РЕШЕНИЕ №                                 

гр. Сливен, 03.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря  ИВАЙЛА КУМАНОВА, като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 19 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на делото е предявения от П.Г.К. и С.М.К. против К.К.К. иск за разваляне на сключения на 20.12.2016г. между ищците като прехвърлители и К.П. К. – приобретател, договор за прехвърляне на собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** *** *** ***с площ от 84 кв.м., находящ се в гр. Сливен, *** *** **, срещу задължението за осигуряване чрез грижи и издръжка на спокоен и нормален живот на прехвърлителите до края на живота им, поради виновното му неизпълнение от страна на ответника като наследник на приобретателя по договора.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права:

Ответникът е единствен наследник на К.П. К., починал на 03.03.2017г. – син на ищците.

С нот. акт № 178, т. 4, нот. д. № 636/2016 г. на нотариус К.Т., гр.Сливен ищците прехвърлили на сина си К.П. К. собствеността върху описания имот срещу задължението на К.П. К. за в бъдеще да осигури чрез издръжка и гледане спокоен и нормален живот на прехвърлителите до края на живота им. Ищците като прехвърлители си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот.

Към момента на сключването на договора за издръжка и гледане прехвърлителите и приобретателят са живеели заедно в едно домакинство в процесното жилище. Синът на ищците се е грижил за родителите си, помагал им материално, осигурявал им спокоен живот. Той е бил разведен от дълги години. Ответникът като негов син е живеел при бившата му съпруга. Ответникът посещавал ищците епизодично, но винаги с някакъв интерес, най-вече да получи пари от тях. Държал се непочтително към своите баба и дядо. Преди 2-3 години взел златните бижута на баба си без нейно съгласие. От две години е редовен студент. След смъртта на своя баща е посетил ищците само веднъж. През целия този период за ищците се грижи другият им син – Г.П.К. и те разчитат само на него за опора в старините си.

Така след смъртта на приобретателя неговият наследник не е продължил точното изпълнение на задълженията на наследодателя си, като, поради отчуждението, което е съществувало между страните и противоправните прояви на ответника, както и от незаинтересоваността на ответника от живота на ищците, обстоятелството, че той е студент и има други цели в живота си, те не могат да разчитат на него в бъдеще да изпълнява задълженията по договора, като им осигури спокойни старини. Двамата ищците са възрастни хора, със сериозни заболявания, не могат да се грижат пълноценно за себе си в ежедневието си, поради което неизпълнението на договора не е незначително.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от името на ответника К.К.К., в който се оспорва предявения иск и твърдението, че след смъртта на приобретателя по договора, като негов наследник не е продължил точното изпълнение на задълженията на наследодателя си.

Не оспорва, че е студент в гр. София, редовно обучение, по повод смъртта на баща си се прибрал в гр. Сливен и пребивавал в града около 20 дни и почти всеки ден посещавал дома на дядо си и баба си и престоявал по няколко часа с тях, дори непосредствено след погребението на баща си - на 05.03.2017 г. , останал за три дни в дома на баба си и дядо си, включително и през нощта, докато баба му и дядо му се съвземат от стреса породен от загубата на баща му.

Нещо повече, именно в този период, в които ответникът останал в дома на ищците, няколко дни след смъртта на баща си, на 07.03.2017 г. баба му и дядо му са го завели в кантората на нотариус К.Т., като са му обяснили, че трябва да подпише едни документи.

В кантората на нотариуса на ответника бил предоставен проект на нотариален акт, с който ответникът прехвърлял на баба си и дядо си собствеността на процесния имот. Към проекта на нотариалния акт били приложени и документи необходими за сделката, подготвени от ищците на 06.03.2017 г., без знанието на ответника и без неговото съдействие. Именно в този момент - в кантората на нотариуса, на ответника станало известно, че е наследил от баща си въпросния имот, както и условията, при които имотът е прехвърлен, а именно срещу задължението за в бъдеще да се осигури, чрез издръжка и гледане, спокоен и нормален живот на прехвърлителите, до края на живота им.

Ищците му обяснили, че след като е починал баща му той трябва да им върне имота, още повече че е студент и няма как да се грижи за тях.

Тъй като не бил подготвен да вземе такова решение в момента, ответникът не подписал представения му проект за нотариален акт и уверил баба си и дядо си, че ще изпълнява поетото задължение от баща му и като негов наследник ще поеме задължението да им осигури за в бъдеще чрез издръжка и гледане, спокоен и нормален живот докато са живи.

Предвид обстоятелството, че следвало да завърши започнатия семестър и да се върне в гр. София, ответникът осигурил лице, което да изпълнява поетите от него задълженията по договора - възложил задълженията си на своята майка В. Стефанова С.. Последната, независимо че била разведена с бащата на ответника - син на ищците, запазила добри отношения с бившата си свекърва и свекър. Дори и след развода продължила да им помага, като дори е водила бившата си свекърва в болница и я посещавала докато е била на лечение там.

Независимо, че ответникът отсъствал, майка му ежедневно изпълнявала поетото от ответника задължение да полага грижи за ищците. Майката на ответника посещавала дома на ищците, осведомявала се за състоянието им, подпомагала ги в ежедневната им дейност, чистела, закупувала необходимите им хранителни продукти, носела им сготвена от нея храна, като не само снабдявала ищците с необходимите им хранителни продукти, но закупувала същите съобразно заявените от тях предпочитания относно производители и артикули. В тази връзка, в края на месец юли 2017 г. при едно от пазаруванията ищците не харесали закупените им хранителни продукти и върнали част от тях, което наложило майката на ответника да им закупи нови.

При осъществяване на полаганите грижи майката на ответника предложила на ищците да заплаща сметките им за ток, вода и да закупува изписаните им от личния лекар лекарства, но ищците отказали с мотива, че още не се затрудняват да излизат и в деня, в които ходят на лекар си купуват и лекарствата. Уверили я, че по този начин си намират и повод да излязат от дома си и да се разходят в града.

В началото на м. септември 2017 г., независимо че вече били подали настоящата искова молба, ищците споделили с майката на ответника, че имат нужда от основно почистване на дома им, предвид края на лятото и настъпващата есен. Последната се отзовала на желанието им и в края на м. септември 2017 г. извършила основно почистване на дома им.

Освен посоченото по-горе относно пребиваването на ответника в гр. Сливен, през м. март 2017 г., той посещавал ищците и когато се прибирал в гр. Сливен през периода м. април - м. юни 2017 г., а това се е случвало поне два пъти в месеца.

През м. юни 2017 г., след приключване на семестриалните си изпити ответника се прибрал в гр. Сливен и от този момент започнал да самия той да полага грижи за баба си и дядо си. Посещавал ги, пазарувал, почиствал двора на имота, интересувал се от здравето и нуждите им. През м. октомври 2017 г. ответника се заинтересувал дали баба му и дядо му имат достатъчно дърва за отопление през зимата, при което последните му отговорили, че имат дърва, но най-вероятно малко няма да им стигнат. Ответникът предложил на ищците да им достави дърва, което предложение същите приели. Няколко дни след разговора, ответникът закупил 2 куб. метра дърва, които нарязал, нацепил и заедно с приятеля си Г.П. ги транспортирал до дома на ищците, където с П. разтоварили дървата и ги наредили в имота. Ищците приели дървата от ответника, благодарили му и го уверили, че вече разполагат с достатъчно дърва за зимата и нямат нужда от повече.

По отношение на издръжката на ищците, независимо че ответникът е студент и няма доходи, той и майка му многократно са поставяли въпроса за финансовата издръжка на ищците, а именно могат ли да се издържат сами и имат ли нужда от някакви финансови средства. В един от тези разговори ищците са уверили ответника и майка му, че към настоящия момент се справят финансово, тъй като освен получаваните от тях пенсии, които не са високи, имат и допълнителни доходи от притежавани от тях недвижими имоти.

В с.з. Ищците се явяват лично и с адв. Ел. Х. от СлАК, която поддържа предявения от доверителите си иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника като наследник на приобретателя по договора – син на ищците. В писмено становище по същество се поддържа, че установеното частично изпълнение от майката на ответника като трето лице, е крайно недостатъчно, като неизпълнението е значително с оглед интересите на ищците, несъобразено с необходимите им грижи и здравословното им състояние, нито с дължимата им издръжка, като е отказала да бъдат трансформирани дължимите грижи в парична издръжка от 300 лв.

Ответникът – редовно призован не се явява. Явява се неговият представител по пълномощие – адв. Мл. Й., който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. В писмена защита след приключване на съдебното дирене и устните състезания по делото излага становище, според което от показанията на свидетелите се установяват полаганите от ответника и неговата майка грижи и се опровергават твърденията на ищците, като се доказват и липсата на кредиторско съдействие от тяхна страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора обстоятелства и разпределената от съда доказателствена тежест, се установява следното от фактическа страна:

Ответникът е единствен наследник на К.П. К., починал на 03.03.2017г. – син на ищците.

С нот. акт № 178, т. 4, нот. д. № 636/2016 г. на нотариус К.Т., гр.Сливен, ищците са прехвърлили на сина си К.П. К. собствеността върху свой недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 67338.532.166.1.1. по кадастралната карта но гр.Сливен, с административен адрес гр.Сливен, ул."Петко Каравелов"№ 13, ап.1, с площ от 84 кв.м.„брой нива:1, при съседи: на същия етаж-няма, над обекта -обект с идентификатор 67338.532.166.1.2, под обекта-обект с идентификатор 67338.532.166.1.3, ведно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.532.166. и 14.77% идеални части от общите части на сградата, срещу задължението на К.П. К. за в бъдеще да осигури чрез издръжка и гледане спокоен и нормален живот на прехвърлителите до края на живота им. Ищците като прехвърлители са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот срещу задължението на К.П. К. за в бъдеще да осигури чрез издръжка и гледане спокоен и нормален живот на прехвърлителите до края на живота им.

Видно от представените писмени доказателства, доходът на ищците от получаваната от тях пенсия за осигурителен стаж и възраст е общо 549 лв. И двамата са с хронични заболявания,  по повод на което и на двамата са предписани и получават финансирани от здравна каса лекарства. Ищецът П.Г.К. е боледувал от кожно онкозаболяване.

Приобретателят по договора и син на ищците - К. П. К., баща на ответника К. К., е бил разведен от дълги години и е живеел при родителите си, по време на пребиваването си в България. Ответникът като негов син е живеел при майка си. Изпълнението на задълженията по договора от страна на сина на ищците и баща на ответника до смъртта му, настъпила на 03.03.2017г., е безспорно.

Не се оспорва също така, че ответникът е студент – редовна форма на обучение и не живее постоянно в гр. Сливен, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отдели като безспорно, че един път ответникът е осигурил дърва на баба си и дядо си – есента на 2017 г. и един път са били осигурени хранителни продукти – 2 кисели млека и малко сирене, които ищцата С.К. не е харесала и е върнала,тъй като е преценила, че качеството им не е добро. Посочените обстоятелства се признават в обясненията на ищците по поставените въпроси по реда на чл. 176 ГПК, като ищецът П.К. потвърждава, че е претенциозен към храната си и не приема „… какво да е.“

След смъртта на баща си, ответникът узнал за придобития по процесния договор имот и наличието на задължения от своя страна като наследник, след като ищците го поканили в кантората на Нотариус К. Т. за сключване на договор, съгласно който ответникът им прехвърля обратно придобития по нот. акт № 178, т. 4, нот. д. № 636/2016 г. на нотариус К.Т., гр.Сливен имот. Съображенията на ищците са били, че е студент и няма възможност да им осигурява издръжка и грижи, като от друга страна - отношенията между тях не са бил близки и са били влошени зарази простъпки на ответника още преди смъртта на неговия баща.

Ответникът, обаче, отказал да прехвърли обратно имота и след като се посъветвал със своята майка – св. В. С., двамата решили да поемат изпълнението на задълженията по договора и да осигуряват грижи и издръжка за ищците. Предвид отсъствието на ответника от града, поради обучението му в редовна форма като студент, както и липсата на достатъчно доходи, изпълнението на задълженията е било поето от св. В. С..

