Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №64

 

гр. Сливен, 13.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          М. БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №65 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №7/03.01.2018г. по гр.д.№5501/2017г. на Сливенски районен съд, с което е прекратен с развод, сключения между Г.Й.Ж. и Г. И. Ж., граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е признато за установено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпругата Г.Ж.. С решението е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.Г.Ж., родено на ***г. на бащата Г.Й.Ж., при когото е постановено и местоживеенето на детето; на майката е определен свободен режим на лични отношения с детето, при задължителен такъв, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17,00 часа на петъчния ден до 16,00 часа на неделния ден, с преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; майката е осъдена да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 140лв., считано от подаване на исковата молба – 24.10.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска. С решението е постановено след развода Г.Ж. да носи предбрачното си фамилно име И.; предоставено е ползването на семейното жилище на съпруга Г.Ж.. Присъдени са разноски в полза на ищеца Г.Ж. и ответницата Г.Ж. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50лв. в полза на съдебната власт. 

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство Г. И. Ж. чрез пълномощника адв. Е.П. и с нея се атакува решението в частите, с които е прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е само на съпругата; предоставено е упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете И. на бащата; определено е местоживеенето на детето при бащата; определен е режим на лични отношения с майката и същата е осъдена да заплаща издръжка.

В жалбата си, въззивницата Г.Ж. чрез пълномощника си адв.П. посочва, че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. По отношение на вината, посочва, че районният съд не е направил пълен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Неправилно съдът кредитирал показанията на свид. Е.К.и свид.М. Ж., които правят само предположения за изневяра на съпругата, но не установяват непосредствени възприети факти в тази насока. Останалите свидетелски показания опровергавали този извод. Въззивницата счита, че вината за разстройството на брака е и у двамата съпрузи. Посочва, че тя винаги е работила в заведения, предполагащи вечерни закъснения, но това е ставало със знанието и категоричното съгласие, разрешение на съпруга й, който е поел ангажимента за детето, докато тя е на работа. Съпрузите не са имали проблеми до предявяване на иска с нейната работа, неизпълнение на семейните задължения като майка и съпруга. Ако е имало някакви проблеми, то ищецът не е направил от своя страна опит за запазване на брака и подобряване на взаимоотношенията със съпругата си. Поради това счита, че и двете страни имат вина за разстройството в брачните отношения. По отношение на родителските права, посочва, че съдът отново не е обсъдил и ценил всички събрани по делото доказателства. Счита, че тя е по-пригодния родител да упражнява родителските права. Посочва, че е променила работното си време с оглед детето и посещенията на детска градина от негова страна. По делото нямало доказателства, че не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и да се грижи за детето. Посочва, че безспорно детето трябва да поддържа лични контакти и с другия си родител и посочва, че е съгласна с един по-разширен режим на лични контакти на детето с бащата. По отношение на издръжката, счита че издръжка от 140лв. ще задоволява потребностите на детето. Посочва, че по отношение на жилището няма претенции за ползване. С оглед изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да признае, че вина за разстройството на браните отношения имат и двата съпрузи; да предостави на нея упражняването на родителските права, определи разширен режим на лични контакти на детето с бащата и осъди последния да заплаща издръжка за детето в размер на 140лв. С оглед на вината, счита, че разноските следва да останат за всяка страна, както са направени, като съда отмени първоинстанционното решение в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство Г.Й.Ж. чрез пълномощник адв. Х..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е направил обосновани изводи за отношенията на съпрузите и поведението на съпругата. Счита, че се установило, че въззивницата е пренебрегвала съпружеските си задължения, давайки превес на служебните си ангажименти, които в много случаи били фиктивни. От много години той имал съмнения, че съпругата му поддържа  връзки с други мъже. През последната година често отсъствала от дома си и по-късно се установило, че това е свързано с извънбрачна връзка с конкретно лице. Част от разстройството в семейните отношения се дължало и на пренебрегване на родителските й задължения спрямо детето, като въззивника е поел изцяло грижите за детето. Нямало изложени и доказани сериозни провинения от страна на съпруга за разстройването на брака и правилно районният съд е приел, че вината е само на ответницата. По отношение на упражняването на родителските права, отново посочва, че той е този родител, който полага основната грижа за детето. Посочва, че той го води на градина, взема го, приспивал го, прекарвал е свободното си време с детето. Ответницата, когато си била в къщи, се дразнела от поведението на детето, държала се грубо с него, понякога го е удряла. През последните месеци ответницата пренебрегвала празниците на детето. Посочва, че в семейното жилище е осигурена спокойна семейна обстановка, необходимите битови условия за правилното израстване на детето. Преместването в друга, по-неблагоприятна среда, с която детето не е свикнало, ще се отрази неблагоприятно върху емоционалните изживявания на детето. Въведеното с въззивната жалба твърдение за прием на наркотици посочва, че е клеветническо и невярно и в тази връзка представя писмено доказателство – медицинско изследване от 18.01.2018г. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да му присъди разноските пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивницата Г.Ж., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. П., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че майката е по-пригодният родител за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете, което се установило и от социалния доклад. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски.

Въззиваемият Г.Ж., редовно призован, в с.з. се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Посочва, че докато страните са живеели заедно, основните грижи за детето били полагани от бащата и неговата майка, които имали и по-големи възможности за това, с оглед ангажиментите на въззивницата. Посочва, че условията, при които живее майката, не са толкова добри, колкото тези на бащата. Бащата не ограничава контактите на майката с детето, поради което в интерес на същото е да се отглежда от бащата. 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото  доказателства, намира, че решението в обжалваната му част относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака малолетно дете, е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установеното пред настоящата инстанция от събраните допълнително доказателствени средства, както следва:

От новия социален доклад, изискан от въззивния съд, изготвен от ДСП – Сливен се установява следното:

Родителите на детето И. разполагат с капацитет и ресурс да се справят с грижите за него. Двамата работят и са финансово обезпечени, не съобщават за финансови затруднения или здравословни проблеми, които да ги възпрепятстват в грижите за детето. Имат подкрепяща среда от страна на своите родители. Двамата заявяват желание и готовност да изпълняват адекватно родителските си ангажименти към детето и да осигуряват всичко необходимо за нормалното му развитие. По информация на г-жа Х. – падагог в групата на детето в ДГ „Звездица“, детето е с преобладаващо добро психоемоционално състояние и не е наблюдавана промяна в поведението на детето при раздялата на родителите, както в дните, когато е при майката, така и в дните /след почивните дни/, когато е при бащата. И. е общително, будно дете, с готовност влиза в игрови взаимодействия, включва се в групови занимания, справя се добре с поставените индивидуални задачи, работи бързо и самостоятелно, има добър потенциал за развитие. Детето се води на детската градина с подходящо и чисто облекло, в добър външен вид. От настоящата учебна година, майката води и прибира детето от детското заведение, преди това основно бабата по бащина линя и бащата са го придружавали. Детето И. информира социалния работник, че се чувства добре и с двамата си родители, не изразява предпочитание към някой от тях. Към момента не е констатирано упражнено давление спрямо детето от единия или другия родител или техни близки. Детето не съобщава за притеснителни факти при общуването с тях. В средата, в която към момента се отглежда И., не са констатирани преки рискови фактори по отношение на полаганите за него грижи. Социалния работник е изложил становище, че счита, че и двамата родители имат ресурс да полагат адекватни грижи за детето И.. Наблюдава се добро взаимодействие родител-дете, както и умения за поставяне на норми и граници на поведение. Родителите имат добра комуникация помежду си и проявяват родителска активност, като в това отношение бащата е подкрепян от своята майка. Към момента преки и непосредствени грижи за детето полага майката с подкрепата на своите роднини, а бащата и неговите родители поемат рижите за детето през почивните дни. В интерес на детето е да продължи да се отглежда в семейна среда, като му се предостави възможност за пълноценно общуване с двамата родители, техни близки и с деца на неговата възраст.

Майката Г.Ж. получава редовно месечно възнаграждение в размер на 540лв. и е с работно време от 10,00 часа до 16,00 часа. Бащата получава месечно трудово възнаграждение 620лв. и е с работно време  от 07,00 часа до 17,00 часа.

От изготвените оценки на родителския капацитет от Център за обществена подкрепа при КСУДС – Сливен, се установява следното:

На И. е осигурено безопасно място за съществуване. Майката и бащата имат умения при необходимост да потърси медицинска помощ. Има изградена емоционална връзка между детето и неговата майка. То се чувства спокойно в нейно присъствие. Получава необходимото внимание от всички членове на семейството. Има силна емоционална връзка със своята първа братовчедка /дъщеря на неговата леля по майчина линия/, с която се почти на една възраст. Получава внимание, обич и грижа. Има емоционална връзка между детето и неговия баща и се чувства спокойно в негово присъствие. Детето е привързано към двамата си родители и не изразява по-специални предпочитания към някой от тях. Детето приема факта, че родителите му са разделени.

Майката подкрепя и стимулира И. да общува свободно с връстниците си. Контактува със съседските деца, има изграден приятелски кръг и сред децата в детската градина. Майката има умения да използва разнообразни положителни методи при възпитанието му. В семейството има изградени ясни правила. Детето е придобило знания и умения, подходящи за възрастта си, има изградени основни хигиенни навици.

Майката оценя мястото и ролята на бащата в живота на детето и не желае да прекъсва връзката между тях, не възпрепятства техните контакти. Майката притежава необходимия родителски капацитет, желание и мотивация да отглежда и възпитава детето. Проявява обич и загриженост спрямо сина си, закупува неща, от които детето има нужда, разполага с необходимите жилищно-битови условия, постоянна работа, доходи и подкрепяща социална среда.

Бащата притежава необходимия ресурс за отглеждане на детето от гледна точка на материална обезпеченост, битови условия, подкрепяща социална среда. Проявява необходимата родителска активност.

След приключване разглеждането на делото в СлРС в проведено открито съдебно заседание на 08.12.2017г., между Г.Ж. и Я.К./присъствала на съдебното заседание като придружител на Г.Ж./ е възникнала разправия, като се е отзовал полицейски орган и е съставил протокол за предупреждение по ЗМВР и на двете участнички в разпрата, като ги е предупредил да не отправят една на друга обидни думи и заплахи и да не си нанасят физически и психически тормоз, а да решават спорните въпроси по законовия ред.

Въз основа на сравнително правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до незаконосъобразни и неправилни правни изводи в обжалваната част.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен брачен иск за прекратяване на сключения между страните брак с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с правно основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с искове за упражняване на родителски права, определяне режим на лични отношения и присъждане на издръжка на роденото от брака малолетно дете, искане за ползване на семейното жилище, както и иск за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. С исковата молба е направено нарочно искане по смисъла на чл.49, ал.3 от СК за произнасяне на съда по въпроса за вината за разстройството на брака.

Първоинстанционното решение в частта относно прекратяването на брака с развод на основание чл.49, ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения; ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода не е обжалвано и е влязло в сила.

На първо място предмет на въззивното производство е решаване въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Следва да се отбележи, че въпреки, че въззивницата е посочила, че бракът не е изчерпан от съдържание, то в частта относно констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и прекратяването им на това основание с развод, не е обжалвала решението и същото, както бе отбелязано е влязло в сила, поради което въззивният съд няма да изследва този въпрос. Директно ще премине към спорния въпрос чия е вината за това разстройство на брака, тъй като същият е въведен в предмета на делото с нарочно искане по чл.49, ал.3 от СК, направено с исковата молба и поддържано в хода на производството.

След преценка на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи.

Понятието за брачна вина се изгражда на общото понятие за вина в правото. Общоприето е, че вината представлява субективното отношение на дееца към собственото му противоправно поведение и противоправния резултат. С оглед на това може да се каже, че брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака /ППВС №10/1971г./. Вината при развода трябва да бъде доказана. В практиката обаче се отдава значение преди всичко на брачните нарушения, от които се прави извод за брачна вина.

В случая, първото твърдение за брачно нарушение, а от там и извода на районния съд за наличие на брачна вина единствено и само у ответницата – въззивницата Г.Ж. е свързано с твърденията за наличие на извънбрачна връзка, която ответницата установила с друг мъж.

Въззивният съд, анализирайки свидетелските показания в тази насока и заинтересоваността на основната свидетелка в тази насока – М. Ж. – майка на ищеца, намира, че това твърдяно брачно провинение не е доказано по несъмнен начин. Свид.Ж. основно говори за предположения за установени назад във времето извънбрачни връзки на снаха си – ответницата, било със сина на собственика, било със самия собственик на предходното заведение, в което въззивницата е работила през 2016г. Тези показания са в сферата на предположенията, като такива предположения обаче не е имал ищецът. Видно от показанията на останалите свидетели, съпругът на Г. изрично е заявявал, че има доверие на съпругата си, знае че закъснява заради работата си и е дал изрично съгласие да работи като сервитьорка. По отношение на връзката на ответницата с лице на име Д., съдът намира, че същата не е установена по несъмнен начин. Основните показания в тази насока отново са на свид.М. Ж. – майка на ищеца, която не е видяла конкретни факти, от които по несъмнен начин да се направи извод за установена извънбрачна връзка на снаха й с друг мъж. Самата свидетелка на няколко пъти посочва, че тя не се бърка в отношенията на сина и снаха си, но въпреки това, тя е тази, която навежда съмнения и сочи за изневяра от страна на снаха си. Свид. М. Ж. дори нарочно е завела като свидетел сестра си свид. Е.К., за да възприеме и тя факта на изневярата. От показанията на свид. К. обаче съдът не може да направи извод за безспорно наличие на твърдяната извънбрачна връзка. Самите показания са вътрешно противоречиви относно колко пъти и по кое време на деня – сутрин или късно вечер е видяла ответницата на улица зад окръжна библиотека да влиза, респ. излиза от къща, находяща се там. Следва да се отбележи, че ответницата работи в ресторант „Саволен“ и е напълно възможно пътят й за работа да минава по тази улица, за която свидетелства К.. Самата свидетелка не е посочила да е видяла нещо, от което да се направи недвусмисления извод за установена трайна извънбрачна връзка. Според съда, показанията, от които районният съд е направил извода си за установена извънбрачна връзка, почиват единствено на предположения и тълкувания, направени от майката на ищеца, но не и на конкретни факти. Поради това, съдът не приема за безспорно установено това брачно провинение – установена извънбрачна връзка от страна на ответницата Г.Ж..

По отношение на другите твърдени и приети за установени брачни провинения – редовни закъснения и неприбирания с дни в семейното жилище, съдът отново намира същите за недоказани. На първо място, безспорно закъсненията при прибирането си в семейното жилище от страна на ответницата се дължи на нейната работа – сервитьорка и установеното за тази й работа работно време. Установи се обаче, че съпругът безспорно знае за работата на съпругата си, не е възразявал и дори е дал изрично съгласие тя да работи такава работа, свързана със закъснения /свид.Ж.П., свид.Т.К./. Не се установи твърдението, че ищцата по цяла седмица не се е прибирала в дома си. Когато е била извън дома си, се установи, че е била при родителите си и един път при сестра си за три дена /помагала й да чистят въшки от нейното дете/, като обаче при родителите си е била за дните от петък до неделя и то винаги с детето. Ако се е налагало Г. да преспива при родителите си, то това е било със знанието и съгласието на съпруга й /свид.П./.

Следва да се има предвид, че ако съпругът не е бил доволен и съгласен с работното време на съпругата си и характера на работата й, той е следвало да й заяви това, да поговорят и да намерят начин да решат двамата взаимно този проблем. Мълчанието и тайното недоволство не са решение на проблема и не водят до провинение на другата страна. По делото не се установи ищецът въобще да е поставял пред съпругата си този въпрос /закъсненията, работното време/, още по-малко е поставял и въпроса има ли установена извънбрачна връзка, в случай, че има съмнения в тази насока. Ищецът не е поставял тези въпроси за обсъждане и решаване пред съпругата си. Напротив, заявявал е че й има доверие /свид.П./ и е съгласен да работи такава работа. Именно поради работата й, ищецът е поемал по-голяма част от грижите за детето, свързани с вземането му от детската градина и извеждането му да играе на вън – пред блока или на детски площадки. Не е установено обаче нежелание и дезинтересиране на ответницата от семейните задължения и грижите за детето, както е приел районния съд. Доказателства в тази насока няма ангажирани.

От друга страна, се установи едно отдръпване, дистанциране и незаинтересованост на ищеца от воденето на съвместен социален живот със съпругата си. От показанията, както на свид.М. Ж., така и от показанията на свид.Я. и свид.И., се установява, че от значителен период от време /няколко години/ Г.Ж. не ходи никъде със съпругата си – нито излизат заедно по поводи на приятели, познати и роднини, нито ходи с нея при родителите й на гости, нито на село.

На следващо място следва да се отбележи, че младото семейство живее заедно със семейството на съпруга в един апартамент, при липса на самостоятелност. Случвало се е двамата млади да се карат заради майката на Г., която правила опит да се намесва в личните им отношения /свид.П./.

Анализирайки всичко изложено, съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Двамата са допуснали да живеят заедно със семейството на ищеца, до някаква степен безспорно са допуснали и разбираемото за такова съжителство вмешателство в техните лични и семейни отношения. Не се установи някой от двамата, при наличие на съмнение, недоволство или разногласие по някои въпроси да са ги обсъждали заедно и да са търсили решение на въпроса, евентуално проблема. Отделянето им емоционално един от друг, незаинтересоваността и дистанцирането от социалния живот на другия, необсъждането на проблемите, внушаването и задълбочаването на евентуални подозрения за неправомерно поведение у другия, без да се поставя проблема открито за обсъждане и решаване, постепенно е довел до състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, вина за което обаче, поради изложеното, имат и двамата съпрузи.

Като е стигнал до друг извод по въпроса за вината, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази му част и вместо него да се постанови ново, с което да се признае за установено, че вина за дълбокото и  непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

По въпроса кому да се предостави упражняването на родителските права спрямо родено от брака малолетно дете И., роден на ***г.:

Въз основа на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, въззивният състав, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето, приема, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете И. е майката Г.Ж..

Основните потребности на детето са от подходяща храна, облекло, нормални жилищни условия, осигуряване на достъп до здравни грижи, упражняване на родителски контрол и осигуряване на редовно присъствие в детската градина. Детето се нуждае от внимание, топлина и грижа, разбиране и подкрепа, както и от задоволяване на емоционалните му потребности, които безспорно на този етап се осигуряват и от двамата родители. Детето се нуждае от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата родители, с членовете на разширеното си семейство, както и с деца на неговата възраст. Има нужда от постоянни грижи, гарантиращи цялостното му развитие, както и от напътствия, стимулиране и подкрепа за изграждане на навици и умения, необходими в ежедневието.

В средата, в която към момента се отглежда И. не са констатирани преки рискови фактори по отношение на полаганите за него грижи. 

Съдът взе предвид ниската възраст на детето и установената от свидетелските показания и социалния доклад силна емоционална привързаност на детето към майката, като съществуващия баланс в отношенията между майката и детето, с оглед неговото психическото здраве и спокойствие, не следва да се нарушава.

Съобрази и условията за живот при двамата родители, които са безспорно подходящи и при двамата. Макар, че безспорно жилището на бащата – семейното жилище е по-голямо и безспорно с установени подходящи условия за отглеждането на детето, то такива са установени и в дома на майката, където детето се отглежда след раздялата на страните. Факти като големината на жилището и по-добрите чисто битови условия, категорично не са единствено решаващи и не следва да се концентрира вниманието и да се правят кардинални изводи за условията на живот само и единствено на база на тях. Напротив, освен материалните условия, които безспорно са от значение, по-важно и основно за решаване на основания въпрос за упражняване на родителските права, е родителския капацитет на родителите, възможностите им във връзка с възпитанието на детето и емоционалната връзка с него. 

Съдът взе предвид и факта, че майката, може да разчита на помощта на своите родители, при които на този етап се е установила да живее, при отглеждането на детето, което е от съществено значение, с оглед нейната работа. Установи се, че след раздялата на страните майката е преминала на работно време от 11,00 часа до 16,00 часа, съобразено с нуждите на детето – водене и прибиране от детска градина.

Съдът намира, с оглед новия социален доклад, че майката има добри възпитателски качества – способност да се грижи, възпитава детето, да му създава навици, в която насока са били и забележките й спрямо детето, приети като отрицателно поведение от страна на районния съд. В социалния доклад и в нарочно изготвената оценка на родителския капацитет, изрично е посочено, че майката притежава необходимия родителски капацитет, желание и мотивация да отглежда и възпитава детето. Изрично е посочено, че майката има умения да използва разнообразни положителни методи при възпитанието му.

Тези факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, което е в ниска възраст, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето, с оглед неговите потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо детето И. е майката.  

С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се определи местоживеенето на детето при нея. Майката има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. Тя полага всички необходими грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му. Няма ангажирани доказателства, които да опровергават този извод на съда. По делото не е установено майката да не е полагала грижи за детето и да се е дезинтересирала от грижите към него. Напротив, установи се, че тя е грижовна майка, има възпитателски качества и безспорно желание да продължи да се грижи за детето. Както бе отбелязано по-горе при обсъждане въпроса за вината, работата като сервитьорка и свързаните с това закъснения, са били обсъдени и съгласувани с бащата, който изрично е поел ангажиментите и грижите за детето през времето, в което майката е на работа. След раздялата на страните, майката е променила работното си време и разчита на помощта и на родителите и сестра си във връзка в воденето и прибирането на детето от детска градина и грижите за него, докато тя е на работа. Факта, че майката работи такава работа /сервитьор/ не я прави лош и непригоден родител. Важни в случая са желанието, родителския капацитет, връзката й с детето и усилията, които полага да се справя с нелеката задача на родител – да отглежда и възпитава детето. Освен това, следва да се отчете, че майката упражнява тези права и по силата на постановените привременни мерки и се установи от социалния доклад, че се справя безспорно с отговорностите си на родител, като е предприела своевременно всякакви възможни мерки и действия, за да установи подходящо и балансирано работно време, като разчита на съответната помощ на своите родители и близки, както бе посочено. 

Не е установено негативно обстоятелство в социалното обкръжение на майката, което да повлияе негативно върху възпитанието на детето.

Поради това съдът счита, че в интерес на детето е упражняването на родителските права след развода да се предостави на майката.

Местоживеенето на детето също следва да бъде определено при майката с оглед решаването на въпроса за родителските права.

На бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с детето. Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В случая следва да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с бащата чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това, на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето.

            Имайки предвид всички обстоятелства по делото, местоживеенето на страните в едно населено място, местоработата им и характера й, възможността да разчитат на подкрепата на членовете на т.нар. разширен семеен кръг и най-вече, ръководен от изключителния интерес на детето, настоящия състав намира за подходящ следния режим на лични контакти на бащата с детето: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 17,00 часа на петъчния ден до 17,00 часа в неделя; по коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката. Тъй като детето все още ходи на детска градина, то съдът на този етап няма да разпределя дните по време на ученическите ваканции, тъй като определи и един разширен месечен режим на лични контакти.

Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен това личните  

 

 

 

контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Съгласно изискванията на чл.59, ал.2, във вр. с чл.143, ал.1 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за малолетното дете И., която ответника следва да заплаща, считано от влизане в сила на решението за родителските права.

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето /навършена 6-годишна възраст/, съобрази нуждите му с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна и облекло и прецени, че са нужни около 200лв. месечно. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът поеме по-голямата част, а именно – 140лв. Съдът взе предвид доходите на двамата родители и липсата на задължения да издържат други ненавършили пълнолетие деца. Майката следва да поеме по-малката част от необходимата за детето издръжка, тъй като тя е родителят, който осъществява /като привременна мярка на нея е предоставено упражняването на родителските права по постигнато споразумение пред районния съд/ и за в бъдеще на нея се предоставя упражняването на родителските права, т.е. непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед постигната и одобрена спогодба относно привременните мерки относно упражняването на родителските права и изричното споразумение докато те са в сила издръжка да не се заплаща, издръжката следва да се присъди, считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

Като е достигнал до други правни изводи относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака малолетно дете, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и в тази част и вместо него да се постанови ново, с което се предостави упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете на майката, като определи местоживеене на детето  при нея и съответен режим на лични контакти с бащата и присъди издръжка за детето в посочения по-горе размер от 140лв.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр. второ от ГПК с оглед установената вина и на двамата съпрузи, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, в т.ч. и тези за въззивната инстанция, а окончателната държавна такса, определена от районния съд в размер на 50лв. следва да бъде заплатена по равно от тях, съответно по 25лв. Решението на СлРС следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати държавна такса над размера от 25лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 201,60лв., като общия размер на държавната такса, дължима от него възлиза на сумата от 226,60лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №7/03.01.2018г., постановено по гр.д.№5501/2017г. на Сливенски районен съд, в частите, с които: е признато за установено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпругата Г. И. Ж.; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.Г.Ж., родено на ***г. на бащата Г.Й.Ж., при когото е постановено и местоживеенето на детето; на майката е определен свободен режим на лични отношения с детето, при задължителен такъв, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17,00 часа на петъчния ден до 16,00 часа на неделния ден, с преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; майката Г. И. Ж. е осъдена да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 140лв., считано от подаване на исковата молба – 24.10.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, както и в частта относно осъждането на Г. И. Ж. да заплати на Г.Й.Ж. направени пред първата инстанция разноски  размер на 625лв. и по сметка на СлРС държавна такса над размера от 25лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на двамата съпрузи.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.Г.Ж., родено на ***г. с ЕГН **********, на майката Г. И. Ж. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете И.Г.Ж., родено на ***г. с ЕГН **********, при майката Г. И. Ж. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Г.Й.Ж. с ЕГН ********** с детето И.Г.Ж., родено на ***г., както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 17,00 часа на петъчния ден до 17,00 часа в неделя; по коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ на всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден  и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката.

 

ОСЪЖДА Г.Й.Ж. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Г. И. Ж. с ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете И.Г.Ж., родено на ***г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 /сто и четиридесет/ лв., считано от влизане в сила на решението относно упражняване на родителските права до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Г.Й.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в общ размер 226,60лв.

 

 

Решението, в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на личните контакти и издръжката на детето,  може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                  

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                               2.