Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 18

 

гр. Сливен,  02.02.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 23  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

   Обжалвано е решение № 35/06.11.2017г. по гр.д. № 254/2017г. на Районен съд – Котел, с което са отхвърлени предявените от Ф.Ш.К. ЕГН ********** *** против Средно училище „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел, ЕИК 000582586 обективно съединени искове, а именно за отмяна на основание на чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като неправилна и незаконосъобразна заповед № 07-2019/29.06.2017 г. на директора на Средно училище „Георги С.Раковски“, с която на ищцата е прекратено трудовото правоотношение на основание на чл.325 ал.1 т. 3 от КТ, както и искането да я възстанови на заеманата от нея длъжност „педагогически съветник“,  и е отхвърлен предявеният на основание на чл.225 ал.1 от КТ иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, след прекратяване на трудовото й  правоотношение с ответника в размер на 6 месечни брутни работни заплати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като исковете са отхвърлени като неоснователни и незаконосъобразни.  Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалният й представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано.Излагат се съображения относно установените по делото факти. Твърди се, че правните изводи на съда не отговарят на фактическата обстановка и неточно е тълкуван и неправилно е приложен материалният закон. Сочи се, че сключеният трудов договор в частта отнасяща се до правното основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ и в частта за неговия срок на действие от 12.09.2016г. до 30.06.2017 г. противоречи на разпоредбите на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ. Навеждат се доводи, че заповедта от 29.06.2017 г. се явява незаконосъобразна и издадена в противоречие с правни норми и поради опорочаване на процедурите при издаването й и преди това, засягащи сключването и действието на трудовия договор. Иска се да бъде отменено решението като неправилно и да се постанови друго, с което да се уважат претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба от процесуален представител по пълномощие, в който се твърди, че тя е неоснователна. Развиват се доводи, че установената от съда фактическа обстановка е тази, която е доказана чрез събраните в хода на делото доказателствени средства. Развиват се аргументи, че съобразявайки се с обезпечаването на учебния план работодателят може да сключва срочни трудови договори със служител, като не е ограничен относно срока, за който е обявил съответната длъжност за свободна. Работодателят е обявил предварително пред Агенцията по заетостта, че става въпрос за сключване на срочен трудов  договор със срок до 30.06.2017г. Неоснователно е твърдението, че сключеният договор противоречи на разпоредбата на чл. 68 ал.4 от КТ, тъй като цитираната разпоредба визира случаите, когато при действащ трудов договор, който изтича, работодателят след изтичането му сключва нов срочен трудов договор със същия служител за същата работа. В обобщение се сочи че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с изтичането на срока на трудовия договор и то няма как при противопоставянето на работодателя да се превърне в безсрочно трудово правоотношение.  Иска се да бъде потвърдено решението. В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски.

        В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

        За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разпоредбата на чл.68 ал. 1 т.1 от КТ урежда срочния трудов договор за определен срок. Срокът се определя в точно определен период от време, например за три месеца, за шест месеца, за една година и т.н., считано от определена начална дата или пък за определено време, например от 01.09.2016 г. до 30.06.2017 г.  Независимо от това кой от тези начини ще бъде използван, важно е в договора клаузата „срок“ да бъде формулирана и в нея недвусмислено да е определен срокът, за който се сключва трудовия договор.  Така е ясно не само началото на действието на трудовия договор, но определянето на срока има и важно значение за неговото прекратяване. Законът предвижда, че определеният срок за този вид срочни трудови договори не може да бъде повече от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския  съвет не е предвидено друго. В случая сключеният между страните трудов договор сключен на 08.09.2016 г. изрично урежда, че е за определено време  - до 30.06.2017 г. За заеманата длъжност „Педагогически съветник“ заявката- спецификация до Агенцията по заетостта също е съдържала условия при наемането, като е посочено, че договорът се сключва при условията  на чл. 68 ал.1 от КТ и е до 30.06.2017г. Така  със заповед № РД 07-2019/29.06.2017 г. директорът на средното училище е прекратил трудовото правоотношение на основание на чл. 325 ал.1 т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок. За да се прекрати на това основание сключени я договор трябва да се изясни, че е сключен,  т.е. подписан и от двете страни валиден срочен трудов договор за определено време по чл.68 ал.1 т. 1 от КТ.

Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.68, ал.3 и ал.4 КТ. Първата група, уредена в чл.68, ал.3 КТ включва две хипотези: с оглед видовете работи и дейности- временни, сезонни и краткотрайни и при сключване на договори с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време, уредена в чл.68, ал.4 КТ, включва изключенията- срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение. Понятието „изключение” е дефинирано в § 1, т.8 от ДР на КТ, съгласно който „изключение” по смисъла на чл.68, ал.4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбата на чл.68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността  на трудовия  договор  обстоятелства да  са  вписани  в трудовия договор, т.е. те/ обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор/, следва да бъдат конкретно посочени в него /в този смисъл Р 104- 2010- III г.о. на ВКС, издадено по реда на чл.290 ГПК/.

        Безспорно е, че длъжността „педагогически съветник“ в едно училище не е с временен, сезонен или краткотраен характер. Договорът е сключен за срок по-малък от една година. Неоснователно е твърдението на въззивника, че в молбата си ищцата се съгласила да бъде назначена за срок по- малък от една година. В тази молба /заявление/ ищцата е заявила единствено желанието си да бъде назначена за „педагогически съветник“, но не е предложила срок за назначаването си. При този характер на договора следва да се обсъди спазването на чл.68, ал.4 КТ /тъй като работата няма характера по ал.3/ при сключването му. Договорът е сключен за срок по- кратък от 1 г. без изрично писмено искане на ищцата, не е посочено и изключението по § 1, т.8 от ДР на КТ, обуславящо срочността му. Записаното: „ до…”определя срока, но не и обективните причини за него по смисъла на § 1, т.8 от ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл.68, ал.1, т.1 КТ, когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Затова договорът следва да се смята сключен за неопределено време, но на основание чл.68, ал.5 КТ, и не може да се прекрати на предвидените за срочния договор основания, както неправилно е приел районният съд.

        Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалвана заповед, с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.325, т.3 КТ- с изтичане на уговорения срок, е незаконосъобразна. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед основателността и доказаността на иска за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът намира, че основателен се явява и другият обективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Правото на ищеца да бъде възстановен на преди заеманата длъжност предпоставя признаване за незаконна заповедта за уволнение и нейната отмяна. Той има преюдициален характер по отношение на другия обективно съединен иск и неговият изход определя изхода на този иск. Ищцата следва да бъде възстановена на предишната работа- „педагогически съветник” в Средно училище „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел.

        Основателен се явява и предявеният иск по чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, след прекратяване на трудовото й  правоотношение с ответника в размер на 6 месечни брутни работни заплати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

 

Въззивницата  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 810 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 35/06.11.2017г. по гр.д. № 254/2017г. на Районен съд – Котел изцяло като вместо това постановява:

 

ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯ заповед № 07-2019/29.06.2017 г. на директора на средно училище „Георги С.Раковски“, с която на ищцата е прекратено трудовото правоотношение на Ф.Ш.К. ЕГН ********** *** на основание на чл.325 ал.1 т. 3 от КТ като неправилна и незаконосъобразна.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Ф.Ш.К. ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „педагогически съветник“ в Средно училище „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел, ЕИК 000582586

 

ОСЪЖДА Средно училище „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел, ЕИК 000582586 да заплати на Ф.Ш.К. ЕГН ********** *** сумата от 3960 / три хиляди деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение на основание на чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа, след прекратяване на трудовото й  правоотношение с ответника в размер на 6 месечни брутни работни заплати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Средно училище „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел, ЕИК 000582586 да заплати на Ф.Ш.К. ЕГН ********** *** сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции..

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: