Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 33

 

гр. Сливен,  22.02.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА                      

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 52  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1104/18.12.2017 г. по гр.д. № 2350/2017 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от „ЕВН България Електроснабвдяване“ ЕАД  ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление *********, против Б.Б.Х. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сума в размер на  293,21 лв., представляваща стойност на консумирана ел.енергия за периода  от 26.01.2014 г. до 25.04 2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.  Със същото решение е отхвърлен предявеният от ищеца иск за заплащане на сумата от 86,41 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение  за периода на забавата 26.03.2014 г. – 9.03.2017 г., като неоснователен и недоказа и е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.

        Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства и задължителната съдебна практика на ВКС. Твърденията на ответника, че не е живял в процесния имот са неотносими и правно ирелевантни. Доставената електрическа енергия се измерва със средства за търговско пизмерване и ответникът не е оспорил годността на СТИ. Дори да е имало някакъв прикачен клиент към СТИ на ответника, няма как да се установи дали е станало със знанието му или без него, и това е факт на отделно производство между ответника и трето лице, като дружеството няма отношение към тези правоотношения. В конкретния случай не е установено по никакъв начин какво е било състоянието на електромерното табло и дали е  било заключено в процесния период или не. От съставения констативен протокол не се установява да е имало неправомерно въздействие върху електромера. В обобщение се сочи, че претенцията е изцяло доказана по основание и размер, поради което се иска да бъде отменено изцяло решението и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна и необоснована. Правилно съдът е отхвърлил предявените искове, тъй като по делото безспорно и категорично е доказано, че ответникът нее консумирал електрическа енергия, а съгласно чл. 11 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел.енергия. Установено е, че ответникът  не е използвал електрическа енергия, което е доказано както с писмени така и с гласни доказателствени средства. По делото е безспорно установено, че живущите във входа са имали достъп до електромерите си. Така изводът на съда, че е нарушена разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от ОУЕВН ЕР за осигуряване възможност на потребителите единствено за визуален достъп до тях са правилни и законосъобразни. Развиват се съображения, че ответникът през периода е живял в Германия и въобще не е пребивавал на адреса, за който е начислена ел.енергия, тъй като дори при пребиваването си в гр. Сливен живее на друг адрес. Установено е, че в апартамента е изключено парното и топлата вода. Така е безспорно доказано, че ответникът не е консумирал ел.енергия, а и след като е разбрал, че има начислена такава е предприел действия по изясняване на случая, като е предизвикал проверка. Въпреки оспорването служителите на дружеството не са предприели никакви действия за коригиране на сметката, а след известно време са сменили СТИ при нарушаване на законовата процедура за подмяна. Иска се да бъде потвърдено решението на районния съд.

        В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия за тази инстанция.

        В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представителя по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Обосновани са изводите на районния съд и са съобразени със събраните по делото доказателства, че в обекта, собственост на ответника, няма налични електроуреди. От заключението на вещото лице е несъмнено, че процесното количество ел.енергия няма как да бъде консумирано в обекта без наличието на поне няколко консуматора – електрически уреди.  Установено е по безспорен начин, че в обекта не само за претендирания период, а доста преди него и след него, не е отчетена никаква консумация на ел.енергия и вода. Установено е, че достъп до електрическите табла са имали всички живущи във входа, което правилно съдът е приел като нарушение на чл. 30 ал.1 от ОУЕВНЕР. Така в конкретния казус ответникът е установил наличието на факти, които изключват правото на  дружеството да начисли стойност на ел.енергия, тъй като той не е потребявал такава. Потребителят дължи стойността на ел.енергията използвана в обекта, а в конкретния случай е безспорно доказано, че той не е използвал такава ел.енергия. По делото има данни, че е възможно и вероятно отчетената енергия да се дължи на чужди неправомерни действия, но това е свързано с посоченото по-горе нарушение на чл.30 от ОУЕВНЕР. При това положение правилно съдът е преценил, че ответникът не дължи заплащане на ел.енергия, която не е ползвал. От друга страна е безспорно, че той е бил добросъвестен и че е предприел действия за установяване на действителното фактическо положение, които обаче са останали без последствия.

В обобщение предявеният иск за установяване на вземането се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени. С оглед на направеното възражение за прекомерност и след като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, следва да бъдат присъдена сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1104/18.12.2017 г. по гр.д. № 2350/2017 г.на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабвдяване“ ЕАД  ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление ********* да заплати на Б.Б.Х. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: