Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 46

гр.Сливен, 17.04.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 46 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г.И.В., ЕГН ********** ***, против Решение № 979/03.11.2017 г. по гр.д. № 2284/2017 г. на Сливенския районен съд , с което е било признато за установено , че въззивникът дължи на „Теленор България“ ЕАД , със седалище и адрес на управление *******сумата от 23.92 лв.представляваща главница за доставена и незаплатена далекосъобщителна услуга , законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението 10.03.2017г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 187.76 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 15.11.2014 г. С обжалваното решение , въззивникът е бил осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 485.00 лева.

В жалбата се посочва , че в хода на производството въззивникът е платил почти цялото си задължение. В подкрепа на твърдяното се представят писмени доказателства – разписки № № 02000608062861 /14.07.2017 г. за 31.19лева, 02000644508003/10.10.2017 г. за 21.08 лева, 02000655924410/08.11.2017 г. за 21.08 лева и 02000632261453/08.09.2017 г. за 31.19 лева.

Посочва се , че решението е неправилно и се моли то да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява. В писмена молба процесуалният и представител адв. Г. заявява, че действително част от задължението в размер на 100.00 лева е погасено и страната няма претенции за него, но счита че следва да се присъдят деловодните разноски по заповедното производство в размер на 205.00 лева, както и сторените в исковото производство в размерна 255.00 лв. изрично заявява, че няма претенции за заплащане на разноски във въззивното производство.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства разписки № № 02000644508003/10.10.2017 г. за 21.08 лева и  02000655924410/08.11.2017г. за 21.08 лева , справка от 02.03.2018 г. от Теленор България ЕАД, от които се установи, че задължението на ответника по иска е със 100.00 лева по – малко от първоначално заявеното в заповедното производство.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.11.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.11.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

По делото са били предявени два иска – за неплатени суми по ползвани телекомуникационни услуги в размер на 23.92 лева и за неустойка от предсрочно прекратен договор в размер на 187.76 лева. Била е претендирана и мораторна лихва в размер на 4.84 лв., както и законна лихва за забава. В исковата молба е посочено , че клиентският номер на ответника е 005210692. В хода на производството претенцията за мораторна лихва в размер на 4.84 лв. е била оттеглена.

По същество въззивникът не оспорва съществуващото задължение. Той единствено твърди , че размерът на дълга му е по – малък и представя писмени доказателства в тази насока. В унисон с това негово твърдение е и изложеното от адв. Г. в молбата и от 08.03.2018 г., с която заявява, че първоначалното задължение е намалено със 100.00 лв. и в подкрепа на което представя справка от 02.03.2018 г. Съдът счита , че с тези средства е погасена главницата в размер на 23.92 лева , тъй като тя се явява най – обременителна за длъжника (чл. 76 изр.2 от ЗЗД), а част от дължимата неустойка се намаля , като по този начин претенцията за неустойка е основателна до 111.68 лв. По отношение присъдената главница , мораторна лихва върху главницата и по отношение на присъдената неустойка за сумата над 111.68 лв. , първоинстанционното решение следва да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на разноските, съдът намира, че по принцип те са основателни, както за заповедното производство, така и за първа инстанция, тъй като с поведението си въззивникът е дал повод да се образува делото. За въззивна инстанция разноски изрично не се претендират. При направената проверка обаче се установи, чедължимите разноски за първа инстанция с в размер на 255.00 лева ( 75.00 лв. ДТ и 180.00лв. адвокатско възнаграждение), а не както е присъдил съдът 280.00лв. ето защо , решението следва да се измени и в частта на разноските като се приеме, че разноски са дължими в размер на 460.00 лева ( за заповедно и първа инстанция), а присадената сума над 460.00 до 485.00лева е недължима.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде изменено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 979/03.11.2017 г. по гр.д. № 2284/2017 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е било признато за установено по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 208 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 200 от ЗЗД , че Г.И.В., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД , със седалище и адрес на управление *******сумата от 23.92лв.представляваща главница за доставена и незаплатена далекосъобщителна услуга както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението 10.03.2017г. до окончателното и изплащане

в частта, с която е било признато за установено по иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 92 ал. 1 от ЗЗД , че Г.И.В., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД , със седалище и адрес на управление *******сумата над 111.68 лева до претендираните 187.76 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 15.11.2014 г. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,

 

както и в частта, с която Г.И.В., ЕГН ********** *** е бил осъден да заплати деловодни разноски за сумата над 460.00 лева.

 

Вместо това постанови :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Теленор България“ ЕАД , със седалище и адрес на управление *******против Г.И.В., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 208 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 200 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23.92лв.представляваща главница за доставена и незаплатена далекосъобщителна услуга, както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението 10.03.2017г. до окончателното и изплащане

 

иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 92 ал. 1 от ЗЗД за сумата над 111.68 лева до претендираните 187.76 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 15.11.2014 г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.