Изпълнението на задълженията по договора от страна на св. В. С. и ответника, освен поради обективното отсъствие на последния, е било затруднено от влошените отношения между тях и ищците, както и от желанието на последните да възвърнат имота си, за да осигурят грижите на другия си син – св. Г. К., който понастоящем живее в същия имот с тях. Св. В. С. е полагала усилия да осигури хранителни продукти и е предоставяла на ищцата Ст. К., като ищецът – П. К. категорично е отказвал да контактува със св. В. С.. Осигуряваните няколкократно до началото на 2018 г. хранителни продукти или не са били одобрявани или са били връщани – в тази насока са показанията освен на св. В. С., но и показанията на св. П. И. и В. Т.. Свидетлите са колеги и приятели на св. В. С., които са били свидетели на закупуването на продуктите и са откарвали св. В. С. до дома на ищците, където е била посрещана само от ищцата Ст. К..

Показанията на доведените от ищците свидетели – Г. К., П. Т. и М. Б. са в насока на незаинтересованост от страна на св. В. С. и липса на полагани от нея и от ответника грижи. Показанията на посочените от ответника свидетели са в насока на влошаване и тенденциозно противопоставяне и създаване на пречки от страна на ищците за изпълнение на задълженията по процесния договор в лицето на св. В. С..

Общият извод, който се налага от така дадените показания е, че отношенията между страните не са били добри, а изпълнението на задълженията по договора от св. В С. като трети лице – майка на ответника, е препятствано от ищците.

Показанията на св. В. С. – майка на ответника, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съпоставка с останалите доказателства по делото, установяват само стремежа и положеното старание от нейна страна до началото на 2018г. да осигурява сравнително редовно хранителни продукти, което, обаче, както по нейните думи, така и от показанията на св. В. Т. и П. И. е било препятствано от ищците. В показанията и на двамата свидетели се съдържат взаимно допълващи се данни, че осигуряваните продукти са били отказвани от ищцата Ст. К., като и двамата свидетелстват за пререкания – лично или в телефонен разговор. Самият ищец – П. К. в обясненията си по чл. 176, ал. 1 ГПК заявява, че е претенциозен спрямо храната си и не желае да яде, какво да е, визирайки донесените от св. В. С. продукти.

С изключение на положеното старание и усилия за осигуряване на хранителни продукти от страна на св. В. С., от показанията на останалите свидетели не се потвърждават твърденията й за полагането на грижи за почистване на дома. В тази насока само св. П. И. посочва, че св. В. С. веднъж му е споделила за почистване. Показанията на последната във връзка редовното почистване на дома на ищците, от своя страна са вътрешно противоречиви, тъй като регулярното почистване на дома предполага свободен достъп, какъвто тя не е имала, поради категоричното противопоставяне на ищеца П. К. на присъствието й. Включително, за да осигури продукти, както  по данни на св. В. Т., така и по данни на св. В. С., се установява, че се е налагало ищцата Ст. К. да прикрива посещенията й в дома на ищците – отпращала ищеца П. К. да си почива в неговата стая, заблуждавала го, че са странични хора и ги допускала само в една от стаите.

Твърденията, че св. В. С. ги е придружавала за лекарски прегледи, също не се потвърждават от показанията на св. В. Т. и П. И., като показанията на св. Г. П. са само относно безспорния факт, че веднъж са били осигурени около 2 куб. м. дърва за отопление и 2-3 посещения на ответника непосредствено след погребението на баща му.

Противоречие в показанията на св. В. С. се съдържа и във връзка с предложението за заместване на грижите, които ищците отказват, с еквивалента им в парични средства, които свидетелката била предложила. Св. В. Т. потвърждава, че ищците са искали пари, като от показанията на св. В. С. се установява, че се касае за сума от 300 лв. месечно. Тази сума, както самата св. В. С., в края на показанията си посочва, тя е отказала да предостави, поради липсата на финансови възможности, тъй като доходът й е минимален – 510 лв. месечно от заплата, като полага грижи и за своя баща. Издръжката на ответника, от друга страна, необходима по повод следването му, се осигурява от другата му баба – майка на св. В. С..

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният от ищците П. Г. К. и С. М. К. иск за разваляне на обективирания с нот. акт № 178, т. 4, нот. д. № 636/2016 г. на нотариус К.Т., гр.Сливен договор, с който ищците са прехвърлили в полза на техния син К. П. К. – наследодател на ответника К. К. К., правото на собственост върху свой недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 67338.532.166.1.1. по кадастралната карта но гр.Сливен, с административен адрес гр.Сливен, ул."Петко Каравелов"№ 13, ап.1, с площ от 84 кв.м.„брой нива:1, при съседи: на същия етаж-няма, над обекта -обект с идентификатор 67338.532.166.1.2, под обекта-обект с идентификатор 67338.532.166.1.3, ведно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.532.166. и 14.77% идеални части от общите части на сградата, срещу задължението на К.П. К. за в бъдеще да осигури чрез издръжка и гледане спокоен и нормален живот на прехвърлителите до края на живота им, като ищците си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот, е основателен и следва да се уважи.

Предпоставките за разваляне на договора са тези посочени в разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД – да е налице пълно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя по договора или частично неизпълнение, което да е значително с оглед интересите на кредитора.

Особената характеристика на договора като алеаторен се определя от специфичността на задължението на приобретателя – постоянно във времево отношение, с краен момент определен от настъпването на бъдещо сигурно събитие – смъртта на прехвърлителя.

Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.

Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. (в  тази насока Решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова; Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014г. г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева; Решение  8 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2754/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева)

Друга характеристика на тези задължения е, че те са наследими, доколкото са имуществени в частта, отнасяща се до осигуряването на определената в договора издръжка, а задължението за гледане като дължимо в натура, ако не е с оглед личността на приобретателя, само доколкото прехвърлителят е съгласен да ги получи от трето лице.

Правото за разваляне на двустранен договор възниква за неудовлетворения кредитор съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на задължението от страна на длъжника по причина, за която той отговаря.

Със сключването на договора  с нот. акт № 178, т. 4, нот. д. № 636/2016 г. на нотариус К.Т., гр.Сливен, съд ищците като прехвърлители са изпълнили своето задължение.

От момента на сключване на договора, за приобретателя по алеаторния договор, е възникнало задължението по посочената в него насрещна престация, а именно „…да осигури чрез издръжка и гледане спокоен и нормален живот.

Волята на страните по договора е изразена общо, като обема относно имущественото задължение за издръжка следва да се тълкува  през определението – нормален и спокоен, какъвто са водили към момента на сключване на договора.

По делото е безспорно, че до смъртта си наследодателят на ответника – сина на ищците К. П. К. е изпълнявал поетите с договора задължения. След неговата смърт по наследяване, в патримониума на ответника като единствен син и законен наследник възниква не само актив - правото на собственост върху имота, но и пасива – задължение да осигури издръжка и грижи в натура за  прехвърлителите – негови баба и дядо.

По делото се установи, че изпълнението на задължението за полагане на грижи в натура, предложени от ответника чрез трето лице – неговата майка св. В. С., под формата на хранителни продукти и достъп до дома за почистването му, са били отказани от ищците. Поради противопоставяне от страна на ищеца П. К. и отказа на достъп за св. В. С., последната е била допускана скришом от страна на ищцата Ст. К., като и двамата ищци под различен предлог са отказвали осигуряваните от св. В. С. хранителни продукти.

Така установения по делото отказ от страна на ищците да приемат предложените грижи в натура освобождава ответника от изпълнение на това задължение и последното се погасява, съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД и цитираната по-горе безпротиворечива съдебна практика, постановена на основание чл. 290 ГПК.

С оглед гласните доказателства по делото, обаче, се установява пълно неизпълнение от страна на ответника да осигури дължимата съгласно договора парична издръжка, в такъв обем, който да е достатъчен и за двамата ищци. Съгласно чл. 65, ал 1 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото, като освен това в случая, задължението за престиране на грижи в натура е уговорено успоредно с престирането на парична издръжка.

Твърденията на ответника, както и показанията на неговата майка – св. В С., че са предлагали парична издръжка на ищците, а последните са отказали да приемат такава, не се доказва по делото, като твърдението се опровергава включително от показанията на св. В. С.. Както от нейните показания, така и от показанията на св. В. Т. се установи, че ищците не само не са препятствали получаването на парична издръжка, но и са претендирали такава от общо 300 лв. Размерът на така поисканата и за двамата прехвърлители издръжка, съобразно общоизвестната по официални данни на НСИ стойност на паричните разходи освен за храна, но за облекло, лекарства, режийни – за ток, отопление, телефон и пр., съдът намира, че не е прекомерна. Осигуряването й от страна на ответника чрез неговата майка е било отказано, както поради липсата на лични доходи на ответника, така и поради ниския доход на св. В. С. – 510 лв. Съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Изтъкнатите в отговора на исковата молба възражения, че прехвърлителите разполагат с достатъчно парични средства, са неотносими. Преценката на възможностите на прехвърлителя с оглед изпълнението на задължението на приобретателя да осигури издръжка има значение само в хипотезата на чл. 227, б. „в“ ЗЗД, която е приложима към безвъзмездните договори. Алеаторният договор, обаче, е възмезден и приобретателят дължи уговорената издръжка за осигуряване на спокоен и нормален живот на прехвърлителите, независимо от възможностите на последните да си я осигурят посредством собствените доходи и средства.

В този смисъл неизпълнената част от насрещното задължение по процесния алеаторен договор се явява съществена и значителна с оглед установения им доход от пенсия в размер на  549 лв. от пенсия. По официалните данни на НСИ (съобразени от съда съгласно чл. 155 ГПК) за годишен паричен разход на домакинство за 2017г. от 11 860 лв. годишно или 988 лв. средно месечно. С оглед интересите на кредиторите, макар поради липса на кредиторово съдействие и забава от страна на ищците да се е погасило задължението на ответника за полагане на грижи в натура, каквито са осигурени от него чрез трето лице, задължението за даване на издръжка изобщо не е било изпълнявано и е било отказано при изричното му поискване от страна на ищците.

Без значение за развалянето на договора са субективните или обективни причини за неизпълнението, щом длъжникът отговаря за тях и извън което законът е обусловил правото на кредитора само с оглед интереса си да получи уговорената насрещна престация.

С оглед изхода от процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на ищците за заплащане на деловодни разноски е основателна, каквито са направили за заплатеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представения договор за правна помощ, като на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищците са освободени от задължението за заплащане на държавна такса по делото.

Предвид основателността на предявения иск и освобождаването на ищците от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимата по делото държавна такса – 473.26 лв., изчислена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и чл. 71, ал. 2 ГПК в размер на 4% от ¼ от данъчната оценка, се дължи от ответника и следва да се присъди в полза на съда.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

РАЗВАЛЯ по отношение на П.Г.К., ЕГН **********, С.М.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес: чрез пълномощника им адвокат Е.Х. ***, офис 1 и К.К.К., ЕГН **********,***, представляван по делото от адв. М.Й. – СлАК, сключения на 20.12.2016г. между П.Г. М. И С.М.К., от една страна, и К.П. К., от друга страна, сключения с нот. акт № 178, т. 4, нот. д. № 636/2016 г. на нотариус К.Т.,договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 67338.532.166.1.1. по кадастралната карта но гр.Сливен, с административен адрес ****, с площ от 84 кв.м.„брой нива:1, при съседи: на същия етаж –няма, над обекта – обект с идентификатор 67338.532.166.1.2, под обекта – обект с идентификатор 67338.532.166.1.3, ведно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.532.166. и 14.77% идеални части от общите части на сградата, срещу задължението на К.П. К. за в бъдеще да осигури чрез издръжка и гледане спокоен и нормален живот на прехвърлителите до края на живота им, като прехвърлителите са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот, срещу задължението за осигуряване чрез грижи и издръжка на спокоен и нормален живот на прехвърлителите до края на живота им, поради виновното неизпълнение на задължението от страна на ответника К.К.К. за осигуряване на издръжка.

 

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на П.Г.К., ЕГН-**********, С.М.К., ЕГН ********** *** и съдебен адрес - чрез пълномощника им адвокат Е.Х.,***, офис 1 общо сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща деловодни разноски за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд – Сливен, дължимата по делото държавна такса в размер на 473.26 лв. (четиристотин седемдесет и три лева и 26 ст.)

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: