Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №26

 

гр. Сливен, 09.02.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №30 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба против Решение №1129/22.12.2017г. по гр.д.№5476/2017г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А.А.Т. против А.Л.А. искови претенции с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 250лв., считано от 01.08.2017г. /след момента на записване в НСА „Васил Левски“, гр.София/, докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.  С решението са присъдени разноски на ответника в размер на 300лв.  

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство А.А.Т. чрез пълномощника му адв. Е.П., който обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът посочва, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че съдът е направил неправилни правни изводи въз основа на установената фактическа обстановка и неправилно прилага разпоредбата на чл.144 от СК. Счита, че ответникът не доказал, че извън дължимата издръжка за двете малолетни деца, има всеки месец разходи, свързани с лечението си. Такива били доказани само за някои от месеците. Посочва, че безспорно ответникът има разходи, свързани със заболяването си, което той не оспорва, но те не са ежемесечни  в такива размери, че да бъде затруднен да ги покрива отделно от една издръжка, която би могъл да му заплаща докато е редовен студент. Посочва, че той не може да се издържа от доходите си, а баща му може  да дава издръжка без особени затруднения. Обстоятелството, че заплаща вноски по кредит е без значение при определяне на възможностите му за даване на издръжка. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск, макар и не до пълния претендиран размер. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

 

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна А.Л.А. чрез пълномощника адв. А., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба, въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Развива подробни контрааргументи по пунктовете на жалбата и наведените в нея оплаквания. Прави анализ на събраните по делото доказателства и на мотивите на районния съд. Посочва, че останали неизяснени действителните нужди на ищеца като сума и видове разходи, като налично имущество и средства, както и размера на недостига. Той от своя страна доказал конкретно имуществото си, доходите, квалификацията, семейното си положение, здравословно състояние и начина на живот, като установил, че след приспадане на ежемесечните разходи му остават 292,20лв. за покриване на нуждите от храна, облекло, участие в консумативни разходи и др. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

            С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът А.А.Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Е.П., която поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В с.з. въззиваемият А.Л.А., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.А., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, както следва: иск за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете, учащо във висше учебно заведение, с правно основание чл.144, предл. второ от СК и иск за присъждане на издръжка за минало време за периода от 01.08.2017г. /момента на записване в НСА – София/ до подаване на исковата молба, с правно основание чл.149 от СК.

І. По иска с правно основание чл.144 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения на родителя. Преценката за последното обстоятелство е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.

В случая, по делото е безспорно установено, че ищецът в първоинстанционното производство А.А.Т. е пълнолетен, учи редовно във висше учебно заведение – НСА “Васил Левски“, гр.София, като през учебната 2017г. – 2018г. е записан в І-ви курс, редовно дневно обучение и не е навършил 25-годишна възраст.

Правилно районният съд е приел, че ищецът няма имущество, от което да се издържа. Притежаваната ½ ид.ч. от апартамент в кв.Д.“ в гр.Сливен, /другата ½ ид.ч. е собственост на непълнолетния му брат/ е жилището, в което семейството му живее в гр.Сливен /той, майка му и брат му/ и не е имущество, от което може да реализира доход, с който да се издържа. По отношение на средствата на ищеца в банка /1200лв./, съдът приема за установено, че този доход е резултат от полагания през летните месеци сезонен труд – спасител на морето /12.06.2017г. – 23.08.2017г./ и покрива нужната му издръжка през този период от време. Не е установено ищецът да работи, докато учи във висшето учебно заведение и да реализира доход от трудова или друга дейност след летния сезон. Поради това, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът докато учи няма доходи, от които да се издържа, както и имущество, от използването на което да се издържа.

Правилно районният съд е преценил и всички потребности на ищеца, свързани с възрастта, обучението му в редовна форма във висше учебно заведение в гр.София, необходимите средства за път, квартира /общежитие/, консумативни разходи, семестриални такси и за останалите му ежедневни нужди, като и настоящата инстанция приема, че са му необходими средства за закупуване на учебници, помагала, пособия, храна, облекло и въобще необходимостта от задоволяване на нужди, свързани с необходимите условия за живот, физическото и духовното развитие и обучение.

Следователно, първите три предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице.

Последната предпоставка – възможността на родителя, от когото се иска издръжката, да може да я дава без особено затруднение, според съда е налице, но само за част от исканата издръжка. Настоящия състав не споделя категоричния извод на първоинстанционния съд, че ответника не може да отделя за издръжка на своето вече навършило пълнолетие дете никакви средства без особено затруднение.

Действително, ответникът е установил здравословното си състояние, налагащо отделяне ежемесечно на средства за закупуване на лекарства, добавки и извършване на съответните изследвания. Налице е безспорно задължение за плащане на издръжка – съдебно определена на ненавършило пълнолетие дете /Виктор – брат на ищеца, отглеждан от майката на ищеца/, както и задължение за издръжка на малолетно дете /Богомила/, родено от последващ брак на ответника. Налице е и кредитно задължение по изтеглен от ответника потребителски кредит от банкова институция. В случая обаче, следва да се отчете обстоятелството, че при издръжката и отглеждането на малолетното дете Богомила, безспорно участие и помощ оказва втората съпруга на ответника, която работи и получава БТВ около 860лв. месечно. 

Като взе предвид всички правнорелевантни факти, посочени по-горе, обуславящи нуждата на ищеца от издръжка и възможностите на ответника да я дава, в т.ч. дохода на ответника и разходите, свързани със здравословното му състояние, задължението му за издръжка спрямо други две ненавършили пълнолетие деца и задължение към кредитна институция, намира, че следва да се определи на ищеца издръжка в размер на 100лв., която ответника може да дава без особени затруднения. Тази издръжка следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2017г., като съдът приема, че към този момент, ищецът вече е започнал редовното си обучение във висшето учебно заведение.

Над размера от 100лв. месечно, исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

Като е отхвърлил изцяло исковата претенция по чл.144 от СК, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, в частта да размера от 100лв. месечно и вместо него да се постанови ново, с което на ищеца в първоинстанционното производство се присъди месечна издръжка в размер на 100лв., считано от подаване на исковата молба до завършване на обучението му във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст или до настъпване на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

Решението на СлРС в частта, с която е отхвърлен иска на размера от 100лв. до пълния претендиран размер от 250лв. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

ІІ. По отношение на иска по чл.149 от СК:

Исковата претенция е за периода от 01.08.2017г. до подаване на исковата молба – 23.10.2017г. Началния момент е определен по следния начин – след момента на записване в НСА. Размерът на издръжката е 250лв. месечно.

Въззивният съд намира тази претенция за неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че момента на записването във висше учебно заведение, не е момента на започване на обучението, който е правнорелевантния момент за дължимост на издръжката по чл.144 от СК. Ищецът не е ангажирал доказателства за началния момент на редовната учебна година в НСА „Васил Левски“, гр.София.

На следващо място, съдът приема, че за този период от време, ищецът има доходи, от които може да се издържа сам. Установено е от ангажираните по делото доказателства, че същият е работил през летните месеци до 23.08.2017г. и е получавал заплата в размер на МРЗ за страната. Видно от извлечението от банковата му сметка, към м.11.2017г. е имал парични средства в размер на 1200лв. Поради това, въззивният състав намира, че пред този период ищецът е имал доходи, от които да се издържа и исковата му претенция по чл.149 от СК е неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд, с което тази претенция е отхвърлена следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските в първоинстанционното производство:

Ищецът е бил представляван от адв.П., който му е оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. Поради това и с оглед изхода на спора, на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Никола П. следва да се заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 120лв., като бъде осъден ответника да го заплати.

На ответника в първоинстанционното производство се дължат на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 180лв. Като е присъдил разноски в размер на 300лв., районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение и в тази му част, което следва да се отмени над размера от 180лв. до присъдения такъв от 300лв.

По отношение на разноските за въззивното производство:

Двете страни са претендирали и доказали такива.

По отношение на възнаграждението на пълномощника на въззивника /500лв./ в с.з. е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност от страна на процесуалния представител на въззиваемия, което съдът намира за основателно. Съдът намира, че следва да присъди на въззивника разноски за адвокатско възнаграждение на база 300лв., т.е. съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 120лв.

На  въззиваемия следва да се присъдят по съразмерност разноски за въззивната инстанция в размер на 180лв.

Ответникът А.А. следва да заплати държавна такса в размер на 144лв. за първоинстанционното производство и 72лв. за въззивното производство на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №1129/22.12.2017г., постановено по гр.д.№5476/2017г. по описа на Сливенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.144 от СК, предявен от А.А.Т. с ЕГН ********** против А.Л.А. с ЕГН ********** за заплащане на ежемесечна издръжка докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст до размера от 100лв., считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава и в частта, с която А.А.Т. с ЕГН ********** е осъден да заплати на А.Л.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размера над сумата от 180лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН ********** *** да заплаща на А.А.Т. с ЕГН ********** ***, на основание чл.144 от СК, месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от подаване на исковата молба - 23.10.2017г. докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1129/22.12.2017г., постановено по гр.д.№5476/2017г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН ********** *** да заплати на адв. НИКОЛА КОСТОВ П. от АК – Сливен с ЕГН **********, с адрес: ***, офис 5, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца А.А.Т. с ЕГН ********** в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

 

ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН ********** *** да заплати на А.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 120лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА А.А.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Л.А. с ЕГН ********** *** сумата от 180лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 144лв. и по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивното производство в размер на 72лв.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                     

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.