Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 27

 

гр. Сливен,  22.02.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня В. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  39 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 972/03.11.2017 г. по гр.д. № 2159/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е признато за установено по отношение на Р.А.В. ЕГН ********** ***, че Г.И.К. с ЕГН **********, Х.К.К. с ЕГН **********, И.Г.К. с ЕГН ********** и Е.Г.К. с ЕГН **********,***, са собственици на 23 кв.м представляваща площта под съборена сграда с идентификатор № 67338.546.108.4 и представляващи част от имот с идентификатор  №67338.546.108 по КК на *******с площ от 275 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план № 1555 при граници имоти 67338.546.179, 67338.546.131, 67338.546.145, 67338.546.109 и 67338.546.107 по КК на гр. Сливен, намиращи се на границата с имот с идентификатор № 67338.546.131. Със същото решение е осъден Р.А.В. да предадена на Г.И.К., Х.К.К., И.Г.К. и Е.Г.К., владението върху 23 кв.м представляващи площта под съборена сграда с идентификатор № 67338.546.108.4 и представляващи част от имот с идентификатор  №67338.546.108 по КК на *******с площ от 275 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план № 1555 при граници имоти 67338.546.179, 67338.546.131, 67338.546.145, 67338.546.109 и 67338.546.107 по КК на гр. Сливен, намиращи се на границата с имот с идентификатор № 67338.546.131, както и е осъден ответникът да заплати на ищците направените по делото разноски.

        Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие, с която е обжалвано изцяло решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че делото не е съобразено с фактическата обстановка и не са изследвани всички относими факти към спора. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и се развиват съображения, че всъщност ответникът е придобил по давност собствеността върху спорните 23 кв.м, като е осъществявал владение, което е необезпокоявано, явно и непрекъснато и дори не се оспорва от ищците. Развиват се съображения, че върху спорните 23 кв.м никога не е съществувала сграда и такава никога не е владяна от преходните собственици, праводатели на ищците. Регулационната линия между двата имота не е прилагана по действащия и предходния план и границата между двата имота е била тази, която и каквато е била от тяхното формиране на първия Кадастрален и регулационен план на града. Спорният участък е бил собственост на ответника и на неговите праводатели. Излагат се съображения, че регулационната граница между имотите никога не е прилагана на място, а е останала като предвиждане, което не е реализирано, защото никога спорният участък не е владян от ищците или техните праводатели. На последно място се излагат съображения за допуснати нарушения във връзка с отказа на съда да събере нови доказателства при повторното разглеждане на делото и се прави искане за събиране на такива доказателства във въззивната инстанция, като бъде назначена СТЕ, която да отговори на поставените въпроси. Иска се да се отмени решението на съда като неправилно и делото се върне на друг състав за събиране на нови доказателства или да бъде уважена въззивната жалба, като се постанови решение по същество, което да отмени решението на районния съд.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Съдът правилно не е уважил доказателствените искания на ответника при новото разглеждане на делото, тъй като указанията на въззивния съд при обезсилване на първоначално постановеното решение са били съдът да постанови решение, с което да се произнесе по предявения иск. При постановяване на обжалваното решение съдът правилно е обсъдил писмените и гласни доказателства и най-вече изслушаната СТЕ  и е установил относимите към спора факти. По категоричен начин от СТЕ се установява, че имотната граница между имота придобит от ищците и този на ответника, винаги е минавала по източната стена на сграда с идентификатор № 67338.546.108.4. Излагат се аргументи в подкрепа на този извод. Прави се разбор на свидетелските показания, които обосновават основателността на претенцията. На последно място се сочи, че съдът правилно не е уважил възражението на ответника за придобиване на процесната площ по давностно владение. В случая е приложима е разпоредбата на чл. 200 ал.1 от ЗУТ и собствеността на реална част от поземлен имот в границите на населените места не може да се придобива по давност освен при изключенията на ал. 2, които в случая не са на лице. Поради това се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. В дадения от съда срок не е представена писмена защита.

Въззиваемите Х.К. и И.К. се явяват лично в с.з. За всички се явява и представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС, който има за предмет установяването на правото на собственост и предаването на владението върху площ от 23кв.м. от ПИ с идентификатор № 67338.546.108, представляваща земя под съборената сграда с идентификатор № № 67338.546.108.4, като сградата на границата на двата имота е била съборена с изключение на западната й стена, която служела за ограда на двата имота. Така ищците са претендирали собствеността и предаването на владението на площ от 23кв.м., прилежаща към техния имот.

За да се уважи ревандикационният иск, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на три предпоставки – ищецът да е собственик на вещта /имота/, ответникът да го владее и да няма основание за това.

Безспорно в случая ищците са придобили собствеността върху недвижимия имот с идентификатор № 67338.546.108 чрез покупко-продажба оформена с нотариален акт. Ответникът е собственик на ПИ с идентификатор № 67338.546.131 с площ от 180кв.м., съседен на имота на ищците. Безспорно е, че освободената след премахването на сградата площ от 23кв.м. се е ползвала от ответника, който отказва да я предаде на ищците, като е претендирал и право на собственост върху тези 23кв.м. Правилно и законосъобразно районният съд е обсъдил в мотивите си и е приел, че ответникът не е станал собственик на процесните 23кв.м., като съображенията на съда се споделят и от настоящата инстанция.

Съгласно действащата в периода от 1988 г. до края на 2000 г. разпоредба на чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), реално определени части от дворищнорегулационни парцели не са можели да бъдат придобити по давност. След 2000 г. е в сила Закона за устройство на територията, съгласно  чл. 200, ал. 1 от който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ (300 кв. м. за градовете) или ако тези реално определени части от урегулиран имот са присъединени при условията на чл. 17 от ЗУТ към съседен имот. Безспорно е, че претендираните от ответника реално определени 23 кв. м. от парцела на ищците не отговарят на изискването на  чл. 200, ал. 1 от ЗУТ за минимален размер на частта от урегулирания поземлен имот, която може да се придобие самостоятелно по давност и не са присъединени към съседен парцел. Ето защо независимо от това през какъв период от време ответникът и неговите праводатели са владели тези 23 кв. м. от парцела, това тяхно владение не е можело да доведе до придобиването на тази част от парцела по давност. С оглед на това правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за придобиване по давност на спорните 23 кв. м. от дворното място и е осъдил ответника да предаде тези 23 кв. м. на собствениците на дворното място- ищците по делото.

Така в обобщение предявеният ревандикационен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, поради което решението на районния съд е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 972/03.11.2017 г. по гр.д. № 2159/2017 г. на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА Р.А.В. ЕГН ********** *** да заплати на Х.К.К. с ЕГН ********** и Г.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: