Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.04.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                 

 

                                    

При секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 59 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Р., пълномощник на М.А.Н. ЕГН ********** и О.Д.Н. ЕГН ********** *** против решение № 188/31.10.2017 г. по гр.д. № 64/2017 г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на въззивниците, че недвижим имот сграда с идентификатор № 51809.503.3198.2 по Кадастралната карта на гр. Нова Загора е собственост на С.Т.Д. ЕГН **********, И.Т.К. с ЕГН **********, Д.Т.К. с ЕГН ********** и И.Т.К. с ЕГН **********, по наследство и давностно владение от общия им наследодател Т.И.К. *** починал на 05.01.1983 г.  С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да заплатят на И.Т.К. сумата от 1164 лв. деловодни разноски по делото.

Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищците били твърдели, че са собственици на процесната сграда като са я добили по наследство, а били предявили иск за признаването им за собственици поради давностно владение. Липсвал бил правен интерес, тъй като по  същество се оспорвал договор за доброволна делба. Искът бил иницииран по грешно, тъй като е следвало всеки един от ищците, твърдейки, че е придобил собствеността по наследство да предяви своята претенция съобразно притежаваните от него идеални части. Тъй като е можело да са налице различни хипотезите единия от наследниците да е просто държател, друг да е прекъснал владението си, трети пък въобще да не бил извършил нито едно посещение. Страната счита, че не може съдът да признае ищците общо за собственици по наследство и давностно владение ако те бъдат признати за съда за собственици това следвало да бъде или по наследство, като се съобразят съответните идеални части или по давностно владение за всеки един от ищците. На следващо място страната твърди, че ищците не са успели в условията на пълно и главно доказване да докажат вменената им доказателствената тежест – основанията, на които претендират да се признае за установено по отношение ответниците, че са собственици на процесната сграда. Не се било доказало те да са собственици на нито едно от твърдените основания. Те не били придобили процесната сграда по наследство, тъй като от събраните по делото доказателства не било безспорно установено, че наследодателят им е собственик на недвижимия имот. Липсвал нотариален акт, липсвало отстъпено право на строеж, липсвал какъвто и да било договор. Ето защо следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 99 от ЗС и ответниците като собственици на земята да бъдат признати за собственици и на всички постройки в нея. Въззивниците намират за неоснователно твърдението на ищците за придобиване на имота на основание давностно владение. От свидетелските показания се било установило, че единствено ищцата Ирина е живяла там и е извършила някакви подобрени. Друг от наследниците - Митко, бил оставал няколко пъти, а пък някои от наследниците не били посетили имота нито веднъж. Страната счита, че в случая едната наследница е владяла своята си част, а за частите на другите наследници е упражнявала само държане по смисъла на чл. 68 ал.2 от ЗС. По този начин искът дори да бил основателен той е следвало да бъде заведен само от едната наследница. На следващо място е посочено, че дори да имало някога фактическо владение на имота давността била прекъсната, тъй като от повече от шест месеца той не се владее фактически. От заключенията на вещото лице било станало ясно, че консумация на ток е имало последно през 2015 г., а на вода през 2013 г. По този начин не можело да се приеме за вярно, че ищецът Митко бил идвал в имота „миналото лято“.Твърди се, че ищците не са успели да докажат, че е изпълнен фактическия състав на чл. 79 ал.1 от ЗС. По нататък в жалбата страната излага оплаквания за немотивираност на решението и за вътрешно противоречие на мотивите. Моли се на първо място да се обезсили първоинстанционното решение като постановено по недопустим спор. Ако съдът приемел, че заявената претенция е допустима се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като процесуално и материално незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявения иск.

Страната не е направила доказателствени искания, както и искания за присъждане на разноски.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивниците редовно призовани  не се явяват и не се представляват..

В с.з. въззиваемите С.Д., Д.К. и И.К. редовно призовани  не се явяват и не се представляват.

В с.з. въззиваемата И.К. редовно призована не се явява. Представлява се от адв.М., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 13.11.2017 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на27.11.2017 г. /п.к./ е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е предявен иск за установяване на собственост придобита на основание наследство и давностно владение. Твърдяло се е, че владението, на което се основава собствеността включва времето през , което наследодателят на ищците е владял имота, както и времето през което те са го владели. Напълно допустимо е да се предяви такъв иск. Допустимо е и искът да бъде предявен от всички наследници на праводателя едновременно. Ищецът е този, който определя страните по делото чрез своите твърдения. Недопустимо е ответникът да се опитва да ограничи правото на иск на страната като посочва кой би трябвало да предяви иска.

В настоящия случай действително не са представени писмени доказателства, които да установяват правото на собственост на ищците. Събрани са обаче множество свидетелски показания от които е видно, че още бащата на ищците е владял имота като собствен, явно , необезпокоявано от никого и то в продължение на повече от 10 години. Съдът счита , че са неоснователни твърденията на въззивната страна , за това , че владението на имота е било прекратено повече от 6 месеца. Имотът е придобит по давностно владение преди повече от 6 месеца. За това свидетелства св. Г., която посочва, че родителите на ищците са построили къщата за своето семейство, да бъде дом за децата им. Като такъв са го владели до края на живота си ( наследодателят Трифон К. е починал на 05.01.1983 г.). След неговата смърт ищците са продължили да владеят имота като своя – явно и необезпокоявано. Придобивната давност за тях е изтекла още към 1983 г. Обстоятелството,че последните няколко години няма ток и вода в имота не означава, че ищците не го владеят. Там се намират личните им вещи, защото за тях това е домът им. От свидетелските показания на св.Г. се установи , че винаги е имало член на семейството в къщата, като ищцата И.К. извършила дори значителни подобрения в имота ( построила баня), а през 2016 г. ищецът Д.К. е пребивавал в имота в продължение на месец.в този смисъл са и показанията на св.Д. и св. С.. Свидетелските показания са от незаинтересовани лица, които имат лични и непосредствени впечатления през годините за собствеността и владението на процесния имот . Дори свидетелят на ответниците – Д. посочва в показанията си, че в процесната къща е видял чужди вещи и покъщина, а ответникът О. не му е казал керпичената къща да е негова, нито че в нея държи свои вещи. Обстоятелството, че към момента в процесния имот няма вода или електричество, не променя собствеността му. Ако ответниците са искали на свой ред да го завладеят е било необходимо да го владеят явно и необезпокоявано според разпоредбата на 79 от ЗС. По делото има данни, че едва последната година с извършените от тях действия – поставяне на катинар, закриване на партидите във ВиК и Енерго, подаване на данъчна декларация, ответниците са предприели действия по своене на имота. Давността обаче не е изтекла , тъй като ищците са им са се противопоставили предявявайки настоящия иск.

С оглед на изложеното, съдът намира , че предявеният иск се явява основателен и доказан . Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд решението следва да се потвърди.

Съгласно правилата на процеса въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата И.К. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00лева.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 188/31.10.2017 г. по гр.д. № 64/2017 г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА М.А.Н. ЕГН ********** и О.Д.Н. ЕГН ********** *** да заплатят на И.Т.К. ЕГН**********,*** сумата от 400.00 (четиристотин) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.