Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №20

 

гр. Сливен, 02.02.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:       МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №13 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №997/10.11.2017г. по гр.д.№2114/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на „Евротекстил 2000“ ООД, гр.Сливен в качеството му на кредитор, на договор за прехвърляне на вземания от 05.07.2016г., по силата на който „Дием“ ЕООД, гр.Сливен е прехвърлило на Е.Н.Д. сумата от 10000лв. по съдебно решение №277/06.04.2016г. по гр.д.№870/2012г. на СлРС, потвърдено с решение от 30.06.2016г. по възз.гр.д.№254/2016г. на СлОС, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.02.2012г., за сметка на бъдещо извършване на правни услуги. С решението са присъдени разноски на ответниците в размер на по 1650лв. за всеки.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Евротекстил 2000“ ООД, гр.Сливен чрез пълномощника адв.Е.Х. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Дружеството въззивник посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Намира за незаконосъобразен и необоснован извода на районния съд за липса на качество кредитор, тъй като ответното дружество имало по-голямо вземане от неговото. Посочва, че преценката за наличие качеството кредитор се прави към момента на атакуваната сделка. Последващите взаимоотношения и вземания не са относими към спора. Ищецът е кредитор на първия ответник за вземането, предмет на цесията в полза на втората ответница и това му дава право да иска обявяване на относителната й недействителност. Неправилен бил и извода на съда за липса на увреждане на ищеца. Наличието на образувано изпълнително производство и предприети изпълнителни действия върху имуществото на длъжника, не ограничавали правото на кредитора взискател да предяви иска по чл.135 от ЗЗД. Под увреждане се разбирало не само намаляване на имуществото на длъжника, но и създаване на трудност за удовлетворяване на кредитора. Съзнаването у длъжника, че прехвърляйки вземането си затруднява ищеца да реализира своето вземане, изпълвало предпоставката на закона за съзнание за увреждане.Счита, че е неправилен извода на съда за незнанието на ответницата Д., че с договора за цесия се уврежда ищецът. В тази насока районният съд не е направил достатъчно задълбочена преценка на събраните гласни и писмени обстоятелства. Достатъчно било знанието да обхваща като предмет правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към ищеца.  В случая било установено наличието на близки правни и фактически отношения на ответницата с пълномощника на първия ответник – ползват един офис и са съдружници в адвокатско дружество. Много от разговорите между управителя на ответното дружество и адв.Н. са се провеждали в присъствието на адв.Д., която е помагала на своя колега, като е носела книжа по дела.  Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства в тази насока. Прави извод, че адв.Д. е познавала много добре отношенията между страните, затова била и препоръчана като адвокат, който да поеме работата на адв.Н. по делата на ответното дружество. Наличието на съгласие за увреждане на ищеца било видно и от начина, по който е уговорена насрещната престация – напълно неопределена и несигурна, неотговаряща на изискванията на чл.36, ал.4 от ЗАдв. Освен това моли въззивният съд да се произнесе и относно приложимостта на практиката на ВКС относно близките отношения между физическите лица, съдружници в юридическо лице, по повод работата на всеки от съдружниците, която счита за приложима в случая. По отношение на разноските, посочва, че районният съд не е обсъдил направеното от пълномощника на въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на двамата ответници. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения от него иск по чл.135 от ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от Е.Н.Д. – ответник в първоинстанционното производство чрез пълномощника адв.Д..

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба се оспорват изцяло твърденията в жалбата като неоснователни. Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Детайлно анализира наведените с въззивната жалба оплаквания и излага контрааргументи за опровергаването им. Посочва, че ответното дружество „Дием“ ООД се установило, че разполага с друго имущество, което значително надвишава вземането на ищеца. Ответното дружество имало вземане спрямо ищцовото дружество, надвишаващо неколкократно процесното вземане. До договора за цесия се стигнало, поради отказ на ищцовото дружество да заплати доброволно дължими на ответното дружество суми по извършени подобрения и поради наложен запор на основните активи на дружеството по изп.д.№125/2014г. на СИС при СлРС. Целта на договора за цесия не била увреждане интересите на „Евротекстил 2000“ ООД, а да се осигури необходимия паричен ресурс за правна защита, необходима за продължаване и приключване на образуваните съдебни производства между двете дружества. Останало недоказано твърдението, че първия ответник „Дием“ ООД е знаел за увреждането и е целял с договора за цесия да го увреди. Намира за изцяло недоказано знанието на втория ответник Д., че сключвайки договора за цесия „Дием“ ООД уврежда ищцовото дружество. Невярно било твърдението за наличие на т.нар. свързани лица между адв.Д. и адв.Н., тъй като адв.Д. осъществявала и самостоятелно адвокатска дейност.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., дружеството въззивник Евротекстил 2000“ ООД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.Е.Х., която поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея съображения относно незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Излага отново подробни съображения в тази насока. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение на СлРС и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество Дием“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че по делото не било установено увреждане на ищцовото дружество, като били налице насрещни вземания на двете дружества, като тези на ответното дружество били в по-голям размер. Нямало проблем да се извърши прихващане. С оглед липсата на един от елементите на фактическия състав – увреждане, то предявения иск се явявал неоснователен и правилно бил отхвърлен от първоинстанционния съд.   

В с.з. въззиваемата Е.Н.Д., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ само с обстоятелствата, установени от събраните пред районния съд гласни доказателствени средства, но не намерили отражение в установената от районния съд фактическа обстановка, както следва:

Свид. Р.Р. посочва, че делата между двете дружества „Евротекстил 2000“ ООД и „Дием“ ООД продължават вече 4 или 5 години, като той е бил свидетел по тях. Познавал по физиономия Е.Д., която е идвала по делата между двете фирми, когато адв.Н. е отсъствал. Виждал адв.Д. пред залата и тя влизала заедно с адв. К. в залата, след това двамата излизали и казвали, че делото се отлага и си тръгвали. Свидетелят е присъствал на разговори между адв.К. и Д., като е чувал Д. да казва „Няма ли вече да се разберат двете фирми и всичко да приключи, да има споразумение“.

От показанията на свидетеля адв. Н. – пълномощник на „Дием“ ООД по делата с ищцовото дружество, се установява следното: Между дружествата имало няколко искови производства, както и изпълнително производство, по което не се сеща дали има изрично пълномощно, по които дела дружествата са с различни качества- по някои едното е ищец, а по други – съответно ответник. Било изключително трудно да получава навреме възнагражденията си, както и да заплаща държавни такси и разноски. Налагало се е по някои дела да заплаща разноските със свои средства и да чака дълго време плащане от „Дием“ ООД. Поради това заявил, че вече не желае да продължава делата, независимо, че някои от тях още не били приключили. Затова посъветвал дружеството ако искат да говорят с колежката му Д., която упражнява и самостоятелно адвокатска професия и така бил сключен договора за цесия, за да бъдат обезпечени някакви средства за продължаване на делата. Адв. Н. многократно бил разговарял с управителя и с дъщеря му  и в един момент им казал, ако искат да се обърнат към Д., за да продължат делата. Адв. Н. посочва обаче, че пълномощията му по делата  не са оттеглени и той все още бил адвокат по делата. Само по делото пред ВКС не бил пълномощник. Предполага, че Е.Д. би следвало да знае фазите, в които се намират съответните дела преди сключване на договора за цесия, тъй като двамата работят в един офис. Няма спомен, не може да заяви категорично дали Д.  се е явявала или не по тези дела и дали е била упълномощена или не, едновременно с него. Знае за изпълнителното дело, образувано от „Евротекстил 2000“ ООД против „Дием“ ООД и за предприеманите по него обезпечителни и изпълнителни действия. Свидетелят посочва, че между управителите на двете дружества е имало среща преди 4-5 години в началото на делата, но до споразумение не се стигнало, тъй като управителят на „Дием“ ООД решил, че именно на него трябва да се заплати някаква сума, а не обратно. Срещата се провела в офиса на адв. Н.. Той не се сеща дали адв. Д. е присъствала на срещата, но дори и да е присъствала, едва ли била наясно с взаимоотношенията между двете дружества, с които и самият той не бил наясно към него момент. Много често имало случаи, когато той е ангажиран и колежката му Д. да носи книжа в съда. Възможно било да я е ангажирал да носи книжа по делата между дружествата вместо него. Д. била запозната със забавата в плащанията от страна на „Дием“ ООД на възнаграждения и разноски, свързани с делата. Имало е случаи, когато Д. е плащала такси и разноски по тези дела на касата. Ако Д. е навлязла по някакъв начин или се е запознала с делата между двете дружества, с тяхното съдържание, то това е било, когато е била в офиса и е слушала някои от разговорите, които адв.Н. е водил, но не е била въвеждана с максимални подробности в делата, тъй като не е била упълномощавана по тях, според спомени на свид. Н.. Ако Д. не е била наясно с проблемите, които адв. Н. имал с плащанията от страна на „Дием“ ООД, то не би се стигнало до подписването на договора за цесия. Адв. К. действително провеждал разговор с адв. Н. дали е възможно да се  постигне някакво споразумение. Мнението на адв. Н. било, че е безпредметно да се прави прихващане преди да приключат всички дела. Адв.Н. не получил потвърждение от управителя на „Дием“ ООД за постигането на споразумение и предал това на адв. К..

Въз основа на непълно установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил и неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като не е приложил правилно относимата към спора правна норма.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване недействителност на възмезден договор за цесия на парично вземане на по отношение на кредитора на цедента.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са: ищеца да има качеството на кредитор спрямо длъжника-ответник; вземането на кредитора следва да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от длъжника, което се атакува; наличие на извършено правно действие от длъжника – ответник; увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно действие;  знание на длъжника и/или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора.

Безспорно по делото е установено, че ищцовото дружество Евротекстил 2000“ ООД има качеството кредитор по отношение на първия ответник – ТД Дием“ ООД, като вземането му е съдебно установено – въз основа на издаден по влязло в сила решение, изпълнителен лист от 24.01.2014г. по т.д.№121/2013г. на СлОС за присъдени му деловодни разноски в размер на 5822,94лв. пред първа инстанция и 5000лв. пред втора инстанция, както и вземане за разноски в изпълнителното производство /ИД №125/2014г. на СИС при СлРС/, образувано за изпълнение на задължение на ответното дружество за предаване владението на недвижим имот, присъдено с влязло в сила решение №7/04.03.2013г. по т.д.№74/2011г. на СлОС. Двете, образувани въз основа на двата издадени изп. листи, изпълнителни дела са обединени и общото задължение на Дием“ ООД към взискателяЕвротекстил 2000“ ООД възлиза на 16423,49лв.

В случая, макар и да не е необходимо, е налице не само вземане на ищцовото дружество спрямо ответното такова, но и вземането е изискуемо, ликвидно и съдебно установено. Съгласно практиката на ВКС за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, не е необходимо и да е налице неизпълнение на задължението, достатъчно е то да е възникнало и да съществува.

Следователно в случая безспорно е налице вземане на кредитора – ищцовото дружество спрямо ответното дружество Дием, предхождащо атакуваната сделка /договора за цесия е от 05.07.2016г./, т.е. първите две предпоставки за предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са налице.

Следва да се отбележи, че възникналите впоследствие /след сключване на атакуваната сделка – договора за цесия от 05.07.2016г./ взаимни вземания по последващи искови производства между двете дружества, са ирелевантни за предявения иск. Неправилно и незаконосъобразно районният съд е взел предвид тези вземания, анализирал е размерът им и е стигнал до напълно погрешния извод за липса на качество кредитор у ищцовото дружество.

Атакуваното правно действие е договор за прехвърляне на вземания /цесия/ и спрямо него е допустим иск по чл.135 от ЗЗД. С този договор ответното дружество Дием“ ООД е прехвърлило на ответницата Е.Д. свои насрещни парични вземания от ищцовото дружество Евротекстил 2000“ ООД, присъдени му с влязло в сила на 30.06.2016г. решение от 06.04.2016г. по гр.д.№870/2012г. на СлРС в размер на 10000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2012г. до окончателното й изплащане. С договора за цесия е уговорено, че така прехвърлените вземания ще бъдат за сметка на бъдещо извършване на правни услуги, извършени от Е.Д. в качеството й на адвокат в полза на „Дием“ ООД. „Евротекстил 2000“ ООД е уведомено за извършената цесия с уведомително писмо от 05.07.2016г. Следователно е налице валидно правно действие, което може да се атакува с иск по чл.135 от ЗЗД, като с оглед съдържанието на договора за цесия, се касае за възмездна правна сделка.

Следващата кумулативна предпоставка е увреждане на интересите на кредитора. Въззивната инстанция намира, че такова увреждане е установено в случая и не споделя изводите на районния съд в тази насока.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, с което би се осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника; като увреждане е налице всякога, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да било начин затруднява удовлетворението на кредитора. Не е необходимо да се доказва самото увреждане на кредитора, тъй като наличието на увреждане се извежда от самото атакувано действие, щом то води до намаляване на имуществото на длъжника и затруднява удовлетворението на кредитора.

С процесната правна сделка, безспорно, дружеството длъжник препятства удовлетворяване на вземанията на ищцовото дружество, посочени по-горе, тъй като се препятства извършването на погасителния способ прихващане на насрещни парични вземания. Под увреждане се разбира не само намаляване на имуществото на длъжника, но и създаване на трудност за удовлетворяване на кредитора. Безспорно по този начин е затруднено удовлетворението на ищцовото вземане. В практиката категорично се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество. Ирелевантни са наведените от ответниците доводи, приети без резерви от районния съд, за възникнали впоследствие други насрещни парични вземания и то в по-висок за ответното дружество размер, с които да се извърши въпросното прихващане. Както бе посочено, тези вземания, като възникнали след атакуваната сделка, респ. станали изискуеми и ликвидни след тази сделка /дори и да са съществували към момента на сделката, то не са били ликвидни, тъй като са спорни и с тях не е можело да се извърши прихващане по смисъла на чл.103 от ЗЗД/ са неотносими и не следва съдът да ги взема предвид.

Напълно необосновани са и изводите на първоинстанционния съд за липса на увреждане интересите на ищцовото дружество, поради наличието на наложени и невдигнати запори върху пет превозни средство, собственост на длъжника по двете изп. дела №№124 и 124 от 2014г. по описа на СИС при СлРС. Видно от самите изпълнителни дела, преписи от които са приети и приложени като доказателства по делото, за един значителен период от време – почти четири години, по тези дела, независимо от постоянно предприеманите изпълнителни действия – описи и продажби на движимо имущество, в т.ч. три броя запорирани МПС, проданите все са обявявани за нестанали, а поради неосигуряване на МПС, описите не са извършени. Следователно, въпреки постоянно предприеманите изпълнителни действия, по двете изпълнителни дела въпросните вземания на кредитора Евротекстил 2000“ ООД и до настоящия момент не са удовлетворени. Поради това, с прехвърляне на вземане, с което може да се извърши надлежно прихващане на вземането на ищеца, безспорно е налице увреждане интересите на кредитора – ищцовото дружество.

Съдът приема, че е налице и следващата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.135 от ЗЗД - знание на длъжника и на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора.

Знанието за увреждане се изразява в знание за възможността такова увреждане на настъпи в резултат на извършеното правно действие, но не и в наличие на някаква вина – умисъл и специална цел да се вреди. Не съществува спор в практиката, че в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е достатъчно само знание за увреждащия характер на сделката. В общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, при която възникването на вземането на кредитора-ищец предхожда увреждащото действие на длъжника-ответник, е достатъчна обикновената недобросъвестност на последния - той да съзнава, че уврежда кредитора-ищец при извършване на действието; като при възмездност на последното, това знание (недобросъвестност) следва да е налице и у съконтрахента на длъжника. В този общ случай не е необходимо длъжникът да има намерение да увреди кредитора си. Обратно - в особената хипотеза на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, при която увреждащото действие предхожда възникването на вземането на кредитора-ищец, във всички случаи е необходимо общо намерение, общи цел и умисъл у длъжника и неговия съконтрахент да увредят кредитора-ищец с извършването на действието, което и обективно е увреждащо. В случая обаче сме изправени пред общата хипотеза на чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Безспорно, към датата на процесната сделка /договора за цесия/ ответното дружество Дием“ ООД чрез своя представител по закон, е знаел, че има парични задължения към Евротекстил 2000“ ООД, предмет към него момент вече и на изпълнително производство /изп. дело №124 и изп. дело №125 от 2014г. по описа на СИС при СлРС/ и е знаело, че със сделката препятства, затруднява удовлетворяването на кредитора си, респ. че е налице възможност за такова увреждане. Наличието и на друга цел, мотив за извършване на разпореждането /каквато е въведена с отговора на исковата молба/, не изключва знанието му за възможното увреждане на кредитора.

Въззивният съд, анализирайки събраните по делото пред районния съд гласни доказателства, намира, че е налице знание за увреждащия характер на възмездната сделка и у третото лице, с което дружеството длъжник е  договарял – втория ответник Е.Д., сключила договора за цесия с поето насрещно задължение в качеството си на адвокат.  

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответницата Д., като адвокат, работещ в един офис и в едно адвокатско дружество с пълномощника на ответното дружество – длъжник – адв.Петър Н., представляващ дружеството по всички дела, водени между двете дружества /Дием“ ООД и „Евротекстил 2000“ ООД/ е била наясно в общи линии с отношенията между дружествата, знаела е фазите на делата между тях преди сключването на договора за цесия /показанията на свид.Н./. Свид. Д. е носила книжа по делата между двете дружества, плащала е такси и разноски по тях. Присъствала е и на някои от съдебните заседания по делата, макар и за отлагането им, изказвала е мнение за евентуално приключване на делата между фирмите /свид.Райчев/. Установи се, че тя е присъствала и на срещи /поне на една/ между представителите на двете фирми, проведена в офиса на адв.Н., както и че е присъствала при провежданите в офиса разговори, касаещи делата между двете дружества /показанията на свид. Н./. Свид. Н. е категоричен, че ответницата Д. е била безспорно запозната и наясно със затрудненията във връзка с всякакви плащания по делата от страна на ответното дружество „Дием“ ООД, както на такси и разноски, така и на адвокатските хонорари. Следователно, анализирайки събраните гласни доказателствени средства, съдът намира, че ответницата Д. е съзнавала, че с въпросната сделка ще се увредят интересите на кредитора – ищец, че ще се затруднят възможностите му за удовлетворяване на вземанията му, за които тя безспорно е знаела, без да е искала и целяла такова увреждане /такова намерение и цел не са необходими в случая/.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Като е стигнал до други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което да уважи предявения Павлов иск.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовото дружество се дължат в пълен размер направените по делото пред двете инстанции разноски в общ размер от 2400лв., от които 1400лв. пред първата инстанция и 1000лв. пред въззивната инстанция.

На ответниците в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което първоинстанционното решение и в тази част е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

На въззиваемите не се дължат разноски за въззивното производство, с оглед основателността на въззивната жалба и крайния изход на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №997/10.11.2017г., постановено по гр.д.№2114/2017г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОБЯВЯВА на  основание чл.135, ал.1 от ЗЗД ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000“ ООД, ЕИК 119523204, със седалище и адрес на управление: ****, в качеството му на кредитор на „ДИЕМ“ ООД с ЕИК 119672671, със седалище и адрес на управление: ****на договор за прехвърляне на вземания от 05.07.2016г., с нотариална заверка на подписите с рег.№1541/05.07.2016г. на нотариус Р.С.с рег.№524 и район на действие СлРС, с който Дием“ ООД с ЕИК 119672671 е прехвърлило на Е.Н.Д. с ЕГН ********** *** парични вземания в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2012г. до окончателното й изплащане, които вземания са присъдени със съдебно решение №277/06.04.2016г. по гр.д.№870/2012г. на СлРС, потвърдено със съдебно решение от 30.06.2016г. по в.гр.д.№254/16г. на СлОС, като прехвърлените вземания са за сметка на бъдещо извършване на правни услуги.

 

ОСЪЖДА „ДИЕМ“ ООД с ЕИК 119672671, със седалище и адрес на управление: ****и Е.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000“ ООД, ЕИК 119523204, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 2400лв., представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                      2.