Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 82

 

гр.Сливен, 03.05.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на втори май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           

 

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 57 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. К. , пълномощник на „ Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД гр.Сливен, против Решение № 1066/04.12.2017 г. по гр.д. № 3620/2017 г. на Сливенския районен съд.

         По делото в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Стамова А., с който жалбата е оспорена като неоснователна .

         С определение от з.с.з. на 01.02.2018 г., съдът е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление **********, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи нова искова молба , с която да се иска да се установи претендираната главница в размер на 520.02 лева.

На 12.02.2018 г. е била депозирана искова молба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление **********, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.79 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че Д.С.А., ЕГН ********** *** дължи сумата от 520.02 лв представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2012 г. до 31.01.2016 г. в имот находящ се в с.Скобелево, общ. Сливен. Била е поддържана и претенцията предявена по гр.д.36202017г. по описа на СлРС за сумата от 122.57 лв.- мораторна лихва, иск по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД. За двете претенции е било депозирано заявление пред СлРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК във вр. с което е било образувано ч. гр.д. 2547/. 2017 г. по описа на СлРС. По същото е била издадена заповед за изпълнение, която е била оспорена Д.А.. При оспорването тя е посочила, че признава единствено сумата „ от около 200.00 лева“, които дължи за вода.

В отговора на исковата молба , ответницата А. заявява, че моли да се потвърди  решение 1066/04.12.2017 г. по гр.д. 3620/2017 г. по описа на СлРС. Посочва, че съгласно законите на РБългария претендираната главница в размер на 258.52 лв. е с изтекла давност, съответно по давност били погасени и претендираните лихви.

В с.з. въззивникът редовно се представлява от адв. К. , който поддържа исковата молба и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.  

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 06.12.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 20.12.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима, но неоснователна, поради следните съображения:

По заповедното производство са били претендирани главница в размер на 520.02 лв. и лихва в размер на 122.57 лв. за периода от 01.12.2012г. до 31.01.2016 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението. След издаването на заповедта за изпълнение №1829/01.06.2017 г., длъжникът е депозирал възражение, в което е посочил, че оспорва лихвата в размер на 122.57 лв. и признава главница от „около“ 200.00 лева. При това положение, заповедният съд е следвало да даде указание на заявителя да предяви искова молба за цялата си претенция – главница и лихва. Вместо това съдът е дал указание да се предяви искова молба само за лихвата, което е било направено. Въпреки, че исковият съд е констатирал тази аномалия, вместо да даде самият той указания на заявителя да предяви искова молба и за претендираната главница, той разгледал делото по първоначално предявената искова молба и отхвърлил иска за лихва като недоказан. Очевидно ако не бъде доказана дължимостта на главницата, няма как да бъде присъдена и акцесорната претенция за лихва. Въззивният съд се опита да поправи констатираната нередност, като задължи заявителя да представи искова молба и за претендираната главница, но не може да се произнесе по същество на спора, тъй като искът за главница не е бил разгледан първоначално от районен съд и би се стигнало до произнасяне по същество на една инстанция, нещо което противоречи изначало на гражданското ни правораздаване. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството пред ОС – Сливен да бъде прекратено, тъй като няма произнасяне по цялата искова претенция, а делото следва да бъде изпратено на РС – Сливен, на друг състав, който да разгледа спора по същество.

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1066/04.12.2017 г. по гр.д. № 3620/2017 г. на Сливенския районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ИЗПРАЩА делото на РС – Сливен, на друг състав, който да разгледа спора по същество.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.