Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.03.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

 

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 56 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. И. , пълномощник на „ САЛИМИКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление **********против Решение № 927/24.10.2017 г. по гр.д. № 964/2017г. на Сливенския районен съд , с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против „ ПИЙ – 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление **********иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК за признаване за установено , че ответникът дължи сумата от 4346.60 лева , представляваща задължение по фактура № 0040004681/04.12.2012 г. за доставени резервни части , ведно със законната лихва считано от 16.11.2015 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение , въззивникът е бил осъден да заплати и деловодни разноски за първа инстанция в размер на 660.00 лева.

В жалбата се посочва , че решението е неправилно , тъй като противоречи на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения. Въззивникът посочва , че съдът не е подложил на преценка всички доказателства по делото и не е анализирал доводите на страната. От извършената СИЕ се било установило, че поради липса на счетоводни документи у ответника е невъзможно да се установи дали процесната фактура е получена и осчетоводена. Експертизата не могла да обоснове извода, че процесната фактура не е била отразена в декларирания финансов резултат на въззиваемото дружество. Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Р. , пълномощник на „ ПИЙ – 1“ ЕООД, с който жалбата е оспорена като неоснователна . Страната посочва , че съдът подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства и правилно е отхвърлил предявения иск , тъй като ищецът не е провел успешно главно доказване на исковите си претенции. По никакъв нечин не било доказано съществуването на задължение на ответника спрямо „Агромашина“ ЕООД , съответно при липса на задължение не е могло да бъде цедирано такова. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв.И. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена .

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от адв.Р., който оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.  

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 13.11.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.11.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск за признаване за установено , че ответникът дължи сумата от 4346.60 лева , представляваща задължение по фактура № 0040004681/04.12.2012 г. за доставени резервни части . Била претендирана и законната лихва върху главницата считано от 16.11.2015 г. до окончателното изплащане. В тежест на ищеца / въззиваем е била по реда на пълното и пряко доказване , че между ответника „ ПИЙ – 1“ ЕООД и „Агромашина“ ЕООД е бил сключен договор по силата на който „Агромашина“ ЕООД е била доставила на въззиваемия машинни части, които същият не е заплатил. Съответно въззивинкът е следвало да докаже и извършени по надлежен ред цесии на първоначалното задължение.

По делото е била представена една фактура , която не носи подписа на ответника или негов представител. Няма нито писмени , нито устни доказателства , че твърденият договор е бил сключен. Освен , че счетоводството на ответника е нередовно водено и от там не могат да се направят никакви изводи за дължимостта/недължимостта на исковата претенция , ВЛ е посочило , че счетоводна документация липсва и у „Агромашина“ ЕООД, който към настоящия момент е обявен в несъстоятелност. Цялата искова претенция се основава на фактура № 0040004681/04.12.2012 г. за доставени резервни части, която не е подкрепена с никакви други доказателства. Искът е недоказан и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Поради отхвърляне на основния иск е следвало да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за законна лихва , така както е и направено с обжалваното решение.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса , въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 660.00 лева.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 927/24.10.2017 г. по гр.д. № 964/2017979/03.11.2017 г. на Сливенския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА „ САЛИМИКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление **********да заплати на „ПИЙ – 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление **********деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 660.00 ( шестстотин и шестдесет )лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.