Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

Гр.Сливен, 09.02.2018г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                            

     като разгледа докладваното от съдия Костова  в.гр.дело №  76 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

      Образувано е по жалба на взискателя „Кълект Сървисис груп“ ООД по изп. дело № 937/2017г. на ДСИ при СлРС срещу Постановление от 26.10.2017г., с което се намаляват дължимите разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лева на 200 лева.

      Взискателят твърди, че по негова молба от 26.09.2017г. са били изпратени запорни съобщения до „Юробанк И Еф Джи България“ АД и исканите запори били наложени, след което сумите постъпили по сметката на ЧСИ, но не доброволно, а в изпълнение на наложените запори. Твърди, че има право на адвокатско възнаграждение в общ размер на 350лв., от които 200лв. за образуване на изпълнителното дело и 150лв. за неговото водене. 

     Счита, че разноските за адв. възнаграждение по изпълнителното дело не могат да бъдат в  по-нисък размер от сумата 350лв. Твърди се, че е налице водене на изпълнително дело, тъй като всички изпълнителни действия били извършени по молба на взискателя, а именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, в изпълнение на които запори бил събран дълга. Счита, че налагането на запор несъмнено представлява водене на  изпълнително дело по смисъла на чл. 10 т.2 от Наредбата.  Освен това, дори запорът да не е бил наложен, самото искане за налагането му също представлявало водене на изп.дело по смисъла на същата разпоредба. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК, забраняваща  адв. възнаграждение да бъде намалявано под минималния размер по чл. 36 от ЗА, определен в Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

     От съда се иск да бъде постановена  отмяна на  постановлението на ДСИ от 26.10.2017г. с указание за пръсъждане на адв.възнаграждение в размер на още 150лв за водене на изп. дело, както и  направените в настоящото съдебно производство разноски. 

    Длъжникът не е депозирал писмено възражение в законния срок. 

    В изпълнение на разпоредбата на чл. 436 ал.3ГПК, ДСИ при СлРС е изложил подробни мотиви, в които счита жалбата за допустима, но неоснователна. 

    След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело,  съдът прие за установено следното:

         Изп.дело № 937/2017г. на ДСИ при СлРС е образувано по молба на взискателя „Кълект Сървисис груп“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2017г. издаден по гр.д. № 20181/2016г. по описа на РС – София  за осъждането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- София да заплати на С.Т.Г.сумата от 350 лева - разноски по делото. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е посочил способ за принудително изпълнение – запор на банковите сметки на длъжника едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, която е получена от длъжника на 09.10.2017г.

     Към молбата за образуване на изпълнително производство е приложен  договор за цесия  от 20.07.2017г., сключен между С.Т.Г.и цесионера „София Клийн“ ООД. По силата на този договор, цедентът прехвърля на цесионера вземането си гр.дело № 20181/2016г. на РС - София в размер на 350.00лева. 

    На 20.07.2017г. е сключен и договор за цесия с цедент „София Клийн“ ООД и цесионер „Кълект Сървисис груп“ ООД, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземенето си от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД по гр.д. № 20181/2016г. на СРС в размер на 350 лева.

     Едновременно с изпращането на поканата за  доброволно изпълнение до длъжника, ДСИ е изпратил запорно съобщение до „Юробанк И Еф Джи България“АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. От банката е отговорено, че запорът е наложен на 10.10.2017г. и наличността по сметката е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума. По изп. дело е приложена справка № 2735, от която е видно, че на 11.10.2017г. в изпълнение на наложения запор по сметка на съда е постъпила сумата в размер на 546 лева.

    Към молбата на взискателя /л.15/е приложен списък с разноските по образуваното изп. дело, от който е видно, че са направени разноски в размер на 416лв,  включващи: 66лв. - такси по съдебното изпълнение, 200лв. - адв. възнаграждение за образуване на изп.дело и 150лв. - за водене на изп.дело.

 На 19.10.2017г. длъжникът „Топлофикация София“ ЕАД  е депозирал възражение по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на  адв.възнаграждение и поискал да бъде намалено от 350лв. до минималния размер от 200лв.

       С Постановление от 26.10.2017г. ДСИ  е намалил разноските за адв. възнаграждение до размер на 200лв. – адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело.

   Така установеното от фактическа страна,  мотивира следните изводи от правно естество:

    Жалбата е процесуално допустима – подадена са срещу подлежащо на обжалване действие на ДСИ по чл. 435  ал.3 от ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

    Същата по същество,  е основателна и следва да се уважи . 

    Относно дължимите разноски в изпълнителното производство намират приложение правилата на исковото производство, а именно разпоредбите на чл.78 от ГПК.

    В настоящия случай е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, но това плащане не е по волята на длъжника, а в резултат на наложен запор върху банковите му сметки.  ДСИ  е извършил действие по принудително изпълнение и удовлетворяване на вземането, което действие е вследствие именно на тези принудителни действия, а не от извършено доброволно плащане.

    Освен това, длъжникът е знаел още преди връчването на ПДИ, че  дължи процесната сума, но въпреки това не е предприел плащане. Следователно, с  поведението си  е станал повод  за образуване на изпълнително дело,  а също и за воденето му. Съдът приема действията по  налагане на  запор  върху  банковите сметки на длъжника, за част от водене на изпълнилното дело.

   Пристъпването към образуване на изп. дело, както  и ангажирането на  адв.услуги  за водене на изп.производство е извършено от взискателя именно с оглед поведението на длъжника. Затова същият не следва да се ползва от привилегията на извършено доброволно плащане по причина, че такова липсва. Удовлетворяването на вземането е изцяло с  оглед поисканите от взискателя и извършени от ДСИ принудителни  действия.

   Съгласно  чл. 10 т.1 от Наредбата №1/2004г  за минималният размер на адв.възнаграждения,  за образуване на изп.дело адв. хонорар е в размер на 200лв.

   Съгласно чл.10 т.2 на същата наредба, минималното адв. възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания  е 1/2 от възнаграждението, посочено в чл.7 ал.2 т.1, а именно: 1/2 от 300лв.  или  сумата 150лв. 

    Уговореното и платено от взискателя  адвокатско възнаграждение от 350лв. е в минималния по Наредбата размер, поради което  страната има право да го получи  в  пълен размер, т.е. дължима е и разликата от 150лв.  ЧСИ неправилно е редуцирал  адв. възнаграждение до 200лв, в нарушение на чл. 36 от ЗА.

    По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното Постановление на ДСИ  е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да го отмени и върне делото с указания за присъждане на взискателя на разликата от 150лв, представляваща платено адв. възнаграждение  по водене на  изпълнителното дело.

    С оглед изхода от спора, длъжникът  следва да заплати  на взискателя направените по настоящото дело разноски в размер на 225лв, платени за д.т. за образуване на делото и адв. възнаграждение. И тъй като са поискани, следва да се възложат в тежест на длъжника. 

     Водим от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р   Е   Ш  И  :

 

    ОТМЕНЯ  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 26.10.2017г. по изпълнително дело № 937/2017г. по описа на СИС на СлРС, с което на основание  чл.10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДСИ е намалил размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лева на 200лева.

    ВРЪЩА делото на СИС при СлРС за изпълнение на дадените в мотивите на  решението  указания.

 

    ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *********Б., с ЕИК- 831609046 ДА ЗАПЛАТИ  на „КЪЛЕКТ СЪРВИСИС ГРУП“ ООД с ЕИК 203210899 със съдебен адрес ***, сумата от 225лв., представляваща  разноски пред настоящата инстанция.

 

    Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: