Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.02.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

 

                                    

При секретаря Соня Василава, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 29 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от З.К. Илиев, ЕГН ********** ***, против Решение № 1097/15.12.2017 г. по гр.д. № 2354/2017 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е бил отхвърлен депозирания от жалбоподателя против С.А.Д. ЕГН ********** *** иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане станало на 29.09.2016 г., както и законната лихва считано от датата на увреждането за сумата над уважените 3000.00 лв. до претендираните 15 000.00 лв.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Въззивникът намира определеното обезщетение за много малко и несъответстващо на преживените от него болки и страдания. Посочва , че вече повече от една година е нетрудоспособен и възстановяването му продължва, а същевременно е преживял голям стрес . Моли се да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и да се присъди търсеното обезщетение в пълен размер. Страната не е направила доказателствени искания. Претендира разноски .

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.К. пълномощник на С.А.Д. ЕГН ********** ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна посочва, че районният съд правилно е определил размера на дължимото се обезщетение и решението му следва да се потвърди. Страната не е направила доказателствени искания и не е претендирала разноски .

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв.Д., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява € Представлява се от адв.К., който оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.12.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.01.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане станало на 29.09.2016 г., както и законната лихва считано от датата на увреждането. Между страните няма спор относно основателността на предявения иск . Спорът е единствено по отношение размера на присъденото по реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетение в размер на 3000.00 лв. като въззивникът / ищец, претендира присъждането на цялата първоначално претендирана сума в размер на 15 000.00 лв., а въззиваемият / ответник посочва , че РС – Сливен правилно е определил размера на търсеното обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. За да определи размера на търсеното обезщетение , съдът следва да вземе предвид какви и колко са нараняванията , за които се търси обезщетение, колко време са продължили търпените болки и страдания на потърпевшия, за колко време той се е възстановил, останали ли са невъзвратими последици, допринесъл ли е пострадалият за получаване на нараняванията, които и др.

В случая е била назначена съдебно – медицинска експертиза, вещото лице по която е посочило , че въззиввникът вследствие на неправомерните действия извършени от ответника / въззиваем/ е получил счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долната и трета , което е причинило затруднение на движението на ръката  и възстановяването и би следвало да се осъществи за срок до 3 месеца. Другите наранявания – кръвонасядания в областта на дясната мишница, дясната половина на гръдния кош и дясната поясна област, би трябвало да отшумят до 20 дни. От разпита на свидетелите по делото се установи, че ищецът е търпял сериозни болки – трудно се е предвижвал , не е можел да си готви , изпитвал е затруднения при поддържа на хигиена в жилището си, както и по отношение на самия себе си. Нуждаел се е от странична помощ, която съседите му са оказвали . В същото време той вече не бил така общителен и весел като преди инцидента и значително отслабнал.

Всичко това мотивира съда да приеме , че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на счупената дясна ръка би било в размер на 4500.00 лв., а за останалите страдания получени вследствие кръвонасяданията справедливото обезщетение би било в размер на 500.00лв. обезщетението е дължимо ведно със законната лихва от датата на причиняване на телесните увреждания 29.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. За сумата над 5000.00 лева предявеният иск е неоснователен.

Тъй като РС – Сливен е присъдил обезщетение в размер на 3000.00лв.  и 160.00 лв. разноски за първа инстанция , както и 120.00 лв. държавна такса , обжалваното решение следва да се измени. Въззиваемият Д. следва да бъде осъден да заплати допълнително 2000.00 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, още 104.00 лв. деловодни разноски за първа инстанция , както и още 80.00 лв. държавна такса  в полза на РС – Сливен.

За въззивна инстанция Д. следва да бъде осъден да заплати 100.00 лв. държавна такса в полза на СлОС съобразно уважената част от иска , както и 350.00( триста и петдесет) лв. деловодни разноски.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1097/15.12.2017 г. по гр.д. № 2354/2017 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е бил отхвърлен депозирания от З.К. И., ЕГН ********** *** против С.А.Д. ЕГН ********** *** иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане станало на 29.09.2016 г., над присъдения размер от 3000.00 лева до 5000.00 лева.

 

Вместо това постанови :

 

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН ********** *** да заплати на З.К. И., ЕГН ********** *** допълнителна сума в размер на 2000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане станало на 29.09.2016 г. ведно със законната лихва върху тях считано от 29.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и още 104.00 лв. допълнително присъдени деловодни разноски за първа инстанция.

 

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Сливенски районен съд още 80.00 лв. допълнително присъдена държавна такса .

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивна инстанция в размер на 100.00 лева.

 

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН ********** *** да заплати на З.К. И., ЕГН ********** *** сумата от 350.00(триста и петдесет) лева, деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.