Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №38

 

гр. Сливен, 02.03.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

ЧЛЕНОВЕ:         МАРТИН САНДУЛОВ            

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №47 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №198/17.11.2017г. по гр.д.№832/2016г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т.И.Т., Р.И.Т., П.И.Т. и И.Т.И. против М.Д.М. иск за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 1232лв., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2016г. и са присъдени разноски на ответника в размер на 670лв. 

Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство Т.И.Т., Р.И.Т., П.И.Т. и И.Т.И., чрез пълномощника им адв. Й.Т. от АК – Сливен, като с нея се обжалва решението изцяло.

В жалбата си, въззивниците чрез пълномощника си адв. Т. твърдят, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. Посочват, че по делото се установило, че процесния имот е бил засят със слънчоглед сорт „Стадион“, като бил доказан и размера на щетите, както и че са причинени от животни, собственост на ответника. Прави обстоен анализ на събраните пред районния съд гласни доказателствени средства, като счита, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите П.С. и К. Т.. Нямало отношение местоработата на свидетелката с дадените от нея показания. В тази насока представят доказателство относно местоработата и ползването на платен годишен отпуск за 2016г. Посочва, че предната година имота бил угар, което означавало, че добивът през следващата година от засетия слънчоглед ще бъде най-малко среден. При среден добив в района 160-180 кг./дка и средна изкупна цена по официални данни на ОФ „Земеделие“ – Сливен от 1,80лв./кг, се получавала щета в размер на 1224лв. Посочват, че свид. Т. и свид.Ж. имали дела с  ищеца Т.Т. и техните показания не следвало да се кредитират, освен това били объркани и неконкретни. Прави анализ на показанията на останалите свидетели. По отношение на снимковия материал посочва, че същият няма доказателствена стойност. Поставят въпроса защо кметицата на село Радево не е изготвила констативен протокол за нанесена щета, при положение, че е била на мястото. С оглед изложеното, въззвниците молят въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което уважи изцяло предявения от тях срещу ответниците иск. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство М.Д.М. чрез пълномощник адв.С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемия оспорва подадената жалка като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, подробно мотивирано, с направен обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски. Моли съда да не приема представените с въззивната жалба писмени доказателства като преклудирани на основание чл.266, ал.1 от ГПК.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания въззивният съд се е произнесъл с определение по реда на чл.267 от ГПК, като е оставил същите без уважение.

В с.з., въззивникът Т.И.Т., редовно призован, се явява лично и поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя подробна писмена защита, изготвена от адв.Т. от името на всички въззивници.

В с.з. въззивниците Р.И.Т., П.И.Т. и И.Т.И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В с.з. въззиваемият М.Д.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Т.И.Т., Р.И.Т., П.И.Т. и И.Т.И. против М.Д.М. при условията на субективно активно съединяване искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1232лв., причинени от животни – крави, собственост на ответника М.Д.М. в периода 21-26 август 2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.08.2016г. до окончателното й изплащане, с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал, съответстващата на твърдените от ищците накърнени права, правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят по несъмнен начин следните няколко кумулативни предпоставки: вреда; същата да е причинена от животно; то да е собственост или да се намира под надзора на ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна връзка между това бездействие и вредата. Отговорността, както на собственика, така и на лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което в случая не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

В случая, исковата претенция за обезвреда е насочена спрямо собственика на животните – крави, за които се твърди, че в периода 21-26.08.2016г. са влезли и опасли, т.е. унищожили продукцията от засят слънчоглед сорт „Стадион“ в нива, представляваща имот №021074 с площ от 4 дка, в м.“Василиев кладенец“ в землището на с.Радево, общ.Нова Загора, собственост на ищците.

На първо място, преди да се пристъпи към изследване подробно на вредата и конкретно на размера й, следва да се установи дали същата, така, както е твърдяна от ищците, е причинена от животно /в случая крави/, собственост на ответника М.. В случая, въззивният съд приема, че вреда действително е налице, т.е. налице е влизане, стъпкване и опасване на част от продукцията слънчоглед, засята на процесната нива, собственост на ищците. Друг е въпросът за нейния размер. Следва обаче по делото, по пътя на пълното, пряко и главно доказване, ищците да установят по несъмнен начин твърдения факт, че въпросната вреда /стъпкване и опасване на посетия слънчоглед/ е причинена точно от кравите, собственост на ответника М.. Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че по делото е недоказано, че кравите на ответника са навлезли в имота и са нанесли щети на посевите. От събраните по делото гласни доказателства /в тази насока писмени доказателства не са ангажирани/ не се установява по несъмнен начин този, твърдян от ищците, факт. Установено е от свидетелските показания, че в с. Радево има 3-4 стада крави. Стадото на ответника е от 40-50 крави. Свид.Ж.Н.е посочил, че видял крави да отиват надолу, пръснати били около 50-60 крави, но не знаел на кого са. Обадил се на ищеца Т.Т. да отиде да види. Тогава, свид.Н.видял кметицата в нивата на Т.. Следователно, показанията на свид.Н.се отнасят за 26.08.2016г. /на този ден кметицата Н. е отишла на нивата на ищеца, предния ден тя не е била в селото/. На 26.08.2016г., когато и кметицата е била на нивата на ищците, крави по него време не е имало в нивата им. Кравите били  в близост, но не и в нивата и кметицата изрично предупредила пастирката да ги пазят да не влизат в нивата на Т.. В тази насока са както показанията на свид.Н., така и тези на свид.А.Й., а те се покриват в тази си част и с показанията на свид.Н.. Свид. Д.Н., която е карала на паша кравите на ответника категорично посочва, че не е вкарвала кравите в нивата.

Показанията на свид. Ж.Н.опровергават от своя страна показанията на свид. К. Т., която е заявила, че Ж.Н.дошъл да вика  Т., че кравите на М.М. са му изяли цялата нива. Самият свид. Н.не е посочил на кого са кравите при разпита му пред съда, като изрично е заявил, че не знае на кого са. Единствено името на ответника, като собственик на кравите, влизали в нивата на ищците, сочи свид.Т., която обаче не е очевидец на самото влизане на животните в нивата. Свид.Т. е отишла на нивата, заедно с Т.Т. на въпросния 26.08.2016г. след повикването от свид.Н., но в нивата е видяла само кметицата /свид.Н./, с която ищецът Т. останал да говори, а тя си тръгнала. Свид. Т. посочва, че видяла пастирка да се бори с крави и съпоставяйки тези показания с показанията на свид.Н. и свид.Й., приема, че кравите са били извън нивата на ищците. Нито един свидетел не е видял крави, собственост на ответника да са в нивата на ищците. В показанията си свид.Т. посочва, че предния ден, т.е. 25.08.2016г. на Т.Т. се обадил М.К., който му казал, че кравите на М. му изяли половината нива. При отиването на място обаче свид.Т. и ищеца не видели крави, а само, че половината нива е смазана. Свид. М.К. обаче в своите показания обаче не заявява такива факти, каквито посочва свид.Т.. Той е заявил, че е видял в нивата на ищеца Т. на 2-3 пъти, „през период на различни дни“ по 1-2 крави, не повече. Категорично свид. К. не е посочвал на кого са кравите. Той не е виждал пастир и не знае на кого са били кравите. Това обстоятелство обаче – 1-2 крави, без стадо наоколо, не отговаря на установения факт, че ответника притежава стадо от 40-50 крави. Свид.К. даже е изразил пред съда предположение, че кравите са на цигани, които са мислили, че нивата е ожъната.

С оглед на изложеното, анализирайки подробно събрания доказателствен материал и по-точно гласните доказателствени средства, съдът не кредитира показанията на свид.К. Т. в частта относно посочения собственик на кравите, които са влизали в нивата на ищците, като неподкрепени от останалите свидетелски показания на хора, очевидци на навлизанията на животни в нивата /свид.К. и свид.Н./, от които свидетелката твърди, че ищецът е научил на кого са кравите. В тази част показанията на свид.Т. са изолирани от останалите свидетелски показания и останали изцяло неподкрепени от тях, поради което не могат да се кредитират относно посочения от свидетелката собственик на животните, които са влизали в нивата на ищците. Освен това твърденията на ищците са за последователни влизания на крави през периода от 21 август до 26 август 2016г., а свидетелските показания са основно за 25 и 26 август 2016г. В показанията на свид.К. въобще не се посочва точен период, за който се отнася заявеното от него /навлизането на по 1-2 крави през няколко дни/.

С оглед изложеното, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установен кумулативния факт, включен в сложния фактически състав на чл.50 от ЗЗД - вредата да е причинена от животни, в случая крави, собственост на ответника М.М.. Липсата на една от кумулативните предпоставки, включени във фактическия състав на приложимата правна норма, води до неоснователност на исковата претенция. Поради това, като безпредметно, съдът няма да изследва следващите елементи от фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, в т.ч. вида и размера на вредата, в каквато насока са и основните оплаквания на въззивника. Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответника направените от него в първоинстанционното производство разноски.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивниците не се следват разноски.

Въззиваемият е претендирал присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в доказания размер от 315лв. за платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №198 от 17.11.2017г., постановено по гр.д.№832/2016г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Т.И.Т. с ЕГН ********** ***, Р.И.Т. с ЕГН ********** ***, П.И.Т. с ЕГН ********** *** и И.Т.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на М.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 315лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.