Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 17

 

гр. Сливен, 02 .02.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 14  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 931/25.10.2017 г. по гр.д. № 2167/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от  М.И.К. ЕГН ********** *** против Център за подготовка на специалисти /Военно формирование 22220/ с адрес **********иск за отмяна на наложеното й със заповед №  ЗРД-210/23.03.2017 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като неоснователен и е осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез процесуалният й представител адв.Л.А. срещу решението, което се обжалва изцяло. На първо място се сочи, че необосновани са констатациите относно установените факти. Приетата фактическа обстановка не е безспорно установена, а съдът не е преценил нито по отделно нито в тяхната съвкупност събраните писмени доказателства и свидетелски показания, като не е коментирал писмените показания – обяснения, на ц.сл. Ж. от 27.02.2017г. представени и приети като доказателства от съда, в които няма данни да са били съставени контролни листове към момента на отказа на К. да изплати аванс. Съдът не е коментирал и писмените обяснения на серж.Илиян Колев, както и посоченото в исковата молба основание, че липсва списък с лицата, които имат право на служебен аванс за командировка, който списък да бъде изготвен или одобрен от командира по Правилника за прилагане на система за финансов мениджмънт в Министерство на отбраната.  Съдът не е коментирал и обстоятелството, че липсва книга за финансови отчети към момента на отказа на ищцата. В обобщение се сочи, че ако съдът е обсъдил въведените основания, то би направил други правни изводи, които са решаващи за изхода на спора по настоящото дело. На второ място се сочи, че са необосновани изводите на съда, че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение. От събраните по делото доказателства не е доказано, че са изпълнени изискванията за изплащане на сумите по ордери. Подписите на командира и главния счетоводител не са достатъчни във всички случаи по изплащане на суми по РКО, а следва да са спазени процедурите по правилниците, вътрешните правила. На последно място се сочи, че след като не е изяснено от фактическа страна дали е извършено нарушение, и не е изяснено кой носи отговорност за спазването на реда и начина за изплащане на авансови суми по РКО, за които не е установено да са придружени с контролни листове,  да са посочени лица, които не са в списъка с лицата имащи право да получават служебен аванс за командировка и като не е изпълнена от командира процедурата по приемане на ордерите при възникнало разногласие с отказа за изплащане на сумите и неиздаване на писмено разпореждане, не е установено нито нарушението нито законосъобразността на наказанието, нито може да се прецени тежестта и характера на нарушението, на кого от страните в настоящото производство е. Твърди се, че са допуснати тежки процесуални нарушения относно необсъждането на становищата на страните въведените основания по иска и не са обсъдени изцяло всички писмени доказателства, а лаконичността на констатациите и мотивите не е способствала за яснота на решението и води до съществен дефицит на задължителна обоснованост на съдебния акт, което е довело до постановяване на незаконосъобразно решение.  Поради това се иска решението да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Неоснователно е твърдението, че съдът е направил необоснован извод относно допуснатото нарушение. Развиват се аргументи, че на основание на чл.13 ал.3 т.3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор при ответника е въведена система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на командира и главния счетоводител. Развиват се съображения в тази насока и се сочи, че е осъществен предварителен контрол за законосъобразност, който предхожда отказа на въззивницата да изплати сумите посочени в РКО. Неоснователно е твърдението, че фактическата обстановка не е безспорно установена, излагат се подробни съображения за това и се сочи, че от назначената и приета по делото ССЕ е доказано по безспорен начин, че е било налице основание да се изплатят авансово парите за командировки. На следващо място се сочи, че в исковата молба не са изложени обстоятелства, от които да е видно, че РКО не са изплатени поради това, че не са били съставени контролни листи от финансов контрольор, а това обстоятелство е въведено едва с въззивната жалба. Основно с исковата молба са изложени обстоятелства, че двата РКО трябва да бъдат придружени с финансови отчети, но от събраните по делото доказателства е доказано по категоричен начин, че авансов отчет не е бил необходим на 16.02.2017 г. , за да бъдат изплатени сумите.  На следващо място са изложени съображения, че кръгът на лицата, имащи право да получат аванс при командироване, е широк и не е необходимо да е налице отделна изрична заповед. Развиват се съображения, че въззивницата е била изпълнител в конкретния случай и не носи отговорност за законосъобразност и целесъобразност, а тя е следвало да изплати сумите по разходните касови ордери, които са подписани от главен счетоводител и командира. Излагат се съображения, че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение, за което е било наложено наказание и че наложеното наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски.

 

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

В теорията еднозначно е прието, че наказанията „забележка” и „предупреждение за уволнение” по своята същност са на границата между правната санкция и моралния укор, поради което често са характеризирани като морални наказания. Наказанието „предупреждение за уволнение” е с по-висока степен на морален укор  и налагането му несъмнено има и съответното правно значение, тъй като в един последващ момент би могло да има значение за преценката относно поведението на служителя. 

Районният съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 193 – чл. 195 КТ като преди издаване на процесната заповед, работодателят е поискал и получил обясненията на работника за вменените му дисциплинарни нарушения, както и че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на законовия двумесечен срок и че заповедта е надлежно мотивирана. Тези фактически и правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства, правилни са и следва да бъдат споделени и от настоящата инстанция.

На въззивницата, с атакуваната заповед, е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че е нарушила чл.126 т.7 от КТ и т.6 от Общи задължения в длъжностната характеристика – да изпълнява законните разпореждания на работодателя, чл.126 т.10 от КТ и т.9 от Общите задължения в длъжностната характеристика – да спазва Вътрешните правила, приети във формированието във вр. чл.1, чл.2 т.3 от Приложение № 18 на Вътрешните правила на системата за финансово управление и контрол във Военно формирование 22220, което представлява нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.186 и чл.187 т.7 от КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Безспорно е установено, че на 16.02.2017г. гл.счетоводител е попълнил два броя РКО за аванс-командировка за сумата от по 10 лева. Ордерите са подписани от нея в качеството на главен счетоводител и са подписани и от Командира на Военното формирование. По това време въззивницата е изпълнявала и длъжността на „касиер“ и е отказала да изплати сумата, посочена в ордерите. След отказа тя е получила и устно нареждане от Командира на поделението да изплати сумите, но отново е отказала изплащането, като се аргументирала, че към ордерите не са били приложени авансови  отчети. Авансовият отчет е документ с който подотчетното лице отчита изразходването на авансово получени пари от касата за командировки, за закупуване на материални запаси и за извършване на други разходи. Този отчет се съставя от подотчетното лице и се представя не по-късно от три работни дни след завършване на възложената работа, за която е отпуснат аванс от касата. Авансовият отчет се прилага към РКО след извършване на разходите. Неговата цел е да обясни след извършване на работата, за която е отпуснат аванса, за какво са похарчени сумите по него. В случая е безспорно, че въззивницата не е имала основание да откаже да изплати сумите по РКО след като така е било наредено от ръководителя. Върху РКО са налице подписи на ръководителя – Командира и главният счетоводител и към тях са приложени контролни листи за извършен предварителен контрол от финансовия контрольор на Военното формирование, одобряващи разходите, поради което е било налице основание да бъдат изплатени суми от касата на формированието от касиера на посоченото основание „аванс за командировка“. В обобщение в случая касиерът не следва да носи отговорност за законосъобразността или целесъобразността на нареденото й плащане, след като то е било одобрено от счетоводителя, ръководителя и финансовия контрольор. Задължението й е било единствено да извърши законосъобразно изплащане на сумите, посочени в РКО. Въззивницата не е изпълнила това свое задължение дори и след получената устна заповед от Командира на поделението в присъствието на финансовия контрольор. Така е допуснато нарушение по смисъла на чл.187 т.7 от КТ. Задължението на служителя да се подчинява на нарежданията на работодателя или съответния ръководител е съществен елемент на трудовата дисциплина. Ръководителят може да изисква от служителя подчинение за изпълнение на законни разпореждания. Правомерните нареждания са на общо основание задължителни и тяхното виновно неизпълнение съставлява нарушение на трудовата дисциплина. В случая неизпълнението се е осъществило чрез действие, тъй като въззивницата не е извършила заповяданите й действия, а именно да изплати сумите за които е получила съответните финансови документи и нареждане от Командира на поделението. Така въззивната жалба в частта, в която се поддържа, че не е било допуснато нарушение, се явява неоснователна.

Във въззивната жалба се поддържа и че наложеното наказание не е съобразено с тежестта и характера на извършеното нарушение. И в тази част жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

В практиката на ВКС е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени.

В случая обаче наложеното наказание съответства на допуснатото нарушение. Безспорно е, че прекият ръководител – командир на формированието, няколкократно е нареждал да се изплатят сумите, извършил е консултации, в присъствието на въззивницата, с финансов специалист от командването на СВ, но служителят не е изпълнил законовите нареждания. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че на въззивницата е било наложено със заповед № ЗРД-117/27.01.2017г. дисциплинарно наказание „Забележка“ на основание на чл.186 и чл.187 т.3 от КТ за неизпълнение на възложената работа, което дисциплинарно наказание няма данни да е било обжалвано и е влязло в сила. Така в случая при допуснато повторно нарушение правилно е определено налагането на по-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „Предупреждение за уволнение“.

В обобщение – предявеният иск се явява неоснователен и правилно, законосъобразно и обосновано е бил отхвърлен.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 931/25.10.2017 г. по гр.д. № 2167/2017 г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА  М.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на Център за подготовка на специалисти /Военно формирование 22220/ с адрес **********сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: