Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №44

 

гр. Сливен, 02.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №81 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, против Решение №1116/21.12.2017г. по гр.д.№3108/2016г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М.Е.М. *** против „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата 14960лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване за периода от 01.03.2010г. до 31.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2010г. до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – М.Е.М. изцяло.

Във въззивната си жалба въззивникът М.М., чрез пълномощника адв. Ж.Д., посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва, че професионалния характер на заболяването му е установен с Протокол №7/04.11.1999г. на диагностична комисия за потвърждаване на професионално заболяване – Стара Загора и това решение е безсрочно. Поради това счита, че професионалния характер на заболяването е установен и преосвидетелстване не следва да се извършва. Позовава се на решение на ВКС в тази насока. Счита, че в производството следвало да се установи само факта, че има вреди, които са в пряка и непосредствена последица от заболяването му и какъв е техният размер. В тази насока посочва, че още с исковата молба е направил искане за назначаване на съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертиза, които са от съществено значение за доказване на вредите и техния размер, но неуважавайки това искане, районният съд го лишил от право на защита. Поради това, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в пълня претендиран размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от другата страна - „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен чрез пълномощника адв. Ш. посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно. Намира довода, развит във въззивната жалба за доказан факта на професионалното заболяване, за неправилен. Посочва, че в случая е неприложим пар.2 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005г. и определената на ищеца степен на инвалидност не е пожизнена, а от там и недоказана.Посочва, че след първоначалното му освидетелстване ищецът е бил преосвидетелстван през 2002г. и 2008г. Намира цитираното в жалбата решение на ВКС за неотносимо. Поради това споделя извода на районния съд за недоказаност на иска само на това основание и безпредметността на обсъждането на последващите въпроси относно настъпването и размера на претендираните вреди. С оглед изложеното, моли въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

С определение от 09.02.2018г., постановено по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд е допуснал поисканите от въззивника с въззивната жалба съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертизи.

В с.з. въззивникът М.Е.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д. от АК – Хасково, която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. П., която оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и поддържа изложените съображения в подадения отговор на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Няма претенция за присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното първоинстанционно решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ само с установеното пред настоящата инстанция, в резултат на допуснатите и събрани доказателствени средства – заключенията по назначените от въззивния съд съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертизи, както следва:

От заключението на изготвената и изслушана ССчЕ се установява следното: През процесния период 01.03.2010г. – 31.10.2015г., М.М. получава лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и няма подадено заявление за това. „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – Сливен в структурата и щата на ЦУ и в териториалните поделения на ДГС/ДЛС в териториалния обхват на дейността на предприятието, няма съществуваща и утвърдена длъжност „секач-моторист“, съответно и размер на трудовото възнаграждение за тази длъжност. Вещото лице определя размера на трудовото възнаграждение за длъжността „секач-моторист“ за целите на експертизата на база НКПД – минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи и професии за периода 2010 – 2015г. в два варианта: І вар. за длъжностите квалифицирани работници в горското стопанство и сродни на тях занаятчии и ІІ вар. Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство. Разликата между получаваната от М.М. пенсия и трудовото възнаграждение за длъжност „секач-моторист“ за процесния период 01.03.2010г. – 31.10.2015г. е в размер на 16689,80лв. при І-ви вариант и 13693,80лв. при ІІ-ри вариант.

От заключението на изготвената и изслушана СМЕ се установява следното: За заболяването на М.М. е определен ІІ към ІІІ стадий, което означава, че след извеждане от вредната среда ще настъпи подобрение, но няма да има пълно обратно развитие за установените тогава /при установяването му през 1999г./ неврологичен, костно-дистрофичен и слухов синдроми. Възстановяването настъпва в различна степен, изявеността на симптомите след години зависи и от начина на живот, последващата дейност, която е извършвал /в дома си и професионално/, развитието на придружаващите заболявания, както и дегенеративните промени в костите, напредващи с възрастта. От представените по делото документи, се установява коренчеви промени, дължащи се на дегенеративни промени в шийните прешлени; интактни периферни нерви, което говори за настъпило подобрение относно неврологичния синдром. Липсват оплаквания и лечение, свързани с вибрационната болест, като през 2016г. М. е лекуван за шийна радикулопатия. Липсвали документи относно провеждано лечение за Вибрационна болест за периода от 2010г. до 2015г., както и документи, говорещи за съществени оплаквания, свързани с това заболяване. Предвид липсата на данни, вещото лице не може да определи вид и стойност на лечение, тъй като това би било съвсем произволно и без никакви обективни аргументи. По отношение на неврологичния симптом, видно от ЕМГ и неврологичния статус, описан в Амб. лист 2252/2016г. от невролога д-р В., говорят за наличие на обратно развитие на симптомите, което означава и намаляване на оплакванията на ищеца.

При отговора на въпроси в проведеното открито съдебно заседание при изслушването, вещото лице, изготвило заключението по СМЕ, д-р Б., уточнява следното:  От документите личи, че има подобрение що се отнася  до неврологичния синдром. Вещото лице не може да съди за другите синдроми. Влошаване на  професионалната - вибрационната болест след извеждане от вредната среда може да настъпи само ако болният не спазва съответния режим  или са настъпили и други заболявания. Няма такова нещо влошаване на вибрационната болест след извеждане на вредната среда при тази степен на развитие. Напълно оздравяване няма, настъпва подобрение. Няма как след извеждане от вредна среда, този човек да мине от средно тежка, към  крайно тежка степен – към третата степен. По отношение на медикаментите вещото лице не може да даде отговор. Лицето може да е лекувано, но няма представени никакви документи. Няма и данни за изписани от лекар медикаменти за процесния период. Възможно е лицето да не пие абсолютно никакви лекарства, да не използва никакви медикаменти за тази болест.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Сливенският районен съд е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване „Вибрационна болест ІІ-ІІІ стадий /костно-дистрофичен, полиневритен и слухов синдром/“ в размер на 14960лв. за периода от 01.03.2010г. до 31.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Правното основание на предявения иск е чл.200 от КТ.  

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.

За да възникне отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на трудова злополука или професионална болест е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните; 2. увреждане на здравето на работника, настъпило в резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи или на професионално заболяване – временна или трайна неработоспособност или смърт; 3. наличие на претърпени вреди – имуществени и неимуществени и 4. причинна връзка между трудовата злополука или професионалното заболяване и настъпилите вреди за пострадалия работник. 

В случая, между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че ищецът М.Е.М. е работил по трудово правоотношение през продължителен период от време в поделения на предприятието – ответник – 30 години като секач-моторист. От събраните доказателства категорично е установено, че вследствие работата като секач-моторист ищецът е заболял от заболяване – „Вибрационна болест ІІ-ІІІ стадий от действие на локални вибрации /костно-дистрофичен, полиневритен и слухов синдром/“.

За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред - редът, регламентиран в чл. 61 - 63 КСО, НАРЕДБА № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания, обн., ДВ, бр. 5 от 18.01.1985 г., отм., бр. 33 от 4.04.2001 г., в сила от 5.07.2001г.; Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001г. (отм.), Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005г.; Наредбата за медицинската експертиза от 5.05.2010г., в сила от 14.01.2011г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008г. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. При липсата на такова решение, твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване или влошаване на здравето във връзка с професионално заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

В настоящия случай, безспорно, заболяването, от което страда ищеца е признато за професионално от Диагностична комисия за потвърждаване на професионални заболявания – Стара Загора с Протокол №7 от 04.11.1999г., т.е. било е установено по реда предвиден в действащия към момента на неговото възникване ред - чл. 9 от действащата към момента на неговото установяване Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания /обн. ДВ. бр. 5/18.01.1985 г. в сила до 05.07.2001г./ и от оторозирания съгласно чл. 9 от тази наредба орган - Диагностична комисия. С този протокол само е признато заболяването за професионално и лицето е насочено за трудоустрояване – представяне пред ТЕЛК за определяне група инвалидност, т.е. не е определена групата инвалидност, което е правомощие на ТЕЛК. Видно от материалите по делото, след първоначалното признаване професионалния характер на заболяването, ищецът е бил неколкократно преосвидетелстван от ТЕЛК – професионални болести  Стара Загора, който е препотвърждавал професионалния характер на заболяването „Вибрационна болест ІІ-ІІІ стадий от действие на локални вибрации“ и причинната връзка с професионалната дейност на ищеца. При тези преосвидетелствания ТЕЛК е определял процента трайно намалена работоспособност. Последното преосвидетелстване на ищеца е с ЕР на ТЕЛК за професионални и общи заболявания – Стара Загора от 18.06.2008г., с което е определена трайно намалена работоспособност в размер на 50% за въпросната болест, препотвърден е професионалният й характер със срок на инвалидността до 01.06.2011г.

Следва да се отбележи, че констатациите за здравословното състояние на ищеца в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза не могат да заместят решение на медицинския орган, взето по установения законен ред. Освен това, вещите лица не могат да определят степента на намалена работоспособност, която е от съществено значение за ангажиране на работодателската отговорност и което е в правомощията единствено на ТЕЛК. Следва да се посочи, че вещото лице – лекар със специалност „неврология“ изрично е посочил, че видно от представените по делото медицински документи се установява, че има подобрение на неврологичния синдром, включващ се в заболяването на ищеца. Това, само по-себе си означава, че е възможно да е налице промяна в посока намаляване на степента на намалена трудоспособност на ищеца, но това, както посочихме е въпрос от изключителната компетентност на ТЕЛК и не може да се установи от вещо лице по настоящото производство.

Последното освидетелстване на ищеца е извършено при действието на НАРЕДБА за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., отм., бр. 36 от 14.05.2010г., като разпоредбата на чл.64, ал.1 срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността.

Съгласно действащата към момента на изтичане срока на преосвидетелстването на ищеца  

 

 

 

Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 168 от 11.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 65 от 22.07.2008г., чл. 7, ал.1 предвижда  Териториалните експертни лекарски комисии и Националната експертна лекарска комисия потвърждават или отхвърлят професионалния характер на болестта и се произнасят и по всички въпроси на медицинската експертиза съобразно реда, принципите и критериите, регламентирани с Наредбата за медицинската експертиза и Списъка на професионалните болести, като в ал.3 е предвидено, че срокът на експертното решение за потвърждаване на професионална болест е 3 години, след което лицето се преосвидетелства. Съгласно ал.4 при преосвидетелстване ТЕЛК и НЕЛК могат: 1. да потвърдят или да вземат ново решение по характера на болестта; 2. да признаят причинна връзка за късни последици и усложнения, обусловени от признатата професионална болест; 3. да установят пълно излекуване на професионалната болест.

Разпоредбата чл.60, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, обн. ДВ бр.36/14.05.2010г., отм., бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., също предвижда, че срокът на експертното решение, с което е призната професионална болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на наредбата.

В случая, с експертно решение на ТЕЛК №1552 от 18.06.2008г. на ищеца е определена група инвалидност със срок до 01.06.2011г. С това експертно решение не е определен пожизнен срок на инвалидността на ищеца; не е констатирана невъзможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността му /чл. 64, ал. 4 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС №99 от 31.05.2005 г., респ. чл.69, ал.4 от Наредба за медицинската експертиза, обн. ДВ бр.36/14.05.2010г./; нито са налице условията за пожизнено определяне на инвалидността в телковото решение, съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.7 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99 от 31.05.2005г., респ. на чл.69, ал.7 Наредба за медицинската експертиза, обн. ДВ бр.36/14.05.2010г., тъй като към момента на освидетелстване ищецът не е бил навършил 65-годишна възраст, респ. не е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Още по-малко е налице хипотезата, визирана в разпоредбата на § 2 ПЗР от Наредбата за експертиза на работоспособността, съгласно който определеният срок на инвалидност се счита пожизнен, когато не е изтекъл до 31.12.2004 г. и лицата са навършили 65 годишна възраст.

За периода след 01.06.2011г. професионалното заболяване на ищеца не е установено по предвидения в закона ред - липсва решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на заболяването. Следва да се отбележи, във връзка с възражението във въззивната жалба и факта, че с въпросния протокол №7/04.11.1999г., с което за първи път е признат професионалния характер на заболяването, както бе посочено не е определена група инвалидност, т.е. не е определена трайно намалената работоспособност на ищеца, което е в изключителните правомощия на ТЕЛК, което става наред с препотвърждаването на професионалния характер на заболяването при задължителното преосвидетелстване на всеки три години, както е изричното изискване на цитираната разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, както и съответните посочени по-горе разпоредби от Наредбата за медицинската експертиза.

Обезщетение за вреди от професионално заболяване за бъдещ период може да бъде присъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ до края на определения срок на инвалидност, а при пожизнено инвалидизиране - за всички бъдещи вреди от заболяването. Обезщетение за вреди от професионалното заболяване може да бъде присъдено до края на определения срок на инвалидност - след изтичането му, страдащият от професионално заболяване следва да бъде преосвидетелстван като преценката за бъдещите вреди ще се определи съобразно здравословното му състояние, констатирано при експертизата. Обезщетение за всички бъдещи вреди от професионално заболяване може да бъде определено само в случаите, когато с решението на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидността, какъвто не се установи в случая.

Следва да се отбележи, че без значение за основателността на иска по чл. 200 от КТ е обстоятелството, че по друг иск за обезщетение за вреди в резултат от същото заболяване съдът е приел, че то има професионален характер. Това е така, защото през новия процесен период от време е възможно да не е налице всеки един от елементите на правопораждащия фактическия състав (възможно е ищецът вече да не страда от професионалното заболяване, да не е търпял през новия период процесните вреди, или да ги е търпял, но като следствие от друго негово заболяване, различно от професионалното). Поради това, по новото дело ищецът не може да се ползва от силата на пресъдено нещо, формирана от съдебното решение, с което е уважен иска му за присъждане на обезщетение за предходния период от време, която не се разпростира по отношение основанието на новия иск за присъждане на обезщетение за новия период от време, включително и по отношение на първия елемент от фактическия състав - наличието на професионално заболяване, което следва да е налице и през новия процесен период и следва да бъде доказано съобразно разрешението, възприето по първия правен въпрос.

С оглед изложеното, претенциите за вреди за периода от 01.06.2011г. /след изтичане на срока на инвалидизация/ до 31.10.2015г. се явяват неоснователни.

По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди за частта от исковия период, влизащ в периода на инвалидизация по последното ЕР №1552/18.06.2008г. на ТЕЛК за професионални и общи заболявания – Стара Загора, а именно от 01.03.2010г. до 01.06.2011г., следва да се отбележи, че е погасена по давност. Възражението за изтекла погасителна давност е своевременно заявена от ответника с отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК и за тази част от исковата претенция е основателно. 

Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ, 3-годишният давностен срок за предявяване на иска по чл. 200 КТ започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При иск за имуществени вреди от професионално заболяване, давностният срок започва да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, без значение дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното състояние. Всяко ново преосвидетелстване за определен период съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника възниква право на иск за вземане за вреди за същия период. В случая последното експертно решение на ТЕЛК, включващо този процесен период /01.03.2010г. – 01.06.2011г./ е влязло в сила на 03.07.2008г., от който момент тече 3-годишния давностен срок за предявяване на иска за обезвреда по чл.200 от КТ и който безспорно е изтекъл към момента на подаване на исковата молба.

За последващия период /01.06.2011г. – 31.10.2015г./, както вече посочихме не е налице постановено по надлежния ред решение на ТЕЛК, потвърждаващо професионалния характер на заболяването и инвалидизирането на ищеца за последващ период с определен процент трайно намалена работоспособност, който е един от кумулативните елементи от сложния фактически състав, обуславящ ангажиране на работодателската отговорност по чл.200, ал.1 от КТ. С оглед липсата на тези кумулативни предпоставки, съдът няма да изследва въпроса за причинените имуществени вреди, техния размер и доказаността на същите.

С оглед изложеното, исковата претенция се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По отношение на разноските, направени във въззивната фаза на производството:

Въззивникът М.Е.М. е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, такива не следва да му се присъждат.

Въззиваемата страна „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр.Сливен не е претендирала присъждане на разноски пред настоящата инстанция и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1116/21.12.2017г., постановено по гр.д. №3108/2016г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

 

                                                                                2.