Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 21.02.2018 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и първи февруари през двехиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 80 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 220/20.12.2017г. по гр.д. № 539/17г. на НзРС, с което е признато за установено между община Нова Загора и И.Д.И., че последният е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на С.С.В., общ. Нова Загора, представляващ имот с площ 1, 300 дка, попадащ в чертите на кад.№ 004048, целият с площ от 1, 834 дка по КВС на С.С.В., с начин на трайно ползване – нива, код по ЕКК 1100, ІV категория, съставляващ имот № 004049 в землището на С.С.В., с ЕКАТТЕ 69314, община Нова Загора, при граници и съседи: № 004003, нива на земи по чл. 19 по ЗСПЗЗ и № 000172, населено място село Стоил войвода, който имот е образуван от имот №004048, отхвърлен е искът в останалата част за разликата до 1, 834 дка като неоснователен и недоказан и са присъдени на ищеца разноски по делото съразмерно на уважената част от иска в размер на 545, 28 лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея се атакува цитираното решение само в отхвърлителната му част, като въззивникът твърди, че в нея то е недопустимо, тъй като той изобщо не е заявявал претенция за разликата над 1, 300 дка. Искът му е касаел правото на собственост само върху частта от имот кад. № 004048 по КВС с площ 1 300 кв.м., за които е и уважен. Като е постановил отхвърлителен диспозитив до 1 834 кв.м. първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и в тази част решението е недопустимо. Това от своя страна е довело до присъждане само на част от направените от ищеца разноски, вместо в пълен размер, което е неправилно. Поради изложеното въззивникът моли въззивния съд да обезсили в отхвърлителната му част цитираното решение като недопустимо в нея и му присъди в пълен размер разноските за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ответникът – въззиваем в това производство, не е подал писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище по жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – недопустимо в атакуваната част.

Релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока са основателни.

Предявеният положителен установителен иск е бил с точно дефиниран предмет – признаване между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, с площ 1 300 кв.м., понастоящем попадащ в пределите на имот 004048 по КВС на С.С.В., община Нова Загора, целият от 1 834 кв.м. - който очертава пределите на търсената от съда защита.

С решението си, обаче, НзРС е разгледал и се е произнесъл по материално право в по-голям обем от заявения – 1834 кв.м., като е постановил по претенция, каквато не е предявявана. Той е отхвърлил непредявен установителен иск за разликата над 1 300 кв.м. до 1834 кв.м., макар с предявения положителен установителен иск, защитата, търсена от ищеца да се е изчерпвала с признаването за установено между страните, със сила на пресъдено нещо, че той е собственик само на 1 300 кв.м. По-голяма от тази защита страната не е поискала и съдът сам не може да й предостави или откаже.

Като е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, по който е държал отхвърлителен диспозитив, първостепенният съд е излязъл извън правомощията си, което е недопустимо.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за недопустимо и в засегнатата от въззивната жалба част, поради което в нея, съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от ГПК, то следва да бъде обезсилено.

В необжалваната, уважителна част, решението на НзРС е влязло в сила.

 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи изцяло на ответника. Поради това за първоинстанционното производство той следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 229, 72 лв. /сумите по представените квитанции в размер на 44 лв. не представляват съдебни и деловодни разноски, поради което не се включват в присъдената сума/, а за въззивното – 25 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

                                               

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 220/20.12.2017г. по гр.д. № 539/17г. на НзРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.Д.И., ЕГН ********** ***, против ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че първият е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на С.С.В., общ. Нова Загора, представляващ имот с площ 1, 300 дка, попадащ в чертите на кад.№ 004048, целият с площ от 1, 834 дка по КВС на С.С.В., с начин на трайно ползване – нива, код по ЕКК 1100, ІV категория, съставляващ имот № 004049 в землището на С.С.В., с ЕКАТТЕ 69314, община Нова Загора, при граници и съседи: № 004003, нива на земи по чл. 19 по ЗСПЗЗ и № 000172, населено място село Стоил войвода, който имот е образуван от имот №004048, за разликата над 1, 300дка до 1, 834 дка, като  НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА община Нова Загора да заплати на И.Д.И. направените разноски по делото за първата инстанция в размер на още 229, 72 лв. и за тази инстанция в размер на 25 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: