълнителни пари, които се дават от работодателя на работника  като текущ разход- за пътни, дневни и квартирни.

     Няма съмнение, че тези пари са извън брутното трудово възнаграждение на работника и  аргумент в  тази насока е чл. 4 ал.1 от Наредбата за командировките в страната, съгласно която:  Командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба“.

     В същия смисъл са и разпоредбите на чл.12  и чл. 15   от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,  които уреждат, че  командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия маршрут или икономически най-изгодния, както и на дневни и квартирни пари в размери и валута съгласно приложение № 2.

    Следователно, командированият за времето на командироване има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, и командировъчни пари за  пътни, дневни и  квартирни, които пари  не са част от трудовото му възнаграждение, нито друго възнаграждение  по смисъла на чл. 512 ал.1 ГПК.

    Размерът на командировъчните е винаги променлива величина, в зависимост от  продължителността на командировката и дестинацията, като често  команадировъчни  суми се получават авансово.

     При приключване на командировката работникът се отчита  пред работодателя за извършените разходи. В зависимост от този отчет, може да получи допълнително командировъчни, може  да се наложи да връща, което е още едно потвърждение, че тези суми нямат характер на трудово възнаграждение, нито на друго възнаграждение.  Те имат  строго отчетен характер и са предназначени за текущи разходи/ пътни, дневни, квартирни/, които работодателя осигурява на работника, за да създаде нужните условия на труд. Налагането на запор върху командировъчните  би  затруднило или осуетило изпълнението на трудовата функция на работника, независимо дали се осъществява на територията на нашата страна или в чужбина.

             Водим от гореизложеното,  съдът

Р   Е   Ш  И  :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Н.Г.С. ***, с  ЕГН **********, против постановление от 27.09.2017г по изпълнително дело № 2017837040608  по  писа  на ЧСИ  П.Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС, с   което е отказано извършване на поискано изпълнително действие- налагане на запор върху командировъчни, предоставени на длъжника  Г.Д.Г. от неговия работодател за осъществяване на трудовата му дейност.

      Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: