Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 34

гр. Сливен, 22.02.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи февруари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 84  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 37/28.11.2017г. по гр.д. № 256/2017г. на Районен съд – Котел, с което е осъден на основание на чл.143 ал.2 във вр. с чл.142 от СК Х.А.К. ЕГН ********** ***, да заплаща на Н.А.С. ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С.Х.К. ЕГН **********, двете с адрес *** месечна издръжка в размер на 240.00лв., считано от 13.07.2017г. до навършване на пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Със същото решение е осъден на основание на чл.143 ал.2, във вр. с чл.142 вр. с чл.149 от СК  Х.А.К. да заплати на Н.А.С., в качеството й на майка и законен представител на мал.дете С.Х.К. сумата от 2088.85лв., представляващи издръжка за периода от 15.07.2016г. до 12.07.2017г., заедно със законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата да пълния му предявен размер от 2880лв. и за периода от 13.07.2017г. до 15.05.2017 г. е отхвърлен.

С постановеното решение е осъден Х.А.К. ЕГН ********** ***, да заплаща на Н.А.С. ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.Х.К. ЕГН **********, двете с адрес *** месечна издръжка в размер на 220.00лв., считано от 13.07.2017г. до навършване на пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Със същото решение е осъден на основание на чл.143 ал.2, във вр. с чл.142 вр. с чл.149 от СК  Х.А.К. да заплати на Н.А.С., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.Х.К. сумата от 1671.08лв., представляващи издръжка за периода от 15.07.2016г. до 12.07.2017г., заедно със законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата да пълния му предявен размер от 2640лв. и за периода от 13.07.2017г. до 15.05.2017 г., е отхвърлен.

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на ответника, в която се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и е необосновано. Твърди се, че в исковата молба не са посочени факти и не са наведени доводи, които да обуславят претендирания висок размер на издръжката. В хода на делото са се установили разходи, различни от обичайните за дете на възрастта на детето С., тъй като тя учи в музикалното училище в гр. Котел и разходите се свеждат основно до заплащане на такса за училищното общежитие, а по отношение на малкото дете А. следва да се приеме, че разходите свързани с оглеждането и възпитанието й са обичайните за дете на нейната възраст. Освен това не е наличие и втората предпоставка визирана в правната норма, а именно наличие на възможности от страна на въззивника да осигурява издръжка в претендираните размери. Съдът е приел, че издръжката необходима за детето С. е 350лв., а за Арзаа – 280 лв. Приел е също, че бащата следва да поеме по-голямата част в размер на 80% , като единственият аргумент в подкрепа на този извод е, че бащата реализира по-висок доход и съдът е риел, че доходът му е в размер на 2928.59 лв. левовата равностойност на 1498 евро – размерът на минималната работна заплата в Германия.  Така съдът неправилно е приел, че  доходът на ответника следва да бъде съобразен със социалния стандарт на държавата по обичайното местопребиваване и нее изложил мотиви кое му дава основание да приеме, че въззивникът обичайно пребивава в тази държава. Освен това  от свидетелските показания е видно, че той  живее на квартира, което обосновава разходите му за наем и други. Тези обстоятелства са относими при преценяване на критерия  възможност на лицето, което дължи издръжка.  В случая определената издръжка не може да бъде осигурявана без затруднение от родителя който я дължи. Развиват се аргументи, че съдът  не е отчел обстоятелството, че ищцата има собствено жилище и реализира ежемесечен доход. На следващо място при определяне издръжката дължима за детето С. съдът е приел, че са нужни средства за специално облекло, което е необосновано. В хода на делото не са се установили разходи различни от обичайните за дете на нейната възраст. Същото е по отношение на детето А.. Съдът неправилно е определил началния момент, от който се дължи издръжката, тъй като с исковата молба е претендирано присъждането й с начален момент постановяване на съдебното решение, а съдът е постановил това да е датата на подаване на исковата молба.  На последно място неоснователно съдът е присъдил издръжка за минало време и в посочените размери. Безспорно е установено, че въззивникът е оставил пари на своята майка, която е купувала дрехи, помагала и др. на децата, осигурявала е средства на децата , за да отидат на почивка и въпреки това съдът е приел, че е недоказано даването на издръжка от страна на бащата.  В обобщение се иска да бъде изменено постановеното решение като бъде отхвърлена определената за детето С. месечна издръжка за сумата над 140.00лв., а за малолетното дете А. – за сумата над 130.00лв., както и началния момент, от който същите се дължат и да бъде отхвърлена изцяло като недоказана претенцията за присъдена издръжка за минало време за двете деца.

В срока по чл.263 от ГПК  е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна.Районният съд е анализирал всички факти и обстоятелства относими към предмета на спора.  Безспорно е установено, че фактическата раздяла между родителите е от м. март 2016 г., а от м. август 2016 г. ответникът е променил обичайното си местопребиваване и се е установил в Германия, където възможностите му да реализира добри доходи са над тези в България и е  в състояние да изплаща издръжка както за минало време, така и към настоящия момент. Установено е, че въззивникът получава  възнаграждение в размер на 1650 евро, както и че продължава да работи и в момента.  Определяйки размера на дължимите издръжки, съдът се е съобразил с нуждите на двете деца, с възрастта им и пола, вида на учебното заведение и възможностите на двамата родители. Неоснователно и недоказано е искането за изменение на постановеното решение. Присъдената издръжка е малко над законоустановената, която в съдебната практика  се определя в случаите, които се дължи издръжка, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Към момента на подаване на въззивната жалба не са се променили както икономическото състояние на двамата родители, така и други социални фактори свързани с тях.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. В случая е безспорно, че доходите на бащата са по-високи от тези на майката и районният съд се е съобразил с това обстоятелство. Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото децата живеят, освен в пари, участва в тяхната издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и възпитанието, а другият родител е работи и получава доходи, надвишаващи средната работна заплата за страната.

При постановяване на решението си  РС се е съобразил с възрастта на двете деца, като и с доходите, които получават техните родители. Безспорно е установено, че майката получава месечен доход в размер на 600лв., а бащата – в размер на 2928.59 лв., което е еквивалент на минималната работна заплата в Германия за 2017г. Съпоставяйки всички относими и допустими доказателства , съдът е направил обоснован извод, че необходимата сума за издръжка на детето С., с оглед на възрастта му възможностите на родителите е 350лдв., а за детето А. – 280 лв.  Обосновано е приел също, че бащата е този който реализира по-висок месечен доход и на него следва да бъде възложено изплащането на по-голямата част от издръжката, тъй като майката е родителят, който е пряко ангажиран с отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Така съобразно събраните по делото доказателства съдът е преценил, че месечната издръжка, която следва да заплаща бащата за детето С. е 280.00лв., но тъй като искът е предявен за 240.00лв., не се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран. Съдът се е ограничил в рамките на заявената искова претенция и за месечната издръжка дължима за детето А.. Безспорно е, че въззивникът, с оглед на получаваните от него доходи, може да заплаща присъдените издръжки, без затруднения, тъй като не се установява той да има задължения за издръжка към други лица.

При преценката  относно претенцията за издръжка за период от една година, преди подаване на исковата молба, съдът е приел, че тя е изцяло основателна, тъй като е безспорно, че през този период за децата изцяло се е грижила тяхната майка и не е доказано бащата да е заплащал каквато  и да е издръжка на двете деца. Задължението за издръжка е лично. То не може да се компенсира със „дарения“ направени от близки на дължащия издръжката. В този смисъл доводите във въззивната  жалба не могат да бъдат споделени.

Неоснователни са тези доводи по отношение на началния момент, от който се дължи присъдената издръжка. В случая издръжката е претендирана като парично задължение и депозираната искова молба е покана за изпълнение. Поради това и началният момент от който тя се дължи е датата на подаването на исковата молба.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/28.11.2017г. по гр.д. № 256/2017г. на Районен съд – Котел.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

         ЧЛЕНОВЕ: