Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 22

 

гр. Сливен, 13.02.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 32  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1002/10.11.2017 г. по гр.д. № 5138/2016 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от Н.Г.М. ЕГН ********** ***, против М.Т.М. с ЕГН ********** ***, М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, Р.Г.Т. с ЕГН ********** ***, Д.В.Г. ЕГН ********** *** и В.В.К. с ЕГН ********** *** иск за обявяване на предварителен договор за окончателен сключен на 09.06.2011 г. в гр. Сливен, между Р. Г. М. б.ж. на гр. Кермен починала на 23.06.2011 г. Д.В.Г. и В.В.К., като продавачи и от друга страна като купувач Н.Г.М. за продажба на нива находяща се в м. Дюлнюка в гр. Кермен, с площ 12,816 дка трета категория, съставляваща имот № 080090 по плана за земеразделяне на землище в гр. Кермен с ЕКАТТЕ 36779 при граници имот № 080089, имот № 080087, имот № 080125, имот № 080124, имот № 080092, полски рът № 000683 поради погасяване по давност.

Подадена е въззивна жалба от ищеца чрез процесуалния му представител адв. С.К., в която се сочи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са взети предвид материално правни норми, които са относими към случая. По делото е доказано, че владението на процесния имот е осъществено от ищеца много преди преклузивния 5 годишен срок, на който се основава възражението на особения представител на ответницата Р.Т.. Съдът обаче не е обсъдил тези обстоятелства и е допуснал процесуално нарушение. Освен това се твърди, че направеното възражение следва да бъде уважено до размера на наследствените права на възразилия ответник и в случая тя притежава 1/8 ид.ч. от имота. Всяка страна в процеса може да се разпростира и да защитава правата си до размера, който е придобила и поради това съдът е следвало да уважи възражението до този размер. Съдът не е изложил мотиви защо не постановява неприсъствено решение по отношение на другите ответници, което също е процесуално нарушение. Иска се да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Направено е и искане, в случай, че направеното възражение за погасяване на давност на правото на иск бъде уважено, същото да се уважи до размера на наследствената идеална част на ответника, в чиято полза е направено.

        В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника Р.Г.Т., в която се сочи, че жалбата е изцяло неоснователна. Районният съд е извършил пълен анализ на всички събрани доказателства и е установил, че искът е предявен на 25.11.2016 г., като пет годишния срок за предявяването му е изтекъл на 30.09.2016 г. При изрично направено възражение за изтекла давност с писмения отговор съдът правилно е отхвърлил иска като погасен по давност. Възражението, макар и направено от единия ответник, ползва и останалите, тъй като всички са наследници по закон. На последно място искането за постановяване на неприсъствено решение е неправено след даване ход на устните състезания, което е несвоевременно. Иска се да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Представя, в дадения му срок, писмена защита, в която развива съображения, че направеното от особения представител възражение за погасяване по давност на правото на иск не отразява изричната вола на представлявания и няма да доведе до защита на законните интереси, а те ще бъдат накърнени. Така направеното възражение се явява незаконосъобразно, с оглед на неговата целесъобразност.

В с.з. се явява особения представител на Р.Г.Т., който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в едната му част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Предварителният договор не прехвърля собственост и не представлява разпореждане с имущество, а е източник на облигационни отношения, обвързващи страните да се извърши продажба в предвидената от закона форма. С този договор се поема само задължение за бъдещо прехвърляне на собствеността. Договорът не съдържа изявление /съгласие/ за преминаване на владението от патримониума на обещателя в патримониума на другата страна по договора. Договарянето за предаване на владението при сключване на предварителния договор касае владението като едно фактическо състояние /предава се само упражняването на фактическата власт/, но не и с намерение за своене. Този договор не е основание /за разлика на хипотезата на универсално правоприемство при наследяване/ да се приеме, че е налице правоприемство и по отношение на субективния елемент на владението. Поддържаното в жалбата, че ищецът е бил във владение на имота, предмет на договора, не му предоставя правото да претендира обявяването му за окончателен в избран от ищеца момент. Това право за него е възникнало на 01.10. 2011г. и е следвало да бъде упражнено до  01.10. 2016г, което в случая не е било сторено. От формална страна обаче предварителният договор отговаря на изискванията за действителност, тъй като е сключен в съответната форма. Поради това искането за обявяването му за окончателен принципно е основателно.

Видно от материалите по делото исковата молба е била връчена на всички ответници, като на Р.Г.Т. е била връчена на определения от съда особен представител, който е депозирал писмен отговор на 26.06.2017 г., в който е направил възражение, че предявеният иск е погасен по давност. Останалите ответници по делото не са депозирали писмени отговори, нито са се явили в открито съдебно заседание проведено на 25.09.2017 г., когато е приключило делото. В това съдебно заседание, в хода на устните състезания, процесуалният представител на въззивника е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, но това искане правилно не е било уважено, тъй като от единия от ответниците е бил подаден писмен отговор и за него се е явявил особен представител.

Настоящата инстанция намира обаче, че неправилно предявеният иск е бил отхвърлен по отношение на всички ответници. В случая ответниците по делото М.Т.М., М.Г.Т., Д.В.Г. и В.В.К. не са подали писмен отговор по чл.131 от ГПК и не са релевирали възражения за настъпилата погасителна давност на правото на иск. Съгласно  чл. 216, ал. 1 ГПК, всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Поради тази причина ненаправилите своевременно релативните си възражения не се ползват от възраженията на останалите длъжници - техни обикновени другари. Така в случая съдът е следвало да съобрази единствено възраженията на особения представител на ответницата Р.Г.Т. и да отхвърли иска само по отношение на нея, но не и по отношение на останалите ответници, които не са въвели такива възражения. Поради това решението в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново решение, с което претенцията спрямо ответниците М.Т.М., М.Г.Т., Д.В.Г. и В.В.К. следва да бъде уважена за притежаваните от тях 7/8 ид.части от имота, предмет на предварителния договор.

Решението следва да бъде ревизирано и в частта за разноските, като ответниците Т.М., М.Г.Т., Д.В.Г. и В.В.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски за първата и тази инстанции в размер на сумата от 496 лева  или по 124 лева за всеки от тях.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 1002/10.11.2017г . по гр.д. № 5138/2016 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н.Г.М. ЕГН ********** ***, против М.Т.М. с ЕГН ********** ***, М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, Д.В.Г. ЕГН ********** *** и В.В.К. с ЕГН ********** *** иск за обявяване на окончателен на предварителен договор, сключен на 09.06.2011 г. в гр. Сливен, между Р. Г. М. б.ж. на гр. Кермен починала на 23.06.2011 г. Д.В.Г. и В.В.К., като продавачи и от друга страна като купувач Н.Г.М. за продажба за 7/8 ид.части от недвижим имот представляващ нива находяща се в м. Дюлнюка в гр. Кермен, с площ 12,816 дка трета категория, съставляваща имот № 080090 по плана за земеразделяне на землище в гр. Кермен с ЕКАТТЕ 36779 при граници имот № 080089, имот № 080087, имот № 080125, имот № 080124, имот № 080092, полски рът № 000683, поради погасяване по давност, като вместо това

П О С Т АН О В Я В А :

ОБЯВЯВА за окончателен сключеният на 09.06.2011 г. в гр. Сливен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между  Р. Г. М.  ЕГН ********** ***, Донка Митева Г. ЕГН ********** *** и Д.В.Г. ЕГН ********** *** и В.В.К. с ЕГН ********** ***, като продавачи от една страна и от друга Н.Г.М. ЕГН ********** ***, като купувач за 7/8 ид.части от недвижим имот представляващ нива находяща се в м. Дюлнюка в гр. Кермен, с площ 12,816 дка трета категория, съставляваща имот № 080090 по плана за земеразделяне на землище в гр. Кермен с ЕКАТТЕ 36779 при граници имот № 080089, имот № 080087, имот № 080125, имот № 080124, имот № 080092, полски рът № 000683.

ОСЪЖДА Н.Г.М. ЕГН ********** ***,  да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на сумата 77,14 лева /седемдесет и седем лева и 14 ст./.

ОСЪЖДА Н.Г.М. ЕГН ********** ***, да заплати местен данък по чл.44 от ЗМДТ в размер на сумата от 100,45 лева /сто лева и 45 стотинки/.

ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Г.М. ЕГН ********** *** сумата от 124 /сто двадесет и четири/ лева, представляваща на правени по делото деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА М.Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Г.М. ЕГН ********** *** сумата от 124 /сто двадесет и четири/ лева, представляваща на правени по делото деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Д.В.Г. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Г.М. ЕГН ********** *** сумата от 124 /сто двадесет и четири/ лева, представляваща на правени по делото деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Г.М. ЕГН ********** *** сумата от 124 /сто двадесет и четири/ лева, представляваща на правени по делото деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: